Определение по дело №60402/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16405
Дата: 16 април 2024 г. (в сила от 16 април 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110160402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16405
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110160402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на Н. Н. Х., подадена чрез адв. Д. М., срещу „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата
на чл. 17 от Договора за паричен заем № 703550/14.06.2021 г., сключен между тях, с която е
предвидена неустойка е нищожна, както и осъдителен иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 5860, 33
лв., недължимо платена сума по Договора за паричен заем № 703550/14.06.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба/ 03.11.2023 г./ до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. между Н. Н. Х. и „СТИК-КРЕДИТ“
АД е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 703550. Твърди, че
отпуснатия заем бил в размер на 3 000 лв., а срокът за погасяване на кредита е 24 месеца.
Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният
процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %, сумата, която кредитополучателят следвало да върне
била в размер на 4 612,07 лв. Твърди се, че според чл. 6 от договора същият следвало да
бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, предвидени в ОУ за доход или с банкова
гаранция в полза на институцията, предоставила кредита. В чл. 17 на договора била
предвидена неустойка за неизпълнение на задълженията по чл. 6 от договора в размер на
0,9% от стойността на усвоения кредитен лимит, като твърди, че въз основа на тази
разпоредба му била начислена неустойка в размер на 5 860, 33 лв. и по този начин общата
сума, която следвало да бъде върната бика в размер на 10472, 40лв. Ищецът заявява, че
изцяло е погасил задълженията си по договора за кредит. Претендира, че договорът е
нищожен на следните основания: поради неспазена форма по чл. 10, ал.1 във вр. чл. 22
1
ЗПКр, тъй като не му било предоставено копие от него, преддоговорната информация и
СЕФ; поради непосочване на ГПР, непосочване на методиката, по която е фромиран ГПР в
противоречие на чл. 19, ал. 1 във вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПКр, таксите и
разноските не били включени в ГПР съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗпКр. По
отношение на претендираната неустойка сочи, че същата е незаконосъобразна, доколкото
изискванията за обезпечение са поначало неизпълними, освен това чрез така формираната
неустойка се прехвърлял риска от некредитоспособността на потребителя, самата неустойка
не е свързана пряко с претърпени вреди, чрез нея се обезпечавали вреди от неизпълнението,
за които законодателят е предвидил начисляване на мораторна лихва, самата клауза за
неустойка била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите. Чрез невключването на неустойката в ГПР кредитодателят целил
да заобиколи разпоредбите на закона относно нормативно определения максимален размер
на ГПР. Въз основа на изложеното да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че клаузата, с която е предвидена неустойка по процесния договор е нищожна,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 лв. – частична претенция от
платената сума в размер на 5 860, 33 лв., представляваща недължимо платена сума като
договорна неустойка. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в т.ч. платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните книги,
включително да представи копие от договора, погасителния план и Стандартния европейски
формуляр /СЕФ/. Прилага писмени документи, които иска да бъдат приети като
доказателства по делото. Иска да бъде назначена ССчЕ по повдигнати въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Христомир Николов. Ответникът не оспорва, че на 14.06.2021 г. между
страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с
№ 703550, по силата на който е предоставил на ищеца заемна сума от 3 000 лв. Твърди, че с
оглед характерния начин на сключване на договора като електронен документ общите
условия се намират на интернет сайт. Твърди, че не е начислявана и събирана неустойка при
непредоставяне на обезпечение в полза на дружеството, а от друга страна неусточената
клауза е валидна и отговаряща на всички законови изисквания. Целта й била да репарира
причинените от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение вреди.
Липсвало законоустановено правило относно размера на неустойката, а ако размерът бил
счетен за прекомерен, то същата следвало да бъде намалена, а не цялата клауза да бъде
признавана за недействителна. Възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата за неустойка
поставяла неизпълними условия. Освен това законодателят не бил предвидил условия за
уговаряне на неустойката в смисъл дали вземането трябвало да стане изискуемо, за да бъде
определена тя.
Прилага писмени документи, чието приемане като доказателства иска.
2

Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, при условията
на евентуалност чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, при
условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
при условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при условията на евентуалност, при
условията на евентуалност чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните исковете е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже, че въз основа на сключения договор е заплатил твърдяната сума за неустойка,
че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за кредит, въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора.
Съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
14.06.2021 г. между Н. Н. Х. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД е сключен между е сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние № 703550
Съдът намира, че следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на
спорни обстоятелства по делото. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК не следва да се уважава,
тъй като ответникът представил част от исканите документи, а по отношение на въпросите,
които са включени в предмета на изследване по допуснатата експертиза, представяне на
справка за извършени плащания, не се явява необходимо.
Съдът следва да прикани страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
3

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.05.2024 г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молба и отговора писмени
документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо Стела Иванова, която да бъде призована след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните и третото лице – помагач да се изпрати препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4