О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Варна,
2018 г.
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско
отделение, в разпоредително
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Макариева
въззивно гражданско дело № 2356 по описа за 2018 година,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 258 ГПК, образувано по въззивни
жалби
на Л.Н.Г., и Г.Т.Г.
Въззивната жалба на Л.Н.Г. е срещу решение № 3590 от
01.08.2018 г. постановено по г.д.№ 15344 по описа на ВРС, в
частта относно обявената причина, че има вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения, определеният режим на лични контакти на бащата с детето
Тодор Г. и определеният размер на дължимата издръжка за разликата над 200 лева
до претендирания размер от 250 лева за всяко едно от децата.
Относно причините за разстройството на брачните отношения
твърди, че изводът на съда, че е допринесла за
изчерпването на брака е необоснован и не следва от събраните по делото
доказателства. На първо място липсват доказателства, че създадената връзка с
новия й партньор е от една две години. Изводът на съда, че не са доказани
въведените от ответника други провинения –меркантилност, повишена
раздразнителност , нетолерантност разделяне на децата от малки, противоречи на
крайния извод за установени по делото причини да има вина за разстройството на
брачните отношения. Неправилен е изводът за наличие на обективни фактори
обусловили това разстройство. В основата на разпада на семейните отношения са
действията на ответника довели до натрупване на огромни парични задължения,
стрес и напрежение в семейството. Въз основа на тези твърдения моли съда да
отмени решението в тази част и обяви, че вина за разстройството на брачните
отношения има Г.Г..
По отношения на режима на лични отношения. Определеният
режим е в противоречие с интереса на двете деца и препятства възможността
майката която упражнява родителските права да осъществява контакт с тях в
дните, когато те не са на училище. Твърди, че бащата използва ежеседмичните
срещи със сина си да го настройва срещу майка му , а от друга страна заявява
предпочитанията си към това дете, което пряко влияе и се забелязва от другото
дете Филипа. На 12.08.2018 г. е предложила на бащата да вземе двете деца
едновременно в изпълнение на привременните мерки за 10 и за 15 дни, но бащата е
взел само Тодор .Филипа е била предадена на бащата на 25.08.2018 г. На
26.08.2018 г.-рожденият ден на Тодор двете деца са били заедно. Филипа е
следвало да остане при баща си за осъществяване на нейните 10 дни за
контакт но след рождения ден на Тодор
бащата не е взел Филипа, а само Тодор
като е отказал да го върне въпреки изтичането на определените 15 дни. До
момента на подаване на въззивната жалба -07.09.2018 г. Тодор не е при майка си ,
настройван е срещу нея и е съобщил на
майка си , че е уведомен от баща си, че ще бъде разпитван от съда при кого желае да живее и той трябва да каже,
че иска да остане при баща си.
Моли съда да отмени постановения режим и определи на
детето Тодор да има личен контакт с баща си всяка втора и четвърта семчица от
месеца от 18 часа в петък до 10 часа в понеделник, както и 30 дни през лятото.
Съда да постанови мерки, с които да задължи бащата да взема децата през лятото
заедно като се даде възможност на майката да прекарва 30 дни с тях без
прилагане на седмичния режим на бащата. Съда да определи, че през лятната
ваканция за осъществяване на този режим майката следва да уведоми писмено по и-мейл бащата за дните, през които ще са при него и ако до
30 април майката не е уведомила бащата, бащата има право сам да определи дните
през които ще вземе децата, като уведоми писмено по и-мейл
за това майката съответно до 15 май.
По отношение на издръжката твърди, че живее на свободен
наем, а ответника е бенефициент по европроект с
одобрена субсидия до 958 459.40 лева
и негова фирма осъществява строителство на хоспис
в с.Кичево. Моли съда да уважи иска да размер ана 250
лева и за двете деца.
Въззиваемата страна, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за
правилно и законосъобразно относно
причината за разстройство на брачните отношения. Твърди, че основанието за
вината на съпругата води началото си и произтича изцяло от материалното й
разбиране на брачните отношения, от
консуматорския й начин на живот , докато съпругът и е бил във финансова
възможност да осигурява представите й за висок стандарт на живот. При появата
на спад в бизнеса се появява нежеланието
й да го подкрепи . Именно тогава намира нов източник за задоволяване на
капризите си.
Относно режима на личен контакт с детето Тодор изразява несъгласие с този
режим, тъй като не кореспондира с искането за предоставяне на родителските
права по отношение на детето Тодор.
Твърди, че до средата на август и двете деца са били при майка си , от
началото на август 2018 г. децата два пъти са водени до Карлово при родителите
на въззивницата . От 15.08.2018 Тодор е даден на бащата за определения през
лятото режим от 15 дни и тъй като
майката е отказвала да даде детето Филипа е издаден изп.
Лист, като е заведено изп. дело. Въпреки това майката не предоставя възможност
този режим да се спази . Твърди, че не е истина майката да е предложила на
бащата на 12.08.2018 г. да вземе и детето Филипа, а той е отказал. Точно
обратното тя е предложила на бащата да не пуска Филипа при него в замяна на което да удължи срока на
пребиваване на детето Тодор при баща му през лятната ваканция. Това предложение
той не е приел тъй като го смята за цинично , децата не са вещи, които да бъдат
разменяни. Истина е, че детето Филипа бе дадена по определения режим на бащата
на 25.08.2018 г. На следващия ден Филипа е поискала да отиде при майка си с
уговорка майката да я върне на следващия ден. Детето повече не е било дадено за
10 дни. Подробно се излага обстановката на 08.09.2018 г. , когато детето Филипа
е дадена по определения режим на бащата.
По отношение на издръжката счита жалбата за неоснователна. По отношение допускане
на един свидетел оспорва искането ,като
в евентуалност ако съдът допусне изслушване на един свидетел воден от въззивницата то моли съда да допусне свидетел, с който ще
се доказват същите обстоятелства.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Г. срещу същото решение в в
частта, с която се предоставят родителските права по отношение на детето Тодор
на майката , неговото местоживеене , ползването на семейното жилище, което е
предоставено на майката и определената
издръжка в полза на двете деца считано от 09.10.2017 г. Смита, че определената
издръжка следва да се редуцира в размер на 130 лева за всяко дете. Моли съда детето Тодор да бъде изслушано от
съда.
Счита, че съдът неправилно е преценил интересите на детето имайки предвид
неговата привързаност към бащата и след като и двамата родители имат добър
родителски и възпитателски капацитет е предоставил родителските права по
отношение на детето Тодор на майката. Моли съда да предостави родителските
права по отношение на детето Тодор на него ,определи неговото местоживеене ***
, да предостави ползването на семейното жилище на бащата и детето Тодор , да осъди майката да
заплаща издръжка на детето Тодор в
размер на 200 лева считано от 13.04.2018 г.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба с
която същата се оспорва като неоснователна. Направени са доказателствени
искания изложени в т.1до т.5
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона, тази
му дейност не може да
бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса
на някоя от страните в процеса,
негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите
от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Поради това, когато
за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези
доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост
на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.Ето защо съдът
ДОПУСКА
ДО СЪБИРАНЕ на гласни
доказателства чрез водене от страните на един свидетел.
Да се изготви нов социален доклад от
ДСП отдел Закрила на детето, който след извършване на проучване и запознаване с
констатациите и мнението на съответните експерти участвали в провежданите срещи
между родителите и детето Тодор, да даде
заключение за отношението на детето към
всеки един от родителите, спазван ли е
определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с бащата, констатирано
ли е негово поведение, представляващо настройване на детето срещу майката,
както и мнение кой е по- подходящ за упражняване на родителските права върху
детето Тодор.
Да се издаде съдебно
удостоверение по силата на което Л.Н. да
се снабди от Районна прокуратура Варна и ІV РПУ Варна с копие от подадени от Л.Н.
жалби срещу Г.Т.Г. за неизпълнение на съдебно решение определящо режима на
лични отношениа с детето Тодор Г..
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА Г.Т.Г. и Л.Н. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.
Допуска изслушване на детето Тодор Г..
Оставя без уважение допускане на
доказателства по т.1, 2.2 , т.3 .
НАПЪТВА
на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането
на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните
и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между
им.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до разпит на по един свидетел на всяка от страните за установяване
на обстоятелствата по чл.59 СК.
Да се изготви нов социален доклад от
ДСП отдел Закрила на детето, който след извършване на проучване и запознаване с
констатациите и мнението на съответните експерти участвали в провежданите срещи
между родителите и детето Тодор, да даде
заключение за отношението на детето към
всеки един от родителите, спазван ли е
определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с бащата, констатирано
ли е негово поведение, представляващо настройване на детето срещу майката,
както и мнение кой е по- подходящ за упражняване на родителските права върху
детето Тодор.
Да се издаде съдебно
удостоверение по силата на което Л.Н. се снабди от Районна прокуратура Варна и
ІV РПУ Варна с копие от подадени от Л.Н. жалби срещу Г.Т.Г. за неизпълнение на
съдебно решение определящо режима на лични отношениа
с детото Тодор Г..
Допуска изслушване на детето Тодор Г..
ЗАДЪЛЖАВА Г.Т.Г. и Л.Н. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.
ПРИКАНВА страните към постигане
на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане
на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща
в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване
на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона
за медиацията
РАЗЯСНЯВА,
че медиаторът може да съдейства
на страните за доброволното разрешаване на спора им, който
да приключи с постигане на споразумение,
одобрено от съда. Освен това,
чрез медиацията страните могат да разрешат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна
ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на
такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат
към координатора за ВОС: Нора Великова
- ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.** .
За предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 27.11.2018г.
от 10 часа,
за които дата и час да се
призоват страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.