Решение по дело №2012/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, във вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв. М.О., против Заповед №3282з-4432/04.10.2023г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. Със заповедта, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т.1, предл. първо и второ и чл.201, ал.1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор С.П.Д. – старши полицай на ГКПП – Малко Търново от Гранично полицейско управление – Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че дисциплинарно наказващият орган неправилно е квалифицирал установените нарушения като системни по смисъла на §1, т.22 от ПЗР на ЗМВР. Оспорва наличието на нарушение, състоящо се в оставяне на граничен печат тип „Шенген“ в автоматизирано работно място (АРМ) №9 при ГКПП – Малко Търново. Според него в мотивите на заповедта неправилно било прието, че това нарушение представлява неизпълнение на Заповед №797/28.02.2011г. на директора на ГДГП, тъй като същата била издадена въз основа на отменената през 2015г. Инструкция №Iз-1405/24.07.2009г. (отм.), като освен това в противоречие с нормата на чл.18, ал.3 от действащата Инструкция №8121з-1492/04.11.2022г. не била издадена нова заповед за определяне реда, отчета и контрола за граничните печати. По отношение нарушението, състоящо се в предоставяне за работа на индивидуалната парола за достъп до АИС-ГК на мл. инспектори П.Т.. и Я. Т., жалбоподателят счита, че в тази част заповедта е немотивирана поради липса на констатации за регистрирани действия на потребителя. В условията на евентуалност се изтъкват доводи за малозначителност на нарушението, както и за липса на дисциплинарно нарушение, доколкото същото не било извършено виновно от жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М.О., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски съгласно списък (л.131), като представя договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ плащането на договореното възнаграждение на адвокат (л.109).

Ответникът по оспорването – директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуален представител юрисконсулт И., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

                                                                      I.                     ФАКТИТЕ:

На 17.04.2023г. жалбоподателят С.Д. ***, като съгласно оперативен дневник за разпределение на личния състав (л.75) и фонова ротация №1 (л.74) е бил разпределен да извършва гранични проверки на гише /АРМ/ №9 за времето от 10:41 часа до 14:17 часа.

Според докладна записка рег.№4069р-7978/17.04.2023г. (л.78-79), изготвена от мл. инспектор П.Г.– командир на отделение на ГКПП-Малко Търново, същият е провел инструктаж на дежурната смяна по план с peг.№4069р-7975/17.04.2023 г. за провеждане на инструктаж за времето от 08.00 ч. до 20.00ч. на 17.04.2023 г. (л.80-82), като запознал служителите с актуалната оперативна обстановка и поставил задачи за изпълнение по време на дежурството. Присъствалите служители удостоверили с полагане на подписа си, че са запознати с план инструктажа на 17.04.2023г. в 08:00 ч., в т.ч. и жалбоподателят (л.82).

От копието на дневника за приемане и сдаване на граничните печати се установява, че за дежурната смяна на 17.04.2023г. на мл. инспектори С.Д. и Я. Т. са били зачислени гранични печати за извършването на гранични проверки (л.77).

Със Заповед №3282з-1732/21.04.2023г. на директора на ГДГП било наредено извършване на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР във връзка със съобщение рег.№4439р-5230/19.04.2023г. от началника на ГКПП-Силистра за това, че на 19.04.2023г. на ГКПП – Силистра за излизане от страната се явил лек автомобил, марка „Нисан“, с турски рег. №34FVL164, управляван от турския гражданин Sahanlar Aykut, роден на ***г., паспорт №U12410248, шенгенска виза, изд. от Италия №04103578, валидна до 02.06.2023г. В посочения автомобил пътували и лицата: Sahanlar Refie, род. на ***г., паспорт №U27042725, шенгенска виза, изд. от Франция №*********, валидна до 11.08.2023г.; Sahanlar Zeynep, род. на ***г., паспорт №U27039614, шенгенска виза, изд. от Франция №*********, валидна до 13.10.2023г. и Sahanlar Alperen Mete, род. на ***г., паспорт №U27042338, шенгенска виза, изд. от Франция №*********, валидна до 13.10.2023г.

В хода на извършената гранична проверка служителите на ГКПП – Силистра констатирали, че посочените лица нямат положени гранични печати при влизане в страната и не са регистрирани в АИС – ГК. Установено било, че автомобилът и пътуващите в него лица са преминали през ГКПП Малко Търново на влизане в страната на 17.04.2023г. около 12:30ч.

На турските граждани е било предложено да им бъде поставен граничен печат и документите да бъдат обработени и въведени в АИС-ГК, след което те да продължат пътуването си (съгласно разпоредбите на Шенгенския кодекс и Регламент №2016/399, Приложение №8). Лицата отказали и заявили, че се връщат на ГКПП – Малко Търново за обработка на документите и поставяне на гранични печати по надлежния ред. Впоследствие се установило, че след напускането на района на ГКПП-Силистра, чуждите граждани се отправили към ГКПП Русе - Дунав мост и на 20.04.2023г., около 02:36ч., са излезли от Република България.

За резултатите от извършената проверка била изготвена справка с peг. №3282р-17096/26.06.2023г. от комисия, назначена със заповед №3282з-1732/21.04.2023г. на директора на ГДГП (л.56-71). В тази справка било посочено, че при извършен преглед на записите от камерите за видеонаблюдение на ГКПП-Малко Търново, на 17.04.2023г., около 12:38 ч., в обхвата на камера №27 било видимо наличие на колона от автомобили, сред които и кросоувър, бял на цвят, с марка „Нисан“ с рег. №34FVL164. Около 12:43ч. от автомобила слезли мъж и жена, а от задните врати слезли момче и момиче, като мъжът носел в ръцете си червени на цвят документи с форма и размери на документи за пътуване (паспорти), които подал към отвора на АРМ №9. От камера №24 било видно, че служителят на АРМ №9 – мл. инспектор Я. Т., жестикулирайки, посочил в посока назад към колоната от автомобили, поради което водачът на автомобила и пътуващите лица се качили обратно в автомобила и се придвижили с него напред. От видеозаписа се установява, че около 12:46ч. от АРМ излязъл мл. инспектор С.Д. и с жестове насочил част от колите към другото платно, на което е разположено АРМ №11. Лекият автомобил с марка „Нисан“ с рег. №34FVL164, е бил пред АРМ №9. Около 12:48 ч. автомобилът тръгнал и спрял пред АРМ №9, но жалбоподателят с жест насочил пътуващите в същия л.а. да продължат напред. Около 12:51ч. процесното МПС било спряно от митнически служител и след като митническата проверка приключила, автомобилът продължил напред.

В справката било прието, че служителят, който е извършил граничната проверка на лицата в автомобилите, осъществил същата, без да идентифицира пътуващите лица. С това било налице нарушение на системата от последователни действия при извършването на граничната проверка и по-конкретно реда за извършване на цялостни гранични проверки на граждани на трети страни при влизане в страната, регламентирани в Инструкция №8121з-1492 от 04.11.2022г.

В наблюдавания период било установено също, че трима служители се редуват да работят на АРМ №9, без да се регистрират със собствени акаунти в АИС-ГК, като освен това с един граничен печат работят няколко служители.

За изясняване на това обстоятелство от дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР била предоставено писмо вх.№5290р-9717/18.05.2023 г. (л.73), съдържащо информация, че за времето от 10:41ч. до 14:17ч. на АРМ № 9 (времето на фонова ротация № 1) на ГКПП-Малко Търново, служителите, извършвали гранични проверки на 17.04.2023г., са:

- за времето от 10:41 ч. до 10:41 ч. - Я.Н.Т.;

- за времето от 10:48 ч. до 11:29 ч. - С.П.Д.;

- за времето от 11:32 ч. до 11:41 ч.- П.И.Т.;

- за времето от 11:45 ч. до 14:17 ч. - С.П.Д..

От прегледа на записите от видеонаблюдението на АРМ №9 било констатирано още, че след като приключил работа на АРМ №9, младши инспектор Я. Т. оставил граничните си печати и напуснал работното помещение. Около 11:21ч. младши експерт П.Т. седнал да работи на АРМ с индивидуалната парола на младши инспектор Д. и с граничния печат, с който преди това е работил младши инспектор Я. Т.. По-късно, около 12:30ч., било установено, че младши инспектор Я. Т. работи с индивидуалната парола и печат на С.Д..

При така изложените факти комисията направила извод, че са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служителите на ГКПП Малко Търново, изразяващи се в това, че при извършване на граничните проверки не се прилагат законовите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове, както и актовете на Правото на Европейския съюз, регламентиращи тази дейност. Затова членовете на комисията предложили спрямо поименно посочени в справката служители от ГКПП – Малко Търново да бъдат образувани дисциплинарни производства по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР.

На 12.07.2023г. двама от членовете на дисциплинарно разследващия орган, определен със заповед №4070з-1687/30.06.2023г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“, се запознали с предоставените материали (справката от 26.06.2023г., писмото от директора на ДКИС с информация за имената на служителите извършили гранични проверки на 17.04.2023г., разпечатка от модул „Ротация“, оперативен дневник за разпределение на личния състав, дневник за приемане и сдаване на гранични печати) и ги приобщили като доказателства за нуждите на проверката с протокол рег.№4070р-19142/12.07.2023г. (л.53).

Съгласно протокол с peг. №4070р-19372 от 14.07.2023 г. (л.83-85) членовете на комисията извършили преглед на записи от камерите, разположени в зоната на ГКПП – Малко Търново.

На 03.08.2023г., със своя Заповед №3282з-3265/03.08.2023г. директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ образувал дисциплинарно производство срещу мл. инспектор С.П.Д. (л.15-16). В заповедта било посочено, че на 17.04.2023г. служителят е извършил следните системни нарушения на служебната дисциплина, за което на основание чл.201, ал.1, т.2 ЗМВР следва да се наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“:

1.                   На 17.04.2023г. на ГКПП-Малко Търново жалбоподателят допуснал за влизане в Република България лек автомобил, марка „Нисан“, с турски рег. №34FVL164, с четири лица турски граждани, без на същите да бъде извършена гранична проверка, с което не е изпълнил разпоредбата на чл.30, ал.1 от Раздел I „При влизане в страната“, Глава втора „Ред за извършване на цялостни гранични проверки на граждани на трети страни“ от Инструкция №8121з-1492/04.11.2023г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на ГКПП. Прието било, че с поведението си С.Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“;

2.                   На 17.04.2023г. на ГКПП-Малко Търново мл. инспектор Д. е предоставил за работа индивидуалната си парола за достъп до АИС „Граничен контрол“ на мл. инспектор Я. Т. и мл. инспектор П.Г., с което нарушил разпоредбата на чл.18, ал.3 от Заповед №8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени организационно-технологичните правила за работа с АИС „Граничен контрол“. С описаното де Я.е Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“;

3.                   На 17.04.2023г. на ГКПП-Малко Търново мл. инспектор Д. е оставил граничния си печат тип „Шенген“ в АРМ №9, като за времето от около 12:30ч. до 12:46ч. мл. инспектор Я. Т. извършвал гранични проверки с печата на жалбоподателя, с което била нарушена разпоредбата на т.5.1.1. от заповед №797/28.02.2011г. на директора на ГДГП. Прието било, че с това поведение жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“

С посочената заповед била определена комисия (дисциплинарно разследващ орган), която да събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши всички процедурни действия по доказването на дисциплинарните нарушения, както и да изготви в срок до 01.09.2023г. обобщена справка и становище за наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо мл. инспектор С.Д..

На 15.08.2023г., на осн. чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.1, пр.1 от ЗМВР, на жалбоподателя била връчена покана peг.№4070р-22770/15.08.2023г. (л.41-42) за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство против него, като му били разяснени и правата, с които разполага съгласно чл.207, ал.8 от ЗМВР. С поканата на Д. била предоставена възможност в срок до 18.08.2023г. да даде писмени обяснения, адресирани до впд директор на ГДГП, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Поканата била връчена лично на жалбоподателя на 15.08.2023г. в 14:20ч. На същата дата и час служителят удостоверил с подписа си, че е запознат със заповедта за откриване на дисциплинарното производство (л.16, гръб).

На 15.08.2023г. Д. депозирал писмените си обяснения, регистрирани с вх.№4069р-17844 (л.46), в които посочил, че на процесната дата -17.04.2023г., в 07:30ч., застъпил на смяна на ГКПП-Малко Търново, получил гранични печати №L351, L352 и служебното си оръжие, като по време на фонова ротация №1 за времето от 10:41ч. до 14:17ч. бил разпределен на гише №9. В обясненията си изложил, че около 12:15ч. е уведомил командира на отделението, че му се налага да бъде сменен за тоалет и обяд, като предвид желанието да се завърне възможно най-бързо на работното си място пропуснал да се отпише от акаунта си в АИС-ГК. По време на отсъствието си бил заместен от мл. инспектор Я. Т.. Заявил, че около 12:30ч. се е върнал обратно на гише №9 и по време на смяната с колегата му се заблудил, че процесният автомобил и лицата в него са преминали гранична проверка и пропуснал това МПС за митническа проверка и влизане в страната.

С протокол рег.№4070р-23151/18.08.2023г. (л.50-51) двама от членовете на дисциплинарно разследващия орган осъществили действия по приобщаване на следните документи към материалите по дисциплинарното производство:

·                      справка за пътуване на превозно средство, марка „Нисан“, с рег. №34FVL164 от Турция (л.86);

·                      4 бр. справки за пътуване на лице - чужд гражданин /граждани на Турция/ – (л.87-90);

·                      кадрова справка с peг.№4069р-14681/06.07.2023г. за професионалния стаж и служебната дисциплина в МВР на младши инспектор С.П.Д. (л.91), от която се установява, че С.Д. е постъпил на работа в МВР на 01.12.1994г., последователно заемайки различни длъжности, последната от които е тази на старши полицай в ГКПП – Малко Търново при ГПУ – Малко Търново към РГДГП Елхово. По време на службата му е бил награждаван три пъти с писмена похвала. Няма данни за налагани предходни наказания, които да не са заличени по реда на чл.213, ал.1 от ЗМВР;

·                      специфична длъжностна характеристика за длъжността „полицай-старши полицай“ в ГКПП от ГПУ към РДГТП при ГДГП – МВР (л.93-94), ведно с протокол рег.№4069р-21312/20.07.2022 г. за запознаване на младши инспектор С.П.Д. с длъжностната характеристика на 19.07.2022г. (л.92-94);

·                      контролен лист с peг. №4069р-2596/30.01.2019 г. (л.119) за запознаване с писмо peг. №4070р-1561/29.01.2019 г. (л.112) с приложен към него Списък с актуалните вътрешноведомствени нормативни актове по направление на дейност „Гранични проверки“ (л.113-118), като в контролния лист жалбоподателят е положил имената и подписа си на 17.02.2019г.;

·                      контролен лист с peг.№4069р-31974/16.11.2022г. за запознаване на служителите от ГКПП-Малко Търново, извършващи гранични проверки, с Инструкция peг. № 8121з-1492/04.11.2022г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове” (л.99), като под №12 в контролния лист са изписани имената и е положен подпис от жалбоподателя с дата 17.11.2022г.

На 23.08.2023г. ДРО изготвил обобщена справка от дисциплинарното производство с рег. №4070р-23696/23.08.2023г. (л.29-40). В нея бил направен подробен анализ на доказателствата, събрани от комисията. Изложени били доводи, че допуснатите три дисциплинарни нарушения са безспорно установени, като същите съгласно §1, т.22 от ДР на ЗМВР се явяват системни нарушения. Затова било предложено, на осн. 201, ал.1, т.2 от ЗМВР, на мл. инспектор С.Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

С покана peг. №4070р-23727/23.08.2023г. жалбоподателят бил поканен да се яви на 25.08.2023г. в 11:30ч. в административната сграда на ГКПП Малко Търново, за да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство (л.43-45). Указано му било, че на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка, има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения относно отразените в справката факти и обстоятелства.

От докладна записка peг.№4070р-24201/28.08.2023г. и протокол №4070р-24218/28.08.2023г. се установява, че след връчването на поканата на 25.08.2023г., Д. се явил на същата дата в 11:30ч. за запознаване с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство (л.47-48). Впоследствие, след извършена справка в деловодната система на РДГП Елхово било установено, че в указания срок по чл.207, ал.10 ЗМВР мл. инспектор С.Д. не е представил допълнителни писмени обяснения или възражения.

На 28.08.2023г. в изготвено становище с peг. № 4070р-24264/28.08.2023г. до директора на ГДГП дисциплинарно разследващият орган анализирал отново събраните в хода на производството доказателства и направил предложение на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ за допуснати системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл. второ, вр. с чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР (л.17-28).

На 04.10.2023 г. впд директор на ГДГП издал обжалваната в настоящото производство заповед с №3282з-4432 (9-11). В нея изложил факти, идентични с установените с обобщената справка на ДРО и направените изводи за допуснати от жалбоподателя дисциплинарни нарушения и тяхната правна квалификация.

Прието било, че извършените от служителя деЯ.я следва да се определят като тежки, тъй като са допуснати системни нарушения при изпълнение на задължения, вменени му от нормативната уредба, с които е бил добре запознат. Настъпилите последици се изразяват в това, че било налице влизане в страната на чужди граждани, на които не е извършена проверка по установения за това ред. ДеЯ.ето било квалифицирано като извършено по непредпазливост, проявена под формата на небрежност, тъй като независимо от факта, че служителят не е целял, искал или допускал настъпването на вредни последици, той е бил длъжен или е могъл да ги предвиди при добросъвестно изпълнение на служебните си задължения.

Като са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието (по време на дежурство, съзнавайки отговорността за своите действия) и цялостното му поведение (обективирано в кадровата справка) бил формиран извод, че определеното на осн. чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ е съответно на тежестта на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.

Със заповедта било отправено предупреждение до служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наложеното наказание, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта била връчена лично на служителя на 10.10.2023г. в 15.45ч., удостоверено с подписа на Д. (л.11, гръб).

Жалбата е подадена на 23.10.2023г. до съда, чрез административния орган, което се установява от разпечатката от Системата за сигурно електронно връчване (л.8).

В хода на производството ответникът представя Списък с актуалните вътрешноведомствени нормативни актове по направление на дейност „Гранични проверки“ (л.113-118). Сред изброените в този списък вътрешноведомствени актове е Заповед рег.№797/28.02.2011г. на директора на ГДГП за въвеждане на гранични печати тип „Шенген“ за гранични проверки на ГКПП на Република България (л.120-123). В т.5.1.1. от заповедта е предвидено, че на всеки граничен полицай от граничните проверки на първа линия в смяната, която застъпва, да се зачисляват граничен печат „вход“ и граничен печат „изход“, с които служителят работи до края на дежурството, в зависимост от позицията, определена при ротациите, като и двата гранични печата се съхраняват от служителя непрекъснато и не се оставят в кабините за гранична проверка на първа линия.

В Списъка с актуалните вътрешноведомствени нормативни актове по направление на дейност „Гранични проверки“ е посочена и Заповед peг.№8121з-52/16.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л.125), с която са утвърдени Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ (л.126-130). Съгласно чл.18, ал.3 от посочените правила всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС „Граничен контрол“.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел е разпитан Я.Н.Т..

Свидетелят заявява, че от десет години работи като младши инспектор в ГКПП – Малко Търново. На 17.04.2023г. с колегата му С.Д. били разпределени на „Вход“, като Т. бил разпределен на гише №11, а жалбоподателят – на гише №9. Свидетелят уточнява, че задълженията на всички постове за съответната смяна били еднакви – осъществяване на граничен контрол по отношение на лица и моторни превозни средства, преминаващи от и за България. В процесния ден, около обяд, в пункта се натрупала опашка от коли. Служителите на ГКПП решили, че митничарите са открили нещо, в който случай движението на автомобили се забавя и се образувало опашка. Свидетелят посочи, че на обяд колегата му С.Д. го помолил да го смени за 10-15 минути, като наблюдава пътникопотока от страната на гишето на Д.. Т. обясни, че двете гишета – с №9 и 11, представляват две кабинки, слепени една до друга откъм гърба. Свидетелят отишъл на поста на жалбоподателя с уговорката да не работи по пропускателния режим, а само да оказва съдействие на лицата, които имат въпроси. Изведнъж пътникопотокът тръгнал и Т. по инерция обработил две или три коли от гишето на Д., като в един момент опашката спряла и свидетелят продължил наблюдението на поста на колегата му. Т. посочва, че турският гражданин с л.а. „Нисан“ е дошъл пеш при него и си е дал документите, но тъй като е бил много назад с автомобила, съответно служителят не е видял хора с него, той е върнал водача, за да дойде с колата си пред гишето с цел извършване на визуален контрол на хората. След около 10-15 минути С.Д. се върнал и казал на свидетеля, че командирът на отделението е разпоредил предвид натрупването на голяма опашка същата да се раздели, като една част от нея да се продължи на гише №11, а другата – на №9. Свидетелят заявява, че е възможно да е излязъл от гишето и докато отбива колите, да му е направило погрешно впечатление, че процесният автомобил е бил обработен, тъй като преди няколко минути водачът е дошъл при него. Обясни, че в момента на смяната им с жалбоподателя, Т. е взел една част от колите, отбивайки ги от другата страна на пост №11. Колата, която свидетелят е започнал да обработва на пункт №11, се е намирала зад колата на турските граждани. Според Т. е възможно той да е създал грешно впечатление у жалбоподателя, че е обработил процесния автомобил на турските граждани. Предвид изминалото време свидетелят няма спомен дали при идването на Д. му е казал колко автомобила е обработил. Когато е обработвал колите на гише №9, Т. е работил с акаунта на С.Д.. Посочва, че проверка в акаунта за това дали процесният автомобил с марка „Нисан“ е бил обработен може да бъде извършена, след като мине известно време, тъй като системата не можела веднага да обработи и съхрани записите. Според свидетеля, когато водачът на автомобила дойде пред гишето, вземе паспортите и щом успее да мине, се предполага, че това МПС е обработено. В системата се вписвали всички автомобили и пътуващите в тях лица, но когато се регистрира един автомобил и дойде следващ, не можело да се види дали предходният автомобил е бил регистриран.

                                                                   II.                     ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми с нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР.

Нормата на чл.197, ал.1 от ЗМВР регламентира видовете дисциплинарни наказания, които могат да бъдат налагани на служителите в МВР, като в т.4 е предвидено наказанието „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, каквото е и наказанието, наложено на жалбоподателя Д..

Разпоредбата на чл.204 от същия закон определя органите, компетентни да налагат дисциплинарни наказания, като т.3 предвижда, че за всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, се налагат със заповед от ръководителите на структурите по чл.37.

По делото не се спори, че към момента на налагане на наказанието С.Д. е заемал длъжност старши полицай на ГКПП – Малко Търново от Гранично полицейско управление – Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

Със заповед № 8121з-140/24.01.2017г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ, бр.13 от 7.02.2017г., в сила от 1.02.2017г.) е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, който е приложим в случая. Според раздел III. „Главна дирекция „Гранична полиция“, длъжността директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, заемана от главен комисар, е класифицирана като ръководна длъжност. В този смисъл посоченият орган безспорно се явява ръководител на структура по чл.37 и като такъв притежава правомощието да налага дисциплинарно наказание от категорията на процесното.

В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи извод за отмяна на заповедта.

Същата е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. Описани са фактите, на които се е позовал дисциплинарнонаказващият орган, като е приел, че са налице системни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, извършено от ст. полицай С.Д.. Посочена е и правната квалификация на нарушението.

Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, като дисциплинарните нарушения (допускане за влизане в Република България на лек автомобил с чужда регистрация и пътуващи в него чуждестранни граждани, без на същите да бъде извършена гранична проверка; предоставяне за работа индивидуална парола за достъп до АИС-ГК на мл. инспектор Я. Т. и мл. инспектор П.Г.; оставяне на граничен печат тип „Шенген“ в АРМ №9, като друго лице е извършвало гранични проверки с този печат) са описани достатъчно подробно не само в заповедта, но и в обобщената справка за резултатите от проверката, на която директорът на ГДГП се е позовал. Съдът отбелязва, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка по издаването му (в този смисъл Тълкувателно решение №16/31.03.1975г., ОСГК на ВС). В случая това е цитираната обобщена справка с рег.№4070р-23696/23.08.2023г.

Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението, визирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която норма органът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, с покана peг.№4070р-22770/15.08.2023г. (л.41-42) на жалбоподателя е била предоставена възможност да даде писмени обяснения пред директора на ГДГП относно установеното дисциплинарно нарушение, за което му било определен срок. Жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, като е депозирал писмени обяснения с вх.№4069р-17844/15.08.2023г.(л.46).

Спазени са и изискванията на чл.205, ал.2 от ЗМВР, доколкото със заповед №3282з-3265 от 03.08.2023г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (л.15-16) било образувано дисциплинарно производство с цел изясняването на всички факти и обстоятелства по постъпилите данни за извършени от Д. системни нарушения на служебната дисциплина. Със заповедта била назначена и комисия (дисциплинарно разследващ орган), която да извърши тази проверка. В хода на проверката комисията е разгледала всички постъпили данни и приобщени към дисциплинарното производство материали, след което е съставила обобщена справка peг. № 4070р-23696/23.08.2023г., съгласно указанията на ДНО (л.29-40).

Процесната заповед съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока, регламентиран в разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР сочи, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.2 на текста, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В конкретния случай нарушението е открито на 23.08.2023г., когато обобщената справка с рег.№4070р-23696/23.08.2023г., обективираща резултатите от проверката, е получена от директора на ГДГП и той се е запознал със съдържанието й.

След като нарушението е било открито от компетентния да наложи дисциплинарно наказание орган на 23.08.2023г., то заповедта за налагане на това наказание следва да се издаде най-късно до 23.10.2023г., като в случая процесната заповед е издадена на 04.10.2023г., с оглед на което е спазен двумесечния срок, предвиден в чл.195, ал.1 от ЗМВР. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението, предвиден в посочената норма, доколкото същото е било извършено на 17.04.2023г.

По изложените съображения съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на оспорената заповед на това основание.

Заповедта не противоречи и на материалния закон.

Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деЯ.е обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.

Съгласно чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1) неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2) неизпълнение на служебните задължения; 3) неспазване на служебните правомощия; 4) неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

От доказателствата по делото се доказват от обективна и субективна страна деЯ.ята, квалифицирани от ответника като тежки дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР („неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“).

1.                   По отношение на първото нарушение, изразяващо се в допускане за влизане в Република България на лек автомобил с чужда регистрация и пътуващи в него чуждестранни граждани, без на същите да бъде извършена гранична проверка:

Съдът намира, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство е установено по категоричен начин извършеното от ст. полицай С.Д. нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание.

Събраните по делото доказателства безпротиворечиво сочат, че с действията си при осъществяване на гранична проверка на явилия се за влизане в страната автомобил, марка „Нисан“, с турски рег. №34FVL164, жалбоподателят е проявил небрежност при изпълнение на вменените му служебни задължения – с жест е насочил пътуващите да продължат напред, без да им извърши гранична проверка.

Тази фактическа обстановка по същество не се отрича от жалбоподателя както с представените от него писмени обяснения, така и в хода на настоящото производство. В същия смисъл са и свидетелските показания на св. Т., който също не отрече пропускането на процесния автомобил, без да бъде извършена необходимата гранична проверка.

Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (Инструкцията), граничната проверка представлява система от последователни действия и организационни мерки по отношение на всяко преминаващо през ГКПП на Република България лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието на необходимите условия за преминаване през държавната граница и липсата на мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България. Според чл.13, ал.1 от Инструкцията граничните проверки се извършват от полицейските органи на ГКПП при ГПУ в РДГП.

В случая жалбоподателят не е извършил изискуемата по чл.30, ал.1 от Инструкцията процедура по цялостна гранична проверка, при която следва да изиска документа за пътуване от влизащия през границата гражданин на трета страна и впоследствие да извърши следните действия: проверка на самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа за пътуване; проверка за наличие на признаци за фалшифициране или подправяне на документа; проверка дали лицето отговаря на условията за влизане, посочени в чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници; полагане на входен граничен печат в документа за пътуване проверка в АИС ГК с цел установяване дали гражданинът на трета страна, превозното средство и вещите, които пренася, представляват заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки.

Посочената последователност на действията не е спазена от служителя, като вместо да идентифицира преминаващите границата чуждестранни лица е даден жест на водача на процесния автомобил да продължи напред с колоната от останалите автомобили към митническата проверка.

За налагане на дисциплинарно наказание за нарушение по чл.194, ал. 2, т.1 от ЗМВР е необходимо наличие на неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи на заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, каквото в случая се установява.

Посочената Инструкция № 8121з-1492 от 4.11.2022г. е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, и спазването й съставлява част от служебните задължения на служителя. Със същата жалбоподателят е бил запознат на 17.11.2022г., видно от представения контролен лист с peг.№4069р-31974/16.11.2022г. (л.99). Затова нарушаването на разпоредба от Инструкцията се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

От страна на оспорващия по делото не са представени доказателства, които да оборват фактите, установени с оспорената заповед, поради което съдът приема, че в посочените в заповедта часови интервали мл. инспектор Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че извършеното деяние не е извършено виновно поради незнанието на факта, че гражданите на Република Турция не са минали гранична проверка. Вярно е, че по делото липсват данни жалбоподателят пряко да е целял настъпването на вредоносния резултат. Въпреки това служителят е бил длъжен да съблюдава стриктно и непрекъснато задълженията си по осъществяване на цялостна гранична проверка на всички преминаващи автомобили на поста, на който е бил разпределен. Следователно от него е била проявена непредпазливост под формата на небрежност, което означава неизпълнение на служебните задължения с дължимата грижа на добър професионалист.

Свидетелските показания, според които св. Т. е въвел в заблуждение колегата си, че автомобилът и лицата в него са преминали гранична проверка, също не водят до различен извод. В момента на смяната със свидетеля Т. жалбоподателят е бил длъжен да изиска информация от колегата си колко автомобила са били обработени на неговото гише докато е траяло отсъствието му от поста. Ако беше проявена дължимата грижа в тази насока, нарушението не би било допуснато, което още веднъж обосновава извода за допусната от Д. небрежност, пропускайки да извърши гранична проверка за влизане в страната на процесния автомобил. Независимо от факта, че служителят не е целял, искал или допускал настъпването на вредни последици, той е бил длъжен или е могъл да ги предвиди при добросъвестно изпълнение на служебните си задължения.

Съдът намира, че в случая органът правилно се е позовал на чл.200, ал.1, т. 11 ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“.

2.                   Относно второто посочено в заповедта нарушение, изразяващо се в предоставяне за работа на индивидуалната парола за достъп до АИС-ГК на мл. инспектор Я. Т. и мл. експерт П.Г.:

Съдът намира за доказано посоченото нарушение, което се потвърждава от доказателствата по делото.

В обобщената справка е посочено, че след обстоен преглед на приобщения протокол №4070р-19372/14.07.2023г. (л.83-85) относно записите от системата за видеонаблюдение на ГКПП-Малко Търново, е установено, че в 10:51ч. мл. инспектор Д. извършвал гранични проверки в кабината на АРМ №9, като въвеждал данните от тях в АИС-ГК. В 11:14ч., жалбоподателят излязъл от помещението, а компютърът е останал с активен работен екран. От записа на камера №24 било установено, че в 11:21ч. мл. експерт Г. е седнал на стола на АРМ №9 и започнал да регистрира в АИС-ГК документи, без да е излязъл от акаунта на Д. в АИС-ГК. Установено е също, в 12:30ч., в помещението е влязъл мл. Я. Т., който сменил за кратко мл. инспектор С.Д. на АРМ №9 и също започнал да работи в АИС-ГК с акаунта и печата на Д..

Доказателствената стойност на тези записи не е оспорена от жалбоподателя.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят горепосочените констатации на административния орган. Напротив, в представените от служителя писмени обяснения са изложени твърдения, че поради желанието си да се завърне бързо на работното си място е пропуснал да се отпише от акаунта си в АИС-ГК. От това следва логичният извод, че за посочените интервали от време Д. е позволил на мл. инспектор Я. Т. и мл. експерт П.Г.да извършват гранични проверки на влизащите в страната автомобили с личната му парола за достъп до АИС-ГК. Отделно от това, при разпита му свидетелят Я. Т. изрично потвърди, че обработвайки колите на гише №9 е работил с акаунта на С.Д., следователно на него му е станала известна и индивидуалната парола за достъп до АИС-ГК на жалбоподателя.

В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че Д. е нарушил чл.18, ал.3 от представената по делото Заповед №8121з-52/16.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л.125), с която са утвърдени Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ (л.126-130).

Съгласно чл.18, ал.1 от посочените правила чрез АИС „Достъп“ за всеки потребител се генерира уникален личен идентификатор за включване в АИС „Граничен контрол“ – потребителско име и парола, а съгласно ал.2 на всеки потребител се предоставят индивидуални права за достъп до функционалните дейности на системата за граничен контрол, съобразено с принципа „необходимо да се знае“. Ал.3 на текста регламентира, че всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС „Граничен контрол“.

Съдът намира, че разпоредбата на чл.18, ал.3 от Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ е с императивен характер и съдържа в себе си безусловното задължение за потребителя на парола за достъп до АИС-ГК да опазва същата в тайна и да не позволява на други лица използването й. Поради това в случая е без значение дали останалите колеги на Д. /гранични полицаи/ разполагат с достъп до същата система, в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя. Посочената по-горе норма изисква от всеки служител съзнанието за опазване на паролата в тайна и непредоставянето й на други лица, за което е отговорен единствено притежателят й.

Посочената заповед №8121з-52/16.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ без съмнение е вътрешноведомствен акт. След като в случая не се касае за нарушаване на нормативен акт, а за вътрешноведомствен акт на пряк ръководител, ответникът следва да докаже, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с този акт и то преди датата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Това е така, защото вътрешноведомствените актове не се обнародват и няма как тяхното съдържание да бъде известно, ако не е съобщено.

По делото е представено писмо peг. №4070р-1561/29.01.2019 г. (л.112), с което директорът на РДГП Елхово е разпоредил служителите да бъдат запознати със Списък с актуалните вътрешноведомствени нормативни актове по направление на дейност „Гранични проверки“(л.113-118). Няма спор, че сред посочените в списъка на вътрешноведомственито актове /по т.15/ е и Заповед peг.№8121з-52/16.01.2019г. за утвърждаване на организационно-технологичните правила за работа с АИС-ГК.

В цитираното писмо е указано, че нормативните документи, съдържащи се в списъка, са позиционирани във вътрешния служебен сървър, за запознаване с което всички служители да удостоверят срещу подпис. В тази връзка е представен контролен лист с peг. №4069р-2596/30.01.2019г. за запознаване с горецитираното писмо (л.119), като жалбоподателят собственоръчно е положил в листа подпис срещу името си и е вписал дата 17.02.2019г.

В ЗМВР липсва правна норма, задължаваща връчването срещу подпис на заповеди, списъци и др. вътрешнослужебни актове, издавани от ръководителите и създаващи задължения за останалите държавни служители. Следователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че запознаването със заповедта за утвърждаване на организационно-технологичните правила, може да бъде удостоверено единствено с полагането на подпис върху самия акт, не намира опора в закона.

Дисциплинарно наказващият орган следва да представи доказателства за наличие на знание у служителя за възникналото за него задължение по служба, което в конкретния случай е доказано с приложения контролен лист с подписи на служители, сред които фигурират името и подписа на жалбоподателя, удостоверяващи запознаването му със списъка с актуалните вътрешноведомствени актове. С това съдът приема за доказано, че жалбоподателят е бил запознат със заповедта за утвърждаване на организационно-технологичните правила за работа с АИС-ГК на 17.02.2019г., респ. може да бъде ангажирана отговорността му за нейното неизпълнение.

Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостния им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарното нарушение , така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват нарушение на служебната дисциплина.

Неизпълнението на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, съответно лошото изпълнение, по силата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР е дисциплинарно нарушение, за което в чл. 200, ал. 1, т.11 от ЗМВР е предвидено наказание „порицание“, както правилно е прието в мотивите на оспорената заповед.

3.                   По отношение на третото нарушение, според което С.Д. е оставил граничния си печат тип „Шенген“ в АРМ №9, като за времето от около 12:30ч. до 12:46ч. мл. инспектор Я. Т. извършвал гранични проверки с неговия печат:

В обобщената справка е посочено, че видно от приобщения протокол рег.№4070р-19372/14.07.2023г. (л.83-85) в интервала от 12:30ч. до 12:46ч. на 17.04.2023г. на ГКПП-Малко Търново мл. инспектор Я. Т. извършвал гранични проверки с граничния печат на мл. инспектор С.Д., както и с неговия акаунт. Този факт не се отрича от жалбоподателя.

В мотивите на заповедта е посочено, че така описаното поведение е в нарушение разпоредбата на т.5.1.1. от Заповед №797/28.02.2011г. на директора на ГДГП, според която „и двата гранични печата се съхраняват от служителя непрекъснато и не се оставят в кабините за гранична проверка на първа линия“.

В раздел III, т.1 и 6 от тази заповед е регламентирано, че граничният печат е елемент от задължителното оборудване на работните места за гранични проверки на първа и втора линия на ГКПП, като граничният полицай носи лична отговорност за употребата и съхранението на граничния печат от получаването до предаването му. В т.5.1.1. е предвидено, че на всеки граничен полицай от граничните проверки на първа линия в смяната, която застъпва, да се зачисляват граничен печат „вход“ и граничен печат „изход“, с които служителят работи до края на дежурството, в зависимост от позицията, определена при ротациите.

Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че спрямо извършеното дисциплинарно нарушение е неприложима Заповед №797/28.02.2011г. на директора на ГДГП, тъй като същата била издадена въз основа на отменената Инструкция №Iз-1405 от 24.07.2009г., а понастоящем не била издадена нова заповед за определяне реда, отчета и контрола на граничните печати, съобразена с действащата Инструкция №8121з-1492/04.11.2022г.

Както приложимата към момента на издаване на цитираната заповед Инструкция №Iз-1405 от 24.07.2009г. – чл.6 (отм.), така и действащата към настоящия момент норма на чл.18, ал.3 от Инструкция №8121з-1492/04.11.2022г. предвиждат, че редът за отчет и контрол на граничните печати се определят със заповед от директора на ГДГП. В случая такава заповед е издадена през 2011г. от директора на ГДГП. С нея е разпоредено въвеждане на нови гранични печати „Шенген“ и е указан изрично какъв е редът за тяхната употреба, съхранение и контрол, в т.ч. е конкретизирано, че служителите следва да съхраняват и двата гранични печата непрекъснато и същите да не се оставят в кабините за гранична проверка. Доколкото в случая няма данни за издадена последваща заповед, съдът приема, че понастоящем именно със заповед №797/28.02.2011г. служителите на ГКПП следва да съобразяват поведението си.

С посочената заповед жалбоподателят е бил запознат на 17.02.2019г., видно от контролен лист с peг. №4069р-2596/30.01.2019 г. (л.119) за запознаване с писмо peг. №4070р-1561/29.01.2019 г. (л.112) с приложения към него Списък с актуалните вътрешноведомствени нормативни актове по направление на дейност „Гранични проверки“ (л.113-118), доколкото част от този списък е и Заповед №797/28.02.2011г.

При положение, че не са ангажирани други доказателства, опровергаващи констатациите на ДНО, съдът намира за установено по делото, че на 17.04.2023г., след смяната му с мл. инспектор Т., С.Д. е оставил зачислените му гранични печати L351 и L352 в кабината за гранична проверка. С това поведение жалбоподателят е нарушил служебната дисциплина по отношение на съхранението и ползването на граничните печати тип „Шенген“ за извършване на гранични проверки. За да е укоримо поведението на жалбоподателя от морална и етична гледна точка не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат.

Фактическите обстоятелства, които дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал като извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, от ЗМВР („неизпълнение на заповед на пряк ръководител), правилно са били подведени под нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, послужила като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

Съдът намира, че всяко от извършените нарушения правилно е преценено като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.197, ал.3 от ЗМВР, като за всяко от установените нарушения е определено отделно дисциплинарно наказание – „порицание“.

Правилни са изводите на дисциплинарно наказващия орган, че описаните в обжалваната заповед нарушения са извършени при условията на системност по смисъла на §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР. Съгласно тази разпоредба „системни нарушения“ са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

Константна е практиката на съдилищата, че когато при една и съща проверка се установи наличие на три или повече нарушения на служебната дисциплина се касае за „системни нарушения“ – в този смисъл Решение № 2023 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2015 г., потвърдено с Решение № 7942 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2017 г., 5-членен с-в.

Тъй като установените в случая системни нарушения на служебната дисциплина са извършени в период от една година, това е достатъчно, за да бъдат същите подведени под нормата на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, като за всяко едно от нарушенията е определено общо дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания е спазено и изискването на чл.206, ал.2 ЗМВР, според което следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От съдържанието на оспорената заповед се установява наличие на формирани от ДНО съображения относно тежестта на възприетото нарушение и настъпилите от същото вредоносни последици, включително е направен анализ на формата на вината и цялостното поведение на служителя.

С оглед изложеното, съдът намира, че в съответствие със закона дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и е ангажирал неговата дисциплинарна отговорност.

Поради това подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв. М.О., против Заповед №3282з-4432/04.10.2023г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Съдия: