Мотиви по н.о.х.д. №20104410200253 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимите А.К. *** и С.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на неустановени дни в периода 01.12.2009 г. – 15.12.2009
г., при условията на продължавано престъпление за двамата подсъдими, извършили
следните престъпления:
1.В с.Градище, обл.Плевен,
от ОУ”Климент Охридски”, двамата подсъдими, като непълнолетни, но могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в
съучастие като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, отнели чужди движими вещи – 2 броя тромпети на стойност 50
лева, 1 брой цук тромбон на стойност 35 лева, 1 брой баритон на стойност 30
лева, 2 броя баритони големи на стойност 80 лева – вещи на обща стойност 195
лева, от владението на З.Д. ***, собственост на Община гр.Левски, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
2. В с.Градище, обл.Плевен,
от ОУ”Климент Охридски”, двамата подсъдими, като непълнолетни, но могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в
съучастие като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направено за
защита на имот, отнели чужди движими вещи – 2 броя зъбни колела от струг на
стойност 20 лева, 2 броя метални шайби от настолна бормашина на стойност 12
лева, 1 брой патронник от настолна бормашина на стойност 10 лева, 6 броя
менгемета на стойност 60 лева, 6 броя пили за дърво на стойност 12 лева, 10
броя пили за метал на стойност 40 лева – вещи на обща стойност 154 лева, или
всичко вещи на обща стойност 349 лева от владението на З.Д. ***, собственост на
Община гр.Левски, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – и за двамата подсъдими.
По искане на двамата подсъдими
и назначеният им за служебен защитник – адв.Л.А. ***, производството по делото
е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимите. Моли за осъдителна присъда, като предлага по отношение на двамата
непълнолетни подсъдими да бъде наложено наказание обществено порицание, което
счита че ще спомогне за постигане на целите на наказанието.
Подсъдимите А.К. и С.М. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата им по чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата на двамата подсъдими пледира
да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и осъдени, като моли
съда да им наложи наказание обществено порицание, при наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността им обстоятелства.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимите, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.К. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият С.М. ***, ЕГН **********.
На неустановен ден в периода
от 01.12.2009 г. – 15.12.2009 г., двамата подсъдими и малолетния свидетел Е.М.
– брат на подсъдимият С.М., решили да влязат в сградата на училището в селото,
с цел да извършат кражба. За целта се качили на плоча на външна тоалетна,
построена непосредствено до сградата на училището, като влезли вътре
отстранявайки едната закована летва на счупен прозорец. Качили се на втория
етаж и влезли в една стая, която служела за склад, но тъй като била заключена с
катинар, подсъдимият К. изрязал мястото, където се захващал катинара с джобно
ножче. Тримата влезли в стаята, огледали се и видели шкаф, при отварянето на
който забелязали шест броя музикални инструменти. Взели ги и ги изнесли през
прозореца, откъдето били проникнали преди това в сградата, като поставили
отново летвата на мястото й. Впоследствие намачкали инструментите, поставили ги
в чувал и ги прибрали в дома на подсъдимия М.. На следващия ден ги предали в
пункт за вторични суровини в гр.Левски, за което получили сумата от 15 лева за
тях.
Два дни по – късно двамата
подсъдими и свидетелят Е.М. решили отново да влязат в сградата на училището, за
да извършат кражби на вещи, каквито намерят. Влезли по същия начин през
прозореца, като отишли в работилницата. Там намерили шест броя менгемета, зъбни
колела, както и други метални вещи, изкарали ги през прозореца и ги оставили в
тоалетните. На следващият отишли заедно и ги взели, като ги пренесли до място,
наречено „барата”, намиращо се на около 20 метра от училището,
където ги скрили в храсти. На по – следващият ден, братята М. отишли до мястото
с каруца, взели вещите и ги откарали в гр.Левски до пункт за изкупуване на
вторични суровини, находящ се на пътя в посока с.Козар Белене. За предадените
вторични суровини получили сумата от 15 лева, която сума двамата подсъдими и
свидетелят М. си разделили поравно.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията
и по реда предвиден в НПК доказателства,
а именно: от протоколите за разпит на свидетелите, от обясненията на двамата
подсъдими, дадени пред съдия на досъдебното производство, от заключението на
вещото лице съдебно – оценителна експертиза, от което се установява, че общата стойност
на противозаконно отнетите движими вещи,
по пазарни цени, към датата на извършване на деянието е в размер на 349 лева; от
справка за съдимост на подсъдимите.
При това положение, предвид
обстоятелството, че самопризнанията на двамата подсъдими напълно се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че подсъдимите К. и М. са осъществили от обективна и
субективна страна квалифициран състав на кражба, в съучастие като съизвършители,
при условията на продължавано престъпление, виновно при форма на вината пряк
общ умисъл.
Към датата на извършване на
деянието и двамата подсъдими са били непълнолетни, но са могли да разбират
свойството и значението на извършеното, поради което следва да се приложи и
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Деянието извършено от
подсъдимите К. и М. следва да се квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което следва да носят наказателна
отговорност по горепосочените текстове.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
По отношение и на двамата
непълнолетни подсъдими, съдът на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК е заменил
предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода от една до десет години, с наказанието лишаване от свобода до три
години.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимите К. и М., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото
извършване, както и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимите обстоятелства, което е мотивирало съда да им определи наказание
при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК. Като такива следва да се
отчетат: добро процесуално поведение на подсъдимите, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, чистото им съдебно минало, ниската
стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни за К. и М.,
както и тежкото им семейно и имотно състояние, съгласно отразените данни в
изготвения социален доклад, приложен по делото.
Наличието
на посочените по - горе многобройни смекчаващи обстоятелства са мотивирали съда
да определи на непълнолетните подсъдими А.К. и С.М., които към датата на
разглеждане на делото и постановяване на настоящата присъда нямат навършена 16
– годишна възраст наказание: обществено порицание, което следва да бъде
изпълнено, чрез прочитане на присъдата в учебните заведения, където учат – ***
за подсъдимия А.К. и в *** за подсъдимия С.М..
Съдът приема, че така
определеното наказание на двамата непълнолетни подсъдими ще съдейства в пълна
степен за постигане целите на наказанието по отношение на непълнолетните подсъдими.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Срещу подсъдимите А.К. и С.М. е предявен на основание
чл.84 и следващите от НПК и е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск от ощетеното юридическо лице Община – Левски,
представлявано от кмета Г.К., за сумата от 349 лева, представляваща обезщетение
за причинените в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието – 15.12.2009 г.
/датата на довършване на продължаваното престъпление/, до окончателното й
изплащане.
Ощетеното юридическо лице Община – Левски е
конституирано в качеството на граждански ищец по делото.
В съдебно заседание се представлява от адв.А.А., който
моли съда да уважи изцяло гражданския иск, като доказан по основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимите счита, че
несъмнено ощетеното юридическо лице е претърпяло имуществени вреди, в резултат
на извършената от кражба на движими вещи – музикални инструменти на обща
стойност 349 лева, съгласно оценката на вещото лице, негова собственост, които
не са му възстановени, поради което гражданския ищец следва да бъде обезщетен,
като предявеният от него граждански иск бъде уважен изцяло в претендирания
размер, като основателен и доказан.
При това положение, съдът
като е признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им обвинение, за
което им е наложено и съответно наказание, ги е осъдил да заплатят на гражданския ищец, сумата
от 349 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от деня на извършване на деянието – 15.12.2009 г., до окончателното й изплащане.
Върху уважения размер на
гражданския иск, съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 50 лева.
При този изход на делото съдът
е осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК двамата подсъдими солидарно да
заплатят направените по делото разноски, които са в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: