Р Е Ш Е Н И Е
№ 400 08.11.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08.10.2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар: Катя Станоева,
като
разгледа докладваното от съдия М. Величков въззивно гражданско дело № 597 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 809 от 23.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 02498/2017г. по описа на П. районен съд:
Е осъдено „Заводски строежи“ АД
гр. П. да заплати:
-На
Т.С.Р. от *** сумата в размер на 100
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/
от смъртта на нейния наследодател Г. К. Р., настъпила на ***г. в резултат
на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
-На П.Г.Р. от *** сумата в размер на 100 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на нейния наследодател Г. К. Р., настъпила на ***г. в резултат
на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
-На М.Г.Р. от *** сумата в размер на 100 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на неговия наследодател Г. К. Р., настъпила на ***г. в резултат
на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението „Заводски строежи“ АД
гр. П., е осъдено да заплати на адвокат А.А. сумата 3530лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, а по сметка
на П. районен съд да заплати сумата 618,03лв. – заплатени възнаграждения за
вещи лица и сумата 12 000лв. държавна такса.
Недоволно от решението е останало
„Заводски строежи“ АД гр. П., което чрез адвокат Д.С., го е
обжалвало. В жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на
материалния закон, поради което се моли то да бъде отменено, респективно да
бъде намален размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени
вреди. Дружеството претендира да му бъдат присъдени разноски.
Насрещните
страни Т. С. Р., П.Г.Р. и М.Г.Р., не са подали писмен отговор. Същите в съдебно заседание, чрез адвокат А.А., оспорват въззивната
жалба като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Адвокат А. претендира да й бъде заплатено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ пред Пернишкия окръжен съд.
Третото лице – помагач на
ответника – ДЗИ „Общо застраховане“ не е изразило становище по жалбата.
За да постанови решението си, П. районен съд е приел следното:
Отбелязал е, че ищците Т.С.Р. (съпруга), П.Г.Р.
(дъщеря) и М.Г.Р. (син), са наследници на Г. К. Р., от което се установява, че
същият е оставил за наследници ищците Т.С.Р. (съпруга), П.Г.Р. (дъщеря) и М.Г.Р.
(син).
Въз основа на трудов договор от *** г. и допълнително
споразумение № 4/*** г. към него, съдът е установил, че Г. К. Р. и „Заводски
строежи” АД са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят
на ищците след трудоустрояване заемал длъжността „***“, с място на работа - ***
и работно време: 12 часов, двусменен, сменен режим на работа по утвърден график
и сумирано изчисление на работното време с период на отчитане един месец. Въз
основа на приложената длъжностна характеристика е приел, че основните трудови
задължения за длъжността „***“ се изразяват в отчитане на произведените и
продадените ***; издаване на износни бележки и фактури; получаване на парични
средства за продадените ***.
Въз основа на приложените застрахователна полица № 711514229000010 от *** г. и списък за
работещите в ответното дружество, съдът е прил, че Г. К. Р. е бил
застрахован при застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД“ относно
задължителна застраховка „трудова злополука“, за периода от 18.04.2014 г. до
17.04.2015г.
Приел е за безспорно, че Г. К. Р. е бил на работа на ***
г. (събота), тъй като е обявен за официален работен ден с решение № 697 от ***
г. на Министерски съвет, отнасящо се за разместване на почивните дни през ***
г. Въз основа на приложена част от книгата за инструктаж (л. 316), съдът е
направил извод, че на Г. Р. е проведен ежедневен инструктаж на *** г. От
представените по делото /л.321 до л. 325/ доказателства - карта за
идентифициране на опасности; карта за оценяване на степента на риска; списък на
значими рискове и програма за управление за риска), които са подписани от
представител на ответното дружество, е отбелязал консатацията - наличие на риск
от ухапване от насекоми в работната среда за длъжността „***“.
Въз основа на свидетелските показания на С. Р.
и Н. Н., съдът е приел за установено, че на *** г. двамата свидетели и Г. Р. са
били на работа на **. Съдът е кредитирал показанията свидетелката Н. Н. в
частта, с която посочва, че по време на работа Г. Р. не е носил работно облекло,
а бил с цивилни дрехи, каквито му било разрешено да носи. Въз основа на техните
свидетелски показания, съдът е отбелязал, че около 14 часа Г. Р. се оплакал от
ухапване от насекомо в областта на врата и излязъл от фургона, в който се
намирал. Веднага след това Г. Р. паднал на земята в неподвижно състояние.
Свидетелят Р. му оказал първа помощ, свидетелката Н. се обадила на телефон 112.
Дошъл медицински екип, който установил, че Г. Р. е починал.
Съдът е кредитирал свидетелските показания на Р., че в
този ден работниците не са имали разрешение по – рано да приключи работното
време и към 17:30 – 18 часа е пристигнал бусът, с който били превозвани в края
на работния ден.
Въз основното и
допълнителното заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, които са
кредитирани изцяло, съдът е отбелязал, че е налична малка раничка по задната
повърхност на врата в областта на трети шиен прешлен на пострадалия Р.. Същата
била с кръгловата до цепковидна форма с дължина около 1 милиметър, в дъното на
която се намирало жило на насекомо. Кожата около ужилването била със сивкаво –
кафеникав цвят. Вещите лица поясняват за наличието на оток на мозъка и на белите
дробове, както и че смъртта се дължи на алергичен (анафилактичен) шок, довел до
остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развило се в резултат на
ужилване от насекомо. Анафилактичният шок настъпва бързо – за минути след
ужилване, в резултат на дрегуналация на мастоцити и базофили – клетки, които
освобождават медиатори, предизвикващи повишена пропускливост на артериолите и
венулите, загуба на плазма, хемоконцентрация, натрупване на кръв във вътрешните
органи и рязко настъпваща хипотония. Тези процеси довели патологоанатомичните
изменения във вътрешните органи на пострадалия, установени при аутопсията.
Съдът е отбелязал категоричността на вещите лица, че смъртта на Р. е в причинно
– следствена връзка с процесите, респ. реакциите, настъпили след ужилването от
насекомо.
Съдът е отбелязал поясненията на вещите лица, че
пострадалият е страдал от хипертонична болест на сърцето и неинсулинозависим
захарен диабет с неврологични усложнения с диабетна полиневропатия, като
сърдечните заболявания са само допълнителен фактор, утежняващ анафилактичния
шок, който само по себе си е високо рисков и животозастрашаващ синдром.
Съдът е отбелязал, че в
поясненията си вещите лица са посочили, че в медицинската документация за
здравословното състояние на починалия, не се установяват данни за алергия и по
– конкретно няма данни за инсект – алергия. Вещите лица са допълнили, че
алергията не представлява самостоятелно заболяване според актуалната редакция
на Международната класификация на болестите, а същата е патологична реакция на
организма на свръхчувствителност в резултат на сенсибилизация към безвредни
субстанции на околната среда.
Съдът е отбелязал, че по отношение на декларация за
трудово злополука, която е депозирана с вх. № 999/*** г. в ТП – НОИ – П. и се
отнася за гореобсъждания инцидент е налице влязло в сила решение № 440 от
10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 290.2018 г. по описа на Административен
съд – П., с което инцидентът е признат за трудово злополука.
Въз основа на свидетелските показания на М. И. и Р. С.,
съдът е приел, че семейството на починалия е било много сплотено, задружно,
като неговите членове живеели в пълна хармония, разбирателство и решавали
заедно семейните въпроси. Винаги били заедно на празници, семейни поводи,
различни тържества и екскурзии.
Децата П.Г.Р. и М.Г.Р. били силно привързани към своя
баща Г. Р., който винаги ги е подкрепял и помагал да се изградят като личности.
Съществувала силна емоционална връзка и между Т.С.Р. и Г. Р., като се дава
информация, че винаги били заедно, а пък
съпрузите имали общи професионални интереси в сферата на геодезията и
взаимно си помагали.
П. районен съд е
приел, че след смъртта на Г. Р. ищците се намирали в стресова ситуация, били
неадекватни и в невъзможност да осмислят случилото се; Т.Р. приемала
медикаменти, за да се справя с първоначалния шок; последствие ищците усетили
липсата на своя баща, респ. съпруг; ищците много страдат от загубата на Р. и не
могат да се примирят с тази мисъл. Към настоящия момент ищцата Т.Р. е с
разклатено емоционално състояние, често плаче, изпитва тревожност, напрегнатост
и безпомощност, изпитвала затруднения да издържа своя син като студент, както и
загубила опора в личен и професионален план.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, П.
районен съд е направил своите правни изводи:
Квалифицирал е иска по чл. 200, ал. 1 КТ и е приел, че
той е основателен.
Отбелязал е, че
наследодателят на ищците е имал трудово правоотношение с ответното дружество и
в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, която е
установена за такава по съответния ред - разпореждане № 9 от *** г. на
длъжностно лице на ТП – П. на НОИ, който административен акт е влязъл в сила. В
тази връзка съдът е отбелязал възраженията на ответника за липсата на
административен акт, установяващ трудовата злополука, за неоснователни.
Приел е, че смъртта е настъпила в период, когато
пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения, тъй като инцидентът е през
работно време и на работното място.
Съдът е приел за
неоснователни, направените от ответното дружество възражение за съпричиняване :
Тъй като
пострадалият не е уведомил работодателя за наличието на алергия от инсекти. В
тази насока е отбелязал е, че експертите са проверили медицинската документация
за здравословното състояние на починалия,
включително данни за извършени
две операции, и са установили липсата на данни за алергия и по – конкретно няма
данни за инсект – алергия. в която съществува данни за извършени две операции,
при които не са декларирани алергии.
Тъй като пострадалият не е бил облечен с работно облекло.
Приел е, че неносенето на работно
облекло, представлява неизпълнение на трудово задължение за спазване на
охраната и безопасността на труда, но
същото не е съществено, което да доведе до груба небрежност от страна на
пострадалия. Отбелязал е, че груба небрежност е налице само в случаите, когато работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а
в случая липсват доказателства, че работното облекло би предотвратило подобно
ужилване от насекомо, още повече, че на него му е било позволено да носи
цивилни дрехи, когато работи при кантара. В тази насока е отбелязал, че работодателят
неправомерно е разрешил на работник да не се носи работно облекло, а впоследствие
цели извличане на благоприятни последици от собственото си неправомерно
поведение.
П. районен съд е приел, че е налице увреждане на
неимуществени права на Т.С.Р., П.Г.Р. и М.Г.Р., които се изразяват в причинени
болки, страдания, в резултат от смъртта техния наследодател (съпруг за първия
ищец и баща за втория и третия ответник).
Като е изходил от разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съдът е приел, че обезщетенията
на понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, са
следните - 100 000 лева за П.Г.Р., 100 000 лева за М.Г.Р. и 130 000 лева за Т.С.Р.
, но тъй като последната претендира по – нисък размер от 100 000, то той следва
да се присъди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат смърт на пострадалия работник, първоинстанционният
съд е отбелязал, че е взел предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на
тримата ищци, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на
взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищците П.Г.Р. и М.Г.Р. и
починалия (деца и родител) и между ищцата Т.С.Р. и починалия (съпрузи); отчел е
и страданията, които смъртта е причинила
и продължава да причинява на ищците (най – вече на ищцата Т.Р.); взел е предвид
изпитаният първоначален шок и стрес от ищците от внезапната загуба на техния наследодател;
отчел е и съществувалата силна семейна връзка между членовете на семейството,
която е прекъсната смъртта на Г. Р.; отчел е, че Т.Р. е загубила опора в личен
и професионален план.
Съдът е приел за неоснователно и възражението за изтекла
погасителна давност. Отбелязал е, че началният срок започва да тече на *** г.,
когато е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, което означава, че
давностният срок изтича на *** г., а исковата молба е подадена на *** г. (на
последния ден), което преди да изтече давностният срок.
П. районен съд е направил извод, че е налице фактическия
състав на чл. 200, ал. 1 КТ, поради което следва да се ангажира отговорността
на работодателя за причинените болки и страдания на наследниците на починалия Г.
Р., като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците,
ведно със законните лихви за забава, считано от ***г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Това налага да се присъди законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от *** г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът е изчислил
дължимите разноски и държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуална допустима.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно.
Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Извършвайки проверка по реда на чл. 269 от ГПК за
процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд
намира, че решението се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен
спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на
съда, като родово и местно компетентен, да разгледа делото, се е явявал П.
районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални
предпоставки за предявяването му и не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по
предявения пред него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд намира, че оплакванията в нея са
следните – повърхностно, бланкетно и фрагментарно изложение на мотивите, касаещи
определянето на обезщетенията за неимуществените вреди на тримата ищци, неотчитане на обстоятелството,
че съпругата Т. е живяла със съпруга си и
между тях е имало най - силна емоционална връзка, докато двете им пълнолетни
деца са поели по собствения си път, като в тази насока пък взаимоотношенията
между сина и баща са били по – близки, от тези между дъщерята П. и бащата,
липсата на данни за медицински предписания към Т. за употребата на медикаменти,
неотчитане на обществено – икономическите условия в страната, преекспонирането
на свидетелските показания в частта им, с която са дадени техни експресивни
свидетелски показания и изразяването от тях на личното си отношение към смъртта
на Г. К. Р. и неотчитането на свидетелските показания, че единността и
задружността на семейството от четиримата, се отнася за предходен период от
живота им.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещните страни в писмения отговор и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
От събраните по делото доказателства, се установяват
следните обстоятелства, по които не се спори от страните пред настоящата
въззивна инстанция: Г. К. Р. и „Заводски строежи” АД са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което след трудоустрояване той е заемал длъжността
„***“, с място на работа - ***; *** г. (работен ден) Г. К. Р. е бил на работа и
същият е бил надлежно инструктиран; поради липса на електрически ток той и
другите работници - свидетелите С. Р. и
Н. Н. били във фургон, намиращ на няколко метра от кантара; към 14.00 ч. Р.
стоял на вратата на фургона, когато го ужилило насекомо по врата, той поискал
сол да натрие ужиленото, паднал пред фургона и само след две - три минути
починал от алергичен /анафилактичен/ шок; злополуката е призната за трудова с
влязло в сила решение на П. административен съд; ищцата Т.Р. е съпруга на
починалия, ищцата П.Р. е негова дъщеря, а ищецът М.Р. е негов син.
С оглед изложеното е налице хипотезата на чл. 200, ал.1
от КТ и работодателят дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди на
тримата ищци, наследници на починалия работник и предявените искове се явяват
основателни.
По отношение размера на обезщетенията. Същите се
определят съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Конкретните обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетенията са залегнали
в т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и в случая са
следните:
Касае е се за смъртта на мъж в активна трудоспособна
възраст – на 60г., макар и вече към края на същата. От свидетелските показания
на Н. И. Н. се установява, че Г. Р. макар и без трудов договор е изпълнявал и
функциите на *** на кариерата. От
свидетелските показания на Р. С., се установява, че съпругът като *** и
съпругата като *** в свободното си време са изготвяли проекти за трети лица,
което означава, че те са реализирали и допълнителни възнаграждения.
От свидетелските показания на М. И. и Р. С. се
установява, че Г. Р., съпругата му и двете им деца са били едно сплотено,
задружно, хармонично и прекрасно семейство – винаги са били заедно на пазар, на
екскурзия, в къщи, на почивки, по празници и н.т. Не са установени каквито и да
било влошени отношения между тях.
Смъртта на Г. Р. е била внезапна – настъпила за 2-3
минути, без да има каквито и да било предварителни индикации в тази насока,
поради което и съпругата и двете деца са били в шок и почти неадекватни след
узнаването й.
Най – тежко е преживяла смъртта на съпруга си Т.Р.. Двамата
са живели непрекъснато в един дом, където са споделяли трапеза и легло, но Г. Р.
внезапно починал и тя останала сама. Т.Р. била много разстроена емоционално –
непрекъснато плачела за съпруга си. Дори когато се обаждала по телефона на
близки по хубави поводи – да им честити празници, тя винаги стигала до темата
за смъртта на Г. и започвала да плаче. Същото ставало и когато види някой свой
познат. Преди това съпругът й я чакал много често пред местоработата й да я
вземе с автомобила. Р. е превозвал с автомобила геодезическите инструменти, а
след неговата смърт съпругата му не е
можела да се справя с тази дейност и да ползва тези удобства, тъй като не може
да шофира, поради което това извънслужебно професионално реализиране на Т.
приключило. Смъртта на Г. се отразила и като липса в професионално отношение на
Т., тъй като приживе той много й помагал в тази насока. Съпругата била много
притеснена и финансово - вземала заеми и се чудела как ще помогне на сина си
студент. Давали й медикаменти, за които няма данни да са й предписвани, но имала
приятели лекари, които по - късно я посъветвали да започне да ходи отново на
работа, за да може да се съвземе и продължи живота си.
Макар, че свидетелските показания за изключителното чувство
на общност и привързаност в семейството, да се отнасят, за периода преди П. да
заживее в ***, а С. да стане студент в *** и да заживее е в общежитие, те
говорят за едни силно изградени връзки на емоционална привързаност между децата
и техния баща. Приживе баща им ги е напътвал и подкрепял във всяко отношение.
След неговата смърт синът се е колебаел каква друга специалност да запише. Действително
към датата на смъртта на баща им, всяко от двете пълнолетни деца П. на 28г. и С.
на 21г., са поели по самостоятелни пътища, но емоционалната привързаност към
техния родител е останала, още повече, че не е бил изминал някакъв
продължителен период от навършването им на пълнолетие. Тази емоционална
привързаност и внезапността на загубата на техния баща са довели до тяхното
сриване – плач, ридания и невъзможност да си намерят място от скръб,
невъзможност да асимилират въобще какво се случва, а впоследствие усещането за
загубата му. Майка им се е грижела за тях, а те от своя страна са се грижели за
майка си, защото са се страхували и притеснявали взаимно един за друг.
Към датата на настъпване
на смъртта на Г. К. Р. на ***г., минималната работна заплата за страната ни е
била в размер на 340лв., а в момента тя е в размер на 560лв.
Изхождайки от всички тези обстоятелства, Пернишкият
окръжен съд, намира, че сумата от 100 000лв. реално би обезщетила
съпругата Р. за претърпените от нея неимуществени вреди. Дъщерята П. Р. и синът М.Р., следва да бъдат обезщетени с
по 85 000лв. /по 250 минимални работни заплати за всеки от тях/. Пернишкият
окръжен съд намира, че тези суми реално биха репатрирали ищците за претърпените
от тях неимуществени вреди – болки и страдания. Върху тези суми се дължат лихви
от датата на смъртта на Г. Р. – ***г. до окончателното изплащане.
Въззивната жалба се явява основателна за присъдените на П.
и М. Р. – обезщетения за неимуществени вреди над 85 000лв. до
100 000лв. за всеки от тях. В тези му части решението следва да се отмени
и исковите претенции на двамата за горниците над 85 000лв. до
100 000лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като последица
от частичното отхвърляне на исковите претенции общо за сумата 30 000лв.,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която „Заводски строежи“ АД е
осъдено да заплати по сметка на П. районен съд горницата над 10800лв. до
12 000лв. държавна такса. Поради съвпадане крайните изводи на
Пернишкия окръжен съд с тези на П. районен, решението в останалите му обжалвани
части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото „Заводски строежи“ АД на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, следва да бъде осъдено
да заплати на адвокат А.А. от АК П. сумата 3530лв., за оказана безплатна правна
помощ пред Пернишкия окръжен съд.
С оглед уважената част от жалбата, Т. и М. Р. следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Заводски строежи“ АД:
сумата 130лв., представляваща направените разноски пред П.
районен съд, за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
сумата 600лв., представляваща направените разноски пред
Пернишкия окръжен съд за държавна такса, съразмерно на уважената част от
жалбата.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш
И:
Отменя решение № 809 от 23.05.2019г., постановено по гр. д. № 02498/2017г.
по описа на П. районен съд, в частта му,
с която е осъдено „Заводски строежи“ АД гр. П. да заплати:
-На П.Г.Р. от *** горницата над 85 000лв. до 100 000лв.
/т.е. за 15 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от смъртта на нейния наследодател Г. К. Р., настъпила
на ***г. в резултат на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата.
-На М.Г.Р. от *** сумата в размер горницата над 85 000лв. до 100
000лв. /т.е. за 15 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на неговия наследодател Г. К. Р., настъпила на ***г. в резултат на
трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.Г.Р., с ЕГН **********, от ***, с
която иска да бъде осъдено „Заводски строежи“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление, ***, да й заплати горницата
над 85 000лв. до 100 000лв. /т.е. за 15 000лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на нейния
наследодател – баща й Г. К. Р., настъпила на ***г. в резултат на трудова
злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
***г., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.Г.Р., с ЕГН **********, от ***, с която иска да
бъде осъдено „Заводски строежи“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, ***, да му заплати горницата над 85 000лв. до 100 000лв. /т.е.
за 15 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от смъртта на неговия наследодател баща му Г. К. Р., настъпила на ***г.
в резултат на трудова злополука от същата дата, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от ***г.
Отменя решение № 809 от 23.05.2019г., постановено по гр. д. № 02498/2017г. по
описа на П. районен съд, в частта му,
с която е осъдено „Заводски строежи“ АД гр. П. да заплати по сметка на П.
районен съд горницата над 10800лв. до
12000лв. държавна такса /т.е. за
1200лв./
ПОТВЪРЖДАВА решение № 809 от 23.05.2019г., постановено по гр. д. № 02498/2017г. по
описа на П. районен съд, в останалите му
обжалвани части.
Осъжда „Заводски строежи“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление, *** да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат А.А. от
Адвокатска колегия П., в размер на 3530лв.,
за оказана безплатна правна помощ пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда П.Г.Р., с ЕГН ********** и М.Г.Р.,
с ЕГН **********, и двамата от ***, да
заплатят на „Заводски строежи“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, ***:
-сумата 130лв., представляваща направените разноски пред П. районен
съд, за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
-сумата 600лв.,
представляваща направените разноски пред Пернишкия окръжен съд за държавна
такса, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на
връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.