Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството образувано по искова молба /поправена/ от Я. Х. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]Бл., с която против Ю „Н. Р.“ , с адрес: [населено място] представляван от проф.д.н. И. М. – Ректор, е предявен иск – за признаване за незаконосъобразна и отмяна на Заповед № 68 от 27.05.20014г., издадена от Ректора на Ю. „Н. Р.“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „Предупреждение за уволнение“ – правно основание чл.357 от КТ вр. с чл.358, ал.1, т.2от КТ вр. с чл.186 и сл. вр. с чл.188, т.2 от КТ. Твърди се от ищеца в исковата молба, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че не отговаря по форма и съдържание на индивидуален административен акт, тъй като не съдържала и указания пред кой орган може да се обжалва и в какъв срок. Твърди се, че заповедта е основана на неверни или тенденциозно интерпретирани факти и клеветнически твърдения. Не оспорва факта, че на 06.02.20014г. е закъснял с 20 минути за работа, но причината е била извинителна – необходимост от указване съдействие на разследващ полицай, но за това закъснение твърди, че е уведомил своевременно секретарката да уведоми студентите, но такива не заварил в аудитория 202. Изтъкват се конкретни съображения и се излагат конкретни твърдения за прилагани спрямо ищеца на двойни стандарти и в този смисъл и на проявена дискриминация спрямо него в нарушение на чл.20 от Закона за защита от дискриминация при налагане на наказанията от страна работодателя. Оспорва като неистинско твърдението на работодателя, че на 30.01.2014г. не е провел два часа със студенти. Сочи, че е влизал в аудиториите в 9,30, 10,30, 11,30 и 12,30 часа, като е изчакал по 15 минути, съобразно указанията на Декана, но същите били празни, като за отсъствие на студентите е уведомил инспектора и ръководството на Деканата. Изтъква се от ищеца, че заповедта е основана на клевети, като сочи, че със студента М. Л. са имали личен конфликт през 2012г. , изразяващ се по твърдения на ищеца в иницииране от нейна страна на клеветнически кампании срещу ищеца и при посочване в исковата молба на конкретни факти във връзка с процеса на обучение и взимане на изпитите от посоченото лице. Изтъква твърдения за провеждане на клеветническа кампания срещу него от студенти, за което не е имал възможност да се защити, поради което е поискал защита и от Етичната комисия на Ю., от където също не получил съдействие за получаване на жалбите от студентите от втори курс на специалност „Политология“. Оспорва вменените му нарушения във връзка с методическите разработки. Изтъква, че две от основните разработки са в процес на рецензиране от най-авторитетни учени и в тази връзка аргументът на работодателя, че не съответстват на приетите планове е несъстоятелен - по сравнителна политология разработката не съответствала на 100 процента, но всеки преподавател имал право да избира свободно, както е гарантирано от закона, тематичен център (около 60 процента от хорариума) и целият останал материал се организира около тази тематика. Аргументите са неоснователни и поради твърдение, че не е бил посещаван нито един път от титулярите , въпреки многократните си опити не е получавал до този момент - една година след обвиненията - никакви писмени рецензии за разработките от титулярите. Изтъква се, че не е взето решение за дисциплинарното му наказване и на Катедрен съвет, а напротив на такъв е призната извършената от ищеца работа. По изложените фактически съображения се обосновава от ищеца правен интерес от правен интерес от предявяване и поддържане на настоящия иск – за отмяна като незаконосъобразна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание – “предупреждение за уволнение”. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства. В срока и условията на чл.131 от ГПК копие от исковата молба е връчена на ответника Ю. „Н. Р.“. Не се възразява по допустимостта на иска, а се оспорва неговата основателност. Изтъква се неоснователност на оплакванията на ищеца. Сочи се, че заповедта за дисциплинарното наказание е издадена по правилата на КТ и не е индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Твърди се, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца във връзка със спазване на работното му време на 06. 02. 2014 г., като се изтъква, че самия ищец в изложението на исковата молба признава, че действително на тази дата е закъснял за работа 20 минути. Като неверни се определят твърденията на ищеца, че на 30. 01. 2014 г. не е провел 2 часа семинарни упражнения, защото студентите си били удължили ваканцията и не са дошли на занятия, като се сочи, че студенти от спец. „Политология", чрез жалби до Р. на университет, с вх. №93-03-28/03. 04. 2014 г. и №49-02-25/16. 04. 2014 г. и до Декана на Ф.ф., №198/03. 04. 2014 г., са изразили „възмущението си" от факта, че ищецът не спазва работното си време, като посочват, че на 30. 01. 2014 г. е провел само две семинарни занятия, вместо четири, както е по графика за учебната натовареност на студентите и преподавателите. Като неоснователни се определят и възраженията на ищеца по отношение на вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 48, ал. 2, т. 3 и т. 6 от Правилника за устройство и дейността на университета. Сочи се, че са многократни оплакванията на студенти от „арогантното" поведение на ищеца спрямо тях, отправяйки им лични обиди. Изтъква се, че такава е била отправена и срещу лицето М. Л., определена от ищеца, че „това било в резултат от грешка в логиката на мисленето". Сочи се, че становищата на хабилитираните преподаватели - титуляри на преподаваните учебни дисциплини, подробно са обосновали своите заключения, че голяма част от темите на семинарите в методическите разработки на ищеца не отговарят нито на темите, нормативно определени в учебните програми, нито на посочения за тях хорариум за съответните семинари. Също така налице са и оплакванията на студентите по отношение на това, че провежданите от ищеца семинарни занятия нямали нищо общо с материала по учебната програма на изучаваната дисциплина. Оспорва се и твърдението на ищеца, че за идентични нарушение му е връчвана предходна заповед. При изтъкване и поддържане на подробни твърдения и оспорвания в горната насока се обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени доказателства, както и за ангажиране на такива при режим на довеждане. Ищецът, редовно и своевременно призован, се явява и поддържа иска си. Сочи писмени доказателства. Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен. Сочи писмени и гласни доказателства. По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели при довеждане от ответната страна. Анализа на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не се спори между страните, че се намират в трудово правоотношение, по силата на което ответната страна има качеството на работодател спрямо ищеца, когато на 10.06.2014г. на ищеца е връчена обжалваната Заповед № .. от 27.05.2014г. от Р. на Ю. „Н. Р.“ Б., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Преди връчване на обжалваната заповед от ищеца с писмо с изх.№ 132 от 16.05.2014г. от работодателя до ищеца е връчено лично на 19.05.2014г. писмо, с което работодателя е поканил ищеца да даде обяснения в тридневен срок. Обяснения са изискани за: непредставени методически разработки за учебната 2013/2014г. по дисциплините „Институции на ЕС“, „Сравнителна политология“, „Философия на науката“, „Теория на управлението и политически мениджмънт“, „Теория на политиката“, „История на политическите идеи“ и „Антична философия“, които да отговарят на темите, нормативно определени в учебните програми и на посочения в тях хорариум за семинари и липса на задължително посочване на учебната литература, като представените такива от ищеца не отговаряли на утвърдените учебни програми по съответните дисциплина за 2013/2014г., както по съдържание, така и по хорариум на семинарните занятия, с което не е съобразено задължението по чл.48, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на Университета, както и чл.4016 от Правилника за образователната дейност. Поискано е обяснения и във връзка с подадена жалба с вх.№ 49-02-25/16.04.2014г. до ректора от студенти, специалност „Политология“ 2 курс с оплакване на студенти, че по семинари по „Теория на политиката“ и „Политически системи и режими“ дадените от ищеца теми за теоретични разработки и задачи не съответстват на учебното съдържание по тях, както и за закъснения на ищеца за работа на 30.01.2014г. – проведени 2 часа, вместо 4 по разпис, както и на 06.02.2014г. непроведен първи част, а на 10.04.2014г. отсъствие на ищеца на работното място в обявеното приемно време от 13,30 ч. Поискани са обяснения от ищеца и за оплаквания от студенти за отправени от ищеца към тях обиди и по специално към студента М. Л. за отправени към нея следните думи: „Вие сте тъпа, колежке, не можете да мислите, но на младите момичета това и без друго не им се налага“, с което работодателя е посочил, че ищецът е нарушил чл.48, ал.,т.3 и т.6 от Правилника за устройството и дейността на Университета за съблюдаване на научната и професионална етика и да се отнася с уважение и достойнство към студентите. На 22.905.2014г. ищецът е депозирал обяснителна записка с вх.№ ..... /Л.37-48/ до работодателя, в която изразява собствената версия на вменените му нарушения на трудовата дисциплина. С обжалваната заповед на ищеца са вменени следните нарушения на трудовата дисциплина: -закъснение за работа на 06.02.2014г. с 25 минути за семинарно занятие със студентите от сп. Политология, II курс, редовно обучение; - непровеждане на семинарни занятия на 30. 01. 2014 г., два часа, със студенти от сп. Политология, II курс, редовно обучение; -във връзка с чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в чл. 48, ал. 2, т. 3 и т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Университета, изразяващо се в нарушение на научната и професионална етика и за арогантно поведение спрямо студентката М. Л., сп. Политология, II курс, редовно обучение, спрямо която са отправени обидни думи, с което е нарушено задължението за отнасяне с уважение и достойнство към студентите от преподавателите; - нарушение на чл. 187, т. 3 КТ - неспазване на технологични правила и чл. 48, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Университета за неспазване на Правилника за образователните дейности - нарушение на чл. 15 от Правилника за образователните дейности - установено разминаване на съдържанието на методическите разработки за водените семинарни занятия от съдържанието на учебните програми по съответните дисциплини, а именно: -изразено от проф. д. н. Л. К., титуляр по учебните дисциплини „И. и на ЕС" и на „Сравнителна политология" становище, че в голяма част от темите на семинарите в методическите разработки по тези дисциплини, провеждани от ищеца не отговарят на темите, нормативно определени в учебните програми, нито на посочения в тях хорариум за тези семинари; - От доц. д-р Б. М., титуляр на дисциплините „Теория и управлението и политически мениджмънт", „Теория на политиката", „История на политическите идеи",установено съществено разместване на разглежданите проблеми в методическите разработки в сравнение с определената последователност на семинарните занятия в Учебната програма, като темите в методическите разработки са преформулирани, което пък променя смисловата натовареност на темата, има въведени нови теми и е въведен колоквиуми, който не е предвиден в Учебната програма. Налице е и промяна в времетраенето на семинарните занятия. - От доц. д-р Г. А., титуляр на дисциплината „Антична философия", представените методически разработки за провеждане на семинарните занятия по „Антична философия" като „Учебна програма по История на Античната философия, част I и II" не съответства на Учебната програма, приета от Катедрения и от Факултетния съвет на Философския факултет, и с която е акредитирана специалността през 2013 г. Представените „Правила при реализацията на писмените разработки" „Академичната етика и „Изисквания и логическа последователност на представянето и защитата на писмените разработки" не отразяват спецификата на обучението по дисциплината "Антична философия". Планираното съдържание в „методическите разработки" съдържа общо 20 теми, /а в Учебната програма те са 43/, с общ хорариум 54 ч., което не съответства на хорариума по дисциплината по акредитирания учебен план – 60 часа, като съдържанието в разработките не съответства достатъчно на заложеното в учебната програма; - - от доц.д-р К. Л., титуляр на дисциплината „Ф. на н.“ е установил липсата на обвързаност между съдържанието на вече приетата и действаща учебна програма по преподаваната дисциплина в частта й за провеждане на семинарните занятия като предлаганите, методическите разработки за семинарните занятия по „Философия на науката“ са с нов план, с нови теми, които са далеч от тези, установени с учебната програма. При горната мотивировка работодателят е счел, че представлява нарушение на трудовата дисциплина и при съобразяване критериите на чл.189 от КТ е на наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, при отчитане от работодателя, че наказанието се налага след предходно такова наказание, наложено на ищеца. Видно от Заповед № 6 от 31.10.2013г. /л.35/, представена и от ищеца към ИМ, с която заповед на ищеца е наложено също наказание „предупреждение за уволнение“, за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на изискванията , заложени в учебните програми по водените от ищеца семинари през учебната 2012/2013г. по посочените в заповедта дисциплини и във връзка с оплаквания за отношението на ищеца към студенти по жалба от 10.10.2013г. Макар да липсват преки доказателства за връчване на тази заповед на ищеца, факта, че последната се представя като доказателство от ищеца към ИМ и факта, че в т.нар.протестна записка от ищеца с вх.№ 263/21.05.2014г. /л.20 и сл., в която неточно е описаната година, но няма съмнение, че се касае до същата заповед/, адресирана до Декана на ФФ, тъй като се иска отмяната й от работодателя, се установява косвения факт, че тази заповед е била връчена на ищеца и липсват данни да е била отменена от работодателя или от съда. Преди да издаде обжалваната заповед и преди да се изискат от ищеца писмени обяснения с писмо изх.№ 132 от 16.05.2014г. до Ректора на Ю. „Н. Р.“ Б. са постъпили Докладна записка от д.д-р Г. А. с изх.№ 069/04.04.2014г. , ведно с жалба с вх.№ 198 от 03.04.2014г. от студентите Е. К., А. Г. и М. Л., с която посочените лица се оплакват от преподавателските методи на ищеца, сочат негово арогантно отношение и отправяне на лични обиди към тях, неспазване на работното време от ищеца, провеждане на семинари, нямащи нищо общо със съответната дисциплина, с натрапване на подробности от личния живот на ищеца, като жалбата е подписана и от още 15 лица с посочени имена /лично и фамилно/ и подписи. Идентична жалба с вх.№ .. – 03-28/03.04.2014г. е адресирана директно до ректора на университета. По повод на жалбата е изискана от студентите – жалбоподатели по- подробна информация с писмо с изх.№ 49 – 02-25/09.04.2014г. и с допълнителна жалба с вх.№ .. – 02-25/16.04.2014г. е изтъкнато оплакване, че на семинарни занятия по дициплините „Теория на политиката“ и Политически системи и режими“ са давани от ищеца теми за разработки, подходящи за студенти по философия и са посочени данни, че на 30.01.2014г. ищецът е провел само две, вместо 4 занятия, на 06.02.2014г. е закъснял с 45 минути, на 10.04.2014г. е отсъствал от кабинета си от обявеното му приемно време. На 12.05.2014г. е проведено заседание на ФС на ФФ /Протокол № 18 от 12.05.2014г. – извлечение/, на което е взето решение по т.10 от дневния ред, въз основа на събраните становища, констатации и изказания мнения, че ищецът повторно не е изпълнил поставените му задачи от ФС по изготвянето на методически разработки за воденето на семинарни занятия. До членовете на ФС на ФФ докладни записки са представени от проф.д-р Л. К. – Ръководител катедра „Ф. и п. н.“, относно становище на КС за изпълнение от ищеца на решение на ФС от 14.04.2014г. с изх.№ 51,12.05.20124г., в която се заключава, че представените от ищеца методически разработки не съответстват на утвърдените учебни програми и се отклоняват в значителна степен от лекционния курс, формулирани си са абстрактни изисквания към студентите, не е посочена задължителната и препоръчителна литература. За разминаване на разработената методика на семинарните занятия с утвърдените програми и учебни планове сочат становищата си док.К. Л., до.д-р Г. А., мнение от доц.д-р Б. М., становище от проф.д-р Л. К.. Св. проф.Л. К. –Ръководител на катедра “Философски и политически науки”, в която работи и ищеца и , като свидетеля преподава различни дисциплини по философия и политология. Тези, които са по политология са “Философия на политиката”, “Институции на Европейския съюз” и “Сравнителна политология”. Свидетелят сочи, че семинарните упражнения по учебните дисциплини „Институции на ЕС” и „Сравнителна политология” се водят от ищеца д-р Б., който е главен асистент. Свидетелят твърди, че съгласно Правилника за образователните дейности в Ю. учебната програма има задължителни реквизити, сред които задължително посочени теми на семинарните занятия и хорариум за съответните теми. Започнали проверка, тъй като катедрата има задължението да контролира качеството на учебния процеса, тъй като имало жалба от студенти за начина на водене на тези занятия, поради което възложили на ищеца да направи методически разработки, тъй като друг начин за проверка нямало, тъй като се възприело, че при такъв подход в някаква степен ще гарантира, че ищецът ще следва изпискванията на Правилника и изискванията на учебната програма. Ищецът представил такива разработки и катедрата ги обсъдила, но установила, че и представените от ищеца методически разработки за провеждане на семинарните занятия се разминавали с учебната програма и на практика по всички дисциплини. Разминаването се състояло в това, че например в семинарите по “Институции на ЕС”, по които свидетелят водел лекциите, а ищецът семинарите, в представената разработка имало записана тема „Общи характеристики и история на възникването на ЕС като международна организация”, за което ищецът предвидил общо 6 часа, а друга тема -“Институции на ЕС – общ анализ” от шест часа. Такъв хорариум от шест часа в учебната програма няма. По принцип хорариума е по два часа, като всеки семинар има тема. По изключение когато е 15 часа общата сума на семинарите е общо по един час на тема. Ищецът увеличил обема на семинарите по тези теми за сметка на други теми, които отпаднали. В случая, наред с наднормения брой часове за една тема, а точно такава тема в учебната програма няма. Учебната програма се разработва катедрения съвет и се одобрява от факултетния съвет и тя става задължително условие за провеждане на занятие, а изпитите се провеждат на база на учебната програма. Според свидетеля става въпрос не само на нарушаване на хармонизирането на хорариума на темите, но и възниква конфликт от това на интереси между студенти и преподаватели. Учебната програма е изключително важен документ, по който да се водят занятията, основен документ за акредитация. В случая липсват, не са посочени какви трябва да се темите на студентските реферати, и когато не са посочени тези реквизити, очевидно качество на работата не може да има и не може да се контролира. Свидетелят сочи, че нередностите, които открили в неговите разработки и разминаването с учебната програма касаели и другата дисциплина „Сравнителна политология”. Проверката била предизвикана след разговор между титулярите на дисциплините и студентите и подадени писмени жалби на студентите, които са адресирани до Ректора и до Декана. Свидетелят също сочи, че е разговарял с част от подалите жалба студенти и последните потвърдили, че темите на семинарите, които им води ищеца не съвпада с учебните програми, както и споделили за арогантно поведение на ищеца спрямо тях, което няма отношение към учебния план. Той им казвал, че са глупави, че за нищо не стават. В работата си като ръководител на катедра не е поставял тази тема, защото това са трудно доказуеми неща. Свидетелят сочи, че поставените от ищеца към студентите изисквания при т. нар. “извънаудиторната” заетост на студентите се определя като свръх изисквания, които правят и отличниците силно уязвими. Те биват длъжни на подготвят реферат, ако не са присъствали на упражненията. Никъде в закон или правилник нямало изискване за творчеството на студентските работи. Св.доц.К. Л. – лектор при ответника по дисциплините - “Философия на науката”, “Съвременна философия” и във П. - „Сравнителен анализ на теориите за международните отношения” и „Европейска система за сигурност – международни и регионални аспекти”, по които ищецът води упражненията. Сочи, че титулярът по дисциплините разработва програмата и съставя лекционен курс и съдържателно, както и темите, които трябва да се покрият с със семинарните упражнения. Свидетелят сочи, че ищецът д-р Б. представил разработки, които покривали около 20 % от темите, които трябва да бъдат покрити. И в тях „влиза какво ли не, но не и важни философи на науката на ХХ век“. Свидетелят сочи, че К. П. е една от основните фигури на неговия курс и за него са посветени около четири лекции, но нито веднъж ищецът не е споменавал този философ в упражненията си. Тези упражнения свиват границата между теория на знанието, теория на познавателния процес и философия на науката. Според свидетеля ищецът е включил материали по всякакви възможни дисциплини и ако действително той го покрива на упражнения, това означава да покрие целия курс по философия, а те са със специалност Философия, но изучават философия на науката. Ищецът е проявил пълно неглижиране и пренебрегване на програмата, която е разработил свидетеля като титуляр на посочените дисциплини. В показанията на свидетеля се установява наличие на конкретен научен спор между него и ищеца. Свидетелят сочи, че разработеното от него е задължително за ищеца като асистент, който трябва да продължава при разработването на темите на титуляра. Асистента трябва да продължи политиката на разработване и провеждане на лекциите. Има програма, по която той трябва да води упражненията, но ищецът не го е правил. Това, което преподавал ищецът се отразявало негативно на студентите при провеждането на изпитите. . Студентите се занимавали в неговите часове, както те са споделяли със свидетеля, с неща толкова абстрактни и отдалечени от това, което е развито като програма. Свидетелят сочи, че лично е разговарял със студенти за начина на провеждане на упражненията при ищеца. Св.Б. М. , също преподавател по няколко дисциплини, по който ищецът д-р Б. е асистент и води семинарните упражнения, като свидетелят сочи, че е титуляр по дисциплините „Теория на политическия мениджмънт”, „Теория на политиката” и “И. на политическите идеи”. Свидетелят сочи, че по дисциплината “Теория на и политическия мениджмънт” приблизително в текста, който е дал първоначално при обсъждането, по първата дисциплината съвпадението е около 60 – 65 %. По втората дисциплината съвпадението е около 30 % и по третата дисциплина съвпадението е нулево. Не ставало дума за оценка в съдържателен план на тези разработки, тъй като там вече може да има преценка за научност, а се касае до извод в посоченото процентно отношение дали има съвпадения между учебната програма, лекциите и семинарните занятия, които ищецът трябвало да провежда и се установили приблизително посочените от свидетеля проценти. Свидетелят е категоричен, че по дисциплината “История на политическите идеи”, в дадената като методическа разработка от ищеца за семинарни занятия нямало никакво съвпадение. Тези оценки и констатации, които твърди свидетелят сочи, че ги е дал на база на това, което е извършил като сравнение като теми, брой часове и те са обсъдени на катедрен съвет като програми. Свидетелят сочи, че не е разговарял със студентите по въпроса на това как ищецът провежда семинарите, но когато е влизал в час, сочи, че ги е питал до къде са стигнали на упражненията,получавал е обратна информация. Свидетелят сочи, че от страна на ищеца е имало предложение той като асистент в упражненията да акцентира само върху няколко обрасти, а свидетелят да води лекциите върху другите, на което свидетелят не се е съгласил, тъй като имало утвърден учебен план, към който трябвало да се придържат. Св.доц.Г. А. – Декан на ФФ в Ю. и преподавател по дисциплината “Антична философия”, по която д-р Б. води семинарните упражнения, сочи, че програмата, която е одобрена от факултетния съвет и преминава и на акредитация от Националната агенция за акредитация и въз основа на тези програми на висшето училище се дават акредитация или се отказва. Ако не се признаят учебните програми, не се получава акредитация на висшето училище. Свидетелят сочи, че дисциплината, по която преподава е ключова, тъй като се поставя основата на знанията на студентите. Свидетелят води лекциите с хорариум от около 60 часа лекции и 60 часа упражнения, което е много тежка програма. В работата му със студентите установил, че в 2/3 от учебната година ищецът е изчерпал само една минимална част. Ключови за разбирането на дисциплината “Философия” като П. и А. останали не разгледани. Така, че несъответствието между това, което ищецът е работил на семинари със студентите и това, което е заложено като програма според свидетеля е изключително голямо. Работата на свидетеля като лектор е да изнеса ключовата информация по темите, а задължение на ищеца по време на упражненията да разисква концепции, които студентите трябва да разберат. Студентите непрекъснато споделяли на свидетеля, че не се занимавали изобщо с такива теми. Въобще нито са стигнали до там, нито са разисквали такива теми. В упражненията трябва да се разискват тези проблеми. Свидетелят сочи, че е формирал мнението си въз основа на споделена информация от студентите. Пускал е контролни за по десет минути и въз основа на това установил, че не знаят основни неща. Свидетелят се е запознал лично и със записките на студентите, водени от семинарни занятия. Сочи, че титулярите по дадена дисципрлина разработват програмата, която се утвърждава и въз основа на нея се получава и акредитация и която програма следва да се следва от асистента. Свидетелят е категоричен в показанията си, че ищецът не е водил часовете си по тази дисциплина и оставил огромни пропуски особено във философията като П. и А.. Поискали от ищеца да представи програма как си води семинарните занятия. От изготвената и представена такава от ищеца не съответства на утвърдената учебна програма за дисциплината, по която свидетелят и титуляр при сочене на конкретни данни относно задължението например да проведе 43 теми в 60 часа и упражнения по 43 теми, като свободата в случая е, че може да пропусне някоя по-незначителна от тях, а теста, визиран в тази учебна програма е абсолютно неизпълнима от студентите. От една страна, поради липсата на достъп до литература, от където да ги научат тези неща и поради наличие на някои въпроси, които нямали нищо общо с античната философия при даден конкретен пример от свидетеля на въпрос № 5 от утвърдената от него като лектор учебна програма и разработката за семинарни занятия по нея от ищеца. Според свидетеля, в съдържателно отношение ключови понятия за разбиране на античните философи са останали неразгледани. Основното, което трябвало да се разгледа в един такъв курс са ключовите философи, защото те поставяли основа за по-нататък. Като теми задължително трябвало да присъстват А., П. и С.. Във всички университета тези автори присъствали с най-голяма тежест. Сочи, че изпитите на студентите са ми много трудни, защото те нямали елементарни понятия. Процедурата по промяна на учебната програма и по нейното неспазване се разглежда на катедрен съвет. Ако преподавателят има някакво различно виждане, то трябва да се обсъди на катедрен съвет, да се съгласува и да бъде прието. Тук няма различна интерпретация, като ищецът поставял акцент върху историческите факти, а не се касае до дисциплина история. Според свидетеля има множество жалби от студенти, съдържащи оплаквания за грубо и арогантно държане на ищеца към тях, като по този въпрос е разговаряно многократно с ищеца. Свидетелят сочи и на случаи, при които студенти са оттегляли жалбите си, поради отказ на ищеца да им даде подпис за заверка на годината. Като свидетели по делото са разпитани и студенти. Св. Е. К. сочи, че е студентка съм във Ф. факултет, трети курс. Познава ищеца д-р Б., който й води упражненията. Свидзетелят сочи за системно неспазване от ищеца на определения лекционен график. Сочи и за закъснения на ищеца за провеждане на семинарни занятия или изобщо не идва на занятия. Твърди, че на 30.01.2014 г. вместо четири семинарни занятия са проведени само две. На 06.02.2014 г., ищецът закъснял с 25 минути. Свидетелката сочи, че ищецът обичал да обижда и това се случва системно, както и че на упражнения е споделял неща от личния си живот, а разглежданите на упражненията теми не били свързани с дисциплините. По-голямата част от впечатленията на свидетелката от работата на ищеца, ги определя като състояние на обидена. Сочи, че ищецът е отправял към целия курс репликата: „От вас политолози няма да стане”, а към студентката М. Л.: „вие сте тъпа, колежке”, както и сочи за поставено от ищеца изискване за заверка на семестъра срещу закупуване на негова книга Св.А. Г. също студентка във ФФ на Ю., специалност “П...”, трети курс, сочи, че ищецът д-р Б. й води упражнения. Водил е доста семинарни занятия, например по “Теория на политиката, политически системи и организации”. Повода свидетелката и други студенти да подадат жалба срещу ищеца е неговото унизително отношение по време на занятията към целия курс. Свидетелката сочи, че ищецът обиждал абсолютно всички, а спрямо студента М. Л., отправил репликата: „Колежке, вие сте тъпа”. Това отношение свидетеля сочи за системно от страна на ищеца и го определя като унижаване, обиждане, както и отправяне на обобщението: „ че от нас няма да стане нищо, няма да стане политолози, няма да се специализираме защото сме глупави“, което свидетеля определя и за демотивиращо. Сочи за изискване, поставено от ищеца за заверяване на семестър срещу закупуване на негова книга, както и за неспазване от ищеца на регламентираното работно време, изразяващо се в неидване на упражнения или закъснения. Св.М. Л. - студент при ответника, потвърждава подписа си върху докладната от 16.04.2014г. Поддържа изложеното в жалбата за изнесените твърдения за закъснения за работа от ищеца или не идва, за проявено от него арогантно поведение, съчетано с използването на грубости и обиди, както и сочи за отправена към свидетеля от ищеца реплика: “Вие сте тъпа колежке, на младите момичета по принцип не им се налага да мислят.”, към м. ф. 2014 г. Дата не помни свидетел, тъй като сочи, че такова отношение и поведение на ищеца спрямо студентите се определя не като прецедент, а практика. Сочи, че ищецът е принуждавал студенти да купуват написана от него литература, която продавал от багажника на колата си и която литература нямала нищо общо с това, което трябва ни се преподава по програмата на Университета, като е казвал, че закупуването на тази книгата е равна на заверка на семестър. Свидетелката сочи, че е сред редовните студенти, като ищецът понякога е закъснявал. Категорично по време на семинарни занятия не се е съобразявал с учебните програми на Университета, а занимавал студентите с подробности от личния си живот, говорил за неща като суфизъм които нямат нищо общо с темата и изучаваната специалност. Предлагал теми, които нямат връзка с предмета, за което студентите отправяли жалби до ръководството на Университета, към катедрата и факултета като цяло. Поддържам съдържанието на написаните жалби от нея и от колегите й и изложените в тях оплаквания от работата и отношението на ищеца. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По правната квалификация:правно основание чл.357 от КТ вр. с чл.358, ал.1, т.2от КТ вр. с чл.186 и сл. вр. с чл.188, т.2 от КТ. По допустимостта на предявения иск: предявеният иск е процесуално допустим-за допустимостта е достатъчно да се изведе от фактическите твърдения на ищеца, че с ответника е налице спор, който е трудов по естеството си по арг. на чл.357 от КТ - с предмет оспорване законосъобразността на заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. Правото на иск е надлежно упражнено, с представяне на редовна искова молба. Предмет на обжалване е заповед № 68/27.05.2014г. на Р. на Ю. „Н.Р.“ Б., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед, независимо че е издадена от ректора като орган на управление на висшето учебно заведение, не е индивидуален административен акт в конкретния случай, на каквито се приравняват издаваните от ректора на всяко едно висше учебно заведение актове, по реда на чл. 32, т.3 от Закона за висшето образование, и по отношение на които актове се прилага разпоредбата на чл.38 от ЗВО- те могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Чл.38 от ЗВО създава една правна фикция, че издадените от органите на висшето учебно заведение актове са индивидуални административни актове, но с уговорката на чл.59 от ЗВО, която препраща към КТ за неуредените случаи. Налагането на дисциплинарни наказания от ректора на висше учебно заведение не е уредено в ЗВО, поради което КТ има субсидиарно приложение и нормите на КТ важат както при налагане на наказанието, така и при последващо обжалване на заповедта с която се налага наказанието. Обжалването следва да бъде по общия исков ред, а не по АПК. При налагане на дисциплинарното наказание ректорът не действа като административен орган, а има качеството на работодател. По същество: Наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е процесуално законосъобразно- при спазването на всеки един елемент от постъпателно развиващия се динамичен фактически състав по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца – процедурата е реализирана при спазването на определените за това срокове /чл.194 от КТ/, с издаването на мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от закона съдържание /чл.195, ал.1 от КТ/, която е издадена и е последваща приемането на нарочни изрични писмените обяснения на ищеца, дадено по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193, ал.1 от КТ/, но само В ЧАСТТА, с която на ищеца е вменено извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на възложената работа /чл.187, т.3 от КТ/, поради разработване и провеждане за учебната 2013/2014г. на семинарни занятия, по които ищецът е асистент и води упражнения на студентите, не по установените и утвърдени от титулярите на дисциплините учебни програми. По отношение на това задължение се събраха достатъчно доказателства /гласни и писмени такива/, според които ответникът като работодател и съобразно чл.154, ал.1 от ГПК – при условията на пълно и главно доказване установи, че ищецът не е водил упражненията си , съобразно изискванията на утвърдения учебен план за съответната дисциплина. Касае се до извършено от ищеца съществено нарушение на свое основно трудово задължение, тъй като основен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и основно вменено задължение на ищеца е да води семинарните занятия по съответните дисциплини, а всички разпитани титуляри на тези дисциплина, както и трима студенти, сочат категорично, че както методите, така и темите на семинарните занятия значително се различават от утвърденият за учебната година 2013/2014г. учебен план. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели при отчитане на критериите на чл.172 от ГПК. Показанията на свидетелите са логични, последователни, допълващи се взаимно, както и съвпадат с писмените доказателства по делото. Липсват данни, индициращи за тяхна вероятна заинтересованост и/или недостоверност. Със събраните гласни доказателства съдът счита, че в достатъчна степен е проведено успешно доказване от работодателя неизпълнение на установените технологични и технически правила. Касае се до виновно неизпълнение на конкретни технологични и технически правила от ищеца и в този смиксъл неизпълнение на съществена възложена по силата на самата заемана от ищеца длъжност - работа - такива задължения, чието изпълнение е вменено като основно, съществено и преобладаващо основната трудова функция на ищеца, произтичащо от длъжностната му характеристика, за което страните не спорят. Става дума за неспазени и виновно нарушени от ищеца конкретно възложена работа, произтичаща директно от утвърдените учебни програми, които ищецът следва да спазва, и на технически правила, които са елемент от задълженията на ищеца по трудовото му правоотношение, в кръга на правомощията му относно начина на организиране на технологичния процес, относно начина, по който уговорената работа следва да бъде изпълнена, относно това с какви средства и в каква последователност и респ.продължителност и обем трябва да се извършат отделните трудови операции, от които се състои съответния вид работа /така вж. „Коментар на КТ“, изд.1997г., стр.337, от В.М., Кр.С. и Ат.В./. Ищецът не е спазил именно тези правила по извършване на преподавателската му дейност при съобразяване на утвърдените учебни програми за визирания период – учебната 2013/2014г. Неоснователно етвърдението на ищеца, че е наказан за едно и също нарушение два пъти, тъй като от съдържанието на заповед № 6/31.10.2013г. е видно, че на ищеца е вменено дисциплинарно нарушение за периода на учебната 2012/2013г. Така като с обжалваната заповед на ищеца са внесени няколко нарушения на трудовата дисциплина за законосъобразността на заповедта е достатъчно да се установи, че ищецът е осъществил едно от вменените му нарушения. Именно в посочената част заповедта е и процесуално законосъобразна, доколкото за това вменено нарушение изрично с писмо до ищеца, връчено му лично на 19.05.2014г. му е изискано обяснение и в което изрично е конкретизиран и периода на извършване на нарушението – учебната 2013/2014г. Изискването на обяснения е вменено като задължение на работодателя, което е съществен елемент от дисциплинарното производство. Задължително е за органа, който налага дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без поискване на обяснения – е незаконно /в този смисъл и Р.. № .../28.10.1988г. по гр.д. № 585/87г. на III гр.отд./. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, е абсолютно отменително основание. Прави дисциплинарното уволнение незаконно на процесуално основание и съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество /Р.. № 964/05.01.1988г. по гр.д. № 689/87г. на III гр.отд./. Тежестта да докаже, че такива обяснения за изискани от работника или служителя и че тези обяснения са именно във връзка с намерението на работодателя да инициира дисциплинарна процедура срещу служителя, е на работодателя,т.е. на ответната страна. Тази страна следва да представи в процеса доказателства, че са изискани обяснения от служителя именно във връзка с факта, че спрямо него започва дисциплинарно производство. Фактът на поискване на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан, може да се установява с всякакви доказателства /Р.. № 568/26.08.1988г. по гр.д. № 472/88г. на III гр.отд./. В случая ответната страна е ангажирала категорични доказателства в горната насока и при условията на пълно и главно доказване е установено, че именно по повод на образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство и по повод на конкретно намерение на работодателя във връзка с потенциалната възможност по ангажира на дисциплинарната й отговорност с конкретно посочени в поканата за обяснения нарушения на трудовата дисциплина от работодателя с писмо, връчено на ищеца лично на 19.05.2014г., е поискано даване на обяснения за горното нарушение. Императивно условие по чл.193, ал.1 от КТ се свежда до изискването искането и даването на обяснения да предхожда налагането на дисциплинарното наказание, което предполага, че обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието. Разширителното тълкуване на нормата н чл.193, ал.1 от КТ относно това дали обясненията са дадени в рамките на дисциплинарното производство и дали работникът респ.служителят е имал знание, че се намира в такова производство не намира опора в закона, тъй като КТ не съдържа регламентация на дисциплинарното производство /така Решение № 205 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 267/2009 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК/. Заповедта обаче не е в пълна степен мотивирана, съгласно чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като липсват посочен конкретна дата или период на извършване на част от визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина и по конкретно на вмененото неетично и арогантно поведение на ищеца спрямо студенти. Посочване в заповедта и на конкретната дата и/или на период на извършване на вмененото нарушение на трудовата дисциплина е съществен елемент от съдържанието и мотивировката на заповедта, с която се налага наказанието, както за преценка спазване на сроковете по упражняване от работодателя на дисциплинарната му власт /а рг.- чл. 194 от КТ/, а така също и за преценка дали и доколко е спазен от работодателя принципа за еднократност на наказването т.е. за едно нарушение да се наложи едно наказание. Независимо обаче, че по отношение на вмененото неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила по арг. на чл.187, т.3 от КТ, то данни за периода на продължаващо неизпълнение на това трудово и основно задължение от ищеца /за несъобразяване на темите на семинарните занятия с утвърдените от титуларите на дисциплините учебни планове и програми/ се съдържат в поканата за даване на обяснения /конкретизирано е, че касае периода 2013/2014г./, поради което следва да се счете, че по отношение на това вменено нарушение, макар и извън заповедта, с която е упражнена дисциплинарната власт на работодател, се съдържат данни , конкретизиращи нарушението, съобразно изискването на чл.195, ал.12 от КТ. Това е така, тъй като обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта, може да се формулира и в други документи, към които препраща заповедта, които има данни да са станали достояние да работника, като не е задължително тези документи да изхождат непременно от работодателя / в този смисъл Р. № 278 от 19.05.2011г. по гр.д. № 1276/2010 г.., г. к., ІV г. о. на ВКС; Р. № 460 от 17.06.2010г. по гр.д. № 465/2009 г., Г. К., ІІІ г. г. на ВКС/. В случая това е станало с връчване на писмото – покана за даване на обяснения до ищеца и в този смисъл за последния са станали ясни горните обстоятелства. Установи се при условията на пълно и главно доказване от работодателя и на факта, че на 30.01.2014г. ищецът не е провел две семинарни занятия, както и че на 06.02.2014г е закъснял с 25 минути. Но тези нарушения на трудовата дисциплина, не могат да се квалифицират като системни по см. на чл. 190, ал.1, и не попадат в нито една от хипотезите на т. от 1 до т.3 на чл.190 от КТ, което е основания за налагане на най- тежкото по вид дисциплинарни нарушения, но във всички случай представляват нарушения на трудовата дисциплина, но не се характеризират с такава тежест и не представляват такова тежко неизпълнение на вменените трудови задължения , а следва да се преценяват от работодателя при съвкупния анализ изобщо при изпълнение на трудовата дейност и конкретните трудови функции от работника, респ.служителя и при съпоставяне изобщо на данните на начина на изпълнение на трудовите задължения на работника, респ.служителя. По отношение на това вменено нарушение работодателя е изискал и предварителни обяснения. В останалата част, по отношение на вмененото от работодателя нарушение от ищеца на етични и морални правила , за арогантно и обидно отношение към студентите и по специално към студента М. Л. заповедта е немотивирана, съобразно минималното изискване за съдържание по чл.195, ал.1 от ГПК. Липсва както посочване на дата, така и на конкретика на това поведение. Макар да няма оплакване в исковата молба от ищеца /съдът е длъжен да прецени законосъобразността на упражнената дисциплинарна власт на работодателя само на поддържаните и изтъкнати от ищеца оплаквания/, липсата на мотивировка за вмененото в тази част нарушение и по специално на датата и конкретно обективирано такова поведение от ищеца е от значение във връзка с изтъкнатото от ищеца твърдение в ИМ, че за подобно нарушение вече е и бил наказван от работодателя и която заповед не е оспорвал. Всяко едно подобно поведение представлява самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, поради което следва да бъде конкретизирано с дата, време на извършване, тъй като се установи, че св.Л. многократно е подавала жалби за такова поведение на ищеца и в показанията си сочи дори за модел на поведение и отношение и в тази връзка с непосочване на конкретната дата, време, място и начин на отправяне на обидните думи към този св. /за което конкретизара на израза се съдържа само в писмената покана за обяснения, но не и в самата заповед, ангажираща дисциплинарната отговорност на ищеца/, сочи, че само на това основание заповедта в тази част е незаконосъобразна и не следва да се разглежда дали е установено от работодателя основанието за реализиране отговорността на ищеца в тази част, незавиксимо, че конкретика на начина на обективиране на такова поведение от ищеца спрямо св.Л. се съдържа единствено отново във връчената на ищеца покана да даде обяснения, но и в тази покана няма конкретизиране на ясно разграничимо време, дата, период на извършване, което препятства преценката, както на сроковете по ч.194 от КТ, така и на принципа за еднократност на наказването, при твърдения от ответника и наличие на данни по делото, иднициращи за многократни такива прояви на ищеца спрямо студенти, включително и спрямо св.Л. Неоснователно е изложеното в ИМ от ищеца, че заповедта не отговоря по форма и съдържание на индивидуален административен акт, като съображения за естеството й съдът е изложил в изложението си по-горе, касаещ допустимостта на обжалването по общия исков ред по ГПК. Неоснователни са и твърденията на ищеца, че обжалваната заповед е материално и процесуално незаконосъобразна поради упражнена дисциплинарна власт от работодателя и при проявено дискриминационно отношение към ищеца, изразяващо се в неравностойно третиране по отношение на казване на действие, респективно бездействие от страна на ищеца във връзка с вменено нарушение с трудовата дисциплина в обжалваната заповед, в сравнение с лицето доц. В. Н., за която ищеца твърди, че пет години системно отсъствала и не изпълнявала служебните си задължения и за което работодателят не е приложил еднакъв подход при определяне вида и степента на дисциплинарното наказание, тъй като същата е наказана само със забележка и не е атестирана, на последната атестация има отрицателна оценка. Ето защо в обявения за окончателен доклад по делото е допълнен и с това фактическо твърдение на ищеца, с оглед на което е и по аргумент на чл. 9 - 13 и следващите вр. с чл.20 от Закона за защита от дискриминация е указал и разпределил доказателствената тежест по отношение на това твърдение на ищеца за незаконосъобразност на заповедта при упражняване от работодателя на дисциплинарната му власт, като самостоятелно основание и смисъл в изложения чл. 9 от същия закон, който е специален по отношение на разпределение на доказателствената тежест в общия исков процес по чл. 154 от ГПК, а именно, че в производството за защита от дискриминация, след като една страна твърди проявено според нея такова дискриминационно отношение, следва да докаже факти от които може да се направи извод, че е налице такова дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4, ал.1 и сл. от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), а ответната страна следва да проведе насрещно пълно доказване, че правото на равно третиране не е нарушено. В тази насока е и решение на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГК, което е задължителна практика на съдилищата, решение № 1002/7.01.2010 г. по гр. дело № 3800 на ІV ГО на ВКС. Ето защо, с оглед разпределението на доказателствената тежест по отношение на допълнение на доклада на съда с твърдение от ищеца за упражнена дисциплинарна власт от работодателя - пр.основание чл.20 от ЗЗДискр. и при проявено дискриминационно третиране на ищеца спрямо друг служител е дадена възможност и на двете страни, да ангажират съответни доказателства, като ищецът установи спрямо кое конкретно лице при идентични обстоятелства спрямо него е постъпено дискриминационно по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр./т.е. ищецът следва да установи наличието на факти, от които може да се направи обосновано предположение, че е налице дискриминация - различно третиране на ищеца спрямо други лице/лица в аналогична ситуация/ и едва след провеждане на такова доказване, само индициращо вероятния факт, от който може да се направи извод, че е налице дискриминация по см. на чл. 4 и сл. от Закона за защита от дискриминация, то в тежест на ответната страна е да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено спрямо ищеца, като с оглед спецификата на възражението и свързаното с него различен подход при разпределение на доказателствената тежест, на осн. чл.9 от ЗЗДискр. съдът ще дължи и допълнително определение по указване разпределение на док.тежест при представяне на доказателства от ищеца, идициращи оборимото предположение за неравностойно третиране в аналогична ситуация.Такова доказване от ищеца не се установи, че спрямо него е подходено различно от работодателя при аналогична и/или сходна ситуация, поради което и на основание чл.9 от ЗЗДискриминация съдът не е указал на ответника да проведе насрещно доказване на тезата на ищеца. Поради липсата на установено такова предположение от ищеца, то в тежест на тази страна /по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК/ е да понесе и последиците от недоказването му, а именно оставяне без уважение това твърдение за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Останалите твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед от ищеца в ИМ касаят оспорване на авторството и съставомерността на вменените му дисциплинарни нарушения, по отношение на които се съдържат мотиви в обстоятелствената част на изложението. По индивидуализацията на дисциплинарното наказание:Независимо от това, че работодателят разполага с дисциплинарната власт, последната не може и не следва да се упражнява произволно, а при съблюдаване на установените в разпоредбата на чл.198 от КТ обективни критерии за определяне на вида дисциплинарно наказание. Последното предполага реализиране на принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението /така вж. “Коментар на КТ” – стр.343, изд.1997г./. Именно нормативно установените в кумулативност критерии за индивидуализация на дисциплинарното наказание сочи на допустимостта на съдебен контрол и по отношение извършената от работодателя преценка в тази насока. Именно последното също е налице, което определя налагането на избраното по вид дисциплинарно наказание за законосъобразно. Обективно тежестта на нарушението – изразяващо се в обективната преценка на фактически извършеното /значимостта на неизпълненото задължение/ преценено, във връзка с конкретните обстоятелства, при които е извършено и във връзка с поведението на работника/респ.служителя, формата на проявеното работника субективно отношение спрямо извършеното, както преди, така и след вмененото му трудово нарушение.Тежестта на нарушението е основният критерий, който се формира от цялостната характеристика на деянието от обективна и субективна страна. Сред критериите за избор на вид наказание от значение и преценка е и значимостта на неизпълненото задължение с оглед характера на самото задължение, степента на неговото неизпълнение (пълно или частично), количествената страна на неизпълненото задължение (повторяемост, системност), както и естеството и спецификата на самата трудова функция, изпълнявана от работника, респ.служителя. В съдебната практика се възприема, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, когато е налице неизпълнение на основно и важно задължение, което е сърцевината на трудовата функция на работника. Значимостта на неизпълнението може да се обуславя и от количествени характеристики,както и когато е налице повторяемост и системност при неизпълнението или извършване на множество нарушения на трудовата дисциплина. От събраните по делото доказателства се установи, че по естество вмененото неизпълнение на трудовата дисциплина от ищеца касае негово съществено трудово задължение и трудова функция, както и че се касае до системност по отношение на непровеждане на водените от ищеца семинарни занятия по всички дисциплина, а не по няколко от тях, както и че се касае не само да частична, по част от дисциплините пълно несъобразяване с утвърдените от учебния план програма за тези занятия, което сочи на извод за законосъобразност в обосновката на работодателя да наложи по –тежко по вид наказание – предупреждение за уволнение. Допълнителен аргумент в тази посока е и данните за проявено пряко субективно отношение на ищеца към вмененото нарушение, а така също и при установени от работодателя данни, че спрямо ищеца е наложено дисциплинарно наказание в 1-годошиния срок от изтичане на срока за друго такова, наложено от работодателя. Съобразяването от работодателя на горните обстоятелства и отразяването им като част от мотивировката на заповедта, безспорно очертават съответствието на нарушението с вида на наказанието и най – вече обстоятелствата, при които то е извършено. Обосновката в посочения смисъл също е част от мотивировката на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание и като такава съдът също дължи преценка /така Р. № 1678/01.12.1999г. на ВКС по гр.д.№ 570/99г., ІІІ гр.отд., Р. № 608/13.09.1994г. по гр.д.№ 367/94г., ІІІ г.о./, което условия в случая също е спазено от работодателя, тъй като съотвествието на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение подлежи на съдебен контрол /вж. в тази насока Решение № 1658 от 27.10.2005г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 1326 от 2.11.1999г. на ВКС по гр.д.№ 219/99г. ІІІ г.о.; Решение № 1678 от 1.12.1999г. на ВКС по гр.д.№ 570/99г., ІІІ г.о.; Р. № 1440 от 3.10.2005г. на ВКС по гр.д.№ 974/2003г., ІІІ г.о.; Р. № 1533 от 28.12.1999г. на ВКС по гр.д.№ 435/99г., ІІІ г.о./, което сочи, че и вида н наложеното от работодателя наказание е съобразено с критериите, визирани в чл.189 от КТ По изложеното предявеният иск е неоснователен. Обжалваната заповед е процесуално и материално законосъобразна в посочената в обстоятелствената част на решението част, което е достатъчно за отхвърляне на иска като неоснователен. По разноските: С оглед изхода от спора ответната страна е поискала присъждане на разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, реализирал процесуално представителство на тази страна. Безплатността на производството по трудови спорове по чл.359 от КТ, касае неплащане от работника, респ.служителя на такси и разноски по производството, но не и от направените по делото разноски от насрещната страна. Ето защо по арг. на противното на чл.359 от КТ вр. с чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.- за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в последната редакция към м.март 2014г., на ответната страна следва се заплати от ищеца сумата от 200 лв. направени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл.чл.357 от КТ вр. с чл.358, ал.1, т.2от КТ вр. с чл.186 и сл. вр. с чл.188, т.2 от КТ и по арг. на противното на чл.359 от КТ вр. с чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК вр.с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът РЕШИ: Отхвърля предявения иск от ищеца д-р Я. Х. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]Бл......, против Ю. у. „Н. Р.“ , с адрес: [населено място] ....., ул.“представляван от проф.д.н. И. М. – Р.– за признаване за незаконосъобразна и отмяна на Заповед № 68 от 27.05.20014г., издадена от Р. на Ю. „Н. Р.“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „Предупреждение за уволнение“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Осъжда, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Я. Х. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]Бл., да заплати на Ю. у. „Н. Р.“ , с адрес: [населено място] ..., ул.“И, представляван от проф.д.н. И. М. – Р. сумата от 200,00 /двеста/ лева, направени по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.259, ал.1 от ГПК Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд. На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |