№ 469
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100696 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.
Г. Е. от с. Г.Л. срещу П. Б. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 5
от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответника под запрещение.
Ищцата – майка на ответника твърди, че същият е диагностициран с
водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения тежка степен“ и с експертно
решение № 0429/01.04.2022 год. на ТЕЛК му е призната 91% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. В последните години състоянието му се
влошило, като това се изразява в невъзможност да се грижи за себе си,
включително за личната си хигиена; невъзможност да контактува с околните и
да осъществи връзка с външния сят; агресивност към близки и познати;
неориентираност в околната среда и липса на умения да се справи с
елементарни житейски ситуации. Поддържа, че вследствие на заболяването
ответникът не може сам да се грижи за своите работи и да контролира своите
действия, което е основание за поставянето му под пълно запрещение.
Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Ч. от САК е подал
отговор на исковата молба. В о.с.з. взема становище за основателност на
1
молбата.
Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са
налице предпоставките на закона за поставяне на ответника под запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено
следното:
Ответникът П. Б. Г. е роден на 08.06.1985 год., като видно от приетото
копие на удостоверение за раждане на СО-район „М.“ ищцата К. Г. Е. /Г.а/ е
майка на ответника.
Видно от експертно решение № 0429/01.04.2002 год. на ТЕЛК към
Психиатрична болница – София област ответникът страда от „друга уточнена
олигофрения – тежка степен с емоционално-волева неустойчивост“, за което
му е призната 91% трайно намалена работоспособност пожизнено, като се
нуждае от чужда помощ при битовото обслужване. Видно от допълнително
споразумение от 27.01.2023 год. ищцата К. Г. Е. е назначена на длъжност
„личен асистент“ към Община С..
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.а – сестра на
ответника, състоянието на последния не му позволява да се грижи сам за себе
си. Не може да се храни сам, да пие лекарствата си и да се обслужва. Неговата
майка му е личен асистент. В случай, че пропусне да вземе предписаните му
медикаменти, изпада в тежки състояния – страда от безсъние, тормози
близките си и проявява агресия. Ответникът има постоянно нужда от помощ в
изпълнение на ежедневните дейности като къпане, хранене и др.
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на
в.л. Г. от 26.11.2024 год. ответникът е прегледан за нуждите на експертизата в
дома му, където живее с майка си, сестра си и баба си. Ответникът към
момента на прегледа е неконтактен и не реагира на задаваните му въпроси. Не
може да се ориентира относно средата, в която се намира. Заключението на
вещото лице е, че освидетелстваният страда от олигофрения, тежка степен,
като в резултат на заболяването не може да разбира свойството и значението
на действията си и не може да ръководи постъпките си и да се грижи за себе
си. Състоянието му може да се приравни на слабоумие.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на
ответника. Същият е неадекватен, като не отговаря на повечето от
зададените от съда и от страните въпроси. На други въпроси отговаря
2
едносрично и трудно разбираемо. Не казва възрастта си и не е ориентиран за
време и място.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък
роднина на ответника – неговата майка, която е активно легитимирана, с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на
заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или
отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания
дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено
запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение
на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за
правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на
лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон
на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че
сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да
се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ
място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответникът страда от умствена изостаналост по рождение,
поради което му е призната трайно намалена работоспособност 91% с чужда
помощ пожизнено. Състоянието му е равнозначно на слабоумие, в резултат на
което ответникът не може да общува с околните; не може да се грижи сам за
3
себе си, като състоянието му не подлежи на подобряване, предвид тежестта на
уврежданията и възрастта му. Същият не може да комуникира с външния свят,
като разбира незначителна част от случващото се около него. Т.е. налице е
първият критерий - медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5
от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно - ответникът не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени
интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не
може да се грижи сам за себе си, като състоянието му е сериозно увредено и
освидетелстваният не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Изводът на вещото лице е, че в резултат на
заболяването ответникът не може да разбира свойството и значението на
действията си и да се грижи за своите работи.
С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответникът е
толкова тежко, че обуславя поставянето му под пълно запрещение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П. Б. Г. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Г.Л. , Софийска област, ул. „В.“ № 25, на осн. чл. 5, ал. 1 от
ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество при община С., Софийска област, за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4