РЕШЕНИЕ№305
гр. Видин, 08.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в закрито заседание на осми юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при участието на
секретаря Мила П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1253
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове по чл. 59 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
страна на ищеца Е.Р.Е. за осъждането на ответниците Н.Д.К. и Д.К.И.
солидарно да му заплатят:
1. Сумата от 9590.00 лв., с която
неоснователно са се обогатили (главница),
дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, в резултат на подобрения, направени на
сутеренния етаж на къща, където е живял ответника Д.К.И., и на втория етаж на
същата къща /собственост на ответниците – баща и дъщеря, находяща се в гр.
Видин, ул. „П. Р. Славейков“ № 43/, където са живели по време на гражданския си
брак ищецът Е.Р.Е. и ответницата Н.Д.К.. Претендираните подобрения се изразяват
в:
- изграждане през 2011г. на парна инсталация
с ПВЦ тръби Ф32, около 15 м. - на първия и Ф16, около 200 м. - на втория етаж,
на обща стойност 2900 лв.;
- направа през 2011г. на котел на твърдо
гориво с мощност 30kW, на
стойност 500 лв., представляващи половината от общата му равностойност;
- поставяне през 2012г. на изолация на тавана
на жилището /с площ около 80 кв. м./ на стойност 590 лв.;
- изграждане през 2014г. на външна изолация
от гипскартон в 2 стаи на втория етаж на жилището и от фибран на другите две
стаи, коридора и банята /с обща площ 110 кв. м./ на стойност 4800 лв. за
материали и положен труд;
- изграждане през 2014г. на външна изолация
на сутеренния етаж на жилището /с площ около 36 кв. м./ на стойност 600 лв. за
положения труд;
- изграждане през 2014г. на варовикови
первази на къщата /с площ около 15 кв.м./ на стойност 200 лв. за вложени
материали и положен труд, представляващи половината от общата им равностойност.
2.
Законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД от подаването на исковата молба (10.05.2017г.) до момента на
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
30.10.2010г. ищецът е сключил брак с ответницата К., който е продължил до
23.01.2017г., когато е бил прекратен с развод с решение № 727/23.01.2017г.,
постановено по гр.д. № 1587/2016г. по описа на ВРС. По време на брака
семейството е живяло в жилище, находящо се на ул. „П.Р.Славейков” № 43 в гр.
Видин, собственост на двамата ответници. В периода 2011 – 2014г. ищецът
извършил поредица от ремонти в жилището, а именно:
През 2011 г. била изградена парна инсталация
с котел на твърдо гориво, в т.ч. полагане на тръби. За полагането на
инсталацията и материалите ищецът заплатил 2900 лв. собствени средства. Бил
закупен котел на твърдо гориво на стойност около 1000 лв., половината от която
сума била платена от ищеца, а другата от ответниците.
През 2012г. ищецът закупил материали и наел
работници за поставяне на изолация на тавана на жилището, за което заплатил
около 5000 лв. лично негови средства.
През 2014г. ищецът направил външна изолация
на жилището – 110 кв.м., за която лично заплатил 4800 лв.Поставени били
варовикови первази на жилището на обща стойност 400 лв., от които половината
били заплатени от ищеца, а другата половина от ответниците. Поставена била и
външна изолация на сутеренния етаж на жилището – около 36 кв.м., по която
дейност били заплатени от ищеца 600 лв.
Ответниците са депозирали в срок отговор по
чл. 131 от ГПК, с който оспорват изцяло основателността на исковата претенция.
Ответниците твърдят, че изложената в исковата
молба фактическата обстановка не отговаря на действителността. Поддържат, че
ищецът не е разполагал с лични средства, с които да покрие претендираните
подобрения: че семейните разходи за отопление са били заплащани от ответника Д.К.И.;
че брутното възнаграждение на ищеца е било много по-малко от нетното; че е имал
е заеми, които е теглел, за да покрие хазартни загуби и за закупуване на семеен
автомобил.
Според ответницата нетното участие на ищеца и
приноса му със средства за общия им съвместен живот не са били достатъчни, за
да покрият общите им разходи. Поради тази причина ответникът Д.К.И. е
подпомагал дъщеря си.
Ответниците твърдят, че котелът с твърдо
гориво, за който се претендира обезщетение, е разположен извън описаните в
исковата молба имоти и е заплатен изцяло от ответника Д.К.И., който е дал 900
лв. на ищеца.
Според ответницата Н.Д.К. ищецът не е
заплатил със собствени средства ремонта, а останалите 2000 лв., които се
претендират по тази част от иска, са били заплатени наполовина от ответника Д.К.И.
и наполовина с пари, събрани от сватбата на ответницата и ищеца.
Ответницата Н.Д.К. признава, че организацията
на ремонта е извършена изцяло от ищеца, но оспорва претенциите му за
обезщетение.
Отрича се ищецът да е заплащал с лични
средства изграждането на изолация на тавана на жилището.
По данни на Д.К.И. 300 лв. са били предадени
в брой на ищеца от него, а останалите средства са били осигурени от ищеца и
ответницата, които са се намирали в граждански брак по това време.
Твърди се, че ответникът Д.К.И. е дал 2300
лв. в брой на ищеца за изграждане на външната изолация през 2012г., а
останалите пари са били събрани от кръщенето на детето на ответницата и ищеца.
Ответникът твърди, че той е заплатил всички
материали за изграждането на външната изолация през 2014г., като е дал и пари в
брой на ищеца на обща стойност 200 лв. за организацията на изпълнението.
Ответникът заявява, че той е заплатил изцяло
стойността на первазите на обща стойност 480 лв.
Ответникът Д.К.И. прави възражение, че
претендираните задължения към ищеца са погасени по давност на основание чл. 110
и чл. 111 ЗЗД.
Ответницата Н.Д.К. твърди, че преди постигане
на споразумение по бракоразводното дело с ищеца, последният е получил като обезщетение
за претендираните задължения вещи от семейния дом, сред които: хладилник,
пералня, фотоапарат, телефон на стойност над 500 лв., телефон на стойност около
1000 лв.
Претендира се отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Претендират се направените по делото
разноски.
С протоколно определение от 22.11.2017г.
съдът е допуснал на основание чл. 233 от ГПК отказ от иска за сумата от 600
лева – положен труд за изграждане през 2014г. на външна изолация на сутеренния
етаж на къщата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, назначени и изготвени са съдебно – счетоводна и съдебно – техническа
експертизи.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от представения по делото препис на
Решение № 727/23.01.2017г., постановено по гр.д.
№ 1587/2016г. по описа на РС - Видин, че страните са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 30.10.2010г., който брак е прекратен с развод с
посоченото влязло в законна сила решение.
Не се спори между страните, че по време на
брака същите са живели на втория етаж на къща, находяща се на адрес гр. Видин,
ул. „П. Р. Славейков“ № 43, собственост на ответниците – баща и дъщеря. По
делото е представен препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 73, том VI,
рег. № 5919, нот.д. № 970/2008г. на нотариус Лорета Цветкова.
От показанията на
разпитаните свидетели и от заключенията на изготвените експертизи съдът приема
за установено, че твърдените в исковата
молба ремонтни дейности са били извършени, както следва:
- през 2011 год. била изградена парна
инсталация с котел на твърдо гориво;
- през 2012г. била направена изолация на
тавана на жилището /с площ около 80 кв. м./;
- през 2014г. била направена външна изолация
на втория етаж на къщата;
- през 2014г. били изградени варовикови
первази на къщата.
По делото е представен Договор за банков
кредит от 13.02.2008г. за сумата от 11672,50 лева, кредитополучател Е.Р.Е..
Видно от представените 6 бр. удостоверения от
РД „Гранична полиция“ – Русе, ищецът Е. е получил брутно трудово възнаграждение
за 2011 г. в размер на общо 11726,76 лв., за 2012г. – 11551,21 лв., 2013г. – 13687,84
лв., 2014г. – 15402,08 лв., 2015г. – 15803,08 лв., 2016г. – 7734,46 лв.
Видно от представеното Удостоверение изх. №
3042-05-160/14.06.2017г., изд. от ТП на НОИ – Видин, за периода от м. януари
2011 г. до м. декември 2014г. ответникът И. е получавал суми от пенсия в размер
от 307,75 лв. до 354,89 лв. месечно.
Видно от представеното Разпореждане № **********/01.07.2016г.
на ТП на НОИ – Видин, на отв. И. е определен размер на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 383,32 лв.
Видно от представената служебна бележка от
„Киряевска вар“ ООД, за периода от м. април 2013г. до м. юли 2013г. отв. И. е
работил във фирмата, като е получил брутно трудово възнаграждение в размер на
общо 1809,67 лв.
Видно от представените 3 бр. удостоверения от
„Станилов“ ЕООД, за периода м. 08.2013г. – м. 07.2014г. отв. И. е получил
възнаграждение в размер на общо 5343,73 лева, за периода от м. 08.2014г. до м.
07.2015г. - в размер на общо 5948,25 лева, за м. 08.2015г. - в размер на 324,06
лева.
Видно от представеното Удостоверение изх. №
159/05.06.2017г. от „АДОН 2010“ ЕООД, за периода от 28.03.2016г. до
31.05.2017г. отв. И. е получил брутен доход на длъжността „Машинист, многокофов
багер“ в размер на общо 2523,51 лева.
Видно от представените служебни бележки от
„ВиК“ ЕООД Видин, през 2011г. отв. К. е получила доход в размер на общо 6023,77
лева, през 2012г. - 4113,30 лева, през
2013г. – 694,00 лв., през 2014г. – 470,63 лв., през 2015г. – 6698,95 лв., през
2016г. – 7115,35 лв.
Видно от представения препис на Приемо –
предавателен протокол от 26.07.2016г., ответницата К. е предала на ищеца Е.
движими вещи, както следва: пералня, хладилник, микровълнова печка,
прахосмукачка, парна ютия, ъглов диван, 3 бр. пътеки и кафемашина.
По делото е назначена и
изготвена съдебно – техническа експертиза относно стойността на извършените
подобрения към момента на извършването им и към момента на извършване на
експертизата, както и относно количеството, качеството и финансовата стойност
към 2014г.и към 2017г. на вложените материали и труд.
Назначена и изготвена е
и съдебно – счетоводна експертиза относно вложените въглища за отопление на
имота през процесния период и разходите за електроенергия.
Съдът е допуснал и
разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.
Свид. Искрен Илиев Стефанов установява, че през 2012г. е
участвал в санирането на таваните с фибран на хола, детската стая, банята и
коридора. През 2014г. бил саниран втория етаж на къщата отвън- около 110 кв.
метра. Свидетелят и ищеца били ходили в магазин „Сити” да поръчат материали
„Баумит“, като материалите били закупени от ищеца. Трудът на стойност 400 лв. също
бил заплатен от него. Свидетелят твърди, че през 2014г., когато бил саниран
втория етаж на къщата, той лично е присъствал, когато майката и бащата на ищеца
са му дали 2000 лева на заем за санирането. Крайната цена с труда и материалите
била около 4700 – 4800 лева. По информация на свидетеля первазите на два от
прозорците били закупени от отв. И.. Другите первази ги платил ищеца.
Свидетел Илиян К.П. заявява, че е помагал при изграждането на
парната инсталация през 2011г. Материалите били закупувани от ищеца. Котелът
бил правен по поръчка. Свидетелят
твърди, че е чувал ищеца и отв. И. да си говорят, че котела струва 1000 лв., половината
от които щял да плати ищеца, а другата половина И..
Свид. Венциян Борисов Маринов твърди, че през есента на
2012г. е правил изолацията на две стаи, всяка по двадесет квадрата – спалня и кухня, за което ищецът му заплатил
около 480лв. за труд и материали.
Свидетелката Десислава Росенова Еремиева - сестра на ищеца,
твърди, че вещите, които ищеца е изнесъл от къщата са били негови от преди
раздялата. Котелът в къщата бил направен по поръчка и струвал около 1000 лв.
500 лв. били дадени на ищеца в присъствието на свид. Еремиева от тяхната майка.
Останалите 500 лв. били платени от отв. И..
На втория етаж от къщата през 2014 година била направена външна
изолация, която била по инициатива на
ищеца и той поел всички разходи, намерил бригада, закупил материали. 2000лв. били дадени от родителите им
безвъзмездно, без да се задължава да им ги връща.
Свид. Мариолка Ангелова Игнатова – майка на отв. К. и съпруга
на отв. И., твърди, че през 2011 г. бил направен котел на твърдо гориво и били
закупени материали за направа на парна инсталация. Радиаторите за етажа на
ищеца и ответницата били закупени от тях с парите от сватбата. През 2012г. била
направена изолация на таваните на спалнята и кухнята на втория етаж с вата и
гипс картон, за което отв. И. дал на ищеца 400лв. През 2013г. била направена изолация
на останалите стаи на втория етаж, като материалите били закупени от ищеца с
пари на детето от рождени дни и празници. Парите от кръщенето през 2014г. били
използвани за външна изолация на втория етаж. Отв. И. събирал пари от заплатите
си и дал около 2300 лева на ищеца в присъствието на свидетелката. След още една
седмица му дал 600лв. допълнително за закупуване на боя, също в присъствието на
свидетелката. Сумата от 1700 лв. за заплащане на труда, ищецът взел от парите
от кръщенето на детето.
Свид. Виктория П. Николова установява, че преди сватбата на
ищеца и ответницата бил направен ремонт на втория етаж от къщата. Отв. И. ѝ споделял, че
работи, за да събере пари за саниране на къщата. Събирал пари за въглища - по
1200 лв. за сезон, както и плащал
сметките за електроенергия за цялата къща.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена
възможност за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който
се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се
е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите,
до размера на обедняването.
За успешно провеждане на иска за
неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника, като обедняването и обогатяването трябва да са взаимно обусловени.
Предявеният в настоящото производство иск по
чл. 59 от ЗЗД е допустим.
Този иск е субсидиарен при липсата на друг
иск, с който лицето да разполага, за да защити правата си. Безспорно в случая
се установява, че процесният недвижим имот е собственост на ответниците, който
имот е придобит по силата на сключен договор за покупко – продажба от 01.10.2008г.
Щом като недвижимият имот, върху който
са извършени подобренията е лична собственост на ответниците, то ищеца няма основание да търси
вложените средства за подобрение на имота с друг иск. /в този смисъл и решение
№1291/17.04.1981 г. по гр.д. 793/81 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Искът се основава на твърдения за извършени строително – ремонтни
работи – подобрения в жилището на ответниците.
Безспорно е установено по делото, че по време на брака между страните
процесният имот, находящ се в Видин, ул.”П. Р. Славейков” № 43, който е лична
собственост на ответниците, и който е бил “семейно жилище” по смисъла на СК, е
бил ремонтиран. За извършения ремонт са вложени средства от ищеца. Изслушаните
по делото свидетели за ищеца твърдят, че последният е плащал на работници и майстори
за ремонтните дейности и е закупувал материали. Съдът кредитира с доверие тези
показания, тъй като те са последователни и в резултат на преки впечатления. За
да подкрепи твърденията си, че е вложил собствени средства в извършването на
посочените подобрения в имота, ищецът е представил по делото писмени
доказателства - 6 бр. удостоверения от РД „Гранична полиция“ – Русе, от които
се установява, че през процесния период е получавал трудово възнаграждение над
средния размер за страната. За ответниците свид. Мариолка Игнатова твърди, че
през периода на извършвания ремонт ищецът не е разполагал с доходи, с които да
плаща ремонта. Нейните показания, като близка роднина на ответниците, съдът
преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вземайки предвид възможната
ѝ заинтересованост.
Тъй като жилището е изключителна собственост на ответниците, то всички
подобрения по силата на приращението, съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали тяхна
изключителна собственост. Безспорно е налице настъпване на имуществено
разместване, в резултат на което ответниците са се обогатили, а ищецът е
обеднял. За ищеца е налице правото да претендира от ответниците сумата, с която
те са се обогатили за сметка на неговото обедняване.
Обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се определя, като се изходи от размера
на обогатяването на ответника, без да може да надвишава този на обедняването на
ищеца. В случая обедняването е съразмерно на действително вложените средства
(половината от тях) в извършването на подобренията на имота. Съдът приема, че
ищецът няма право на увеличената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 74,
изр. 2, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, добросъвестният владелец и владелецът,
извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения. Ищецът не е бил владелец на жилището – той е бил съпруг на
собственицата и като такъв, е извършвал действия по перманентно подобряване на
имота, и в собствен интерес. Следователно приложение намира общият институт на
неоснователното обогатяване и на бившия съпруг – несобственик, следва да се
присъди обезщетение в размер на половината от направените разходи за извършване
на процесните подобрения в недвижимия имот.По тази причина съдът квалифицира
иска по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 72 и сл. от ЗС.
От заключенията по изготвените съдебно – техническа и допълнителна
съдебно - техническа експертизи се установява, че стойността на подобренията,
включващи материали и труд, е в общ размер на 7993,69 лв.
С исковата молба се претендира солидарно осъждане на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи
солидарност между длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е
налице основание за солидарно осъждане на ответниците. Тяхната отговорност е
разделна, съобразно правата им от съсобствения имот (в случая по ½).
С оглед горното, по отношение на ответницата К. искът се явява
основателен и доказан до размера на 1998,43 лв. (1/2 от 3996,85 лв.), а за
разликата до претендираните 9590,00 лв., претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Съдът намира за основателно направеното от ответника И. възражение, че
искът е погасен по давност по отношение на него относно изградената през 2011г.
парна инсталация. Тъй като не е предвидена специална давност, искът по чл. 59
от ЗЗД се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. Искът по настоящото
дело е предявен на 10.05.2017г., т.е. след изтичането на петгодишния период от
извършване на въпросното подобрение, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД
искът в тази част е погасен по давност.
В исковата молба ищецът признава неизгоден за него факт – че отв. И. е
заплатил половината от стойността на поставените варовикови первази /200 лв./,
поради което тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от отв. И. сума.
Предвид изложеното, по отношение на ответника И. искът се явява
основателен и доказан до размера на 1073,93
лв. / 1998,43 лв. – 724,50 лв. (погасената по давност част от иска) и –
200 лв. (заплатената от отв. И. част от стойността на поставените варовикови
первази)/, а за разликата до претендираните 9590,00 лв., претенцията следва да
се отхвърли.
Върху размера на главницата следва да се присъди и законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските
И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от иска
-
20,84 % по отношение на отв. К.
-
11,20 % по отношение на отв. И.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2017г. ищецът е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. за предявяване на иск против двамата
ответници. Тъй като договорът касае два субективно съединени иска, съдът
намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение по всеки от тях е в
размер на 450 лв. При това положение отв. К. ще следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 93,78 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, а отв. И.
– сумата в размер на 50,40 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Отв. К. ще следва да заплати
на ищеца сумата в размер на 79,94 лв. – разноски за платена държавна такса
съобразно уважената част от иска.
Отв. И. ще следва да заплати
на ищеца сумата в размер на 42,96 лв. – разноски за платена държавна такса
съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на делото ответниците имат
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска
-
79,16%
по отношение на отв. К.
-
88,80 %
по отношение на отв. И.
С договор за правна защита и
съдействие от 10.10.2017г. ответниците са договорили и заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лв. Тъй като договорът касае два субективно
съединени иска, съдът намира, че договореното и заплатено от ответниците
възнаграждение по всеки от тях е в размер на 550 лв. При това положение ищецът
ще следва да заплати на отв. К. сумата в размер на 435,38 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, а на отв. И. – сумата в размер на 488,40 лв. –
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Относно разноските за изготвяне на експертизи
– ищецът е направил разноски в размер на 600 лв., а ответниците – в размер на
350 лв., общо 950 лв. С оглед изхода на производството ищецът следва да понесе
67,96 % от разноските за експертизи /645,62 лв./, ответниците – 32,04 % /304,38
лв./, поради което на всеки от ответниците следва да бъде присъдена сумата в
размер на 22,81 лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Д.К. *** да заплати на Е.Р.Е. *** сумата в
размер на 1998,43 /хиляда
деветстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща сумата, с която неоснователно
се е обогатила за извършени подобрения на жилище, находящо се в гр. Видин, ул.
„П.Р.Славейков“ № 43, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане, като искът в останалата
част до предявения размер от 9590,00 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.К.И. *** да заплати на Е.Р.Е. *** сумата в
размер на 1073,93 /хиляда седемдесет и три лева и деветдесет и
три ст./ лева, представляваща сумата, с
която неоснователно се е обогатил за извършени подобрения на жилище,
находящо се в гр. Видин, ул. „П.Р.Славейков“ № 43, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер от 9590,00 лева.
ОСЪЖДА
Н.Д.К.
*** да заплати на Е.Р.Е. *** сумата в размер на 173,72 /сто седемдесет и три лева и седемдесет и две ст./ лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА
Д.К.И.
*** да заплати на Е.Р.Е. *** сумата в размер на 93,36 /деветдесет и три лева и
тридесет и шест ст./ лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА
Е.Р.Е.
*** да заплати на Н.Д.К. *** сумата в размер на 458,19 /четиристотин петдесет и осем лева и деветнадесет ст./ лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА
Е.Р.Е.
*** да заплати на Д.К.И. *** сумата в размер на 511,21 /петстотин и единадесет лева и двадесет и една ст./ лева –
разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: