№ 62
гр. Свищов, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100593 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 55, ал. 1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът М. Н. Г. основава исковата си претенция на следните факти: На
30.10.2020 г. същият сключил договор за потребителски кредит № 5645490 с
„Вива Кредит” ООД. В чл. 1, ал. 3 от договора било посочено, че за
извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80 лева. В чл. 2,
ал. 1 от договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
1000,00 лева, размерът на погасителната вноска е 62,90 лева /в която са
включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане/, срокът на заема е петнадесет месеца /на тридесет броя
двуседмични вноски/. Уговорено било, че фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40,32 %, годишният процент на разходите е в размер на
49,37 %, а общата сума, която следва да върне М. Н. Г. е в размер на 1887,00
лева. В чл. 4, ал. 1 от договора било посочено, че Заемателят се задължава в
3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора -
Поръчител-физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от
1
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заеми да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
В чл. 4, ал. 2 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, Заемателят дължи неустойка в
размер на 419,40 лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на
76,88 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 2306,40 лева.
Твърди, че била начислена неустойка в общ размер на 419,40 лева, тъй
като същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция
или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Заявява, че на 12.11.2020 г. М. Н. Г. е погасил предсрочно и изцяло
сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1655,78 лева, с което
е погасил предсрочно заема 13 дни след неговото сключване.
Поддържа, че процесният договор бил недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма, а именно да предостави изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него и всички разменени между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ. Освен това било нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Счита, че при
сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
2
като годишният процент на разходите, след включване в последния и на
задължението за заплащане на експресно разглеждане на заявката и
неустойка, представлява скрито възнаграждение по договора, в разрез с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност
на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане, тъй като последната е предвидена в нарушение на чл. 10а ЗПК.
Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й
в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Счита, че
клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което
води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗПК. Твърди, че
клаузата за неустойка противоречи на материалния закон. Съобразно
разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, при непредставяне на обезпечение длъжникът
губи преимуществата на срока. В случая кредиторът променял последиците
от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичните
вноски. Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че нищожността на процесните клаузи от
договорa произтича както от обстоятелството, че целият договор е
недействителен, така и от недействителността на самите клаузи.
Моли съда да осъди ответника „Вива Кредит” ООД да заплати на М. Н.
Г. сумата в размер на 655,78 лева /шестстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и осем ст./, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане. Претендира деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Вива
Кредит" ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Не оспорва твърдението, че между
страните е сключен договор за паричен заем № 5645490, както и че ищецът е
платил предсрочно задължението си. Твърди, че не е налице соченото
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран
лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се
3
позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Твърди, че
тъй като таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна
услуга, годишният процент на разходите се формира единствено от
възнаградителната лихва и установените в т. 8 допускания. Твърди, че
услугата за експресно разглеждане на документи е доброволна услуга, която
не представлява такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на
документи не представлявало услуга по усвояване или управление на кредита,
тъй като ги предхожда времево. Счита, че е налице основание за начисляване
на таксата за извънсъдебно събиране на вземанията, тъй като с подписване на
договора, съобразно разпоредбата на чл. 19 от Договора, клиентът
доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание
чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Счита,
че задължението за заплащане на неустойка не следва да се включва в
годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата
на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Позовава се на практиката на СЕС, съгласно която
годишният процент на разходите се определя в момента, в който договора за
кредит е сключен, а в случая задължението възниква в тридневен срок от
сключване на договора и е разсрочено, за да бъде икономически по -поносимо
за потребителя. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите
нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при
добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита,
че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Предвид на това моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени бележки
ищецът М. Н. Г. чрез процесуалния си представител мл. адв. И.Н. заявява, че
поддържа исковата молба, счита, че исковете са основателни и доказани.
Излага, че според изготвената по делото основана ССчЕ годишния процент на
разходите (ГПР), ако се вземат предвид размерът на отпуснатите кредити и
изплатените от ищеца към „Вива Кредит“ ООД суми, а именно главница,
договорна лихва и начислените такса за експресно разглеждане и неустойка,
би бил 112,56 %. Намира, че действителният размер на ГПР, като се включат
всички изискуеми елементи съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
4
ал. 4 от ЗПК, като е налице грешно посочен размер на ГПР в процесния
договор. Счита, че възнаграждение за „експресно разглеждане на заявката“ не
се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от
усвояването на кредита, поради което смята, че възнаграждение за такъв вид
услуги не се дължи. В тази връзка счита, че тази такса по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това
законово изискване не е спазено. Също така счита, че клаузите, уреждащи
заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и
нищожни. Същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1,
т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на
страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. От
горното следва, че потребителят следва да плати предварително за
възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се
въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която
има по силата на самия закон, което води до значителна неравноправност на
същите. Твърди, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.
146 от ЗЗП. Също така счита, че начисленото възнаграждение за експресно
разглеждане на заявката е заплатено при начална липса на основание. Смята и
че в случая това възнаграждение в размер на 628,80 лева, представлява
заплащане на такса за услуги, които реално не са предоставени на доверителя
ми. Счита, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор
ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че
така уговорените в процесния договор клаузи, с които незаконосъобразно се
начислява такса за експресно разглеждане и неустойка са съществени и
основни за процесния договор, тъй като чрез тях ответното дружество цели
единствено придобиване на една сигурна печалба - допълнително от
възнаградителната лихва и без която клауза кредитодателят не би отпуснал
кредит, респ. не би сключил договора. Счита, че това обстоятелство води до
пълна недействителност на целия договор, а не само на конкретната клауза.
5
Твърди, че производството се доказва, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност на отделните клаузи от процесния
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“. Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на
1000.00 лева, като впоследствие М.Г. е погасил и превел единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1655.78 лева. Заявява, че
е налице правен интерес за предявяване на осъдителен иск срещу ответното
дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от
ЗЗД за сумата от 655.78 лева - разликата между заплатената от ищеца на
ответното дружество сума (1655/78 лева) и получената от ищеца сума
(1000.00 лева).
Моли съда при условие, че уважи главния иск, да уважи и иска за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и направените съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Пълномощникът адв. А.Н. в писмено становище оспорва исковата молба
поддържа депозирания отговор на искова молба. Моли да бъдат присъдени
разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна: Не се спори между страните, а и от
представения по делото Договор за паричен заем № 5645490 се установява, че
на 30.10.2020 г., между М. Н. Г. и „Вива Кредит“ ООДООД е сключен
договор по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца сумата
от 1000,00 лв., наричана ЗАЕМНА СУМА при следните условия: размер на
погасителната вноска в лева 62,90 лева, в която са включени част от
6
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,32 %, ГПР - 49,37 %, брой
погасителни вноски-30, обща сума за връщане в размер на 1887,00 лева.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем
длъжникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем от 628,80 лв.
В чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да
обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните
обезпечения: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да
отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000
лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора.
В чл. 4, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
Заемателят дължи неустойка в размер на 419,40 лева, която се разсрочва и
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 76,88 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 2306,40 лева.
Не се оспорва от страните, че в ищецът не е представил в срок
надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени
в процесния договор, поради което била начислена неустойка в общ размер на
419,40 лева.
Не се оспорва от ответното дружество, а и от представените разписка №
0400011936079287/12.11.2020г., издадена от „Изипей“ АД и справка от
„Изипей“ АД, в табличен вид, съдържаща информация за извършените
7
плащания в периода от 30.10.2020 г. до 27.01.2022 г. от лицето М. Н. Г. в
полза на „Вива Кредит“ ООД, се установява, че на 12.11.2020 г. ищецът е
платил по договора сума в размер на 1655,78 лв.
Приложени са по делото и общи условия, приложими към договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
От страна на ответното дружество е представена справка погасителен
план по договор за паричен заем №5645490/30.10.2020 г. на М.Н..
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че сумата, платена от М. Н. Г. в
полза на „Вива Кредит“ ООД по процесния Договор за потребителски кредит
№ 5645490/30.10.2020 г. е в размер на 1655,78. Плащането е извършено
еднократно на 12.11.2020 г. в системата на „Изипей“ АД от ищеца.
С постъпилата на 12.11.2020 г. сума от 1655,78 лв. са покрити следните
задължения: главница –1000,00лв., договорна лихва – 14,40лв., такса
експресно разглеждане – 628,80лв., неустойка – 12,58лв.
Вещото лице е посочило, че към 12.11.2020 г. е погасено изцяло
задължението по Договора и кредита е приключен.
Вещото лице дава заключение, че размерът на ГПР, вземайки предвид
размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита / в това
число главница, възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и
неустойка/ изчислена съгласно законовите разпоредби е 112,56 %.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на М. Н. Г. сумата в размер на
655,78 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на
правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на
имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Под "правно основание" се разбира правоотношението, от което
8
произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена
облага и задължението тя да се престира - това може да бъде договор,
административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр.
Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи
имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или
при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на получаването
на имуществената облага основание - прекратително условие, разваляне на
договор, унищожаемост. Неоснователното обогатяване е уредено като
отделни фактически състави - юридически факти, при чието настъпване
възниква правоотношението, което изрично е уредено в закона и което се
състои от задължението на този, който е получил нещо без правно основание,
да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е
обогатил, както и като един общ състав, имащ субсидиарно приложение.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1-то от ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Ответникът не оспорва съществуването
на посочените по-горе кумулативни предпоставки на предявения иск.
Напротив, налице е признание, обективирано отговора на исковата молба и в
молба с вх. № 923/04.03.2022г. от ответното дружество „Вива Кредит“ ООД
за връщане на паричната сума. По делото са представени разписка №
0400011936079287/12.11.2020 г., издадена от „Изипей“ АД от ищеца и
справка от „Изипей“ АД, съдържаща информация за извършените плащания в
периода от 30.10.2020 г. до 27.01.2022 г.от лицето М. Н. Г. в полза на „Вива
Кредит“ ООД, установяващи, че на 12.11.2020 г. ищецът е платил на
ответното дружество сумата от 1655,78лв.
За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че
плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради
наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора
по чл. 22 ЗПК или защото уговорената неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. На основание чл. 22, ал. 1 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С
клаузата на разпоредбата е установено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по
9
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая в разпоредбата на чл. 2, т. 8 от Договора е посочен годишният
процент на разходите по кредита от 49, 37 %.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
10
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 49, 34 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
11
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Като обща дължима сума по договора е записана 1887,00 лева,
включваща и таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбите
на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва.
Освен това, така записана стойност не съответства на реално дължимата
по договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща
предоставянето на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно
не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при
неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от
имуществото на кредитополучателя. Този риска следва да се съобрази от
кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение
при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при
които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която
от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски.
По този начин, както и таксата за експресно разглеждане, неустойката реално
12
увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на
разходите от 49,37% и общата дължима сума- 1887,00 лева не отговарят на
действителните такива. От заключението по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, което е прието от страните по делото, се доказва, че
действителния ГПР по Договора за предоставяне на потребителски е 112,56%.
Така уговореният годишен процент на разходите не отговаря на законовото
изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следва да се отрази, че посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Допълнително съдът намира клаузата от договора, установяваща, че
длъжникът дължи и таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на заема е нищожна. Видно от чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора,
таксата експресно разглеждане на заявката за кредит е незадължителна за
сключването на договора, като е свързана с по-бързото разглеждане на
документите за отпускане на кредит. Същата се дължи еднократно, но
заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва
в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с разглеждане на
заявката на потребителя, респективно - е свързана с основното задължение на
ответника по договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице
нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава
такса.
На следващо място, по своята правна природа неустойката представлява
форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
13
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая предвидената в чл. 4.2 от договора за заем неустойка е за
неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, т.е.
чрез неустойката се обезпечава задължението на заемателя да обезпечи
изпълнението на същинското задължение за погасяване на задълженията по
договора. Следователно обезпеченото чрез неустойката задължение няма
самостоятелен характер, а се явява вторично спрямо основните задължения по
договора. Така уговорена, процесната клауза не съставлява непосредствена
гаранция за изпълнението на първичното задължение по договора, а напротив
- обезпечава производно по характер задължение, което надхвърля обичайно
възприетите граници на обезпечителната функция на неустойката.
Процесната неустоечна клауза излиза и извън пределите на обезщетителната
функция на неустойката, тъй като заемодателят не търпи самостоятелни вреди
от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, а такива
биха възникнали единствено при неизпълнение на главния дълг.
Разглежданата клауза надхвърля и всякакви разумни граници на
санкционната функция на неустойката, доколкото същата се равнява на близо
1/3 от размера на заетата главница.
При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната
клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
14
обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна.
Налице е противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката
за неустойка е свързана с реално неизпълними задължения. Заемодателят
разполага с достатъчно много източници на информация, за да оцени
предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 ЗПК/, и ако
оценката му е лоша, той може да откаже да предостави заема /чл. 18 ЗПК/,
вместо да сключи договора за заем.
Предвид изложеното и с оглед приетото по-горе, то следва да се
приеме, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ищецът установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение е заплатил на ответното дружество по договора за паричен
заем сумата в размер на 1655,78 лв., с която са покрити следните задължения:
главница –1000,00лв., договорна лихва – 14,40лв., такса експресно
разглеждане – 628,80лв., неустойка – 12,58лв. Предвид съображенията,
изложени по- горе, то плащанията от ответника са осъществени по договор,
който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД посочените суми за
договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка в общ размер
от 655,78 лева, представляващи заплатени от ищеца на ответника суми при
начална липса на основание.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице, както и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД „Вива Кредит“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, Офис
73 г, представлявано от Д.С.Д да заплати на М. Н. Г., с ЕГН ********** с
адрес гр. Свищов, *****, сумата от 655,78 лв. (шестстотин петдесет и пет лева
и 78ст.), представляваща недължимо платени суми при начална липса на
правно основание по договор за паричен заем № 5645490 от 30.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
исковата молба - 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Вива Кредит“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, Офис 73 г,
представлявано от Д.С.Д да заплати на М. Н. Г., с ЕГН ********** с адрес гр.
Свищов, ***** направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. платена
държавна такса, 200,00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице,
както и 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
16