№ 5776
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110126438 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20241110126438 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
52260/10.05.2024 г., депозирана от ,,..........” ООД, с ЕИК ............, срещу ,,.........” ООД, с ЕИК ...........
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сума в размер 23 521,50 лв, както следва:
1. Суми по Фактури:
1. По Фактура № ********** от 01.09.2023 г., на стойност 3120,00 лв., от които се дължат
640,00 лв. със срок за плащане до 07.09.2023 г.
2. По Фактура № ********** от 01.09.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.09.2023 г.
3. По Фактура № ********** от 02.10.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.10.2023 г.
4. По Фактура № ********** от 02.10.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.10.2023 г.
5. По Фактура № ********** от 01.11.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.11.2023 г.
6. По Фактура № ********** от 01.11.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.11.2023 г.
7. По Фактура № ********** от 01.12.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.12.2023 г.
8. По Фактура № ********** от 01.12.2023 г., на стойност 3120,00 лв., със срок за плащане до
07.12.2023 г.
2. Дължими лихви за забава:
1. По Фактура № ********** от 01.09.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 38,22 лв.
2. По Фактура № ********** от 01.09.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 186,35 лв.
1
3. По Фактура № ********** от 02.10.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 160,70 лв.
4. По Фактура № ********** от 02.10.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 160,70 лв.
5. По Фактура № ********** от 01.11.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 134,20 лв.
6. По Фактура № ********** от 01.11.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 134,20 лв.
7. По Фактура № ********** от 01.12.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 108,56 лв.
8. По Фактура № ********** от 01.12.2023 г., лихви за забава до датата на входиране на
исковата молба в размер на 108,56 лв.
Претендира се и законната лихва върху посочените суми, считано от датата на входиране на
исковата молба до окончателното им заплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и
направените в хода на производството съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът ,,..........” ООД и ответникът ,,.........” ООД се намират
в трайни търговски отношения помежду си. По силата на Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г.
ответното дружество временно и възмездно е ползвало под наем преместваем търговски обект
(контейнер) № 2А, с обща квадратура 14,00 кв.м. в УПИ I-1832,1607, находящ се на адрес: гр.
София, район Студентски, ж.к. Студентски град, бул. ,,Г.М.Димитров”. По силата на Договор за
наем № 009 от 09.12.2021 г. под наем е отдаден и преместваем търговски обект (контейнер) № 2В, с
обща квадратура 14,00 кв.м. в УПИ I-1832,1607, находящ се на адрес: гр. София, район Студентски,
ж.к. Студентски град, бул. ,,Г.М.Димитров”. Ищецът навежда твърдения, че за целия срок на двата
договора за наем е било изправна страна и надлежно е издавало фактури за дължимата наемна
цена, които са заплащани от ответното дружество, считано до месец август 2023 г. включително.
Сочи се, че за периода септември 2023 г. - декември 2023 г. от наемодателя са издадени Фактури с
№ **********; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********, по които липсва плащане.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 251488/02.08.2024 г., депозиран от ответника, ,,.........” ООД ЕООД, с който
претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Ответникът потвърждава наличието на
търговски отношения между страните, обективизирани в Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и
Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. Посочва се, че между същите страни е налице и трети
договор за наем - № 003 от 08.11.2021 г. за друг преместваем търговски обект, находящ се в гр.
София, бул ,,Генерал Тотлебен”, № 38 (паркинг на хипермаркет ,,Кауфланд”). Твърди се, че
ищцовото дружество е било наемател по Договор за наем № 3400-7800-0017 от 14.07.2021 г. като
последното е имало идеята да изгради и експлоатира търговски комплекси за бързо хранене с
наименование ,,Quartal Food Park Sofia”, като отдава под наем обекти на различни търговци.
Твърди се, че в изпълнение на трите договора за наем ответникът е превел на ищеца гаранционни
парични депозити на обща стойност 26 000 лв., както следва:
1. По Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г. - сума в размер на 10 000 лв.
2. По Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. - сума в размер на 8 000 лв.
3. По Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. - сума в размер на 8 000 лв.
Посочва се, че към края на месец юни 2023 г. съществуването на търговския комплекс на бул
,,Генерал Тотлебен”, № 38 е преустановил съществуването си, поради което основанието за
сключване на Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г. - осъществяване на търговска дейност в
цялостен търговски комплекс, е отпаднало и не е бил налице икономически смисъл от
продължаване на отношенията между страните по договора. Със съобщение от 29.06.2023 г.
управителят на ответното дружество ,,.........” ООД изрично уведомил наемодателя за посочените
обстоятелства на посочения в договора адрес на електронна поща. Твърди се, че считано от
01.08.2023 г. Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г. е прекратен, като останал въпросът за връщане
на сумата от 10 000 лв., преведена по банков път на ищцовото дружество от страна на ответника
2
като гаранционен депозит по договора. Посочва се, че между страните е била постигната изрична
уговорка общата сума в размер на 26 000 лв. - гаранционни депозити по трите договора за наем, да
бъде използвана за удържане на вземанията за наемна цена на ищеца ,,..........” ООД по Договор за
наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. Ответникът в условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 26 000 лв., като се позовава на чл. 103
и чл. 104, ал. 2 ЗЗД, тъй като между страните са налице две насрещни вземания.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2021 г. между ,,..........” ООД, в качеството му на наемодател, и ,,.........” ООД, в
качеството му на наемател, е сключен Договор за наем № 003 , по силата на който наемодателят
отдава за временно и възмездно ползване преместваем търговски обект (контейнер) № 1 , с обща
квадратура от 28 кв.м. в УПИ IV-276,224, находящ се в гр. София, район Красно село, бул.
,,Генерал Тотлебен”, № 36. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на
подписването му - пар. 3, т. 3.2. По силата на пар. 2, т. 2.2. от договора наемателят се задължава за
целия срок на договора да използва наетия обект като заведение за хранене под търговското
наименование La Pastaria Pasta Fresca. Предвидено е, че за използването на наетия обект наемателят
заплаща на наемодателя: 1) фиксирана такса за управление на Обществените зони в размер на 1000
лв. без ДДС; 2) допълнително възнаграждение, равно на 10% от нетните приходи на наетия
обект (,,Допълнителен наем”). Съгласно пар. 5, т. 5.7. от договора наемателят се задължава да
предостави на наемодателя, не по-късно от датата на предаване, гаранционен депозит в размер на
10 000 лв. Посочено е, че наемодателят има право да се удовлетвори от сумата на гаранционния
депозит за всяко изискуемо задължение на наемателя по договора. След прекратяване на договора
гаранционният депозит или частта от него, останала след удовлетворяване на вземанията на
наемодателя, се възстановява на наемателя в срок от 20 работни дни от датата на освобождаване на
наетия обект или датата на прекратяване на договора.
На 09.12.2021 г. между ,,..........” ООД, в качеството му на наемодател, и ,,.........” ООД, в
качеството му на наемател, е сключен Договор за наем № 008 , по силата на който наемодателят
отдава за временно и възмездно ползване преместваем търговски обект (контейнер) № 2А с
площ 14 кв.м. в УПИ I-1832,1607, находящ се в гр. София, район Студентски, ж.к. Студентски град,
бул ,,Г. М. Димитров”. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването
му - пар. 3, т. 3.2. По силата на пар. 2, т. 2.2. от договора наемателят се задължава за целия срок на
договора да използва наетия обект като заведение за хранене под търговското наименование La
Pastariq Pasta Fresca. Предвидено е, че за използването на наетия обект наемателят заплаща на
наемодателя: 1) фиксирана наемна цена в размер на 1800 лв. на месец без ДДС; 2) фиксирана такса
за управление на Обществените зони в размер на 800 лв. без ДДС. Съгласно пар. 5, т. 5.7. от
договора наемателят се задължава да предостави на наемодателя, не по-късно от датата на
предаване, гаранционен депозит в размер на 8000 лв. Посочено е, че наемодателят има право да се
удовлетвори от сумата на гаранционния депозит за всяко изискуемо задължение на наемателя по
договора. След прекратяване на договора гаранционният депозит или частта от него, останала след
удовлетворяване на вземанията на наемодателя, се възстановява на наемателя в срок от 20 работни
дни от датата на освобождаване на наетия обект или датата на прекратяване на договора.
На 09.12.2021 г. между ,,..........” ООД, в качеството му на наемодател, и ,,.........” ООД, в
качеството му на наемател, е сключен Договор за наем № 009 , по силата на който наемодателят
отдава за временно и възмездно ползване преместваем търговски обект (контейнер) № 2В с
площ 14 кв.м. в УПИ I-1832,1607, находящ се в гр. София, район Студентски, ж.к. Студентски град,
бул ,,Г. М. Димитров”. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването
му - пар. 3, т. 3.2. По силата на пар. 2, т. 2.2. от договора наемателят се задължава за целия срок на
договора да използва наетия обект като заведение за хранене под търговското наименование
CHICKEN CONCEPT. Предвидено е, че за използването на наетия обект наемателят заплаща на
наемодателя: 1) фиксирана наемна цена в размер на 1800 лв. на месец без ДДС; 2) фиксирана такса
3
за управление на Обществените зони в размер на 800 лв. без ДДС. Съгласно пар. 5, т. 5.7. от
договора наемателят се задължава да предостави на наемодателя, не по-късно от датата на
предаване, гаранционен депозит в размер на 8000 лв. Посочено е, че наемодателят има право да се
удовлетвори от сумата на гаранционния депозит за всяко изискуемо задължение на наемателя по
договора. След прекратяване на договора гаранционният депозит или частта от него, останала след
удовлетворяване на вземанията на наемодателя, се възстановява на наемателя в срок от 20 работни
дни от датата на освобождаване на наетия обект или датата на прекратяване на договора.
Сключеният договор е изменен с Анекс №1/23.03.2022 г., по силата на който страните се съгласяват
наетият обект да бъде използван като заведение за хранене под търговското наименование
PANUOZZO.
На 29.06.2024 г. от управителя на ответното дружество ,,.........” ООД е изпратен имейл по
електронна поща, адресиран до ,,..........” ООД. В електронното уведомление се посочва, че поради
разочароващото развитие на търговския комплекс и липсата на клиенти средномесечният оборот
на търговския обект, поддържан от наемателя, не отговаря на предвиденото в пар. 10, т. 10.2., ал. 3
от Договор за наем № 003/08.11.2021 г., поради което считано от 01.08.2023 г. обектът
преустановява своята дейност.
На 12.01.2024 г. чрез нотариус В.И., с рег. № 271 на Нотариална камара, е отправена
Нотариална покана от А. А. В. и Н. С. Р. , в качеството им на наемодатели по Договор за наем от
21.07.2021 г., адресирана до ,,..........” ООД, в качеството му на наемател. В поканата се посочва, че
поради съществено неизпълнение на задълженията на наемателя по договора - неплащане на
дължимата и изискуема наемна цена за ползването на имота за срок по-дълъг от 3 месеца, за
наемодателят е възникнало потестативното право едностранно да прекрати наемното
правоотношение по смисъла на чл. 8.1.2, чл. 8.1.5 и чл. 8.2 от договора за наем. С нотариалната
покана на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД наемателя ,,..........” ООД е поканен в 14-дневен срок от
връчването да заплати обща сума в размер на 27 563,85 лв. Посочва се, че в случай на пълно или
частично неизпълнение на задължението, наемодателят ще смята сключения договор за наем за
развален поради виновно неизпълнение на наемателя.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена по реда на чл. 195, ал. 1
ГПК, която има за цел да установи дали издадените фактури, приложени като доказателства към
исковата молба, са осчетоводени в счетоводството на ,,.........” ООД, дали са включени в Дневниците
за покупки за съответния период и дали са налице задължения по тях в счетоводството на
ответното дружество. След извършен анализ на приобщените по делото писмени доказателства
вещото лице посочва, че съгласно Аналитичен и хронологичен регистър на сметка 401 -
Доставчици - ,,..........” ООД за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2023 г. на ,,.........” ООД крайното салдо
съставлява сума в размер на 25 833,92 лв. Съгласно представени по делото банкови извлечения
общо платената сума от ,,.........” ООД на ,,..........” ООД за гаранционен депозит по сключените
договори за наем (Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г.; Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г.;
Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г.) са в размер на 26 000 лв. Заключението на вещото лице
съдът намира за обективно, обосновано и изчерпателно изследващо поставените в исковата молба
и отговора въпроси. Същото не е оспорено от страните в преклузивните за това срокове по чл. 200,
ал. 3, изр. последно ГПК.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
1. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 480,00
лв.
