Мотиви по НАХД № 412/2019г. по описа на Русенския Районен съд, четвърти наказателен състав
С постановление от 21.02.2019г. Русенската
Районна прокуратура е внесла материалите
по досъдебно производство № 239/2018г.
по описа на РП-Русе срещу С.Р.Г. за престъпление по чл.325 ал.1 от
НК и за освобождаването му от
наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК.
Производството
по делото е по реда на гл.28 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението по отношение на обвиняемия.
Защита
отхвърля обвинението, като пледира за пълно оневиняване на обв.Г. и
алтернативно за признаването му за виновен за извършено административно
нарушение по УБДХ.
Обв.Г.
иска да бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият С.Р.Г. е български гражданин,разведен,неосъждан,
с висше образование, работи, ЕГН **********.
На
22.12.2017г. обв. Г. бил в италиански ресторант „Кръстникът“ в град Русе,
заедно с лицето Е.Д.Н.. По същото време на друга маса в същото заведение бил
св. Д.В.Н., бивш съпруг на Е.Н., който бил довел сина им Д.Д.Н., за да играе
със съучениците си в детския кът.
По същото време по случай Коледните и Новогодишните празници в
детския кът към ресторанта било организирано парти, поради което там имало
много деца. В детския кът били и св. И.Я.Д., малолетен на 13г., ученик в шести
клас в ОУ „Любен Каравелов“- гр. Русе и брат му Б., които били придружавани от майка им
св. К.Н.Д.. Малко след 20.00ч. докато играели футбол св. Д. неволно ударил св.
Д. Д. Н., но веднага се обърнал и се извинил. Виждайки това св. М.С.Г.,
аниматор в детския кът, отишла при тях и завела св. Д. Д. Н. да се измие и да
се успокои. Въпреки, намесата на св. Г. и извинението на св. Д., св. Д. Д. Н.
не се успокоил, бил видимо много ядосан и започнал да крещи „ще те убия, ще те
кажа на баща ми и ще видиш какво ще те направи той“, „ще го убия, ще го
затрия“. Тъй като св. Д. Д. Н. бил редовен посетител в детския кът, св. Г., св.
М.К.Б.и св. Р.Л.Л.го познавали отпреди, знаели че той се държал агресивно,
парадирал с положението на баща си, бил буен, постоянно предизвиквал другите
деца, карал се с тях и ги заплашвал с баща си, тя му казала да извика баща си,
за да му обясни какво се случило. Влизайки в детския кът св. Д. Вл. Н. веднага
се насочил към св. Д. и започнал да му говори на висок тон, което стреснало
малолетния Д.. След това се обърнал към аниматорките и им казал „ква си ти, за
нищо не ставате, защо не гледате децата“, „нищо не правите само на телефоните
стоите, не си гледате работата“. През цялото време св. Д. Д. Н. повтаряло
думите на баща си и казвало „Аз нали Ви казах, че ще стане проблем“. След
намесата на майката Е.Д.Н., тримата заедно напуснали детския кът.
Няколко
минути след това обв. Г. влязъл в детския кът, заедно със св. Д. Д. Н.. Тъй
като св. М. Г. и св. М. Б. не го познавали тръгнали към него, за да го спрат и
разберат какво иска, но обвиняемият не се спрял, не се представил, не казал дали
има отношение към някое от децата, не попитал какво се е случило и някой има ли
вина. Незачитайки правилата за поведение на място определено за посещение и
игри на деца (детски кът), както и общоприетите правила за поведение на
обществено място, обв. Г. игнорирал свидетелките и опитите им да го спрат,
игнорирал и не съобразил и факта, че в детския кът имало много деца,
които празнували. Държейки се нагло и демонстративно той отишъл към
вътрешността на детския кът решен да се саморазправи и накаже св. Д., който
вече бил достатъчно стресиран и изплашен от поведението на св. Д. Д. Н. и баща
му. Обвиняемият не познавал свидетеля - непълнолетния Д., но в момента, в който му го показали
се обърнал към него и започнал да му крещи „Какъв си ти бе, защо си ударил Д.,
къде се намираш“. Обв. С. продължил с непристойното си поведение, като извикал
всички деца и след като те се събрали, казал на св. Д. със заплашителен тон
„Моли го за прошка“. Св. Д. се изплашил от заплашителното държание и от
заплашителния тон на обвиняемия и помолил за прошка. Това обаче се оказало
недостатъчно, поради което отново със заплашителен тон обвиняемият казал на
малолетния „падни на колене и се извини“. Св. Д. Д. Н. повторил думите „падни
на колене“ и посочил с пръст да падне на колене. Св. Д. макар да знаел, че е ударил св. Д.Д. Н. неволно, без да
иска, въпреки, че вече се бил извинил няколко пъти и не искал да пада на колене
и отново да се извинява, от страх в присъствието на по-малкия си брат, другите
познати и непознати деца и пред аниматорките, паднал на колене и поискал отново
извинение от св. Д. Д. Н.. След като го накарал да коленичи, обв. Г. се обърнал
и тръгнал, но не напуснал детския кът, а останал на изхода. Поради това,
изплашен и унижен малолетният Д. не успял да отиде при майка си, седнал на един
фотьойл и се разплакал. Държанието и тона на обвиняемия възмутили и изплашили
не само
малолетния Д., а и всички присъстващи. Св. Г. и св. Б., макар и възмутени от
агресивното, арогантно и заплашително поведение на обвиняемия от страх не се
намесили, не го прекъснали, не му се възпротивили, не казали и не направили
нищо, за да го спрат. Едва след като обвиняемият напуснал детския кът, св. Г.
потърсила майката на св. Д. и разказала какво се е случило. Когато разбрала за
случилото се св. Кр. Д.а потърсила обвиняемия, но той вече бил напуснал
ресторанта.
В хода на
досъдебното производство била назначена техническа експертиза на преносима
памет (флаш памет) марка „ADATA“, съгласно заключението по която във
видеозаписите били фиксирани кадри със събития представляващи предмет на делото. (л.57-64).
По делото
била назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно психологична
експертиза. Съгласно заключението, св. Д. бил способен да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо него. С оглед възрастта и незрялата личностова структура,
бил склонен да се поддава на заплахи и внушения. По време на експертната оценка
се наблюдавало синхрон между вербалното и неврбалното поведение, поради което с
оглед на биологичната си възраст, психологическия си, интелектуален и социален
статус не манифестирал склонност да лъже, да фантазира, да преувеличава събития
от действителността или да си измисля такива, които не отговаряли на реално
случилото се. В момента на изследването, седем месеца след извършване на
деянието от страна на обв. Г., в пострадалия се отчитали повишени нива на
тревожност и страхова зареденост, което било маркер, че деянието било преживяно
като стресогенно събитие. Тъй като деянието на обв. Г. било преживяно като
стресогенно събитие, което оказало неблагоприятно влияние върху емоционалната
сфера на св. Д., то можело да окаже неблагоприятни изменения в процеса на
формиране на личността му. (л.70-79).
Фактическите
изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят от събраните при
разследването доказателствени материали: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите И.Я.Д., К.Н.Д., М.С.Г., М.К. Б., Р.Л.Л., Н.Н.П. и Я.В.П.;
писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпит,
протокол за извършена техническа експертиза, протокол за извършена КСППЕ,
справка за съдимост, справка за образувани и неприключили наказателни
производства, декларации и автобиографична справка.
При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът
намира, че обв. Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, тъй като на 22.12.2017г. в гр. Русе, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – в
детски кът към ресторант „Кръстникът“, в присъствието на намиращите се там деца
и аниматорки, крещял на И.Я.Д. от гр. Русе „какъв си ти бе, защо си ударил Д.,
къде се намираш“, след това го накарал да поиска прошка, да коленичи и да се
извини на Д. Д. В..
От
обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от обвиняемия с действия. Същият на
публично място, каквото се явява детският кът към италиански ресторант
„Кръстникът“ в град Русе, демонстративно, пред всички присъстващи деца и
възрастни, крещял заплашително на св. Д. „какъв си ти бе, защо си ударил Д.,
къде се намираш“, след това го накарал да поиска прошка, да коленичи и да се
извини на Д. Д. В.. Тези действия на обвиняемия, с които си позволил да
правораздава на публично място, в присъствието на други лица, са непристойни по
своето естество и нарушават в груба форма обществените порядки и общественото
спокойствие и демонстрират неуважение към обществото.
От
субективна страна, обв. Г. осъществил изпълнителното деяние на гореописаното
престъпление виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1 НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние и произтичащите от него общественоопасни последици и
е искал тяхното настъпването. Обвиняемият поставил личните си интереси над
обществените и напълно съзнателно си позволил да правораздава демонстративно
над малолетен, като извършил конкретни действия, за да го накаже. С поведението
си обвиняемият напълно съзнателно нарушил обществените порядки и изразил своето
неуважение към обществото, демонстрирайки особена наглост, като засегнал
нравствените принципи и чувства на гражданите.
В случая не е налице проява на дребно
хулиганство по см. на чл.1 ал.2 от
УБДХ, тъй като извършеното от обв.Г. от една страна не попада в посочената
законовата дефиниция, вкл. не може да се квалифицира, като оскърбително
отношение и държане към гражданите, а от друга страна извършеното от него е със
значително по-висока степен на обществена опасност, което именно и го превръща
в престъпление, а не в административно нарушение.
Съдът приема ,че са налице всички предпоставки
на чл.78а от НК за освобождаване на С.Г. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в своята кумулативна връзка: деецът е пълнолетен, не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК ,за престъплението по чл.325 ал.1
от НК предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до три години – л. св. до две години или
пробация и няма причинени имуществени вреди.
Въз
основа на изложеното съдът намира,че обв.Г. следва да бъде признат за виновен и
да му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на
административното наказание съдът
отчита, като смекчаващи вината обстоятелства
изразеното искрено съжаление и разкаяние за стореното, обективирано чрез
обаждане до родителите на детето Ивайло с изричното искане да се видят и да му
се извини лично за постъпката си, което в максимална степен е показателно за
това, че случилото се е изолирана проява в живота на дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени и много добри
характеристични данни , които както бе посочено са намерили израз и в
обаждането до родителите на детето. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде посочено, че престъплението е
извършено пред множество деца.
Въз основа на тези
обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните
задължения, съдът определя за обвиняемия
Г. наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, предвидено в чл.78а
ал.1 и ал.4 от НК, а именно ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 1 500 лв. ( хиляда и петстотин
лева). Така определеното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. С
изтърпяването на това наказание обв.Г. ще има възможност също така да
преосмисли поведението си с оглед спазване на установените порядки за поведение
в обществото.
Обв. Г. следва да заплати разноските по
делото.
Мотивиран така,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: