Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 471 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И.М.М.,
ЕГН **********, против Районна прокуратура – гр. М., ЕИК 1218173090782, с която
са предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 164/12.11.2018 г. на ИФ административен ръководител – Районен
прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., считано от 12.11.2018 г., за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Призовкар” в
Специализирана администрация – служба „Регистратура и деловодство“ и за
заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното
уволнение за шест месеца, считано от уволнението – 12.11.2018 г. до 12.05.2019
г. в общ размер на 5 974,32 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът
работел при Районна прокуратура – гр. М. на длъжност „Призовкар” в
Специализирана администрация – служба „Регистратура и деловодство“, като със
Заповед № 164/12.11.2018 г. на ИФ административен ръководител – Районен
прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., връчена на ищеца на 12.11.2018
г., му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ищецът
счита уволнението за незаконно, като навежда следните основания за незаконност
на уволнението и пороци на уволнителната заповед:
-
Счита за
недопустимо за четири отделни деяния да се налага едно общо дисциплинарно
наказания, а следвало да бъдат проведени четири отделни дисциплинарни
производства, за всяко от тях работодателят да поиска обяснения от работника,
да събере и оцени доказателства, да съобрази тежестта на всяко от нарушенията и
да определи наказание за всяко дисциплинарно нарушение. Сочи, че в
уволнителната заповед липсва преценка за тежестта на всяко от нарушенията и за
обстоятелствата, при които е извършено, оттук за наказаното лице било
невъзможно да разбере кое нарушение „кореспондира“ с наложеното му най – тежко
наказание;
-
Липсва връзка
между посочените в заповедта правни норми – чл. 190, ал. 1, т. 3,4 и 7 КТ и
текстовото описание на нарушенията;
-
В заповедта е
посочено, че част от деянията съставляват „закъснение за работа“, без да са
посочени цифрово и текстово наличието на предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, съгласно която следва да са констатирани „три закъснения или преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от 1
час“ - такива не са констатирани;
-
Уволнението е
извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, без да има предварително
разрешение на Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение.
Сочи, че за здравословното му състояние работодателят бил наясно от личното му
трудово досие и от ежегодните задължителни прегледи от службата по трудова медицина;
-
Работодателя не е
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения и да оцени доказателствата;
-
Не са спазени
правилата за индивидуализация на дисциплинарната отговорност по чл. 190, ал. 2
вр. чл. 189, ал. 1 КТ – не е съобразено цялостното служебно поведение на ищеца;
-
Процесната
заповед е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е мотивирана,
от съдържанието й не става ясно изброените деяния като какви нарушения на
трудовата дисциплина са квалифицирани, не са посочени доказателства за
извършването им и за всяко от тях не е посочен законовият текст, въз основа на
който се налага наказание за него;
-
Посочените в
Заповед № 164/12.11.2018 г. нарушения на трудовата дисциплина на са извършени
от ищеца.
-
Относно първото
нарушение – че на 25.09.2018 г. ищецът не се е явил на работното си място в
13:30 часа до 14:30 часа, оспорва, че не е уточнено кое е работното му място,
доколкото РП – гр. М. се помещава в две отделни сгради /в сградата на РС – гр. М.
и в сградата на бившия АПК в града/, както и с оглед характера на задълженията
на заеманата от него длъжност „Призовкар“, които изискват разнасяне на
кореспонденция до граждани, до съда и между двете сгради на прокуратурата.
Сочи, че на 25.09.2018 г. за времето от 13:30 часа до 14:30 часа е изпълнявал
задълженията си да разнася книжа.
-
Оспорва второто и
четвъртото нарушения, според които на 26 и 27.09.2018 г. се явил на работа в
нетрезво състояние. Заявява, че страда от множество заболявания и приема
медикаменти, някои от които водят до отделяне на неприятни аромати, тъй като
ищецът има увреждания на черния дроб и бъбреците и диабет. Освен това част от
симптомите на болестите наподобяват по външна изява признаците на алкохолно
опиянение. Оспорва извършения му тест за алкохолна концентрация с „Дигитален
алкохолен тестер“, тъй като работодателят няма право да извършва такива
проверки, не е установено, че уредът е преминал съответните проверки за
точност, а алкохолната концентрация се измерва в промили, а не в проценти.
-
Относно третото
нарушение – че на 26.09.018 г. след обедната почивка не е изпълнил задължение
по пренасяне на дело и друга кореспонденция за прокурор К., сочи, че пратка за
разнос до прокурор К. не му е била предавана.
В срока по чл. 131 ГПК от Районна
прокуратура – гр. М. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът М. е заемал длъжността
„призовкар – чистач“ при РП – гр. М. в Специализирана администрация – служба
„Регистратура и деловодство“ на основание Трудов договор № 32/01.03.2011 г.
Сочи, че със Заповед № 164/12.11.2018 г. на ИФ административен ръководител –
Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина.
Заявява, че заповедта съдържа ясни и точни мотиви за налагане на
дисциплинарното наказание, същата е мотивирана и законосъобразна. Твърди, че е
направена обективна преценка за тежестта на нарушенията. Налице са всички
елементи от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, извършено от
служителя М.. Същият се е явил на работа в състояние, което не му позволява да
изпълнява възложените му задачи, не е изпълнил възложена му работа, не е
изпълнил законните нареждания на работодателя, злоупотребил е с доверието му и
е уронил доброто му име, не е изпълнил и други трудови задължения, предвидени в
правилника за вътрешния трудов ред на РП – гр. М..
На следващо място сочи, че процедурата
по закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ е спазена, като е налице
предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца съгласно
чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Посочва, че първото нарушение – че на
25.09.2018 г. ищецът не се е явил на работното си място в 13:30 часа до 14:30
часа представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предл.
първо КТ, с което служителят е нарушил чл. 10, чл. 22, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за вътрешния трудов ред на РП – гр. М. и чл. 126, т. 1 КТ.
Второто и четвъртото нарушения, според
които на 26 и 27.09.2018 г. ищецът се явил на работа в нетрезво състояние,
съставляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 2 КТ, с което
служителят е нарушил чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от ПВТР на РП – гр. М. и чл. 126,
т. 2 КТ.
Относно третото нарушение – че на
26.09.018 г. след обедната почивка ищецът не е изпълнил задължение по пренасяне
на дело и друга кореспонденция за прокурор К. и не е останал в деловодството на
прокуратурата, сочи, че съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ и служителят е нарушил чл. 10, чл. 22, чл. 23, ал. 1
и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от ПВТР и чл. 126, т. 7 КТ.
На следващо място сочи, че с действията
си служителят е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т. 8 КТ, тъй като е злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е неговия
авторитет пред други лица – служителите на РС – гр. М., нарушил е чл. 16 от
Етичния кодекс на съдебните служители. Нарушенията на разпоредбите на ПВТР на
РП – гр. М. съставляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ.
Заявява, че за всяко от констатираните
нарушения работодателят е изискал от служителя обяснения по реда на чл. 193 КТ.
Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от
страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са
отделени следните обстоятелства: че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Призовкар” в
Специализирана администрация – служба „Регистратура и деловодство“, както и че
същото е прекратено със Заповед № 164/12.11.2018 г. на ИФ административен
ръководител – Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., считано
от 12.11.2018 г.
Посочените обстоятелства се установяват
и от приетите по делото Трудов договор № 32/01.03.2011 г. /л.
201 от делото/ и Допълнителни споразумения № 134/15.12.2016 г. и №
152/21.09.2017 г.
Представена е Длъжностна характеристика
за длъжността „призовкар – чистач“, утвърдена на 10.08.2016 г. и връчена срещу
подпис на ищеца на 10.08.2016 г. /л. 16 – 18 от делото/. Видно от същата,
лицето има задължение да пренася кореспонденция, печатни материали, съобщения и
други по нареждане на съответния ръководител.
Приет е Правилник за вътрешния трудов
ред в Районна прокуратура – М., с който ищецът се е запознал срещу подпис, видно
от представения списък /л. 25 от делото/.
Представени са докладни записки, както следва: от
26.09.2018 г. и 27.09.2018 г. от Е.Е.– прокурор при РП – гр. М., от 26.09.2018
г. от Л.В.– прокурор при РП – гр. М., от 26.09.2018 г. от Н.К.– прокурор при РП
– гр. М., от 26.09.2018 г. и от 31.10.2018 г. от М.Х.– завеждащ служба
„Регистратура и деловодство“ в РП – гр. М.. Със същите посочените лица
пресъздават личните си преки впечатления от поведението на ищеца съответно на
26.09.2018 г. и на 27.09.2018 г.
С констативен протокол от 26.09.2018 г., изготвен от Е.Е.в
присъствието на Ц.П., е удостоверено, че на посочената дата в 14:25 часа в
сградата на Съдебна палата – М., ет. 3, каб. 302, е извършена проверка на
служителя И.М. от Е.Е.с техническо средство „Дигитален алкохолен тестер“, който
е отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1,3‰.
Със заповед № 130/26.09.2018 г. на и. ф. адм.
ръководител – Районен прокурор П., във връзка с констатираното явяване на
работа в нетрезво състояние служителят М. е отстранен от работа до края на
работния ден на 26.09.2018 г. Под текста на заповедта се съдържа отбелязване
„отказвам“ и подпис без посочени имена.
С констативен протокол от 27.09.2018 г., изготвен от Е.Е.в
присъствието на Ц.П., е удостоверено, че на посочената дата в 14:40 часа в
сградата на Съдебна палата – М., ет. 3, каб. 302, е извършена проверка на
служителя И.М. от Е.Е.с техническо средство „Дигитален алкохолен тестер“, който
е отчел наличие на алкохол в издишания въздух 1,00‰.
Със заповед № 131/27.09.2018 г. на и. ф. адм.
ръководител – Районен прокурор П., във връзка с констатираното явяване на работа
в нетрезво състояние служителят М. е отстранен от работа до края на работния
ден на 27.09.2018 г. Под текста на заповедта се съдържа отбелязване „получих
заповедта – 27.09.2018 г.“ и подпис без посочени имена.
Няма доказателства представеното писмо – искане за
представяне на обяснения изх. № 70/18/28.09.2018 г. /л. 39 от делото/, да е
връчено или получено от ищеца.
С писмо – искане за представяне на обяснения изх. №
66/27.09.2018 г. /л. 36 от делото/ и писмо – искане за представяне на обяснения
изх. № 67/27.09.2018 г. /л. 37 от делото/ работодателят е поискал обяснения на
ищеца за извършените на 26.09.2018 г. и 27.09.2018 г. нарушения на дисциплината
в срок до 28.09.2018 г., като видно от същите, писмата са връчени лично на
ищеца на 27.09.2018 г.
В личното трудово досие на ищеца, водено от ответника
– работодател, се съдържат Заповед № 86/04.07.2017 г., издадена от адм.
ръководител – Районен прокурор на РП – гр. М. /л. 122/, връчена на ищеца на
04.07.2017 г., с която на И.М. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
за дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ, както и Заповед №
101/15.08.2017 г., издадена от адм. ръководител – Районен прокурор на РП – гр. М.
/л. 104/, връчена на ищеца на 15.08.2017 г., с която на И.М. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за дисциплинарни
нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 3 КТ.
От представените Експертно решение № 2751 от 03.06.2016 г. на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца и Експертно решение №
5215 от 29.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца /л. 46 – 47/ се установява, че ищецът страда от
заболяване „захарен диабет НИЗТ“, което заболяване попада в Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
Видно от писмо изх. № 18095707/08.11.2018 г. от
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца /л. 48/ е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с лицето И.М.М., на длъжност „призовкар“ в РП – гр. М..
От представения фиш за заплата /л. 67 от делото/ е
видно, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер
на 1 099,58 лева за м. септември 2018 г.
В съдебно заседание, проведено на 12.04.2019 г., е
извършена констатация на Трудова книжка № 69, издадена на 05.05.2001 г. на
ищеца И.М., при която е констатирано, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника на 12.11.2018 г., е налице вписване за сключен нов
трудов договор със „Силвия Пановска“ ЕООД, считано от 07.02.2019 г., прекратен
на 13.03.2019 г.
Видно от Разпореждане
№ 064-00-90-1/28.03.2019 г., издадено от ТП на НОИ – гр. Враца /л. 65/, на
ищеца М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 28,81 лева
дневно, считано от 13.03.2019 г. до 12.03.2020 г. Този документ е ирелевантен
за настоящия спор, тъй като касае периода след прекратяване на последващия
сключен от ищеца трудов договор – със
„Силвия Пановска“ ЕООД, който е прекратен на 13.03.2019 г.
Със Заповед № 164/12.11.2018 г. на ИФ
административен ръководител – Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. М.
Ц.П., връчена на ищеца на 12.11.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Ищецът не оспорва, че е получил
заповедта на 12.11.2018 г., а и същото се установява от представената обратна
разписка от „Еконт експрес“ /л. 88/, от която е видно, че ищецът е получил
лично заповедта на 12.11.2018 г.
За установяване на релевантните по
делото факти са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Е.Е.и Н.К.– двамата на длъжност „прокурор“ при РП – гр. М..
Свид. Е. заявява, че познава ищеца от
1990 г., като в началото двамата са работели в Следствения отдел. Впоследствие
свид. Е. бил преместен в РП – гр. М., а по – късно бил назначен и ищецът М..
Разказва, че си закупил от магазин „Лидъл“ дигитален алкохолен тестер, който
бил за лична употреба и в никакъв случай не служел за доказателство относно
количеството алкохол в издишания въздух. Заявява, че РП – гр. М. се помещава в
две отделни сгради, като в сградата на Съдебната палата се намира ръководството
и деловодството, а в другата сграда – бившето АПК се помещават петима прокурори
и ищецът като призовкар. Сочи, че на 26.09.2018 г., около 14:00 часа, докато
отивал от своето работно място до деловодството на РП – М., срещнал една от
деловодителките, която му се похвалила, че й се родило внуче, поради което е
оставила почерпка за колегите. Почерпката включвала една бутилка уиски, която
към този момент още не била отворена. В деловодството свид. Е. узнал, че ищецът
„отново“ се явил на работа в нетрезво състояние, а адм. ръководител П. го
помолила да донесе дигиталния алкохолен тестер, за да тестват ищеца. Свидетелят
отишъл до дома си, донесъл уреда и влязъл в стаята при М.. Той седял на стол,
видът му бил отпаднал и вял и лъхал на алкохол. Без да възразява, ищецът надул
уреда, който отчел 1,30‰. След това свид. Е. си тръгнал, като не знае дали
повиканият от адм. ръководител екип на КАТ е дошъл да тества ищеца. На
следващия ден – 27.09.2018 г. около 14:00 часа свидетелят отново отишъл да
отнесе отработените си дела в деловодството, при което отново бил уведомен, че
ищецът е пиян. Свидетелят пак отишъл до дома си, взел уреда и се върнал при М..
Този път той дори бил задрямал, отново седнал на стол. Пак без възражения надул
устройството и показало 1,00‰. Ищецът не обяснил нищо на свид. Е. – нито
потвърдил, нито отрекъл да е употребявал алкохол. След това свид. Е. сам надул
дрегера, който отчел 0,00‰. Този път свидетелят изчакал пристигането на КАТ, но
ищецът отказал да бъде тестван с техния калибриран дрегер, както и отказал да
даде кръвна проба. Свидетелят заявява „много добре знам, че И. злоупотребява с
алкохола и много пъти е идвал на работа след употреба на алкохол“. Сочи, че
дори около неговата стая в сградата на АПК и когато минава по коридора, мирише
на алкохол и му личи, че е пиян и много пъти се е налагало да отварят
прозорците. Много пъти се е случвало „да има характерното при употреба на
алкохол бяло около устата“ и „е излизал много пъти в отпуска, за да се лекува
от алкохол“. Свидетелят твърди, че разпознава ищеца, когато е пил, по
излъчването му, дъха му, вида му, почервеняването на лицето и когато се върне
от обедна почивка, личи, че е пил, а не че е просто махмурлия от предната
вечер. Свидетелят не е виждал М. да употребява алкохол, нито е имал служебни
проблеми с него, но заявява, че от колеги знае за невръчени от ищеца книжа и
неизпълнение на други задължения /доколкото те не са предмет на уволнителната
заповед, съдът няма да обсъжда показанията на свидетеля в тези им части/.
Твърди, че в прокуратурата винаги се е знаела, че ищецът пие и се явява на
работа в нетрезво състояние, като всеки един от тях е говорил с него да
преустанови това си поведение, защото не е редно и му пречи да изпълнява
задълженията си. Разказва за случаи, в които кметът се е обаждал да не изпраща
„пияни хора да носят книжа в общината, че е срам за прокуратурата“.
Свид. К. сочи, че също познава ищеца от
много време, като бил назначен в РП – гр. М. в началото на нейния мандат като
адм. ръководител за времето от 2010 г. до 2015 г. Бил назначен на длъжността
„призовкар“, но му били вменени и
задължения по почистване на прокурорските кабинети. Разказва, че на 26.09. от
деловодството я уведомили, че е пристигнало бързо производство на неин доклад,
и понеже срокът за произнасяне е 3-дневен ищецът следвало да вземе делото от
деловодството и още същия ден да го отнесе на свидетелката, чийто кабинет се
намирал в бившата сграда на АПК. Ищецът дошъл, носейки пощата на другите й
колеги, но не и делото на неин доклад. В
телефонен разговор от деловодството я уведомили, че М. не изчакал адм.
ръководител да резюлира делото, за да може да го вземе и отнесе на свидетелката
за произнасяне. По тази причина се наложило свид. К. лично да отиде до
деловодството в другата сграда и да си вземе делото. Свидетелката сочи, че в
този ден М. „отново беше употребил алкохол, беше зачервен, това се случваше
нерядко – да е употребил алкохол и да се явява на работа така“, „лъхаше
страхотно на алкохол“. Твърди, че докато е била административен ръководител
много пъти му е искала обяснения, но той просто отричал. Сочи, че се е случвало
и друг път да не й донесе кореспонденция или да не се намира на работното си
място. Заявява, че кметът на общината се
е обаждал да не се позволява на М. да носи документи, както и че връчването на
книжата до полицията също било възложено на друг служител, за да не ходи
ищецът. Освен това се случвало и граждани да питат „как е възможно такъв човек
да работи в такава институция и не се ли срамуваме този човек да разнася
кореспонденция в този вид“. Свидетелката сочи, че два пъти ищецът е постъпвал
на лечение от цироза. Заявява, че когато не е пил, ищецът изпълнява задълженията
си и възложените му задачи, но това траело не повече от 2 до 4 дни след
проведен с него разговор, след което започвал отново да пие. Не изпълнявал
задълженията си да почисти кабинетите след работното време на прокурорите, да
ги провери, да включи СОТ –а и да заключи, нито на следващата сутрин да свали
обекта от охрана и да отключи сградата. При почистване на бюрото му в неговия
кабинет били открити невръчени книжа, както и закуски, празни бутилки от боза и
алкохолни напитки – патрончета от алкохол. Свид. К. потвърждава, че казаното от
нея важи както по времето на нейния мандат като административен ръководител,
така и понастоящем – „няма промяна в неговото поведение“.
Съдът възприема показанията на двамата
разпитани свидетели, тъй като същите освен много подробни, са абсолютно
еднопосочни и непротиворечиви помежду си. Двамата свидетели познават ищеца от
много години и работят съвместно, с оглед на което несъмнено имат множество
лични преки и непосредствени впечатления както за неговата личност, така и за
качеството на изпълнение на трудовите му функции. Независимо един от друг,
двамата свидетели заявяват, че откакто го познават, ищецът има проблем с
алкохола, като се явява на работа в нетрезво състояние, поради което не е в
състояние да изпълнява качествено трудовите си функции. И свид. Е., и свид. К.
потвърждават поведението и подробно описват вида на ищеца, когато е употребил
алкохол, като заявяват, че с него многократно е говорено в течение на годините
относно този проблем и как той рефлектира негативно върху работата му. Съдът не
намира основание да се съмнява в изнесените от свидетелите подробни и
хронологични данни и обстоятелства. Напротив, намира показанията им за
разкриващи обективната истина и действителната фактическа обстановка по спора. Нещо
повече, с показанията си двамата свидетели сочат и други действия и бездействия
на ищеца, представляващи неизпълнение на трудовите му задължения, но доколкото
за тях не е ангажирана дисциплинарната му отговорност, съдът няма да ги
обсъжда.
Следва да се посочи, че с определение №
607/11.03.2019 г. съдът е задължил
ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи
копие от регистъра, в който се вписват предадените му за разнос пратки за м.
септември 2018 г., както и предупреждение, че непредставянето на документа ще
бъде преценявано съгласно чл. 161 ГПК. С молба вх. № 5265/03.04.2019 г.
ответникът е заявил, че в РП – гр. Мезра не се води регистър,в който се вписват
предадените за разнос пратки. В съдебното заседание от 12.04.2019 г.
процесуалният представител на ответника заявява, че такива книги се водят в РП
– гр. М., но същите /въпреки че се намираха у юрк. Маринова/ не бяха
представени по делото. Нормата на чл. 161 ГПК не е императивна, а съдът
преценява с оглед на обстоятелствата по делото дали да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
В настоящия случай предвид събраните гласни доказателства в подкрепа на твърдението,
че такава пратка е била предадена на ищеца за разнос до свид. К., съдът намира,
че не следва да прилага неблагоприятната последица на чл. 161 ГПК.
Други относими доказателства в
производството не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца М., извършено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 164/12.11.2018 г. на и. ф. административен
ръководител – Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., считано
от 12.11.2018 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Призовкар” в
Специализирана администрация – служба „Регистратура и деловодство“, както и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното уволнение за шест месеца, считано от уволнението – от 12.11.2018 г.
до 12.05.2019 г. в общ размер на 5 974,32 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – без предизвестие
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Установяването на законосъобразното
упражняване на правото си да прекрати трудовия договор с ищеца е в доказателствена
тежест на ответника, който с помощта на всички допустими по ГПК доказателствени
средства следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на съответното посочено в заповедта уволнително основание – в случая описание в уволнителната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, чиято тежест е такава, че обуславя
налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Освен това
ответникът – работодател следва да установи и че е спазил изискванията
на закона към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения, мотивиране
на заповедта, спазване на преклузивния срок за издаването й.
Дисциплинарното наказание
„уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения и наложеното наказание се явява съответно с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
работника/служителя.
Ищецът, който оспорва законността на уволнението, трябва да посочи всички факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/служителя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават уволнението, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. Непосочените от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед се преклудират /в този смисъл са Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г., ВКС, III г. о., Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д.№ 4553/ 2015 г., ВКС, IV г. о., Решение № 160/01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., ВКС, IV г. о. и др./.
Предвид диспозитивното
начало, съдът следва да отговори на въпросите, имащи значение за законността на
уволнението, които са своевременно въведени от ищеца М., а именно: спазени ли са
изискванията на чл. 189, ал. 1 и ал. 2, чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ при издаване на Заповед № 164/12.11.2018 г.,
преодоляна ли е по надлежния ред закрилата на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и извършени ли са от ищеца посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения.
На първо място,
неоснователно е оспорването на ищеца, че е недопустимо
за четири отделни деяния да се налага едно общо дисциплинарно наказание, а
следвало да бъдат проведени четири отделни дисциплинарни производства и да се определи
наказание за всяко дисциплинарно нарушение.
На първо място, КТ не поставя някакви специални
изисквания за образуване на дисциплинарното производство – не се изисква съставяне
на някакъв нарочен акт от работодателя за образуване на дисциплинарно производство,
нито уведомяване на съответния служител, че е образувано такова или
предупреждаването му, че може да му бъде наложено дисциплинарно наказание /в
този смисъл Решение № 544/06.01.2012 г. по гр. д. № 1811/2010 г., ВКС IV г. о./.
На следващо място, възможно е всяко от посочените в
уволнителната заповед нарушения поотделно да не обуславя уволнението на
служителя, но взети в тяхната съвкупност, последователност и анализирани заедно
да се характеризират с такава тежест, че да оправдават налагане на най –
тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Освен това, когато се касае за
системност на нарушенията съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, то едно от
изискванията е да не е било налагано наказание за някое от извършените
нарушения, а да бъде наложено едно наказание за всички нарушения именно поради
тяхната системност. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е въведена в
уволнителната заповед, съгласно която ищецът е извършил четири отделни
нарушения на трудовата дисциплина.
Неоснователни са и следващите възражения в исковата
молба, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като липсва връзка
между посочените в заповедта правни норми – чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ и текстовото описание на нарушенията, както и че е издадена в нарушение на
чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е мотивирана, от съдържанието й не става ясно
изброените деяния като какви нарушения на трудовата дисциплина са
квалифицирани, не са посочени доказателства за извършването им и за всяко от
тях не е посочен законовият текст, въз основа на който се налага наказание за
него.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно
определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае се до задължителни реквизити – данни за нарушителя, конкретното
нарушение, времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага. В настоящия случай изискуемите
от закона реквизити в уволнителната заповед са налице. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода
на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.
195, ал.1 КТ /в този смисъл Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009
г., ВКС, IV г. о., Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ВКС,
IV г. о. и други/. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато дисциплинарното нарушение е посочено
по разбираем начин – по начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /в този смисъл Решение
№ 209/02.05.2012 г. по гр. д. № 768/2011 г., ВКС, ІV г. о., Решение №
857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 182/07.10.2015 г. по гр. д. №
1284/2015 г., ВКС, III г. о. и други/. Работодателят не е длъжен също така в
искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да
посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да е посочено по ясен и разбираем за работника начин /Решение №
8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Изискванията към
мотивите на заповедта са да е ясно за работника какво нарушение на трудовата
дисциплина му се вменява да е извършил и същото да бъде посочено и описано по
разбираем за работника начин. Цифровото изразяване
на нарушените разпоредби не е задължително, още по – малко възпроизвеждане на текста на разпоредбите.
Дисциплинарните нарушения следва да са
посочени в заповедта като факти, т. е. конкретно да е
посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят,
кога и къде го е извършил, което е сторено в процесната заповед и правната
квалификация, под която се подвежда нарушението, не е изискуем според чл. 195 КТ реквизит на заповедта.
В настоящия случай
съдът приема, че процесната уволнителна заповед е мотивирана в степен,
достатъчна за ищеца да разбере за
какви нарушения на трудовата дисциплина е наказан. Описани са извършените от него деяния, както и е посочено
времето на извършването им с конкретна дата, а след това е изброено какви
нарушения по КТ и Правилника за вътрешния трудов ред осъществяват. Несъмнено е
какви са извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, а именно
закъснение за работа и неявяване на работното място за времето от 13:30 часа до
14:30 часа на 25.09.2018 г., явяване в нетрезво състояние в два последователни
дни – на 26.09.2018 г. и на 27.09.2018 г., както и неизпълнение на служебно
задължение да пренесе дело и друга кореспонденция за прокурор К.. В крайна
сметка, изискванията към мотивите на заповедта не следва да са така завишени,
та работодателят да е принуден да описва в детайли и подробности поведението на
служителя и извършените от него нарушения на дисциплината, а е напълно
достатъчно същите да бъдат посочени дори и схематично, както е в настоящия
случай, но достатъчно ясно за наказаното лице с оглед необходимостта същото да
организира защитата си в производството по чл. 344, ал. 1 КТ. Тези изисквания
са спазени от ответника.
За пълнота следва да се посочи, че дори и
работодателят неправилно да е квалифицирал цифрово извършените нарушение, това
не рефлектира върху законността на заповедта. Неправилната правна
квалификация, дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение, не
се отразява върху законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното
производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите
основания, изложени в заповедта за
уволнение, т. е. доказване на осъществените от работника или служителя подробно описани в
заповедта нарушения /в този смисъл
Решение № 372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 318/21.06.2010 г. по гр. д. №
120/2009 г., ВКС, III г. о., Решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010
г., ВКС,
IV г. о. и много други/. Ето защо е ирелевантно дали е налице връзка между
посочените в заповедта правни норми – чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ и
текстовото описание на нарушенията, тъй като от текстовото описание на
извършените нарушения и текстовото описание на видовете нарушения, които
работодателят приема, че са извършени, е достатъчно коректно с оглед защитата
на служителя срещу вменените му нарушения и достатъчно ясно, за да разбере за
какви нарушения
на трудовата дисциплина е наказан.
Несъстоятелен е доводът за незаконосъобразност на
заповедта, тъй като в заповедта е посочено, че част от деянията съставляват
„закъснение за работа“, без да са посочени цифрово и текстово наличието на
предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, съгласно която следва да са
констатирани „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по – малко от 1 час“, а такива не са констатирани. Следва да се има
предвид, че закъснението по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ е различно от
това по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ.
Възражението на ищеца, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения, е частично основателно.
Действително, за нарушението, извършено на 25.09.2018
г., а именно закъснение за работа и неявяване на работното място за времето от
13:30 часа до 14:30 часа, на ищеца не са поискани обяснения. Няма доказателства
представеното писмо – искане за представяне на обяснения изх. №
70/18/28.09.2018 г. /л. 39 от делото/, да е връчено или получено от ищеца,
поради което съдът приема, че в тази част заповедта действително е
незаконосъобразна поради неспазване на императивното изискване на чл. 193, ал.
1 КТ.
По отношение на останалите нарушения в уволнителната
заповед работодателят е спазил императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ и е
изискал обясненията на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. С
писмо – искане за представяне на обяснения изх. № 66/27.09.2018 г. /л. 36 от
делото/ и писмо – искане за представяне на обяснения изх. № 67/27.09.2018 г.
/л. 37 от делото/ работодателят е поискал обяснения на ищеца за извършените на
26.09.2018 г. и 27.09.2018 г. нарушения на дисциплината в срок до 28.09.2018
г., като видно от същите, писмата са връчени лично на ищеца на 27.09.2018 г.
Възражението, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна на това основание, е неоснователно, тъй като обстоятелството,
че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения,
посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193,
ал. 2 КТ и да се приеме, че заповедта е изцяло
незаконосъобразна. В този случай съдът разглежда по същество спора за законност
на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения /в този смисъл
Решение № 262/27.09.2013 г. по гр. д. № 2567/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. №
410/2009 г., ВКС, IV г. о. и други/.
Също неоснователно и неотговарящо на обективната
истина е възражението на ищеца, че уволнението е извършено в нарушение на чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ, без да има предварително разрешение на Инспекцията по
труда за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърдението не отговаря на обективната действителност.
С писмо изх. № 18095707/08.11.2018 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Враца е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с лицето И.М.М., на длъжност
„призовкар“ в РП – гр. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. От закрилата се ползват работниците или служителите, боледуващи от болест, определена в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на здравеопазването, а сред заболяванията в т. 6 на посочената разпоредба е посочена захарна болест, от която страда ищецът според представените Експертно решение № 2751 от 03.06.2016 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца и Експертно решение № 5215 от 29.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца. Следователно за преодоляване на закрилата е необходимо работодателят да поиска предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. В настоящия случай като е получено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца с писмо изх. № 18095707/08.11.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М., закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ, от която се ползва ищецът И.М., е преодоляна преди уволнението, поради което последното не е незаконосъобразно на това основание.
В обобщение и за пълнота следва да се посочи, че дисциплинарното уволнение
е законно и когато е спазена процедурата по чл. 193-195 КТ само за част или са
установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да
им съответства по тежест /Решение № 334/22.11.2012 г. по гр. д. № 242/2012 г.,
ВКС, III г.о., Решение № 82/21.07.2017
г. по гр. д. № 3249/2016 г., ВКС, III г. о. и други/. Както бе изложено по –
горе, по отношение на нарушенията, извършени на 26.09.2018 г. и на 27.09.2018
г. заповедта отговаря на изискванията на чл. 193 – чл. 195 КТ, поради което и
макар да е незаконосъобразна в частта относно нарушението от 25.09.2018 г.,
това не влече незаконосъобразност на заповедта и в останалата част. Напротив, в
останалата част заповедта е законосъобразна, поради което съдът следва да
разгледа по същество вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.
Възраженията на ищеца,
че не е извършил посочените в Заповед № 164/12.11.2018 г. нарушения на
трудовата дисциплина, са частично основателни, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява да е извършил нарушението на 25.09.2018 г. – не
се явил на работното си място за времето от 13:30 часа до 14:30 часа. Както бе
изложено по – горе, за същото на служителя не са поискани обяснения преди
уволнението, поради което заповедта е незаконосъобразна в частта относно това нарушение
само на това основание.
Извършването
на останалите вменени му със заповедта нарушения обаче се установява от
доказателствения материал по делото. От показанията на разпитаните свидетели по
несъмнен и категоричен начин се установява употребата на алкохол и явяването на
ищеца на работа в нетрезво състояние на 26.09.2018 г. и на 27.09.2018 г. И
двамата разпитани свидетели категорично потвърждават пред съда, че на
посочените дати ищецът се е намирал под влияние на алкохол, описват вида му –
вял, отпуснат, неадекватен, както и че е миришел силно на алкохол, бил е
неадекватен. От показанията на свид. К. се установява и второто извършено на
26.09.2018 г. нарушението– неизпълнение на задължението си относно пренасяне на
дело и кореспонденция за прокурор К..
Основателно е възражението на ищеца, че изследването с посочения уред „Дигитален алкохолен
тестер“ не е меродавно относно количеството алкохол в издишания въздух, т. е.
не може да се вземе предвид цифровото показание на уреда. Това обаче не
означава, че не е доказано нетрезвото състояние на ищеца. Употребата на алкохол
от работника или служителя и явяването му на работа в нетрезво състояние може
да се доказва с всички доказателствени средства, в т. ч. признания на
наказаното лице или свидетелски показания /в този смисъл Решение №
551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г., ВКС, IV г. о./. В настоящия случай както от показанията на
свидетелите, така и от представените и приети докладни записки се установява по
категоричен начин, че на посочените дати ищецът е бил под влияние на алкохол,
което само по себе си представлява състояние, което не му позволява да
изпълнява възложените му задачи по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ.
Следва да се отбележи и че докладните записки, които
изготвят служители на работодателя по различни поводи, съставляват частни
свидетелстващи документи. Доказателствената сила на документа се определя от
закона - чл. 178, ал. 1 ГПК. Формалната доказателствена сила както на
официалните, така и на частните документи се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че
частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност.
Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от
съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /в този
смисъл Решение № 49/05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г., ВКС, III г.
о./. В конкретния случай процесните докладни записки не са оспорени от ищеца.
Освен това изложените обстоятелства в депозираните от Е.Е.и Н.К.докладни
записки се потвърждават от самите тях при разпита им в съдебно заседание. Ето
защо съдът намира, че същите отразяват обективно и безпристрастно съдържащите
се в тях факти и обстоятелства.
При това положение решаващия състав приема, че се е доказало наличието
на хипотезата на чл.187, ал.1, т.2 от КТ, като в два поредни дни ищецът се е явил
на работа в нетрезво състояние, което представлява „състояние, което не
позволява изпълнение на служебните задължения” и предопределя извода за наличие
на основание за налагане на дисциплинарно наказание и то в най-тежката форма
„уволнение”.
Следва да се има предвид, че ищецът не е ангажирал доказателства във
връзка с твърденията си, че приема медикаменти, някои от които водят до
отделяне на неприятни аромати, тъй като ищецът има увреждания на черния дроб и
бъбреците и диабет и че част от симптомите на заболяванията му наподобяват по
външна изява признаците на алкохолно опиянение.
Неоснователно е и последното възражение на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението поради неспазване правилата за
индивидуализация на дисциплинарната отговорност по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 189,
ал. 1 КТ, тъй като не е съобразено цялостното служебно поведение на ищеца.
При спор относно законността на наложено дисциплинарно
наказание съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали
работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната
правилност, респ. неправилност /виж Решение
№ 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, III г. о., Решение №
236/19.09.2012 г. по гр. д. № 34/2012 г., ВКС, III г. о. и др./. Преценката
на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характер на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението;
дисциплинарно минало на работника/служителя; субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение /в този смисъл Решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. №
2892/2015г. на ІII г. о. на ВКС, Решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012
г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д. №
299/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 112/ 07.04.2015 г. по гр. д. №
4587/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание
уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите
шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита за
тежки. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се
налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. В чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ са посочени системните нарушения на трудовата дисциплина. При системните
нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това
означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да
съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения
/виж Решение № 117/05.04.2012 г.
по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о. на ВКС/.
В решение
№ 117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на IV г. о. на ВКС е
посочено, че независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със
своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, а
в решение № 55/01.03.2011 г. по
гр. д. № 1972/2009 г. на IV г.о. на ВКС - че при системност
дисциплинарните нарушения показват постоянство в
укоримото поведение. При системност на нарушенията се проявава устойчивост в неправомерното
поведение на работника или служителя, който не може или не желае да го
коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен отношенията на
доверие между работник или служител и работодател, с които се характеризира
трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при изпълнението на трудовите
задължения /виж и решение №
29/10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г. на III г. о. на ВКС/.
Съдът намира наложеното наказание за съответно на
извършените от ищеца дисциплинарни нарушения. В случая ищецът е извършил три
отделни нарушения на трудовата дисциплина – явяване на работа в нетрезво
състояние съответно на 26.09.2018 г. и на 27.09.2018 г., както и неизпълнение
на задължението си да пренесе дело и кореспонденция за прокурор К. от
деловодството на 26.09.2018 г., които с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното от
работодателя наказание „уволнение“. Самата постоянност, системност на
нарушенията на трудовата дисциплина представлява тежко нарушение на установения
трудов процес в предприятието-ответник, т. е. обективният утежняващ признак на деянието представлява повторяемостта на
нарушението.
Ищецът е заемал длъжността „призовкар“,
която изисква стриктно изпълнение на задълженията по връчване на поверените му
книжа, а удостоверяването на извършените от призовкаря действия при връчването
е официално удостоверяване и служи като доказателство за тези обстоятелства.
Ищецът носи именно тази отговорност по връчване на книжата и надлежното
удостоверяване на това връчване. В тази връзка употребата на алкохол би могла
до доведе до множество грешки, пропуски и забавяния при връчване на книжа,
което несъмнено би довело и до по – големи вредоносни последици за правилната и
законосъобразно дейност на РП – гр. М.. Ето защо съдът намира, че наложеното на
ищеца М. наказание е съобразено с тежестта на извършеното. В тази връзка,
следва да се отчита характерът и важността на трудовите задължения на ищеца,
във връзка с които са допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Както и
свидетелите нееднократно акцентираха, дейността на ищеца е високо отговорна,
поради което изисква внимателно и концентрирано оформяне на връчените книжа и
документи. Освен това, допуснатото от М. нарушение не се явява прецедент, нито
изолиран случай. От показанията на свидетелите става ясно, че ищецът от дълги
години има проблем с алкохола и нерядко се случва да се явява на работа в
нетрезво състояние. Налице е постоянство и
устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който
не може или не желае да го коригира.
В нито един момент ищецът не е проявил критичност към
своето поведение и дори не си е направил труда да даде обяснения за поведението
си.
Не на последно място, следва да се има
предвид, че по делото са налични доказателства за предходни наложени на ищеца
дисциплинарни наказания – забележка и предупреждение за уволнение, което е също
обстоятелство, оказващо влияние върху преценката на работодателя за налагане на
най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Дисциплинарното наказание се определя
по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд /в този смисъл Решение №
372/17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС/. В конкретния случай съдът
намира, че работодателят се е съобразил и е извършил преценка на всички
релевантни обстоятелства, като законосъобразно е достигнал до извода, че лицето-
нарушител на трудовата дисциплина подлежи на санкция за поведението си, като
определената по вид санкция е съразмерна на тежестта на нарушенията.
При горните мотиви съдът намира, че искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Доколкото кумулативно съединените искове за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане
на обезщетение за оставането му без работа са обусловени от изхода по главния
иск – за отмяна на уволнението, който е неоснователен по гореизложените
съображения, то неоснователни са и обусловените искове и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, същият не дължи заплащането им на Районен съд – гр. Враца, независимо от изхода на делото. Ищецът обаче не е освободен от заплащане на останалите разноски на ответника, който при този изход на спора право на разноски и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и Наредба за заплащане на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя юрисконулство възнаграждение в размер на 150 лева, предвид че се касае до три кумулативно обективно съединени иска.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни кумулативно обективно
съединените искове, предявени от И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Районна прокуратура – гр. М., Булстат 1218173090782, с адрес: гр. М.,
ул. „************представлявано от и.ф. адм. ръководител Ц.П., с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца М., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със
Заповед № 164/12.11.2018 г. на и. ф. административен ръководител – Районен
прокурор при Районна прокуратура – гр. М. Ц.П., считано от 12.11.2018 г., с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Призовкар” в Специализирана администрация
– служба „Регистратура и деловодство“, както и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шест
месеца, считано от уволнението – от 12.11.2018 г. до 12.05.2019 г. в общ размер
на 5 974,32 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Районна прокуратура – гр. М., Булстат 1218173090782, с адрес:
гр. М., ул. „************представлявано от и. ф. адм. ръководител Ц.П.,,
сума в размер на 150,00 лева /сто и
петдесет лева/ - разноски в производството за юрисконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му
– 25.04.2019 г. на основание чл.
315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: …………………………….