1. Валидно възникнало облигационно отношение
4
В хода на настоящото съдебно производство бе безспорно установено, че между страните
,,..........” ООД и ,,.........” ООД са налице валидно възникнали облигационни отношения - Договор за
наем № 003 от 08.11.2021 г., Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от
09.12.2021 г.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът
е двустранен и консенсуален - счита се сключен в момента, в който страните постигнат съгласие
относно вещта, чието ползване ще бъде предоставено, и наемната цена (Решение № 50055 от
09.05.2023 г. по гр. д. № 919 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). В
настоящия случай следва да бъде прието, че страните са постигнали съгласие по отношение на
съществените елементи на сключените договори за наем:
1) Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г. - ,,..........” ООД, в качеството на наемодател, се
задължава да предостави на ,,.........” ООД, в качеството на наемател, ползването на преместваем
търговски обект (контейнер) № 1 срещу наемна цена, сбор от фиксирана такса за управление на
Обществените зони в размер на 1000 лв. без ДДС и допълнително възнаграждение, равно на 10%
от нетните приходи на наетия обект (,,Допълнителен наем”).
2) Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. - ,,..........” ООД, в качеството на наемодател, се
задължава да предостави на ,,.........” ООД, в качеството на наемател, ползването на преместваем
търговски обект (контейнер) № 2А срещу фиксирана наемна цена в размер на 1800 лв. на месец без
ДДС и фиксирана такса за управление на Обществените зони в размер на 800 лв. без ДДС.
3) Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. - ,,..........” ООД, в качеството на наемодател, се
задължава да предостави на ,,.........” ООД, в качеството на наемател, ползването на преместваем
търговски обект (контейнер) № 2В срещу фиксирана наемна цена в размер на 1800 лв. на месец без
ДДС и фиксирана такса за управление на Обществените зони в размер на 800 лв. без ДДС.
2. Дължимост на претендираните от ищеца суми
По силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят се задължава да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта. Дължимата от наемателя насрещна престация се
определя свободно от страните по договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави - чл. 9 ЗЗД. Видно от представените по делото фактури ответното
дружество ,,.........” ООД е заплащало уговорената наемна цена по Договор за наем № 008 от
09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г., считано до август месец 2023 г. Установено
бе, че в периода септември 2023 г. -декември 2023 г. наемодателят е издал фактури на обща
стойност 22 480,00 лв., по които наемателят не е доказал надлежно изпълнение.
Между страните не е налице правен спор по отношение на обстоятелството, че считано от
месец януари 2024 г. облигационните отношения между страните, обективизирани в Договор за
наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г., са били прекратени.
Договорът за наем следва да бъде охарактеризиран като договор с трайно изпълнение по смисъла
на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като задължението на наемодателя да предоставя ползването на имота е с
продължително изпълнение, а насрещната престация на наемателя - да заплаща уговорената наемна
цена, е с периодично изпълнение. При тези характеристики на насрещните престации наемодателят
е следвало да предоставя ползването върху процесните преместваеми търговски обекти
(контейнери) считано до момента на прекратяване на договора - януари 2024 г., а наемателят -
съответно да заплаща уговорената цена.
Следва да бъде уточнено, че видно от надлежно извършената съдебно-счетоводна
експертиза дължимостта на сумата, съставляваща сбор от дължимата наемна цена по двата
договора за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2023 г. е била отразена и в счетоводните книги на
ответника. В съдебната практика се приема, че по смисъла на чл. 53 и чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК
5
редовните вписвания в счетоводните книги следва да се кредитират като годни доказателствени
средства относно счетоводно отразените операции. Тъй като счетоводните книги по своето
естество съставляват частни свидетелстващи документи, те не се ползват с материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Поради тази причина търговските и
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед всички
обстоятелства по делото, като редовността им не следва да се презюмира, а трябва да се установи
по безспорен начин (в този смисъл е Определение № 304 от 13.05.2011 г. по т. д. № 687 / 2010 г. на
Върховен касационен съд). В настоящия случай с оглед липсата на правен спор по отношение на
дължимостта на посочената сума и заключението на вещото лице, съдът кредитира представените
по делото фактури като надлежно съставени - налице е индивидуализация на страните по договора,
място и дата на издаване, конкретна стойност и начин на плащане. В съдебната практика се приема,
че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по договора и вписването й
в дневниците за покупко-продажби съставляват признание за възникването и за размера на
задълженията, обективирани във фактурата (Определение № 66 от 27.01.2016 г. по т. д. № 1520 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
С оглед на горепосоченото съдът намира, че между страните са налице валидни
облигационни отношения, по силата на които за ответното дружество ,,.........” ООД е
възникнало задължение за заплащане на уговорената в Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г.
и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. наемна цена за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2023 г., в
общ размер 22 480,00 лв.
2. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на
1041,50 лв.
1. Правна характеристика на уговорения гаранционен депозит
Ответното дружество по настоящото исково производство в условията на евентуалност е
направило възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с вземане за връщане на
платени от ответника гаранционни депозити по процесните договори за наем (Договор за наем
№ 003 от 08.11.2021 г., Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от
09.12.2021 г.). По силата на клаузи, инкорпорирани в процесните договори наемателят се задължава
да заплати на наемодателя определени суми към момента на сключване на договора, които да
служат за удовлетворяване на вземания на наемателя по договора и които имат гаранционна
функция:
1) Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г. - наемателят се задължава да заплати
гаранционен депозит в размер на 10 000 лв.
2) Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. - наемателят се задължава да заплати
гаранционен депозит в размер на 8 000 лв.
3) Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. - наемателят се задължава да заплати
гаранционен депозит в размер на 8 000 лв.
Гаранционният депозит има обезпечителен характер и служи за евентуално
удовлетворяване на претенциите на наемодателя за вреди от неизпълнение на договора за наем от
страна на наемателя. В настоящия случай съобразно предвиденото в процесните договори за наем
наемодателят има право да се удовлетвори от сумата на гаранционния депозит за всяко изискуемо
задължение на наемателя по договора. Потестативното право на страната да използва
предоставените под формата на депозит суми за удовлетворяване на вземанията му по договора не
е предпоставено от прекратяване на правоотношението. Налице е хипотеза на договорно
прихващане, което настъпва автоматично по силата на инкорпорираната в договорите за наем
клаузи. В този контекст не е необходимо изрично волеизявление на наемодателя адресирано до
наемателя по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Това тълкуване е в съответствие и с клаузите в
договорите, предвиждащи, че след прекратяване на договора гаранционният депозит или частта от
него, останала след удовлетворяване на вземанията на наемодателя, се възстановява на наемателя в
срок от 20 работни дни от датата на освобождаване на наетия обект или датата на прекратяване на
6
договора. По силата на уговореното между страните наемодателят е разполагал с възможността
директно да използва сумите, предоставени от наемателя под формата на паричен депозит, за
удовлетворяване на изискуемите вземания за заплащане на наемна цена за периода септември 2023
г. - декември 2023 г.
2. Основателност на иска
Видно от представените по делото писмени доказателства (Фактури № **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********)
ответното дружество не е изпълнило надлежно задълженията си за заплащане на наемната цена по
Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г. за периода
септември 2023 г. - декември 2023 г.
По силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като задължението за заплащане
на уговорената наемна цена за всеки конкретен месец е с определен срок, моментът, в който
настъпва изискуемостта на задължението на ответното дружество, съвпада с момента на изпадане в
забава - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай, въпреки че ответното дружество в действителност е
изпаднало в забава за заплащане на дължимата месечна наемна цена за посочения период, искът
по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като по силата на предвиденото в сключените между страните договори
наемодателят е разполагал с възможността да удовлетвори своите вземания, използвайки
сумите предоставени от наемателя под формата на паричен депозит, считано от датата на
изпадане на наемателя в забава.
3. По възражението за прихващане
Съгласно чл. 103 ЗЗД фактическият състав на правото да се извърши прихващане включва
следните елементи: 1) наличието на две насрещни вземания; 2) вземанията да са с предмет пари
или еднородни и заместими вещи; 3) изискуемост и ликвидност на активното вземане. Действието
на прихващането се изразява в това, че двете насрещни вземания, се погасяват до размера на по-
малкото, считано от момента, в който прихващането е могло да бъде осъществено - тоест когато
активното вземане на страната, отправила волеизявлението за прихващане, е било изискуемо, а
пасивното - поне изпълняемо. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението
на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността
на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение (Решение №
103 от 01.08.2017 г. по т. д. № 61323 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Видно от установеното от фактическа страна в настоящия случай между страните са налице
две насрещни изискуеми вземания:
1. Пасивното вземане на стойност 22 480,00 лв. е възникнало в полза на ищеца на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД - за заплащане на дължимата наемна цена от страна на ответното
дружество.
2. Ответното дружество, отправило волеизявлението за прихващане, разполага с активно
вземане към ищеца-наемодател за връщане на заплатения по процесните договори паричен
депозит. Следва да бъде уточнено, че възможността на наемателя да иска обратно заплатения
депозит е предпоставена от прекратяване на наемното правоотношение. В хода на
настоящото съдебно производство бе безспорно установено, че процесните договори за наем
(Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г., Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за
наем № 009 от 09.12.2021 г.) са били прекратени. Вследствие установеното преустановяване
на наемните отношения между ,,..........” ООД и ,,.........” ООД е възникнало и насрещното
вземане в полза на ответника - а именно сума в размер на 26 000 лв. , платени от ответника
гаранционни депозити по процесните договори за наем. Активното вземане е правно
релевантно само до размера на пасивното вземане, тъй като възражението за прихващане има
7
за цел да служи като защитно средство за отблъскване на претенцията на ищеца.
Ищецът в настоящото исково производство ,,..........” ООД не навежда твърдения да е
осъществил връщане на получената от него сума с общ размер 26 000 лв., съставляваща платен от
ответника по процесните договори гаранционен депозит, поради което настоящият съдебен състав
счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за извършване на съдебно прихващане
на двете насрещни вземания на наемодателя и наемателя по Договор за наем № 003 от 08.11.2021 г.,
Договор за наем № 008 от 09.12.2021 г. и Договор за наем № 009 от 09.12.2021 г.
С оглед основателността на релевираното възражение за прихващане двете насрещни
вземания на ,,..........” ООД и ,,.........” ООД следва да се считат за погасени до размера на по-
малкото, а именно пасивното вземане на ищеца на стойност 22 480,00 лв. Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че искът на ищеца с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 22 480,00 лв. следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен чрез
прихващане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебните разноски по
настоящото производство следва да се присъдят в полза на ответника. Наличието на насрещно
изискуемо вземане, възникнало в полза на последния преди предявяването на иска, води до
отхвърляне на претенцията на ищеца, тъй като вземанията се считат за погасени с обратна сила - от
момента, в който прихващането е могло да бъде извършено. Чл. 78, ал. 3 ГПК изрично посочва, че
при цялостно отхвърляне на иска право на разноски има ответникът, като в случая е без значение,
че съществуването на вземането, предмет на ищцовата претенция, е било надлежно установено.
Ако активното вземане е станало изискуемо преди процеса и то преди да настъпи изискуемостта на
пасивното вземане или при едновременно настъпване на изискуемостта на активното и пасивното
вземане, но преди процеса - разноските са за ответника (в този смисъл е Определение № 44 от
28.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1/2019 г., III г. о.).
От ответника е представен списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, включващи адвокатско
възнаграждение в размер на 2470 лв., изплатени по Договор за правна защита и съдействие №
034838/01.08.2024 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,..........” ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ,,.........” ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. Разград,
ул. ,,Св. Св. Кирил и Методий”, № 9, за заплащане на сума в размер 22 480,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като погасен
чрез прихващане с насрещно вземане на ответника ,,.........” ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление гр. Разград, ул. ,,Св. Св. Кирил и Методий”, № 9, за сума в размер на 26 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,..........” ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 86
8
ЗЗД срещу ,,.........” ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. ,,Св. Св.
Кирил и Методий”, № 9, за заплащане на лихва за забава в размер на 1041,50 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца ,,..........” ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 2, ет. 2, да заплати на ответника ,,.........” ООД, ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. ,,Св. Св. Кирил и Методий”, № 9, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2470 лв. - съдебни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца ,,..........” ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. "Христо Белчев" № 2, ет. 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 400 лв - разноски за извършената съдебно-
счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9