Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 23.02.2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Ива Гогова
при секретаря: Катя Кавръкова
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №52 по описа на РС-Харманли за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.267, ал.3 от ЗМВР.
Подадена е жалба от Г.Т.К.,
ЕГН:********** *** против Наказателно постановление №1224 от 21.12.2017г. на
ВПД Началник на РУ-Харманли. Излага съображения за необоснованост, неправилност
и незаконосъобразност на НП. Сочи, че не бил посочен кой точно полицейски орган
издал разпореждането, както и дали последното било устно или писмено, което
съставлявало съществен пропуск съгл. чл.57, ал.1 от ЗМВР. Това от своя страна
било нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен това не било
посочено точно за коя от всички хипотези на чл.64 от ЗМВР се отнасяло
нарушението. Сочи още, че не била разбрала, че подаденият сигнал от полицая бил
за нея, доколкото имало и други превозни средства. Жалбоподателката твърди още,
че АНО не съобразил смекчаващите отговорността й обстоятелства, а именно че
нямала други нарушения по ЗМВР, оказаното от нея съдействие на АНО, както и
факта, че била безработна и с две малолетни деца. Предвид изложеното моли за
отмяна на НП или съответно за намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли
към ОД на МВР-Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна :
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Н.Н. и П.П. ***) се установява, че на 18.11.2017г. в
гр.Харманли, на бул. „България”, до паркинг „Гергана”, в посока гр.Любимец,
жалбоподателят Г.К., като водач на лек автомобил марка „БМВ-330 ЦИ”, с рег. №СА1425СР,
след подадения от полицейския орган сигнал със стоп-палка, не спряла
управлявания от нея автомобил и по този начин осуетила и не изпълнила даденото полицейско
разпореждане.
Имайки предвид
горното, актосъставителят е
приел, че с така извършеното жалбоподателят К. е извършила нарушение по чл.64,
ал.4 от ЗМВР, за което й е съставен
АУАН №1224/15.12.2017г., предявен
и подписан с възражение, че жалбоподателката не разбрала, че сигналът бил
подаден за нея.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от ВПД
Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково НП №1224 от 21.12.2017г. е приел, че жалбоподателят е извършил
гореописаното в акта адмн.нарушение, като по еднакъв начин с отразеното в АУАН
е описана фактическата обстановка при извършването на същото, а като правна
квалификация е посочена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР. Така на нарушителя за посоченото
от АНО нарушение по чл.64
от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно
наказание „глоба” от 500 лв.
Съгласно представената
ДСМПИС от 18.01.2018г. жалбоподателката К. не реализира никакви доходи и има
две малолетни деца.
Така описаната фактическа обстановка безспорно
се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването им, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание
свидетели – актосъставителят Н.Н.
и П.П. ***), които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.267, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 от ЗАНН, което не се и оспорва от страна на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Но настоящият състав
на съда счита, че в хода на развилото се административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
на правата на жалбоподателя, а именно да разбере в какво точно е обвинен.
На първо място следва
да се посочи, че вмененото с атакуваното НП нарушение на чл.64 от ЗМВР не е
конкретизирано, доколкото тази разпоредба урежда различни хипотези: Съгласно ал.1 на чл.64
от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. При невъзможност да
се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия,
чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, съгласно предвиденото
в ал. 2 на същия текст. Разпоредбата на ал.3 от своя страна предвижда, че:
"При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по
пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон." Анализът на посочените
разпоредби, съотнесен към изяснената по делото фактическа обстановка, навежда
на извода, че отразеното в НП е неточно посочено и неконкретизирано, тъй като
не е ясно коя точно алинея на чл.64 от ЗМВР е нарушена от жалбоподателя, който определено
не може чрез поведението си едновременно да осъществи всички хипотези на чл.64
от ЗМВР. За него трябва да е ясно по несъмнен и недвусмислен начин коя точно разпоредба
на чл.64 от ЗМВР е нарушил, за да може да упражни адекватно правото си на
защита, което в случая е невъзможно. Освен това така дадената от АНО в НП
правна квалификация на нарушението (чл.64 от ЗМВР) не съответства на посочената
такава в АУАН – чл.64, ал.4 от ЗМВР, което прави адмн.наказателното обвинение
още по неясно за жалбоподателя и накърняващо правото му на защита.
С оглед на така
допуснатите съществени процесуални нарушения проверката по същество е
невъзможна, поради което съдът не следва да излага съображения в тази насока.
На следващо място според съдебния състав описаната в
обстоятелствената част на АУАН и НП фактическа обстановка не следва да бъде
квалифицирана като нарушение по чл.64 от ЗМВР,
а като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно който „при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания”. Неправилната квалификация на
адмн. нарушение вследствие неправилното приложение на материалния закон също
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
С оглед на така допуснатите съществени
процесуални нарушения проверката по същество е невъзможна, поради което съдът
не следва да излага съображения в тази насока.
По изложените
съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1224 от 21.12.2017г. на
ВПД Началник на РУ-Харманли, с което на Г.Т.К., ЕГН:********** *** за нарушение
на чл.64 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложена глоба от 500
лв. (петстотин лева).
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :