Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1331
31.10.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3899 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на Д. С. И. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0769-003302/04.07.2019 г., издадено от Началник
група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с което за извършени нарушения по чл.25 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179 ал.1 т.5 е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания
глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца.
С жалбата се моли за отмяна
на НП като неправилно и издадено при неизяснена
фактическа обстановка. Сочи се че,
жалбоподателят не е избягал от местопроизшествието. Моли съдът да отмени
обжалваното наказателното постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката И. - редовно призована, се
явява лично.
Не сочи нови доказатества.
В
качеството на свидетели по делото
беше разпитан актосъставителя
П.М.
За наказващия орган, редовно уведомен, не се
явява представител и не взема становище
по жалбата. Ангажират се доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
На 17.06.2019г свидетелят М. бил патрул в „Пътен контрол“
в град Бургас Дежурният по ОДЧ – Бургас го изпратил на възникнало ПТП, при
което първоначално водачите са имали разбирателство за вината и са се съгласили
да попълнят двустранен протокол, а впоследствие виновният водач се оттеглил с
автомобила си в неизвестна посока. Свидетелят предприел действия по установяване по
регистрационния номер на автомобила кой е неговия собственик или водача му в
този ден. След като установил, че собственик на този автомобил е жалбоподателката, свидетелят М. се отправил към дома й в кв.“Д. Е.“, ул.Химик № ... На този
адрес обаче не установил жалбоподателката, а там
намерил другия участник в ПТП. Двамата отишли и на други адреси, но не открил жалбоподателката. Едва в късния следобед свидетелят М.
установил жалбоподателката. Свидетелят М. направил
снимки със служебния си таблет на двата автомобила. Попитал жалбоподателката
защо е напуснала местопоризшествието, а тя му
отговорила, че не го е напускала, а чакала другия участник в ПТП в центъра на кв.Д. Е. Другият водача изобщо не разбрал накъде е тръгнала жалбоподателката.
В разговор с двамата участници свидетелят М.
установил, че местопроизшествието се намирало в ж.к.“З.“
срещу бл. ..., до бистро „А.“.
Това станало около 09,10 часа. Жалбоподателката
потеглила с автомобила си като искала да се изтегли от реда на паркираните
автомобили и да се включи в движението. Направила завой наляво, обаче не се
съобразила с посоката на движение и скоростта на другия лек автомобил–такси и
го блъска с предната лява част на нейния. И по двата автомобила били нанесени
щети, но не в големи размери. Двамата водача решили да съставят двустранен протокол,
но жалбоподателката се притеснила, че пострадалият
водач не може да го попълни и му предложила да бъде попълнен пред нейния
застраховател, който се намирал на територията на кв.“Д.
Е.“ в гр.Б. Предложила на другия водач да потегли след
нейния автомобил в посока Д. Е. След като потеглили водачът на другия автомобил
завил в посока за Д. Е., но видял, че лекият автомобил управляван от жалбоподателката не завил надясно за квартала, а завил в
друга посока. Водачът не могъл да обърне автомобила за да
проследи жалбоподателката и така пристигнал в
квартала. Не намерил жалбоподателката и решил да се
обади на ЕЕН 112 където съобщил за случилото се.
За констатираните нарушения свидетелят М. пред жалбоподателката, в присъствието на другия участник в ПТП и
негов колега, съставил акт за установяване на административно нарушение серия
АА с бланков №454296 (лист 25 от делото). В акта свидетелят вписал като
фактическа обстановка следното:“На 17.06.2019 г, в
09,20 часа, в гр.Б., в ж.к.“З.“, срещу
бл. ..., до бистро „А.” жалбоподателката
управлявала собствения си лек автомобил марка „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № ...
с посока на движение от ул.“С. С.“ към С. з. „Б. Б.“ като при предприемане на
маневра да излезе от реда на паркираните МПС, завила на ляво като не се съобразила
с положението, посоката и скоростта на движещия се л.а. марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № ... и блъснала с предната си лява част движещия се
правомерно в пътната лента автомобил и допуснала ПТП с материални щети. След като
установила щетите жалбоподателката напуснала ПТП,
като не е останала на място за да установи щетите.
Съставен бил и протокол № 1650292 на 17.06.2019 г. в 17,20 часа от свидетеля М.
Правните квалификации на нарушенията в акта са по чл.25 и по чл.123 ал.1 т1 от ЗДвП.
Актът бил прочетен и връчен на жалбоподателката
за да се запознае и да го подпише. Същата го подписала с възраженията, че не е
съгласна с описаното в него, досежно че не е спазила правилата за движение и че не е избягала а
е имала споразумение с водача на другия автомобил. Получила екземпляр от акта.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателката направила
писмени възражения (лист 26 от делото). В тях описала, че е искала да състави
двустранен протокол и се уговорила с другия водач да се срещнат с нейния
застраховател в кв.Д. Е., но пътя другият участник се загубил, а е
трябвало да я последва.
Като взел предвид акта и писмените възражения по него,
административнонаказващият
орган издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 19-0769-003302/04.07.2019 г., в което при пълна идентичност с фактическата
обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията на жалбоподателката на основание чл.179 ал.2
вр. ал.1
т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две
наказания –глоба в размер на 50 лева и лишавана то прав да управлява МПС за
срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за
установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 454296 от 17.06.2019г, Наказателно постановление
№ 19-0769-003302 от 04.07.2019г., възражение по акта, жалбата
срещу НП, (лист 27 от далото) докладни записки, справка за нарушител/водач и
показанията на свидетеля М., заповедта на министъра на вътрешните
работи, и др.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като ги
намира за последователни, логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и
местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за
законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ
длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1
от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От
формална страна са спазени императивните норма на чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяване на
първото вменено на жалбоподателката нарушение –това по чл.25 ал.1 от ЗДвП –съгласно нормата на което водачът на ППС, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркирани превозни средства, ..преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. В настоящия
казус правилно е подбрана нарушената материална норма на чл.25
ал.1 от ЗДвП. Правилно е избрана и административнонаказващата
разпоредба на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5
от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено наказание глоба в
фиксиран размер от 200 лева за водач, който поради нарушение на ал.1 т.5 (който не спазва правилата за разминаване и от това е
създадена непосредствена заплаха за движението)
причини ПТП.
Относно другото
нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП:
От доказателствата по
делото явства, че жалбоподателката
е спряла след като е реализирала ПТП. Разговаряла е с другия водач и заедно са
взели решение да съставят двустранен протокол. Жалбоподателката
не е имала вяра на другия водач дали ще състави правилно протокола, заради
което му е предложила той да бъде съставен в присъствието на нейния
застраховател, на което другият водач се е съгласил. Оттук нататък действията на жалбоподателката
се нелогични по отношение взетото решение. Другият водач я е последвал с
автомобила си в посока към квартал Д. Е., но вместо да завие към квартала
внезапно жалбоподателката поела в друга неизвестна за
другия участник в ПТП посока. Внезапно тя решила да продължи в посока КАТ с цел
да се срещне с дежурния. За това нейно решение другият водач не е бил осведомен и е бил
поставен в положение да не може да завия управлявания от него автомобил и да я
последва. По този начин жалбоподателката не изпълнила
обещанието си да бъде съставен двустранен протокол, което поведение е
мотивирало другият водач да сезира полицията на ЕЕН 112.
Видно то изложеното по–горе и по мнение на настоящата
инстанция на жалбоподателката не може да се вмени във
вина нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност
такова поведение не е налице. Тъкмо обратното, тя след като е реализирала ПТП с
друг автомобил е спряла, установени били щетите, имала е желание да бъде съставен
двустранен протокол и в крайна сметка не се е стигнало до изготвянето му. Това
нарушение следва да има правна квалификация по чл.123 т.3 б.“в“ от ЗДвП, където
законодателят указва, че ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват дадените им
указания. Очевидно жалбоподателката се е съмнявала в
другия водач, че ще може да състави двустранния протокол и е
потърсила помощта на КАТ, вместо заедно с него без да напуска
местопроизшествието да уведоми съответната териториална служба за контрол на
МВР и да изпълни дадените им указания.
Оттук поради разминаването между изписаната словом фактология и цифровата квалификация на нарушението е било
нарушено на правото на защита на жалбоподателката,
което в случая е съществено и поради това в тази си част НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63,
ал. 1 предложение
първо и трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003302/04.07.2019г, издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на Д. Станкова И.
с ЕГН ********** *** за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания
глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-0769-003302/04.07.2019г, издадено от Началник
група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас в
останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.