№. 296 / 14.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.05.2019 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 18.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1. по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Дамяново, чрез процесуалния си представител адвокат К. xxx е предявил иск против ВОЕННО ОКРЪЖИЕ ІІ СТЕНЕН-М. с адрес: г. М. 3. у. ,. №. 1., представлявано от подполковннк К. Г., с правно основание: чл. 222, ал. 3 от КТ и цена на иска: 5817,42 лева и по чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска: 1475,37лева.
В исковата молба се твърди, че доверителя и Н.В.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx е работил като цивилен служител по трудов договор №. 401 от 22.01.2004 година, сключен с Военно окръжие Враца след структурни промени с ВО Монтана. Трудовото правоотношение на доверителя и е променяно с допълнителни споразумения №. 3-1372/02.06.2008 година, №. 3-686/25.03.2009 година. №. 3-1157/01.07.2011 година, №. 3-270/ 12.02.2013 година, №. 3-335/14.04.2014 година, №. 3- 963/30.06.2015 година и №. 3-296/14.03.2016 година.
Със Заповед на Началника на Военно окръжие ІІ степен – Монтана представлявано от за началника майор И. И. №. ЛС-7 от 22.06.2016 година, е прекратено трудовото правоотношение на Н.В.Д., от последно заеманата от него длъжност „Старши експерт в офис за водене на военен отчет в община“ във Военно окръжие ІІ степен-М. с код на длъжностно ниво 101-06 по „Класификатора на длъжностите за цивилни служители по трудово правоотношение” в Министерството на отбраната, поделенията на Българската армия н структурите на подчинение на министъра на отбраната, които не се прилагат Закона за администрацията и Закона за държавния служител, считано от 01.07.2016 година.
В заповедта е посочено, че на доверителя и следва да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224, ал. 1. от Кодекса на труда за неползван платен годишен отпуск за 2016 година за 15 работни дни в размер на 692,55 лева, както и доверителя и да възстанови средства за вещево доволствие, пропорционално на периода от 01.07.2016 година до 31.12.2016 година, включително на стойност 125.00 лева.
Трудовото правоотношение на доверителя и е прекратено на основание чл. 325, ал.1., т. 1. от Кодекса на труда (по взаимно съгласие) и подадено заявление вх. №. 2-546/27.05.2016 година.
Издадената заповед доверителя и е получил на 30.06.2016 година.
Тъй като в заповедта на доверителя и не е включено заплащане на обезщетение по чл. 222. ал. 3 от Кодекса на труда, още на същия ден той е отправил писмена покана до Началника на Военно окръжие ІІ степен – Монтана майор И. И. със Заявление вх. №. 2-664 от 30.06.2016 година с изрична молба на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда да му бъде изплатено полагащото му се парично обезщетение в размер на 6 (шест) брутни заплати за работата му в структурите на Военното окръжие за периода от 26.01.2004 година до 30.06.2016 година включително.
Това Заявление е стигнало да адресата си - работодателя на доверителя и Началника на Военно окръжие ІІ степен - Монтана.
На отправеното искане доверителя и е получил Писмо изх. №. 3- 943 от 10.09.2016 година на Началника на Военно окръжие ІІ степен - Монтана и Становище на старши юрисконсулт в Централно военно окръжие, като предложението е за липса на основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Отказът за изплащане на дължимото обезщетение но чл. 222. ал. 3 от Кодекса на труда е мотивирано, с това че доверителя и вече е упражнил правото си на пенсия са му били изплатени обезщетения по ЗОВСРБ (отм.).
Счита, че всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 222, ал. 3 от КТ са налице и обстоятелството, че доверителя и е встъпил в ТПО, след като вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и се е пенсионирал по реда на специален закон не е основание за отпадане дължимостта на това обезщетение. Пречка това обезщетение да се получи е лицето да е получило преди това обезщетение по реда на чл. 222 ал. 3 от КТ, като разпоредбата не изключва получаване на обезщетение по реда на специален закон, какъвто е ЗОВСРБ.
Тъй като доверителя и е работил повече от 10 години при работодателя Военно окръжие ІІ степен - Монтана (при различните структурни промени на ВО), то на същия се дължи обезщетение по чл. 222. ал. 3 от Кодекса на труда в размер на 6 (шест) месечни брутни заплати. Съгласно последното Допълнително споразумение №. 3-296/14.03.2016 година брутното трудово възнаграждение на доверителя и е в размер на 969,57 лева.
Общо дължимото обезщетение по чл. 222. а.л. 3 от КТ е в размер на 5 817.42 лева (пет хиляди и седемнадесет лева и четиридесет н два лева).
Към настоящия момент това обезщетение не е заплатено на доверителя и, като за забавата се дължи лихва. Съгласно общите правила на чл. 84. ал. З от ЗЗД когато няма фиксиран ден за плащане на обезщетението, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Видно от Заявлението за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, същото е получено от работодателя на 30.06.2016 година, като от този момент насетне работодателя изпада в забава. Мораторната лихва възлиза в размер на 1. 475.37 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) изчислена върху дължимото обезщетение от 5817.42 лева за период от 01.07.2016 година до 30.12.2018 година.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди Военно окръжие ІІ степен - Монтана да заплати на Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Дамяново:
- сумата от 5 817,42 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
- сумата от 1. 475,37 лева, представляваща мораторна лихва за времето от 01.07.2016 година до 30.12.2018 година, както и да му се присъдят направените разноски.
Ответникът Военно окръжие ІІ степен - М. гр. М. у. ”. №. 1., представлявано от майор Д. Н. К. - заместник-началник на Военно окръжие ІІ степен - М. той и началник на сектор, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.
Оспорва исковата молба по основание и размер и моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователни са доводите на ишеца за дължмост на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ от страна на Военно окръжие-Монтана. Действително той е работил като цивилен служител в системата на военните окръжия в продължение на повече от 10 години. Трудовият му договор с ВО-Монтана е прекратен по взаимно съгласие със Заповед №. ЛС-7/22.06.2016 г. Ищецът, обаче, е придобил правото си на пенсия още преди да възникне трудовото му правоотношение (тогава с работодател- ВО-Враца), тъй като същият е бил освободен от военна служба и е придобил правото си на пенсия именно след освобождаването си от нея, което е видно от копие на писмо от РУ „Социално осигуряване" - Монтана с изх. №. МП-3219/1./17.02.2011 год.
Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и "възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това.
Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Такова е становището и в установената от ВКС практика, отразена в решения: №. 235 от 3.07.2014 г. по гр. д. №. 969/2014 г. на ІV ГО.; №. 270 от 24.03.2014 г.; по гр. д. №. 1296/2013 г. на ІІІ ГО.; №. 15 от 2.02.2016 г. по гр. д. №. 2520/2015 г. на ІІІ ГО. и №. 235 от 03.07.2014 г. по гр.д. №. 969/2014 г., Г.К.ІV ГО на ВКС, съгласно които обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи еднократно - само при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Когато работникът вече е придобил и упражнил това право и след това сключи трудов договор с друг работодател, при прекратяване на това последващо трудово правоотношение, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
В обобщение на казаното дотук, счита, че обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не е дължимо на ищеца Н.Д., поради което моли исковата му молба да бъде отхвърлено като неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно обстоятелство е, че между страните е съществувал валидно сключен трудов договор - Н.В.Д. е работил като цивилен служител по трудов договор №. 401 от 22.01.2004 година, сключен с Военно окръжие Враца след структурни промени с ВО Монтана. Трудовото правоотношение е променяно с допълнителни споразумения №. 3-1372/02.06.2008 година, №. 3-686/25.03.2009 година, №. 3-1157/01.07.2011 година, №. З-270/12.02.2013 година, №. 3-335/14.04.2014 година, №. 3- 963/30.06.2015 година и №. 3-296/14.03.2016 година.
Няма спор и досежно обстоятелството, че със Заповед на Началника на Военно окръжие ІІ степен - Монтана представлявано от за началника майор И. И. №. ЛС-7 от 22.06.2016 година, е прекратено трудовото правоотношение с Н.В.Д., от последно заеманата от него длъжност „Старши експерт в офис за водене на военен отчет в община” във Военно окръжие ІІ степен- М. с код на длъжностно ниво 101-06 по „Класификатора на длъжностите за цивилни служители по трудово правоотношение” в Министерството на отбраната, поделенията на Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, които не се прилагат Закона за администрацията и Закона за държавния служител, считано от 01.07.2016 година. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.325 ал.1. т.1. от КТ, по взаимно съгласие и подадено заявление. В самата заповед са описани и дължимото обезщетение по чл.224 ал.1. от КТ за неизползван платен годишен отпуск и за възстановяване получени средства за вещево доволствие. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на 30.06.2016 година.
Установено е, че в периода 22.01.2004 година до 30.06.2016 г., когато е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, същия има прослужени повече от 10 години при ответника.
В цитираната заповед липсва вписано обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, което да бъде изплатено.
Спорен е въпросът, основателна ли е претенцията по чл.222 ал.3 от КТ?
Искът е неоснователен.
Съобразно представените и приети писмени доказателства: Заповед на Министъра на отбраната на Република България №. КВ-4469 от 17.12.2003 година, на основание чл.128б ал.1. т.2, чл.125 т.2 и чл.130 ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/отм./ - „при организационно-щатни промени – с връчено предизвестие”, е видно, че е прекратен договора за кадрова военна служба и е освободен от длъжност и от кадрова военна служба и зачислен в мобилизационния резерв майор Н.В.Д. – разпореждане по щат №. А-916, на работа и доволствие в поделение 52600 – Враца. В тази заповед изрично е вписано: „Да се изплати полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба.
Със Заповед №. 42 от 19.01.2004 година на Началника на Военно окръжие Враца, на основание чл.188 ал.7 от Правилника за кадрова военна служба и в изпълнение на Заповед №. КВ 4469 от 17.12.2003 г. на Министъра на отбраната на Република България, в т.3 от същата е отразено: „На основание чл.237 ал.1. от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за прослужени на кадрова военна служба 26 години, 5 месеца и 6 дни, главният счетоводител на Военно окръжие да му изплати еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения.” Изпълнението на заповедта е възложено на началника на отдел „Ресурси от резерва” и на главния счетоводител на окръжието.
Установено е, че от НОИ, Районно Управление „Социално осигуряване” Монтана е изпратено писмо, изх. №. МП – 3219/1. от 17.02.2011 година до Военно Окръжие г. Враца, в което е отразено, че на Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане №. 35 от 29.03.2004 година, считано от 20.01.2004 година. Това обстоятелство безспорно установява, че ищецът е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и от 20.01.2004 година получава и съответната пенсия, т.е. към 22.01.2004 година, когато е сключен трудовия договор с ответника той е имал статута на работещ пенсионер.
Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
След като ищецът е придобил право на пенсия по специалния закон, същият не може да придобие право на пенсия и по общия закон. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезата на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието на което е възникнало правото. /Решение №. 235 от 03.07.2014 година на ВКС по гр.д.№. 969/2014 г. на ІV Г.О. ГК, Решение №. 49 от 05.04.2017 година на ВКС по гр.д.№. 3521/16 г. на ІІІ Г.О. ГК, решение №. 270 от 24.03.2014 година на ВКС по гр.д.№. 1296/13 г. на ІІІ Г.О. ГК/.
Правото на пенсия се придобива само веднъж и в случая това право е придобито от ищеца като военнослужещ на 17.12.2003 г., като му е изплатено обезщетение по чл. 237, ал. 1. ЗОВСРБ /отм./
Обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи, когато при прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало правото на пенсия за изслужено време и старост по ЗП, в сила до 31.12.1999 г., а след 01.01.2000 г. - право на пенсия и осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Без значение е дали моментът на прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с момента на придобиване правото на пенсия или е настъпил след това. Важното е това право /на пенсия/ да е възникнало и лицето да не е получавало обезщетение на същото основание, тъй като на това основание обезщетението се дължи еднократно. Няма обаче законова пречка това обезщетение да се кумулира с обезщетение, получено по ЗОВСРБ /отм./. Това е така, защото двете обезщетения имат различно основание, изплащат се при различни условия и имат различен характер. В случая на ищеца е изплатено обезщетение при прекратяване на кадровата военна служба по чл. 237, ал. 1. ЗОВСРБ /отм.)/ като без значение е обстоятелството дали е имал право на пенсия или не към този момент. А в конкретният случай той е имал и право на пенсия. Доколкото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът вече е бил придобил и реализирал своето право на пенсия и е имал качеството на работещ пенсионер, същият не може да претендира обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Водещото съображение е, че правото на пенсия се придобива само веднъж. Доколкото в случая ищецът е придобил това право в един по-ранен момент и го е реализирал по време на трудовото правоотношение, което в последствие е сключил, обезщетение по чл. 223, ал. 3 КТ не се дължи. Действително обезщетението по чл. 237, ал. 1. ЗОВСРБ /отм./, което в случай е в размер на 20 брутни заплати е за освобождаване от кадрова военна служба и дължимостта му не е обвързана с пенсионирането на лицето. Приема се, че това обезщетение се дължи като компенсация за изпитаните от военнослужещия рискове, ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което има ратификационен характер, съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба като фактическия му състав на разпоредбата включва: 1.. прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3. да не е изплащано такова обезщетение. В настоящия случай не е изпълнен този фактически състав, доколкото разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ свързва правото на обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова право в случая ищецът е придобил в един по-ранен момент по специален закон и не само е придобил това право, но го е и реализирал, като към момента на прекратяването на трудовия му договор с ответника е бил работещ пенсионер, т.е. правото на пенсия, произтичащо от факти от обективната действителност се придобива само веднъж. След като ищецът е придобил право на пенсия по специалния закон, същият не може да придобие право на пенсия и по общия закон. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезата на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието на което е възникнало правото. В този смисъл е пояснението, което дава проф. Ат. В. в монографията си "Обезщетения по трудовото правоотношение" /стр. 87, 88/ че когато работникът или служителят след придобиването на правото по чл. 222, ал. 3 КТ е работил по следващо правоотношение може да търси ратификацията си от този, при когото правото е възникнало първоначално, стига да не е погасено по давност.
При това разбиране, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Дамяново, против ВОЕННО ОКРЪЖИЕ ІІ СТЕНЕН-М. с адрес: г. М. 3. у. ,. №. 1., представлявано от подполковннк К. Г., искове с правно основание: чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД, за сумите, както следва:
- 5 817.42 лв., представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при ВОЕННО ОКРЪЖИЕ ІІ СТЕНЕН-М. с адрес: г. М. 3. у. ,. №. 1. през последните 10 години от трудовия му стаж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 31.12.2018 г. до окончателното й изплащане, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 1. 475.37 лв. - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за забава за периода от 01.07.2016 г. до 30.12.2018 г., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: