Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.
Варна, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2112/2018 г. по описа
на Административен съд – гр. Варна, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „РАК ВАН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя К.В.В.срещу
Ревизионен акт № Р-03000315000386-091-001 от 16.09.2015 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 599/17.12.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” при ЦУ на НАП - Варна, с който за дружеството са установени
задължения по ЗДДС в размер на 22362.44 лв. главница и лихви за забава в размер
на 8809.95 лв. за данъчни периоди м.01.01.2009 година – 31.12.2012 година и
корпоративен данък за 2009, 2010 , 2011 и 2012 година – общо в размер на 855.94
лева главница и 337.38 лева лихви.
Ревизионният акт е оспорен с твърдения за
незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалните разпоредби на
чл.86, ал.1 ЗДДС и чл.122 ДОПК; необоснованост и съществено нарушение на
процесуални правила поради немотивираност, несъобразяване с изискванията на
принципа на служебното начало при изясняване на съществени факти и
обстоятелства; неправилен анализ на събраните доказателства. Изложени са и
твърдения за нищожност на РА поради некомпетентност на органите, участвали в
ревизионното производство, доколкото подписите им в представените от ответника
в електронен вариант документи не удовлетворявали изискванията за квалифициран
електронен подпис, съгласно установеното в чл.24, вр. с чл.16, ал.1, т.1 от
Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /Закон за електронния документ и
електронния подпис – изм. на заглавието ДВ, бр. 85 от 2017 г. Формулиран е
петитум с искане ревизионният акт да бъде отменен.
Първоначално по жалбата на „РАК ВАН“ ООД, ЕИК
********* до Административен съд – Варна е образувано Адм. дело № 695/2016 г.,
което е приключило с Решение №20/10.01.2018 г. С него за законосъобразни са
приети изводите на ответника досежно установените задължения по ЗДДС по конкретни
фактури, изследвани в допълнителната експертиза по делото, издадени от
доставчиците „Пролет“ ЕООД, „Я. 1047“ ЕООД и „Юникос“ ООД, съдържащи подпис за
получател на управителя на ревизираното лице или на негов служител. В
съответствие с установяванията в частта по ЗДДС РА е отменен и в съответните
части, свързани с приложението на ЗКПО.
Настоящото съдебно производство е повторно по
жалбата на „РАК ВАН“ ООД срещу РА № Р- 03000315000386-091-001 от 16.09.2015 г.
след като с Решение №9649/13.07.2018 г., постановено по Адм. дело № 2835/2018
г. по описа на ВАС, касационната инстанция е отменила частично въззивното
решение на АС- Варна. В хода на касационното производство е установено, че следва
да се признаят за реални и онези доставки на стоки, по фактури, издадени и от
други доставчици, освен посочените трима - „Пролет“ ЕООД, „Я. 1047“ ЕООД и
„Юникос“ ООД, доколкото върху тях също е
установено наличие на подписи за получателя. Касационната инстанция е указала,
че по аргумент от чл.193, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим в производството на
основание § 2 от ДР ДОПК, за жалбоподателя е преклудирана възможността да ги
оспори, респективно – съдебният контрол за законосъобразност на оспорения РА
следва да обхване и тях. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд в частта относно фактурите от останалите доставчици, свързани с установените
от органите на приходната администрация задължения за ДДС и лихви за данъчни
периоди както следва: д.п. м. 01.2009 г., м. 04.2009 г., м. 06.2009 г., м.
08.2009 г., м. 09.2009 г., м. 02.2010 г., м. 03.2010 г., от м. 05 до м. 10.
2010 г., м. 05.2011 г., м. 12.2011
г., м. 03.2012 г., от м. 07 до м. 12.2012 г., д.п. м. 02.2009 г. - за разликата
над 119.83 лв. до 415.97 лв., д.п. м. 11.2009 г. за разликата над 20.77 лв. до
314.37 лв., д.п. м. 12.2009 г. за разликата над 132.15 лв. до 1 522.32 лв.,
д.п. м. 11.2010 г. за разликата над 117.43 лв. до 296.80 лв., д.п. м. 12.2010
г. - за разликата над 50.13 лв. до 799.96 лв., д.п. м. 02.2012 г. за разликата
над 62.76 лв. до 146.91 лв., д.п. м. 04.2012 г. за разликата над 11.72 лв. до
245.03 лв., д.п. м. 05.2012 г. за разликата над 9.03 лв. до 502.44 лв., д.п.
06.2012 г. за разликата над 34.55 лв. до 498.41 лв. и съответните лихви, както
и относно установените задължения за корпоративен данък за 2009 г. - над 136.30
лв. до 250.91 лв.; за 2010 г. - за сумата 118.645 лв.; за 2011 г. - над 6.24
лв. до 207.07 лв.; за 2012 г. - над 40.36 лв. до 279.31 лв. заедно със
съответните лихви за забава, а в частта за разноските - за разликата над 628
лв. до 2 558.40 лв. Именно това е предметът на настоящото съдебно производство.
В мотивите към касационното решение са дадени указания при новото разглеждане
на делото съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която, използвайки
методиката, приложена и при изготвяне на Ревизионния доклад /РД/, да определи
данъчната основа по ЗКПО като разлика между неотчетените приходи и
историческата цена на придобиване на стоките по неосчетоводените фактури,
съответно – да се определи дължимия ДДС за съответния данъчен период като се съобразят направените корекции на
данъчния кредит и начисления допълнително ДДС в размер на 4 248,32 лв. за
д.п. м. 08.2012 г.
В хода на предходното съдебно производство
пред Адм. съд – Варна е установено, че производството по издаване на обжалвания
РА е проведено след отменително решение на основание чл.155, ал.4 ДОПК, на
основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000315000386-020-01/22.01.2015 г.
и последвалата я заповед за изменение от 27.04.2015 г., издадени от Б.С.С., на
длъжност Началник сектор при Териториалната дирекция на НАП Варна, като на
дружеството е извършена ревизия по Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ за периода 01.01.2009 г.- 31.12.2012 г. и по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ за периода 28.01.2009 г. - 31.12.2012 г. В хода на
ревизията данъчните органи са установили, че през ревизирания период
проверяваното дружество „РАК ВАН“ ООД е осъществявало дейност - търговия на
дребно, предимно с хранителни и промишлени стоки, в стопанисван от него обект,
находящ се в гр. Варна, ***. Лицето е регистрирано за целите на ЗДДС на
28.01.2009 г.
Въз основа на представените от ревизираното
лице доказателства, както и от доказателствата, представени от неговите
доставчици в хода на извършените насрещни проверки, органите на приходната
администрация са формирали извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1
от ДОПК: по т. 2- данни за укрити приходи чрез нерегистриране на продажби на
стоки през ЕКАФП, придобити по фактури, които ревизираното лице не е отразило в
счетоводството си като закупени; по т. 4-липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не
дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане поради
невключени голям брой фактури за покупки в регистрите по ЗДДС и в
счетоводството на ревизираното лице. С оглед на това ревизията е проведена по
особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.
Неотразяването на спорните фактури в
счетоводството на „РАК ВАН" ООД, без да са установени излишъци през
ревизираните периоди, са мотивирали ревизиращия екип да приеме за доказано, че
стоките по тези фактури са реализирани на пазара без да са отчетени приходи,
разходи и печалба от тях, без да е начислен косвения данък като задължение към
бюджета. В тази връзка въз основа на счетоводните данни на търговеца в хода на
ревизионното производство е извършен анализ на надценките, прилагани от
търговеца през проверяваните години на две основни групи стоки - група
хранителни стоки и група цигари. Въз основа на обобщените данни ревизията е
приела, че за група хранителни стоки средният размер на надценките, с които са
осъществявани продажби на стоки в обекта, по периоди са както следва: за 2009г.
- 11.582 %, за 2010г. - 7.465 %, за 2011г. - 7.383 %, за 2012г. - 8.704 %, а за
група цигари в размер на 5.689 %.
От съпоставката на първичните счетоводни
документи (фактури), отразени в счетоводството на ревизираното лице и тези,
отразени в счетоводните регистри и в дневниците за продажби на неговите
доставчици, за ревизирания период от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. органите на
приходната администрация са установили неотчетени в счетоводството на „РАК-ВАН“
ООД фактури за доставени стоки - хляб, мляко и млечни продукти, месни продукти,
пакетирани стоки, захарни изделия, плодове, безалкохолни напитки, зеленчуци,
ядки, чипсове, цигари, преса, скреч карти и др. с включен ДДС, като дружеството
не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Стоките по
изследваните доставки не са посочени като налични в края на годината в
инвентаризационните описи, поради което ревизията е приела, че те са продадени
към 31 декември на съответната календарна година.
Предвид установените данни за укрити приходи
по реда на чл. 122 от ДОПК е изготвена справка за реализирани облагаеми
доставки за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. по месеци /стр.14-39 от РД
- стр. 1783-1771 адм. преписка/ в табличен вид с посочване на данъчната основа,
определена по реда на чл.122 от ДОПК в размер общо на 105974.62 лв. и дължимия
ДДС на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС в общ
размер на 17699.88 лв.
С оглед на обстоятелството, че данъчни
задължения могат да възникнат само при доказване реалността на доставките на
стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, при предходното разглеждане на делото съдът е
изследвал този въпрос. Неговите изводи, че реалност на доставките на стоки –
родово определени вещи, не може да се
обоснове единствено въз основа на компютърни разпечатки от счетоводните масиви
на доставчиците, несъдържащи подписи на участващите в стопанската операция
страни, както и по данни досежно техническата и кадрова обезпеченост на същите
доставчици, са споделени и от касационната инстанция. Като недостатъчно за
доказване реалността на доставките на стоки е възприето и наличието единствено
на първичен счетоводен документ -данъчна фактура, в която липсва подпис за
получателя на стоката - управител на ревизираното лице или друг негов
представител, а в някои случаи дори и без подпис за доставчика.
Неоспорен в настоящото съдебно производство,
както и в предходното е останал фактът, че за д.п. 08.2009 г. ревизираното лице
е включена два пъти фактура № **********/ 10.08.2009 г. от доставчика „Пролет“
ЕООД с данъчна основа в размер на 80,73 лв. и начислен ДДС в размер на 16,15
лв.
Конкретно за д.п. 008/2012 г. ревизията е
установила, че има разлика между
отчетените по счетоводни данни приходи съобразно записите от фискалното устройство,
въведено в експлоатация в търговския обект на ревизираното лице /6 112,16 лв./,
и данните в подадените за същия период справки-декларации по ЗДДС, където
същият е определен в размер на 1 863 лв. Като съобразили това ревизиращите
начислили за д.п. 08/2012 г. допълнителни задължения по ЗДДС в размер на
4 248,32 лв.
С оспорения в настоящото производство РА за
ревизираното дружество са установени допълнителни задължения по ЗДДС във връзка
с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, в които като
получател на стоките са посочени други търговски дружества. Това е посочено от
ревизиращите като друго основание за установяване на допълнителни задължения по
ЗДДС, респективно същото е послужило и като основание за корекция на
счетоводния финансов резултата при определяне на данъчната основа за облагане с
корпоративен данък.
Както се посочи и по-горе в изложението,
предмет на настоящото съдебно производство са единствено задълженията по ЗДДС,
свързани с доставките, отразени във фактури, които носят подпис на представител
на ревизираното лице „РАК-ВАН“ ООД и които не са взети предвид при постановяване
на Решение № 20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г., както и задълженията
във връзка с отказаното право на приспадане на ДК, респективно – предмет на
проверка в настоящото съдебно производство са и изводите на ответника по
приложението на ЗКПО във връзка с установавянията в частта по ЗДДС.
Във връзка с изпълнение указанията на ВАС по
делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е
отговорила на следните задачи:
1/ Вещото лице да направи справка за
процесните фактури съгласно решението на ВАС на РБ, така както са описани, като
се включи наименование на доставчика, фактура номер, дата, данъчна основа, ДДС,
на коя страница от делото се намира конкретния екземпляр от фактурата, съдържа
ли подпис на получил стоката, и съгласно РА с тази фактура с какво ДДС е
увеличена. На база на тази справка вещото лице да изчисли размера на данъчното
задължение по периоди по ДДС, както и по ЗКПО на годишна база и лихвите към
тях, като включи тези документи, в които се съдържа подпис на лицето и за
всички изследвани фактури.
2/ Да се определи размера на ДДС, заедно с
лихвите за забава и дължимия корпоративен данък, заедно с лихвите за забава,
като по методиката на РА /РД/ да се определи данъчната основа по ЗКПО, като
разлика между неотчетените приходи и историческата цена на придобиване на
стоките по неосчетоводените фактури /л.42 от РД/, съответно дължимия ДДС за
данъчен период и лихви при съобразяване с направените корекции на данъчния
кредит и начисленото ДДС в размер на 4248,32 лв. за данъчен период м.08.2012 г.
3/ Да провери дали действително е ползван
данъчен кредит от ревизираното лице за процесните периоди и фактури, и ако не е
ползвало, да увеличи данъчния резултат
за тези за които са осчетоводени и е ползвало право на данъчен кредит.
Вещото лице е представило заключението си в
срок. Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено
компетентно и безпристрастно, освен в конкретни части, които ще бъдат
коментирани по-долу в мотивите. Заключението на вещото лице е приложено на
стр.50 – 68 от делото и е неразделна част от доказателствата към него. Работилата по делото
съдебно-счетоводна експертиза не се кредитира от съда в частта на установените
задължения за д.п. 04/2010 г. /Таблица №15, последен ред на стр. 17 от ССчЕ/. В
тази част Решение №20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/ 2016 г. на
Административен съд – Варна не е оспорено по касационен ред, поради което в
тази част същото е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото съдебно
производство. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си. На въпрос
на процесуалния представител на оспорващото дружество експертът заявява, че по
фактурите, отразени в таблица №6 (стр. 10 от ССчЕ), за които е установено, че са
без подпис за получателя и не се съдържат в ревизионната преписка, вещото лице
отговаря, че по тях ревизираното лице не е ползвало данъчен кредит тъй като те
не са били налични в счетоводството му.
Фактурите, съдържащи подпис за получателя, са
подробно описано в таблица №1 от ССчЕ.
В Таблица №8 от експертизата вещото лице е
посочило подробно данъчните периоди и фактурите, както и 1 бр. стокова
разписка, по които ревизираното лице неправомерно е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит доколкото същото не е страна по документираната
търговска сделка. Обобщените данни по отношение на тези установявания са
обективирани в Таблица №14 от ССчЕ. Въз основа на тези обстоятелства е
установена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 1 989,42
лв., респективно – размерът на дължимия корпоративен данък в следствие
нанесените корекции е 198,94 лв.
Поради големият обем от информация и предвид обстоятелството, че заключението по
експертизата е неразделна част от доказателствата по делото, в това число и
фактурите, по които вече съдът се е произнесъл в предходното производство,
същите няма да бъдат възпроизведени в мотивите към настоящото решение. Ще се
използва обобщената информация по Таблица № 15 (л. 66 и 67 от делото), в която
е посочен размерът задълженията по ДДС
заедно с лихвите за забава и дължимия корпоративен данък, заедно с лихвите за
забава, изчислени по методиката на РА/РД, в това число и дължимия ДДС с
направената корекция на данъчния кредит и начисления ДДС в размер на
4 248,32 лв. за данъчен период 08/2012 г., както и корпоративния данък на
увеличения данъчен резултат от осчетоводените фактури, по които неправомерно ревизираното
лице „РАК-ВАН“ ООД е ползвало данъчен кредит.
|
Данъчен
период |
ЗДДС |
ЗКПО |
||
|
Дължим
ДДС продажби |
Лихва
към 16.09.2015 г. |
Дължим
корпоративен данък |
Лихва
към 16.09.2015 г. |
|
|
01/2009 г. |
59,62 |
41,27 |
Х |
Х |
|
02/2009 г. |
126,68 |
86,44 |
||
|
04/2009 г. |
82,57 |
54,49 |
||
|
06/2009 г. |
8,68 |
5,55 |
||
|
08/2009 г. |
86,77 |
53,68 |
||
|
09/2009 г. |
6,83 |
4,16 |
||
|
10/2009 г. |
16,15 |
9,67 |
||
|
11/2009 г. |
49,55 |
29,27 |
||
|
12/2009 г. |
190,36 |
110,72 |
||
|
ВСИЧКО 2009 |
627,21 |
395,25 |
110,50 |
61,85 |
|
02/2010 г. |
3,26 |
1,84 |
Х |
Х |
|
03/2010 г. |
89,57 |
49,81 |
||
|
04/2010 г. |
68,94 |
37,75 |
||
|
05/2010 г. |
16,19 |
8,27 |
||
|
06/2010 г. |
34,69 |
18,40 |
||
|
07/2010 г. |
74,03 |
38,57 |
||
|
08/2010 г. |
77,39 |
39,68 |
||
|
08/2010 |
4,64 |
2,38 |
||
|
09/2010 г. |
37,03 |
18,81 |
||
|
10/2010 г. |
29,60 |
14,66 |
||
|
11/2010 г. |
120,51 |
58,70 |
||
|
12/2010 г. |
156,28 |
74,75 |
||
|
ВСИЧКО 2010 |
712,40 |
364,07 |
68,56 |
31,30 |
|
01/2011 г. |
9,49 |
4,46 |
Х |
Х |
|
05/2011 г. |
39,10 |
17,35 |
||
|
12/2011 г. |
41,10 |
15,39 |
||
|
ВСИЧКО 2011 |
89,69 |
37,20 |
40,80 |
14,37 |
|
02/2012 |
42,09 |
15,07 |
|
|
|
03/2012 |
55,52 |
19,34 |
||
|
04/2012 |
110,25 |
37,57 |
||
|
05/2012 |
252,60 |
83,87 |
||
|
06/2012 |
224,36 |
72,47 |
||
|
07/2012 |
428,48 |
134,83 |
||
|
08/2012 |
365,85 |
111,98 |
||
|
08/2012 |
4 248,32 |
1 300,29 |
||
|
09/2012 |
92,02 |
27,36 |
||
|
10/2012 |
219,57 |
63,43 |
||
|
10/2012 |
27,88 |
8,05 |
||
|
11/2012 |
198,44 |
55,64 |
||
|
12/2012 |
617,20 |
167,69 |
||
|
12/2012 |
9,39 |
2,55 |
||
|
ВСИЧКО 2012 |
6 892,97 |
2 100,14 |
104,39 |
26,09 |
|
ЗА РЕВИЗИРАНИЯ ПЕРИОД |
8 321,27 |
2 896,66 |
324,25 |
133,61 |
Изводите на ответника по приложението на ЗКПО
са обвързани с тези по приложението на ЗДДС.
Въз
основа на горните факти съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на проверка в настоящото съдебно
производство са установените с РА № Р- 03000315000386-091-001 от 16.09.2015 г.
задължения по ЗДДС и по ЗКПО на ревизираното лице „РАК-ВАН“ ООД с ЕИК *********
по фактури, които съдържат подписи за получателя и не са взети предвид при
предходното разглеждане на делото, както и по отношение на задълженията във
връзка с които с РА е отказано право на приспадане на ДК и задълженията по
ЗКПО, свързани с установяванията по приложението на ЗДДС. Предмет на настоящото
решение не са всички данъчни периоди по ЗДДС, а само изрично посочените в Решение
№ 9649/13.07.2018 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 2835/2018 г.
По въпросите за компетентността на органите,
участвали в ревизионното производство, както и за наличието на квалифициран
електронен подпис за всеки един от тях при постановяване на актовете в
ревизионното производство, и в тази връзка за процесуалната законосъобразност
на обжалвания РА, съдът се е произнесъл при предходното разглеждане на делото. Изводите
на първоинстанционния съд по посочените въпроси са напълно споделени от касационната
инстанция. С оглед на това същите не подлежат на преразглеждане, поради което при
настоящото разглеждане на делото, съдът не следва да излага мотиви в този част.
С оглед установяванията по настоящото дело
съдът намира следното по данъчни периоди:
По
ЗДДС
За данъчен период 01/2009 г.:
С РА са установени задължения за този д.п. по
ЗДДС в размер на 105,46 лв. Начислен е ДДС във връзка с неосчетоводена фактура
№ 40590/29.01.2009 г., издадена от „Юникос“ ООД /стр. 14 РД/ в размер на 59.62
лв. и са установени неотчетени приходи от продажбата на стоките /шоколадови и
захарни изделия/ в размер на 357.72 лв. Видно от заключението на ССчЕ същата е
сред фактурите, върху които има положен подпис за получателя, респективно
доставката по нея следва да се счита за реална. Налице е данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. С оглед на тези установявания законосъобразно
ответникът е начислил за този данъчен период задължения по ЗДДС в посочения
размер от 59.62 лв. В останалата част от 45,84 лв., който се явява разликата до
начисления с РА и потвърден с решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна размер на задълженията от 105,46 лв.,
РА е незаконосъобразен и следва като такъв да се отмени. С РА и потвърждаващото
го Решение за този данъчен период не са начислени лихви. С оглед установената в
чл.160, ал.5 от ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя,
такива не следва да се начисляват и с настоящото съдебно решение.
За данъчен период 02/2009 г.:
Получена е стока по фактура с номер
27659/24.02.09 г. от доставчика „Я. 1947“ ЕООД. Същата е обсъдена и съобразена при
предходното разглеждане на делото. Констатиран е законосъобразно начислено
допълнително задължение по ЗДДС в размер на 119,83 лв. и неотчетен приход от
599,16 лв. Доколкото Решение №20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г. по
описа на Административен съд – Варна не е оспорено в тази част, то същото е
влязло в сила по отношение на посочения размер от 119,83 лв. и не подлежи на
пререшаване. През същия данъчен период с РА е начислен ДДС по фактура №
**********/28.02.2009 г., издадена от „Кавен Орбико“ ООД. Тази фактура не е
оспорена по отношение нейната автентичност от жалбоподателя в срока по чл. 193,
ал. 1 ГПК. Предвид събраните доказателства за реално извършена доставка по
посочената фактура, начисленият с нея ДДС представлява правилно и
законосъобразно установено допълнително задължение по ЗДДС на ревизираното лице.
При новото разглеждане на делото и при
съобразяване на двете коментирани по-горе фактури вещото лице е установило
дължим данък за д.п. 02.2009 г. в размер на 126,68 лв. С оглед на влязлото в
сила решение по Адм. дело № 695/2016 г. на АС- Варна, с настоящото решение се
потвърждава задължението за този д.п. в размер на 6,85 лв., което представлява
разликата между окончателно установеното задължение за ДДС по посочените две
фактури за този данъчен период и размера на задължението, установено при
предходното разглеждане на делото - 119,83, лв. /126,68 – 119,83 = 6,85 лв./.
В останалата част от 289,29 лв., представляваща
разликата до начисления с РА ДДС от 415,97 лв., актът е незаконосъобразен и като
такъв следва да се отмени. Лихви за посочения данъчен период не се дължат по
съображенията, изложени в мотивите на съда за предходния данъчен период.
За данъчен период 04/2009 г.:
Ответникът е установил задължения по ЗДДС в
общ размер 144,73 лв. Това задължение е възникнало във връзка с отказано право
на данъчен кредит на основание чл. 71,т.1 ЗДДС. В хода на ревизионното
производство, както и на настоящото съдебно е установено неправомерно упражнено
право на приспадане на ДК в общ размер 82.57 лв. по фактура №
**********/25.04.09 г., издадена от „Метро кеш енд кери“ ЕООД на ЕТ „К. 83“,
две фактури, издадени от „Интерснак България“ ЕООД на ЕТ „РАК 58“ и фактура № 154115/23.04.09
г., издадена от „ХМБ Експрес“ ООД на ЕТ „РАК 58“. Това обстоятелство не е
оспорено от търговското дружество - жалбоподател. С приетата по делото
експертиза е потвърден размерът на дължимия ДДС във връзка с отказаното право
на приспадане на данъчен кредит – 82,57 лв. В останалата част задълженията са останали
недоказани. С оглед на това съдът намира, че по отношение на тях ДДС
незаконосъобразно е начислен.
Размерът на установените с ревизионния акт за
„РАК-ВАН“ ООД задължения по ЗДДС е 144,73 лв. Предвид изложените по-горе
съображения настоящият състав на административен съд – Варна следва с решението
се да го потвърди в размера, установен с експертизата – 82,67 лв. и да го
отхвърли в частта на оставащите 62,06 лв. /144,73 – 82,67 лв. = 62,06 лв./. За
същия данъчен период следва да се присъдят лихви в размер на установените със
ССчЕ – 54,49 лв., съобразно потвърдената част.
За данъчен период 06/2009 г.:
За този данъчен период с РА на ревизираното
търговско дружество са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер
62,37 лв. В хода на оспорване на РА по съдебен ред е установено, че на
„РАК-ВАН“ ООД основателно е отказано право на приспадане на ДК в размер на 8.68
лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № **********/08.06.09 г., издадена
от „Метро кеш енд кери“ ЕООД на ЕТ „К. 83“. В останалата част ДДС е неправомерно
начислен. С оглед тези установявания с настоящото съдебно решение съдът следва
да потвърди РА в частта за посочените 8,68 лв. и да го отмени в частта на
останалите 53,69 лв. до пълния размер на установеното с РА задължение /62,37
лв. – 8,68 лв. = 53,69 лв./. С РА за този данъчен период лихви не са начислени.
С оглед установената в чл.160, ал.5 от ДОПК забрана за изменение на акта във
вреда на жалбоподателя, такива не следва да се начисляват и с настоящото
съдебно решение.
За данъчен период 08.2009 г.
С РА за този данъчен период са установени
допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 201,43 лв. на няколко
основания. За конкретния данъчен период е установен дължим ДДС в размер на
16.15 лв. в резултат на неправомерно ползване на данъчен кредит два пъти по
една и съща фактура, което обстоятелство не е оспорено в хода на съдебното
производство. За същия д.п. с РА е отказано право на данъчен кредит на
основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в общ размер 86.77 лв. по две фактури - №
25420/06.08.09 г., издадена от „Експреском 2006“ ООД на ЕТ „Рак-58“ и №
2123/14.08.09 г., издадена от „Алфа 07“ ЕООД на ЕТ „Х. - М. М.“. При изготвяне
на експертизата вещото лице е съобразило само дължимия ДДС по посочените
фактури, по които е отказано право на ДК. Не е съобразен размерът на
задължението от 16,15 лв., двойно начислен от ревизираното лице, по една и съща
фактура № 7474/ 10.08.2009 г., издадена от „Пролет“ ЕООД с ЕИК *********. С
оглед на това, както и на основание чл.202 от ГПК настоящият състав на съда
намира, че дължимият ДДС за д.п. 08.2009 г. е в размер на 102, 92 лв. /86,77 +
16,15 = 102,92/. С оглед на изложеното дотук дължимата лихва за този д.п. е в
размер на 63,67 лв. Следва с настоящото решение да потвърди РА в посочените
размери и да го отмени в частта за 98,51 лв. представляващи разликата до
установения с РА размер на задълженията по ЗДДС – 201,43 /201,43 – 102,92 =
98,51/. РА следва да се отмени и в частта на незаконосъобразно начислената
лихва в размер на 182,12 лв., представляваща разликата от начислената с РА
такава и действително дължимата /245,79 – 63,67 = 182,12/.
За данъчен период 09.2009 г.
С РА на данъчно задълженото лице е начислен
допълнителен данък по ЗДДС в размер на 64,56 лв. В хода на съдебното оспорване
е установено по категоричен начин, че за същия д.п. на „РАК – ВАН“ ООД е отказано
право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в общ размер 6.83 лв. по
две фактури - № 31690/18.09.09 г., издадена от „Интерснак България“ ЕООД на ЕТ
„Рак-58“ и № 31059/14.09.09 г., издадена от „Чино Трейд“ ООД на „Реми Трейд“
ООД / Таблица №8 от ССчЕ/. Това не е било оспорено от страните в съдебното
производство. С оглед на горното съдът намира, че следва да потвърди РА в
частта на доказания размер на дължимия данък до 6,83 лв. и да го отмени в
останалата част от 57,73 лв., представляващи разликата между установените
задължения по РА и установения в хода на съдебното дирене /64,56 – 6,83 =
57,73/. С РА за този данъчен период лихви не са начислени. С оглед установената
в чл.160, ал.5 от ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя,
такива не следва да се начисляват и с настоящото съдебно решение.
За данъчен период 11/2009 г.
За посочения д.п. с ревизионния акт на
„РАК-ВАН“ ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 314,37
лв. При предходното разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил и взел
предвид фактура, издадена от „Я. 1947“ ЕООД № 36304/30.11.09 г. и неотчетени
приходи по същата в размер на 103.87 лв. При изготвяне на съдебната експертиза
по настоящото дело съобразно указанията на ВАС, вещото лице е съобразило
фактура № 60028/30.11.2009 г., издадена от „Юникос“ ООД, с данъчна основа 20,69
лв., начислен е ДДС в размер на 4.62 лв. и неотчетен приход, изчислен по
методиката, използвана при изготвяне на РД и на РА - 27.71 лв. Съобразена е и фактура
№ *********/14.11.09 г., издадена от „Интерцитрус“ ООД, с начислен ДДС в размер
на 24,75 лв. и неотчетен приход - 165.71 лв. С експертизата, изработената за
целите на настоящото съдебно производство, неоспорена от страните, за д.п.
11/2009 г. е установено задължение по ЗДДС в размер на 49,55 лв. върху която е
начислена лихва в размер на 29,27 лв. При предходното разглеждане на делото
съдът е потвърдил РА в частта на установеното задължение по ЗДДС в размер на
20,77 лв. като към датата на произнасянето на настоящата съдебна инстанция в
тази част РА е влязъл в сила. Предвид тези съображения с настоящото съдебно
решение съдът следва да потвърди РА за 28,78 лв., представляващи разликата
между окончателно установения размер на задълженията за този данъчен период и потвърдената
част от РА, влязла в законна сила /49,55 – 20,77 = 28,78/. Следва с решението
да се отмени РА в частта на неоснователно начислените задължения по ЗДДС в
размер на 264,82 лв. /314,37 – 49,55 = 264,82/. С РА за този данъчен период
лихви не са начислени. С оглед установената в чл.160, ал.5 от ДОПК забрана за
изменение на акта във вреда на жалбоподателя, такива не следва да се начисляват
и с настоящото съдебно решение.
За данъчен период 12/2009 г.
С оспорения РА за този д.п. за оспорващото
дружество са установени задължения по ЗДДС в общ размер 1522,32 лв. и е
начислена лихва в размер на 936,27 лв. За този д.п. в ревизионната преписка се
съдържат 10 бр. фактури, съдържащи подпис за получателя, издадени от
доставчиците „Я. 1947“ ЕООД (1 бр.), „ЮНИКОС“ ООД (2 бр.) и „Кавен Орбико“ ЕООД
(5 бр.) /с ново наименование „Орбико България“ ЕООД/, подробно описани в Таблица №1 от ССчЕ. След подробен
анализ на посочените фактури вещото лице е установило, че за посочения д.п.
ревизираното лице „РАК-ВАН“ ЕООД следва да внесе в държавния бюджет установени
задължения по ЗДДС в размер на 190,36 лв. При предходното разглеждане на делото
съдът е установил друг размер на задълженията, както следва – ДДС – 132,15 лв.
и лихва – 76,84 лв. По отношение на тези задължения РА е влязъл в законна сила
тъй като не е бил оспорен по касационен ред пред по-горна инстанция. Предвид
това с настоящото съдебно решение съдът следва да потвърди РА за сумата в
размер на 58,21 лв. представляващ разликата между установеното в настоящото
производство и установеното при предходното разглеждане на делото /190,36 –
132,15 = 58,21/. Следва с решението РА да се отмени в частта за сумата от
1331,96 лв., представляваща разликата от задължението по РА и окончателно
установения размер на същото задължение с изработената по делото експертиза
/1522,32 – 190,36 = 1331,96/. Същата математическа операция следва да се
извърши и по отношение на начислената за същия д.п. лихва – от установената с
РА сума от 936,27 лв. следва да се извади лихвата, установена със ССчЕ – 110,72.
След извършване на математическата операция изваждане се установява размер на
задължението за лихва от 825,55 лв., което, като неоснователно и неправомерно
начислено с оспорения РА, следва да се отмени.
За данъчен период 02/2010 г.
С РА за ревизираното търговско дружество са
установени задължения по ЗДДС в размер на 3,31 лв. и лихва в размер на 172,24
лв. При новото разглеждане на делото се установи, че за разглеждания период в
ревизионната преписка се съдържа една фактура с подпис за получателя, предвид
което доставката по нея се приема от съда за реално извършена – ф-ра №
**********/03.02.2010 г., издадена от „Кавен Орбико“ ЕООД /с ново наименование
„Орбико България“ ЕООД/. Във връзка с
нея работилата по делото експертиза, отчитайки историческата стойност на
стоката и приходите от продажбата им по методиката, използвана в хода на
ревизионното производство, е установила задължение по за ДДС в размер на 3,26
лв. и лихва в размер на 1,84 лв. При предходното разглеждане на делото
установените задължения за този данъчен период са били отменени изцяло. С оглед
на това следва с настоящото съдебно решение РА да бъде потвърден в частта за
3,26 лв. главница и лихва в размер на 1,84 лв., в останалата част от 0,05 лв.,
представляващ разликата между установеното с РА задължение и реално
установеното с неоспорената експертиза /3,31 – 3,26 = 0,05/. РА следва да се
отмени и в частта на начислената лихва в размер на 170,40 лв. /172,24 -1,84 =
170,40/.
За данъчен период 03/2010 г.
С РА за този данъчен период ревизията е
установила задължения по ЗДДС в размер на 95,32 лв. без да е начислена лихва
върху същите. През този д.п. е установено и не е оспорено от страните, че
ревизираното лице е получило стоки по две фактури от доставчиците „Я. 1947“
ЕООД ( 1 бр. - № 0…39797/ 29.03.2010 г.) и от „Кавен Орбико“ ЕООД (1 бр. – **********/
05.03.2010 г.), подробно описани на стр. 2 от ССчЕ /стр. 51 от делото/. Обстоятелството,
че посочените фактури съдържат подпис за получателя, преценено и с оглед на
останалите доказателства по делото, навежда на извод за реалност на доставките
по посочените фактури. Като е съобразила горните установявания експертизата по
делото е установила за този д.п. наличие на задължения по ЗДДС в размер на
89,57 лв. и лихва върху тях в размер на 49,81 лв. С оглед на това следва РА да
бъде потвърден в частта за установените задължения и отхвърлен в частта за 5,75
лв. /95,32 - 89,57 = 5,75/. Както се
посочи по-горе, с РА за този данъчен период лихви не са начислени. С оглед
установената в чл.160, ал.5 от ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на
жалбоподателя, такива не следва да се начисляват и с настоящото съдебно
решение.
За данъчен период 05/2010 г.
Ревизията е установила за този данъчен период
е установила задължения по ЗДДС в размер на 92,19 лв. и лихви върху главницата
в размер на 49,62 лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит на
основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в размер на 16.19 лв. по фактура № 85360/10.05.2010
г., издадена от „Добруджански хляб" АД на „Прима 59“ ЕООД, а не на „Рак
Ван“ ООД. Работилата по делото експертиза, съобразявайки посочените факти, е
дала заключение за дължима сума по ЗДДС в размер на 16,19 лв. и лихва върху тях в размер на 8,72 лв.
Съответно РА следва да бъде потвърден до размера на посочените суми и да бъде
отменен в останалата част - 76,00 лв. главница, представляваща разликата между
установяванията в РА и заключението на ССчЕ /92,19 – 16,19 = 76,00/, както и в
частта на незаконосъобразно начислената лихва в размер на 40,90 лв. /49,62 –
8,72 = 40,90/.
За данъчен период 06/2010 г.
Видно от съдържането на РА, за този д.п. са
установени задължения по ЗДДС в размер на 211,42 лв. по фактура №
**********/28.06.2010 г., издадена от „Кавен Орбико“ ООД /Таблица №5 от ССчЕ/. Не
е начислена лихва върху същата сума. Работилата по делото експертиза е
установила друг размер на дължимия данък по същата фактура в размер 34,69 лв. и
е определен размер на лихвата – 18,40 лв. Тези установявания не са оспорени от
страните в производството, поради което съдът ги кредитира. На това основание
РА следва да бъде потвърден до размера на посочените суми. РА следва да се
отмени в частта за неоснователно начисленото задължение в размер на
установената разлика – 176,73 лв. /211,42 – 34,69 = 176,73/. Лихви не следва да
се определят с оглед на обстоятелството, че такива не са били начислени и с РА.
За данъчен период 07/2010 г.
За посочения д.п. с оспорения РА са
установени задължения по ЗДДС в размер на 251,33 лв. и са начислени лихви в
размер на 240,82 лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит на основание
чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 260209/17.07.2010 г., издадена от „ХМБ Експрес“
ООД на „Макс сервиз“ ООД, по фактура № 21895/15.07.2010 г., издадена от „Кавен
Орбико“ ООД на „Аксел Т“ ЕООД и по фактура № 2172/08.07.2010 г., издадена от
„Обединена млечна компания“ АД на ЕТ „Енчо Вичев“. По посочените фактури лицето
е ползвало ДК, въпреки че същото не е било страна в търговските сделки, за
които са издадени цитираните фактури. Приетата от съда експертиза е установила
размер на дължимия ДДС за посочения период в размер на 74,03 лв. и лихва върху
същата сума в размер на 38,57 лв. При тези обстоятелства съдът е длъжен да
потвърди РА до размера на посочените суми и да го отмени в частта на
неправомерно начислените главница в размер на 177,30 лв. и лихва в размер на 202,25
лв. /251,33-74,03 =177,30 ; 240,82-38,57 = 202,25/.
За данъчен период 08/2010 г.
С РА за този данъчен период са установени
задължения по ЗДДС в размер на 213,83 лв. върху които е начислена лихва в
размер на 109,53. От доказателствата по делото е доказана реалността на
доставка по фактура № **********/30.08.2010 г. /Таблица №5 от ССчЕ/, издадена
от „Кавен Орбико“ ООД. За същия д.п. е отказано право на приспадане на ДК по
фактура № 0…2878/05.08.2010 г., издадена от доставчика „Обединена млечна
компания“ АД на получателя „Виктория 87“ ЕООД. Във връзка с тези установявания
работилата по делото експертиза е установила за оспорващото дружество
задължения по ЗДДС в общ размер на 82,03 лв., от които 77,39 лв. по фактурата
от доставчика „Кавен Орбико“ ООД и 4,64 лв. във връзка с отказаното право на
ДК. Върху тези задължения е начислена лихва в размер на 42,06 лв. При тези
установявания, неоспорени от страните, следва РА да бъде потвърден до
посочените по-горе размери на задълженията – главница 82,03 лв. и лихва 42,06
лв. и да се отхвърли в частта на неправомерно начислената главница в размер на 131,80
лв. главница /213,83 – 82,03 = 131,80/ и лихва в размер на 67,47 лв. /109,53 –
42,06 = 67,47/.
За данъчен период 09/2010 г.
За посочения д.п. с РА са установени
задължения по ЗДДС в размер на 234,34 лв. главница и лихви за просрочие в
размер на 118,05 лв. във връзка с фактура № **********/30.09.2010 г. от
доставчика „Кавен Орбико“ ООД /Таблица №5 от ССчЕ/, която съдържа подпис за
получателя и се възприема от настоящата съдебна инстанция като реална доставка.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че за този д.п. ревизираното
лице дължи ДДС в размер на 37,30 лв. главница и лихва върху нея в размер на
18,81 лв. С оглед на това РА следва да бъде потвърден до посочените суми и да
се отмени в частта за неоснователно начислената главница в размер на 197,04 лв.
/234,34 – 37,30 = 197,04/ и неоснователно начислената лихва в размер на 99,24
лв. /118,05 – 18,81 = 99,24/.
За данъчен период 10/2010 г.
За разглеждания д.п. с РА са установени
задължения по ЗДДС в размер на 214,25 лв. главница и лихва в размер на 106,00
лв. по фактура № **********/28.10.2010 г., издадена от „Кавен Орбико“ ООД
/Таблица №5 от ССчЕ/. Тази доставка се преценява от съда като реална предвид
наличието на подпис за получателя върху нея. Съдебната експертиза след
съобразяване на историческата стойност на стоката и обичайната надценка на
търговеца е определило размер на законосъобразно начисленото задължение по ЗДДС
– 29,60 лв. и лихва за просрочие в размер на 14,66 лв. С оглед на изложените
констатации съдът следва да потвърди РА до посочените размери – главница и
лихва, и да го отмени в частта за неправомерно начислената главница – 184,65
лв. /214,25 – 29,60 = 184,65/ и неправомерно начислената лихва в размер на
91,34 лв. /106,00 – 14,66 = 91,34/.
За данъчен период 11/2010 г.
С РА за този данъчен период са установени
задължения по ЗДДС в размер на 296,80 лв. главница и лихви в размер на 144,32
лв. В предходното въззивно производство съдът е потвърдил РА в частта за
главница в размер на 117,43 лв. и лихва
от 57,16 лв. В тази част РА е влязъл в сила. Необсъдена е останала фактура №
**********/25.11.2010 г., издадена от „Кавен Орбико“ ООД /Таблица №5 от ССчЕ/. Изготвената за целите
на настоящото съдебно производство експертиза е установила общия размер на
дължимия ДДС за разглеждания период в размер на 120,51 лв. и дължима лихва в
размер на 58,70 лв. С оглед на това с настоящото решение следва да се потвърди
РА в частта за 3,08 лв., представляващ разликата между пълния размер на
задълженията за разглеждания д.п., установени с експертизата, и онази част от
тях, които вече са влезли в сила /120,51 – 117,43 лв.= 3,08/. По аналогичен
начин следва да се потвърди лихвата в размер на 1,54 лв. /58,70 – 57,16 =
1,54/. РА следва да се отмени в частта за 176,29 лв. от главницата /296,80 –
120,51 = 176,29/ и за 85,62 лв. от лихвата /144,32 – 58,70 = 85,62/.
За данъчен период 12/2010 г.
За този д.п. с РА са установени задължения по
ЗДДС в размер на 799,96 лв. и лихва за просрочие в размер на 328,18 лв. Предмет
на настоящото производство е начисления с РА ДДС по 5 фактури, издадени от
„Кавен Орбико“ ООД, описани на стр. 27 от РД, с ДДС в общ размер 120.26 лв. и
укрити приходи - 118.24 лв. След анализ на всички доказателства, относими към
този д.п. експертизата е установила задължения по ЗДДС в размер на 156,28 лв.
главница и лихви в размер на 74,75. С оглед на това, че РА е влязъл в сила по
отношение на 50,13 лв. от посочената главница и за 23,98 лв. от така
установения размер на лихвата, при постановяване на решение по настоящото дело
следва РА да се потвърди за размера на главницата от 106,15 лв. /156,28 – 50,13
= 106,15/ и за лихва в размер на 50,77 лв. /74,75 – 23,98 = 50,77/.
За данъчен период 05/2011 г.
С РА за този д.п. са установени задължения по
ЗДДС в размер на 787,73 лв. и е начислена главница в размер на 342,66 лв. От доказателствата по ревизионната преписка е
видно, че за разглеждания д.п. на ревизираното лице „РАК-ВАН“ ООД е отказано
право на данъчен кредит на основание чл. 71, т.1 ЗДДС по фактура №
342833/21.05.2011 г., издадена от „ХМБ Експрес“ ООД на „Сасунци Давид и сие“, а
не на оспорващото дружество. Работилата по делото експертиза е установила
неправомерно ползван ДК по посочената фактура в размер на 39,10 лв. /Таблица №8
от експертизата/. В съответствие с изложените констатации е установено
задължение по ЗДДС в размер на 39,10 лв. и лихва върху същата сума в размер на
17,35 лв. В частта на 748,63 лв. /787,73 – 39,10/, представляваща разликата до
установения в ревизионното производство размер на задължението, РА следва да се
отмени като незаконосъобразен. По същите
съображения актът следва да се отмени и в частта за начислените лихви над 17,35
лв. /342,66 – 17,35 = 325,31/.
За данъчен период 12.2011 г.
С РА за този д.п. са установени задължения по
ЗДДС в размер на 475,70 лв. и са начислени лихви в размер на 177,81 лв. От
доказателствата по делото се установява, че при ревизията е отказано право на
данъчен кредит в размер на 41.10 лв. на
основание чл. 71, т.1 ЗДДС по фактура № 76289/17.12.2011 г., издадена от „А. Х“
ЕООД на ЕТ „Ж. 66“, а не на „РАК ВАН“ ООД. При спазване указанията на съда
експертизата е установила задължение в посочения размер – 41,10 лв. и лихва за
посочения период в размер на 15,39 лв. С оглед на това с настоящото решение
следва да се отмени РА над посочената сума до начисления с РА данък: 475,70 –
41,10 = 434,60.
За данъчен период 02/2012 г.
Видно от съдържанието на оспорения РА за
разглеждания период на ревизираното лице е начислен данък по ЗДДС в размер на 146,91
лв. и лихва в размер на 52,51 лв. При предходното разглеждане на делото съдът е
потвърдил РА за дължим ДДС в размер на 62,76 лв. Работилата по настоящото дело
експертизата е установила задължение в по-малък размер – 42,09 лв., но
доколкото в тази част Решение №20/10.01.2018г. не е било оспорено пред касационната
инстанция, същото е влязло в законна сила и не подлежи на преразглеждане.
За данъчен период 03/2012 г.
За този д.п. с РА са установени задължения в
размер на 307,74 лв. главница и лихви в размер на 99,16 лв. Към доказателствата
по ревизионната преписка е приложена фактура № **********/29.03.2012 г.,
издадена от „Кавен Орбико“ ООД, съдържаща подпис за получателя. С оглед на това
доставката по нея следва да се счита за реална. Във връзка с това работилата по
делото експертиза е установила за разглеждания д.п. задължение по ЗДДС в размер
на 55,52 лв. и лихва в размер на 19,34 лв. С настоящото решение следва РА да се
потвърди до посочените суми – главница и лихва, и да се отхвърли в останалата част
– главница 252,22 /307,74 – 55,52/ и лихва в размер на 79,82 лв. /99,16 – 19,34/.
За данъчен период 04/2012 г.
С РА за този д.п. са установени задължения в
размер на 245,03 лв. главница и лихва в размер на 91,06 лв. При настоящото
разглеждане на делото е указано съдът да съобрази две фактури с номера **********/23.04.2012
г. и **********/30.04.2012 г., издадени от „Кавен Орбико“ ООД. Работилата по
делото експертиза е установила за този д.п. задължения по ЗДДС в размер на
110,25 лв. и лихва в размер на 37,57 лв. Настоящата инстанция съобрази, че по
отношение на същия д.п. РА е влязъл в сила по отношение на 11,72 лв., от което
следва, че с настоящото решение РА да се потвърди за разликата между
установения размер на главницата, съобразно заключението на експертизата по
делото (110,25 лв.), и потвърдения размер на задължението с Решение №
20/10.01.2018 г. (11,72 лв.) – което се равнява на 98,53 лв. Следователно РА
следва да се отмени в частта на
незаконосъобразно начислената главница в размер на 134,78 лева и лихва в размер
на 53,49 лв. /91,06 – 37,57 = 53,49/.
За данъчен период 05/2012 г.
За този данъчен период с РА са установени
задължения по ЗДДС в размер на 502,44 лв. главница и лихва в размер на 166,54
лв. Предмет на изследване в настоящото производство са фактури, подробно
описани на стр. 9 от ССчЕ (Таблица №5, стр. 58 от делото), издадени от
доставчиците „Кавен Орбико“ ООД и „Пролет“ ЕООД, върху които е налице подпис за
получателя на стоката. Заключението на експерта е, че общата сума на дължимия
данък по ЗДДС за този д.п., съобразно наличните по делото доказателства, е в
размер на 252,60 лв. главница и лихва в
размер на 83,87 лв. Предвид обстоятелството, че по част от тези задължения има
влязъл в сила съдебен акт – Решение №20/10.01.2018 г., то следва с настоящото
решение РА да бъде потвърден до размера на разликата между действително
дължимия данък/лихва, установен с експертизата, и влязлата в сила част от РА. С
оглед на това съдът потвърждава РА в частта за начислените с РА 243,41 лв.
главница /252,60 – 9,03/ и лихва в размер на 83,87 лв.
За данъчен период 06/2012 г.
С РА са установени задължения за този д.п. в
размер на 498,41 лв. и лихви за просрочие в размер на 160,71 лв. След анализ на
доказателствата по делото и при съобразяване указанията на съда вещото лице е
съобразило начисления ДДС по 6 бр. фактури, подробно описани по №, дата и др. в
Таблица №5 от ССчЕ /стр. 9 от експертизата, стр. 58 от делото/ - 4 бр. от
доставчика „Кавен Орбико“ ООД и 2 бр. от доставчика „Пролет“ ЕООД. Върху тези
фактури е налице подпис за получателя на стоката, поради което съдът приема, че
по тях е налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Съдебната
експертиза е установила дължим данък по ЗДДС за този д.п. в размер на 224,36
лв. и лихва в размер на 72,47 лв. Като съобрази, че за част от така установените
задължения РА е влязъл в сила в неоспорените части /34,55 лв. главница/ на
Решение №20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г. на АС- Варна, с настоящото
решение РА следва да се потвърди в останалата част на установените с
експертизата задължения. С решението следва да се потвърди РА за сумата от
189,81 лв. /224,36 - 34,55 = 189,81/,
както и лихва в размер на 72,47 лв.
За данъчен период 07/2012 г.
За този д.п. с РА са установени задължения по
ЗДДС в размер на 571,42 лв. и е начислена лихва в размер на 179,58 лв. В хода
на настоящото производство за разглеждания д.п. се установиха фактури, издадени
от доставчиците „Юникос“ ООД (1 бр.) и „Кавен Орбико“ ООД (8 бр.) подробно описани в Таблица №5 от ССчЕ,
които съдържат подпис за получателя на стоката, което сочи на реалност на
доставката. Предвид това експертизата е установила задължения по ЗДДС в размер
на 428,48 лв. главница и лихва в размер на 134,83 лв. С оглед изложеното РА
следва да се потвърди до размера на посочените суми и да се отхвърли в частта на
неправомерно начисления данък в размер на 142,94 лв. /571,42 – 428,48/ главница
и лихва в размер на 44,75 лв. /179,58 – 134,83/.
За данъчен период 08/2012 г.
С оспорения РА за този д.п. са установени
задължения на ревизираното лице по ЗДДС в размер на 4822,18 лв. главница и
1457,50 лв. лихва. Този извод се основава на констатацията на ревизиращите, че
е налице разлика между отчетените по счетоводни данни приходи съобразно
записите от фискалното устройство /ФУ/, въведено в експлоатация в търговския
обект на ревизираното лице /6 112,16 лв./, и данните в подадените за същия
период справки-декларации по ЗДДС, където същият е определен в размер на 1 863
лв. /6112,16 – 1863 = 4249,16/. За същия д.п. са установени задължения по ЗДДС
във връзка с получени стоки по 9 бр. фактури, издадени от доставчика „Кавен
Орбико“ ООД, по които е дължим данък в размер на 365,85 лв. Работилата по
делото експертиза е установила задължения по ЗДДС за разглеждания период в общ
размер на 6026,44, от които 4614,17 лв. главница и задължения за лихви в общ
размер на 1412,27 лв. Следва с настоящото съдебно решение РА да се отмени в
частта от 208,01 лв. /4822,18 – 4614,17/ главница и 45,23 лв. лихви като
неправомерно начислени.
За данъчен период 09/2012 г.
С обжалвания РА за този д.п. са установени
задължения по ЗДДС в размер на 235,02 лв. главница и 69,75 лв. лихви. В
ревизионната преписка, като неразделна част от доказателствата по делото, са
приложени фактури с номера ********** от 01.09.12 г. и ********** от 24.09.12
г., които съдържат подписи на лицата, получили стоките /Таблица №5 от ССчЕ,
стр. 9/. Във връзка с това заключението на вещото лице, поддържано и в с.з.,
неоспорено от страните е, че за този д.п. ревизираното лице „РАК-ВАН“ ООД има
задължения по ЗДДС в размер на 92,02 лв. и дължи лихва в размер на 27,36 лв. Предвид
тези установявания с настоящото решение РА следва да се потвърди до посочения в ССчЕ
размер на задълженията и да се отхвърли в останалата част – 143,00 лв. главница
и 42,39 лв. лихви.
За данъчен период 10/2012 г.
С РА за този д.п. са установени задължения в
размер на 862,01 лв. главница и 248,51 лв. лихва. От доказателствата по делото
е установена реалност на доставките на стоки, предвид наличието на подпис за
получателя на стоката, по 5 бр. фактури, подробно описани в Таблица №5 към ССчЕ
(стр.9), издадени от доставчика „Кавен Орбико“ ООД. Дължимият ДДС е изчислен по
методиката, използвана от приходната администрация при провеждане на ревизията,
и е установен в размер на 219,57 лв. За същия д.п. ревизията е установила
допълнително задължение по ЗДДС в размер на 27,88 лв. във връзка с непризнато
право на ДК по 1 бр. фактура, издадена от доставчика „Алфа 07“ ЕООД на купувача
„Р. 2004“ ООД. Изложеното налага извод, че за този д.п. за „РАК-ВАН“ ООД са
установени задължения по ЗДДС в общ размер на 247,45 лв. главница и лихва в общ
размер 71,48 лв. За този д.п. РА следва да се потвърди до размера на посочените
суми и да се отмени в частта за оставащата разлика от 614,56 лв. от главницата и в частта за разликата от 177,03
лв. лихва.
За данъчен период 11/2012 г.
С РА са установени задължения по ЗДДС в
размер на 385,13 лв. главница и 107,77 лв. лихва. За същия данъчен период се
установява реалност на доставките по 5 бр. фактури, върху които е налице подпис
за получателя. Същите са издадени от доставчика „Кавен Орбико“ ООД и са
подробно описани в Таблица №5 от ССчЕ. Тяхната автентичност не е оспорена от
оспорващото дружество. Изчислен по методиката, използвана от органите на
приходната администрация в ревизионното производство, размерът на дължимия
данък по ЗДДС във връзка с посочените фактури е 198,44 лв. главница и лихва в
размер на 55,64 лв. С оглед на това следва РА да бъде потвърден до посочените
размери и да се отмени в частта на разликата от 186,69 лв. главница и 52,13 лв.
лихва.
За данъчен период 12/2012 г.
За този д.п. с РА са установени задължения по
ЗДДС в размер на 1505,21 лв. главница и 406,50 лв. лихва. Във връзка с
неосчетоводените от ревизираното дружество фактури, които са представени от
неговите доставчици и съдържат подпис за получателя, е установена реалност на
доставките по 5 бр. фактури, подробно описани в Таблица №5 от ССчЕ (стр.9),
издадени от доставчика „Кавен Орбико“ ООД. Изчислен по методиката, използвана
от ревизиращия екип в хода на ревизионното производство, дължимият ДДС по тези
5 бр. фактури е в размер на 617,20 лв. главница и лихва в размер на 167,69 лв.
За същия д.п. на ревизираното лице е отказано право на ДК кредит по стокова
разписка № 56100/19.12.2012 г. (без фактура), издадена от „ПХЖ Брадърс Комерс“
ЕАД, по която е начислен ДДС в размер на 9,39 лв. и е начислена лихва в размер
на 2,55 лв. Предвид тези установявания следва РА да бъде потвърден в частта на
установените 626,59 лв. главница на задълженията по ЗДДС и лихва в размер на
170,24 лв. РА следва да се отмени в частта на неправомерно установените
задължения по ЗДДС в размера на разликата между установеното с РА и
установеното посредством ССчЕ в настоящото съдебно производство – съответно
878,62 лв. главница и 236,26 лв. лихва.
Обобщена в табличен вид, горната информация
изглежда по следния начин /посочените суми са в лева/. За онези данъчни
периоди, за които с РА не е начислена лихва, са представени в долната таблица
също с нулева лихва, независимо от посочената такава в ССчЕ:
|
Данъчен
период |
Установено
с Р №20/10.01.2018 г. по АД №695/2016 г. /влязло
в законна сила/ |
Установено
в настоящото съдебно производство |
ПО
РА |
Отменя
РА с настоящото решение в частта за |
||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 /к.5 - к.3-к.1/ |
8 /к.6
– к.4-к.2/ |
|
|
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
|
|
м.01.2009 |
- |
- |
59,62 |
0,00 |
105,46 |
0,00 |
45,84 |
0,00 |
|
м.02.2009 |
119,83 |
- |
126,68 |
0,00 |
415,97 |
0,00 |
169,46 |
0,00 |
|
м.04.2009 |
- |
- |
82,57 |
54,49 |
144,73 |
543,35 |
62,16 |
488,86 |
|
м.06.2009 |
- |
- |
8,68 |
0,00 |
62,37 |
0,00 |
53,69 |
0,00 |
|
м.08.2009 |
- |
- |
86,77 |
53,68 |
201,43 |
245,79 |
114,66 |
192,11 |
|
м.09.2009 |
- |
- |
6,83 |
0,00 |
64,56 |
0,00 |
57,73 |
0,00 |
|
м.11.2009 |
20,77 |
- |
49,55 |
0,00 |
314,37 |
0,00 |
248,05 |
0,00 |
|
м.12.2009 |
132,15 |
76,84 |
190,00 |
110,72 |
1522,32 |
936,27 |
1200,17 |
748,71 |
|
м.02.2010 |
- |
- |
3,26 |
1,84 |
3,31 |
172,24 |
0,05 |
170,40 |
|
м.03.2010 |
- |
- |
89,57 |
0,00 |
95,32 |
0,00 |
5,75 |
0,00 |
|
м.05.2010 |
- |
- |
16,19 |
8,72 |
92,19 |
49,62 |
76,00 |
40,90 |
|
м.06.2010 |
- |
- |
34,69 |
0,00 |
211,42 |
0,00 |
176,73 |
0,00 |
|
м.07.2010 |
- |
- |
74,03 |
38,57 |
251,33 |
240,75 |
177,30 |
202,18 |
|
м.08.2010 |
- |
- |
82,03 |
42,06 |
213,83 |
109,53 |
131,80 |
67,47 |
|
м.09.2010 |
- |
- |
37,30 |
18,81 |
234,34 |
118,05 |
197,04 |
99,24 |
|
м.10.2010 |
- |
- |
29,60 |
14,66 |
214,25 |
106,00 |
187,65 |
91,34 |
|
м.11.2010 |
117,43 |
57,16 |
120,51 |
58,70 |
296,80 |
144,32 |
3,08 |
28,46 |
|
м.12.2010 |
50,13 |
23,98 |
156,28 |
74,75 |
799,96 |
382,18 |
593,55 |
283,45 |
|
м.05.2011 |
- |
- |
39,10 |
17,35 |
787,73 |
342,66 |
748,63 |
325,31 |
|
м.12.2011 |
- |
- |
41,10 |
15,39 |
475,70 |
177,81 |
434,60 |
162,42 |
|
м.02.2012 |
62,76* |
17,98* |
42,09* |
15,07* |
146,91 |
52,51 |
84,15* |
34,53* |
|
м.03.2012 |
- |
- |
55,52 |
19,34 |
307,74 |
99,16 |
252,22 |
79,82 |
|
м.04.2012 |
11,72 |
3,99 |
110,25 |
37,57 |
245,03 |
91,06 |
123,06 |
49,50 |
|
м.05.2012 |
9,03 |
6,27 |
252,60 |
83,87 |
502,44 |
166,54 |
240,84 |
76,40 |
|
м.06.2012 |
34,55 |
3,98 |
224,36 |
72,47 |
498,41 |
160,71 |
239,05 |
84,26 |
|
м.07.2012 |
- |
- |
428,48 |
134,83 |
571,42 |
179,58 |
142,94 |
44,75 |
|
м.08.2012 |
- |
- |
4614,17 |
1412,27 |
4822,18 |
1457,50 |
208,01 |
45,23 |
|
м.09.2012 |
- |
- |
92,02 |
27,36 |
235,02 |
69,75 |
143,00 |
42,39 |
|
м.10.2012 |
- |
- |
247,45 |
71,48 |
862,01 |
248,51 |
614,56 |
177,03 |
|
м.11.2012 |
- |
- |
198,44 |
55,64 |
385,13 |
107,77 |
186,69 |
52,13 |
|
м.12.2012 |
- |
- |
626,59 |
170,24 |
1505,21 |
406,50 |
878,62 |
236,26 |
|
ВСИЧКО |
558,37 |
190,20 |
8226,33 |
2609,88 |
16588,89 |
6608,16 |
7734,74 |
3805,17 |
*Забележка
: При определяне на частта от оспорения РА, която се отменя с настоящото
решение /колони 7 и 8/, са съобразени резултатите по колона 3 и 4, с изключение
на д.п. 02/2012 г., за който при предходното разглеждане на делото е установен
по-голям размер на задължението по ЗДДС от установеното в настоящото
производство и в която част решението е влязло в законна сила.
Следващата таблица посочва отмяната на РА
след разглеждане на спора по всички дела.
|
Данъчен период |
Установено с Р №20/10.01.2018
г. по АД №695/2016 г. /влязло в законна
сила/ |
Установено в
настоящото съдебно производство |
ПО РА |
Отменя РА в частта
за |
||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 /к.5 - к.3/ |
8 /к.6 – к.4/ |
|
|
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
Гл. |
лихва |
|
|
м.01.2009
|
- |
- |
59,62 |
0,00 |
105,46 |
0,00 |
45,84 |
0,00 |
|
м.02.2009 |
119,83 |
- |
126,68 |
0,00 |
415,97 |
0,00 |
289,29 |
0,00 |
|
м.04.2009 |
- |
- |
82,57 |
54,49 |
144,73 |
543,35 |
62,16 |
488,86 |
|
м.06.2009 |
- |
- |
8,68 |
0,00 |
62,37 |
0,00 |
53,69 |
0,00 |
|
м.08.2009 |
- |
- |
86,77 |
53,68 |
201,43 |
245,79 |
114,66 |
192,11 |
|
м.09.2009 |
- |
- |
6,83 |
0,00 |
64,56 |
0,00 |
57,73 |
0,00 |
|
м.11.2009 |
20,77 |
- |
49,55 |
0,00 |
314,37 |
0,00 |
268,82 |
0,00 |
|
м.12.2009 |
132,15 |
76,84 |
190,00 |
110,72 |
1522,32 |
936,27 |
1332,32 |
825,55 |
|
м.02.2010 |
- |
- |
3,26 |
1,84 |
3,31 |
172,24 |
0,05 |
170,40 |
|
м.03.2010 |
- |
- |
89,57 |
0,00 |
95,32 |
0,00 |
5,75 |
0,00 |
|
м.05.2010 |
- |
- |
16,19 |
8,72 |
92,19 |
49,62 |
76,00 |
40,90 |
|
м.06.2010 |
- |
- |
34,69 |
0,00 |
211,42 |
0,00 |
176,73 |
0,00 |
|
м.07.2010 |
- |
- |
74,03 |
38,57 |
251,33 |
240,75 |
177,30 |
202,18 |
|
м.08.2010 |
- |
- |
82,03 |
42,06 |
213,83 |
109,53 |
131,80 |
67,47 |
|
м.09.2010 |
- |
- |
37,30 |
18,81 |
234,34 |
118,05 |
197,04 |
99,24 |
|
м.10.2010 |
- |
- |
29,60 |
14,66 |
214,25 |
106,00 |
187,65 |
91,34 |
|
м.11.2010 |
117,43 |
57,16 |
120,51 |
58,70 |
296,80 |
144,32 |
120,51 |
85,62 |
|
м.12.2010 |
50,13 |
23,98 |
156,28 |
74,75 |
799,96 |
382,18 |
643,68 |
307,43 |
|
м.05.2011 |
- |
- |
39,10 |
17,35 |
787,73 |
342,66 |
748,63 |
325,31 |
|
м.12.2011 |
- |
- |
41,10 |
15,39 |
475,70 |
177,81 |
434,60 |
162,42 |
|
м.02.2012
|
62,76* |
17,98* |
42,09* |
15,07* |
146,91 |
52,51 |
84,15* |
34,53* |
|
м.03.2012 |
- |
- |
55,52 |
19,34 |
307,74 |
99,16 |
252,22 |
79,82 |
|
м.04.2012 |
11,72 |
3,99 |
110,25 |
37,57 |
245,03 |
91,06 |
134,78 |
53,49 |
|
м.05.2012 |
9,03 |
6,27 |
252,60 |
83,87 |
502,44 |
166,54 |
249,84 |
82.67 |
|
м.06.2012 |
34,55 |
3,98 |
224,36 |
72,47 |
498,41 |
160,71 |
274,05 |
88,24 |
|
м.07.2012 |
- |
- |
428,48 |
134,83 |
571,42 |
179,58 |
142,94 |
44,75 |
|
м.08.2012 |
- |
- |
4614,17 |
1412,27 |
4822,18 |
1457,50 |
208,01 |
45,23 |
|
м.09.2012 |
- |
- |
92,02 |
27,36 |
235,02 |
69,75 |
143,00 |
42,39 |
|
м.10.2012 |
- |
- |
247,45 |
71,48 |
862,01 |
248,51 |
614,56 |
177,03 |
|
м.11.2012 |
- |
- |
198,44 |
55,64 |
385,13 |
107,77 |
186,69 |
52,13 |
|
м.12.2012 |
- |
- |
626,59 |
170,24 |
1505,21 |
406,50 |
878,62 |
236,26 |
|
ВСИЧКО |
558,37 |
190,20 |
8226,33 |
2609,88 |
16588,89 |
6608,16 |
8293,11 |
3995,37 |
По
ЗКПО
В съответствие с установяванията по
приложението на ЗДДС следва да се установят и задълженията на ревизираното лице
за корпоративен данък за ревизираните данъчни периоди – 2009 г., 2010 г., 2011
г. и 2012 г. При постановяване на настоящото съдебно решение съдът следва да
съобрази данните от Решение № 20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г. по
описа на АС- Варна, в онези части, които към датата на постановяване на
настоящото съдебно решение, са влезли в законна сила.
|
Данъчен
период |
По
РА |
По
Решение № 20/10.01.2018 г./ АД №695/2016 г. |
Установено
в настоящото производство |
|||
|
главница |
лихва |
главница |
лихва |
главница |
лихва |
|
|
2009 г. |
250,91 |
140,44 |
136,30 |
72,09 |
110,50 |
61,85 |
|
2010 г. |
118,65 |
54,17 |
118,65 |
54,17 |
68,56 |
31,30 |
|
2011 г. |
207,07 |
72,96 |
6,24 |
2,20 |
40,80 |
14,37 |
|
2012 г. |
279,31 |
69,81 |
40,36 |
10,10 |
104,39 |
26,09 |
|
ВСИЧКО |
855,94 |
337,38 |
301,55 |
138,56 |
324,25 |
133,61 |
За
2009 г.: С РА за този данъчен период е установено
задължение за корпоративен данък в размер на 250,91 лв. и лихва в размер на
140,44 лв. Видно от заключението на вещото лице, изготвило експертиза по
настоящото дело, корпоративния данък за тази година при съобразяване на 12-те
данъчни периода за цялата 2009 г., сочат на дължим корпоративен данък в размер
на 110,50 лв. При предходното
разглеждане на делото корпоративният данък за тази година е определен в размер
на 136,30 лв., което надвишава размера на дължимия корпоративен данък,
установен при новото разглеждане на делото. В тази част, обаче, Решение №
20/10.01.2018 г. на АС – Варна, постановено по Адм. дело № 695/2016 г., е влязло
в законна сила и не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. С
оглед на това корпоративният данък следва да остане в размер 136,30 лв. и лихва
72,09 лева.
За 2010 г. : С РА за
този данъчен период е определен корпоративен данък в размер на 118,65 лв. и
лихва в размер на 54,17 лв. Съобразно данните от горната таблица, при
предходното разглеждане на делото е постановено решение, с което е определен
размер на корпоративния данък за тази година в размер на 118, 65 лв. и лихва
54,17 лева, което съвпада с констатациите на ответника по РА. В тази част
решението е влязло в законна сила и не подлежи на преразглеждане.
За
2011 г. : С оспорения РА за тази година е определен
корпоративен данък в размер на 207,07 лв. и лихва в размер на 72,96 лв. Видно
от заключението на приетата по делото експертиза, неоспорена от страните,
задължението на ревизираното лице за корпоративен данък за тази година при
съобразяване на фактурите, върху които има подпис за получател и се счита, че
обективираните в тях сделки са реално извършени възлиза на 40,80 лв. и лихва
върху посочената сума в размер на 14,37 лв., което е значително по-малко от
установеното с РА. Същевременно с Решение № 20/10.01.2018 г. по описа на АС –
Варна за 2016 г. съдът е определил корпоративен данък за същата година в размер
на 6,24 лв. и лихва 2,20 лева. Предвид това настоящият състав на съда счита, че
следва с решението си да потвърди РА за сумата от 34,56 лв. и лихва 12,17 лева, представляваща разликата
между установеното в настоящото съдебно производство и потвърдената вече част
от РА и да го отмени в частта на останалите 160,03 лева и лихва 56,39 лева.
За
2012 г. : Съображенията на съда досежно корпоративния данък за
тази година са аналогични на изложените в предходния абзац. При тези данни РА е
законосъобразен до размера от 104,39 лв. главница и лихва в размер на 26,09
лева, от които 40,36 лв. – главница и 10,10 лихва са потвърдени при предходното
разглеждане на делото, поради което с настоящото решение следва РА да се
потвърди в размер на 64,30 главница и 15,99 лева – лихва.
В посочените размери задълженията по ЗДДС и
по ЗКПО са законосъобразно определени което сочи, че в посочените части жалбата
на „РАК-ВАН“ ООД следва да бъде отхвърлена, а в останалата част Ревизионен акт
№ Р- 03000315000386-091-001 от 16.09.2015 г. е незаконосъобразно издаден и
следва да бъде отменен.
Предмета на целия спор е бил за главницата в
размер на 23218,38 лева, от тази сумата, като се извади размера на потвърдената
част от РА в предходното разглеждане на делото за главниците, а именно ДДС –
558,37 лева, ЗКПО за 2009 г. – 136,30 лева, ЗКПО за 2010 г. – 118,65 лева, ЗКПО
2011 г. – 6,24 лева и ЗКПО за 2012 г. – 40,36 лева се поучава, че предмета на
спора относно главницата по настоящото дело е
22358,46 лева.
Предмета на целия спор е бил за лихвата в
размер на 9147,33 лева, от тази сумата, като се извади размера на потвърдената
част от РА в предходното разглеждане на делото за лихвите, а именно ДДС –
190,20 лева, ЗКПО за 2009 г. – 72,09 лева, ЗКПО за 2010 г. – 54,17 лева, ЗКПО
2011 г. – 2,20 лева и ЗКПО за 2012 г. – 10,10 лева се поучава, че предмета на
спора относно главницата по настоящото дело е 8825,57 лева.
С настоящото решение се приема, че РА е незаконосъобразен
както следва:
за ДДС в размер на: 7734 лева – главница и 3805,17 лева - лихва;
за корпоративен данък в размер на: 98,86 лева – главница и 40,46 лева – лихва,
т.е. в общ размер - 7832,86 лева – главница и 3845,63 лева –
лихва.
Следва, че с настоящото решение се приема, че
РА е законосъобразен в общ размер 14525,60 лева – главница и 4979,94 лева – лихва
и незаконосъобразен в общ размер на 7832,86 лева – главница и 3845,63 лева –
лихва.
Относно разноските:
От ответника е претендирано присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт при трите разглеждания на делото. Юрисконсултско
възнаграждение спрямо материалния интерес по спора – 31184,03 лева, определено
на основание чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
е в размер на 1465,52 лева, за всяко разглеждане на делото съобразночл.61 ,ал.1
от ДОПК е в троен размер - 4396, 56 лева. С оглед отхвърлената част на РА,
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 2750,03 лева.
Жалбоподателя е претендирал присъждане на
разноски и възнаграждения за адвокат съобразно списък с разноски. От ответника
не е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за
адвокат. С решение по адм. д. № 2835/2018 г. на ВАС е прието, че на
жалбоподателя за първоинстанционното производство се дължат разноски, съответни
на отменената с първоинстанционното решение част от РА, потвърдено с решението
на ВАС – 628 лева. Съгласно представения списък жалбоподателят е сторил
разноски в размер на 2930 лева за двете разглеждания на делото. Съобразно
уважената част от жалбата, която е в размер на 11678,49 лева на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 1097,29 лева, към която да се прибави сумата 628
лева, т.е. на жалбоподателят се дължи сумата от 1725,29 лева.
След прихващане, дължимото възнаграждение
за юрисконсулт е в размер на 1024,74 лева, което следва да се заплати от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция на НАП – Варна, потвърден с Решение №
599/17.12.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
който на „РАК ВАН“ ООД с ЕИК ********* са определени данъчни задължения, в
частта както следва:
По ЗДДС:
- за данъчен период м. 01.2009 г., за размера
над 59,62 лева – главница;
- за данъчен период м.02.2009 г., за размера
над 126,68 лева главница;
- за данъчен период м.04.2009 г., за размера
над 82,57 лева главница и за размера над 54,49 лева лихва;
- за данъчен период м.06.2009 г., за размера
над 8,68 лв. главница;
- за данъчен период м.08.2009 г. за размера
над 86,77 лева главница и за размера над 53,68 лв. лихва;
- за данъчен период м.09.2009 г., за размера
над 6,83 лв. главница;
- за данъчен период м.11.2009 г., за размера
над 49,55 лв. главница;
- за данъчен период м.12.2009 г., за размера
над 190 лв. главница и за размера на 110,72 лв. лихва;
- за данъчен период м.02.2010 г., за размера
над 3,26 лв. главница и за размера над 1,84 лв. лихва;
- за данъчен период м.03.2010 г., за размера над
89,57 лв. главница;
- за данъчен период м.05.2010 г., за размера
над 16,19 лв. главница и за размера над 8,72 лв. лихва;
- за данъчен период м.06.2010 г., за размера
над 34,69 лв. главница;
- за данъчен период м.07.2010 г., за размера
над 74,03 лв. главница и за размера над 38,57 лв. лихва;
- за данъчен период м.08.2010 г., за размера
над 82,03 лв. главница и за размера над 42,06 лв. лихва;
- за данъчен период м.09.2010 г., за размера
над 37,30 лв. главница и за размера над 18,81 лв. лихва;
- за данъчен период м.10.2010 г., за размера
над 29,60 лв. главница и за размера над 14,66 лв. лихва;
- за данъчен период м.11.2010 г., за размера
над 120,51 лв. главница и за размера над 58,70 лв. лихва;
- за данъчен период м.12.2010 г., за размера
над 156,28 лева главница и за размера над 74,75 лева лихва;
- за данъчен период м.05.2011 г., за размера
над 39,10 лв. главница и за размера над 17,35 лв. лихва;
- за данъчен период м.12.2011 г., за размера
над 41,10 лв. главница и за размера над 15,39 лв. лихва;
- за данъчен период м.02.2012 г. – остава
съобразно Решение № 20/10.01.2018 г. по Адм. дело № 695/2016 г. на АС Варна;
- за данъчен период м.03.2012 г., за размера
над 55,52 лв. главница и за размера над 19,34 лв. лихви;
- за данъчен период м.04.2012 г., за размера над
110,25 лв. главница и за размера над 37,57 лв. лихва;
- за данъчен период м.05.2012 г., за размера
над 252,60 лв. главница и за размера над 83,87 лв. лихва;
- за данъчен период м.06.2012 г., за размера
над 224,36 лв. главница и за размера над 72,47 лв. лихва;
- за данъчен период м.07.2012 г., за размера
над 428,48 лв. главница и за размера над
134,83 лв. лихва;
- за данъчен период м.08.2012 г., за размера
над 4 614,17 лв. главница и за размера над 1 412,27 лв. лихва;
- за данъчен период м.09.2012 г., за размера
над 92,02 лв. главница и за размера над 27,36 лв. лихва;
- за данъчен период м.10.2012 г., за размера
над 247,45 лв. главница и за размера над 71,48 лв. лихва;
- за данъчен период м.11.2012 г., за размера
над 198,44 лв. главница и за размера над 55,64 лв. лихва;
- за данъчен период м.12.2012 г., за размера
над 626,59 лв. главница и за размера над 170,24 лв. лихва.
По ЗКПО:
-
за 2011 г. за размера над 40,80 лв. главница
и за размера над 14,37 лв. лихва;
-
за 2012 г. за размера над 104, 39 лв.
главница и за размера над 26,09 лв. лихва.
Общ размер на главницата в отменената част на
Ревизионният акт в настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 7 832,86
лева, общ размер на лихвата в отменената част на РА в настоящото съдебно
производство е 3 845,63 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „РАК ВАН“ ООД с ЕИК ********* срещу Ревизионен акт №
Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на НАП – Варна, потвърден с Решение № 599/17.12.2015 г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в останалата част за
посочените по-горе периоди за задълженията по ЗДДС и ЗКПО.
Общ размер на главницата в отхвърлената част
на жалбата срещу Ревизионният акт в
настоящото съдебно производство /ЗДДС и ЗКПО/ е 14525,60 лева, общ размер на
лихвата в отхвърлената част на жалбата срещу РА
в настоящото съдебно производство е
4979,94 лева.
ОСЪЖДА „РАК
ВАН“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" - град Варна при ЦУ на НАП сумата 1024,74
лева /хиляда двадесет и четири лв. и 74 ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: