Решение по дело №80/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят л.св. А. А. К., [ЕГН], с адрес: Затвора – Ловеч, 2-ра група, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. А. А. К., [ЕГН], който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, е подал жалба срещу заповедта . В жалбата се сочи незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения, без да се сочат какви конкретно, като се твърди, че в заповедта не е посочено конкретно правно основание, не са изложени мотиви, поради което се сочи, че заповедта не отговаря на изискването за форма. Отделно се отрича фактическата обстановка, като се отрича соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В заключение се иска отмяна на оспорената заповед. В жалбата е направено и особено искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И., който поддържа жалбата, като отново се акцентира, че липсват мотиви в заповедта, както и нарушение на процедурата, сочи нарушени чл. 35 и чл. 35 от АПК. Претендират се и разноски съгласно списък на разноските в размер [рег. номер].

Ответникът – Началник на Затвора Ловеч се представлява от юрк. Г., която моли за отхвърляне на жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, лисват процесуални нарушения, доказано е дисциплинарното нарушение както от писмените доказателства, така и от разпитите на свидетелите. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С определение от з.с.з. на 13.02.2023 г. съдът е констатирал, че от ответника следва да се изиска и справка дали фактически наложеното дисциплинарно наказание е изтърпяно и през кой период, с начало и край на изтърпяването на наказанието. Отделно от горното, в представената адм. преписка е налична и Заповед № Л-111/31.01.2025 г. на началника на Затвора – Ловеч с идентично съдържание като оспорената, с която също на л.св. А. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. Предвид това, следва да се изиска от ответния административен орган да представи справка дали тази заповед е обжалвана и влязла ли е в законна сила.

Поради това със същото определение са изискани от ответника – началника на Затвора – Ловеч - незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ да представи: визираното в обжалваната заповед становище от НС ЗО „Полигона“; справка дали фактически наложеното дисциплинарно наказание с обжалваната в настоящото производство е изтърпяно и през кой период, с начало и край на изтърпяването на наказанието; справка дали Заповед № Л-111/31.01.2025 г. на началника на Затвора – Ловеч с идентично съдържание, като оспорената, с която също на л.св. А. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия, е обжалвана и влязла ли е в законна сила.

Със същото определение е констатирано, че жалбата е подадена в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото Заповед № 131/07.02.2025 г. на началника на Затвора – Ловеч е връчена лично на лишения от свобода на 07.02.2025 г. /л. 7/, а жалбата е подадена на 10.02.2025 г. /видно от поставения рег. № Ж-11/10.02.2025 г. по описа на Затвора – Ловеч – л. 4/.

Със същото определение е констатирано, че въпреки горното, жалбата е нередовна, като не отговаря на условието на чл. 151, т. 3 от АПК, поради което е оставена без движение, а с оглед бързината на производството срокът за отстраняване на нередовностите на същата следва да бъде 1-дневен срок, но не по-късно от датата на съдебното заседание. Със същото определение, с което жалбата е оставена без движение, на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 от АПК на жалбоподателя е указано, че в 1-дн. срок от получаване на съобщение за настоящото, но не по-късно от датата на съдебното заседание, следва: 1. да представи доказателства за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда IBAN: BG36 CECB 9790 31D5 9072 00, Банка: Ц. К. Б., Б. код: CECBBGSF, като в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото определение от з.с.з. на 13.02.2025 г. е констатирано, че в жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 131/07.02.2025 г. на началника на Затвора – Ловеч по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, по което искане обаче съдът дължи произнасяне, в случай че е сезиран с редовна жалба, каквато в случая не е налице, доколкото не е внесена дължимата държавна такса. Поради това е указано, че съдът ще се произнесе по това искане, след отстраняване на констатираната нередовност.

Със същото определение делото е насрочено незабавно, независимо от оставянето на жалбата без движение съгласно мотивите по-горе, с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС, като е указано на жалбоподателя, че може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник – чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС.

Със същото определение е указана доказателствената тежест на страните и делото е насрочено.

С молба вх. № 539/17.02.2025 г. на жалбоподателя, чрез адв. М. И., се отстраняват нередовностите на оспорването по чл. 151, т. 3 от АПК, като се представя и пълномощно, с което е упълномощен адвокат М. И. да представлява жалбоподателя.

С писмо вх. № 549/17.02.2025 г. на ответника са представени допълнителни писмено доказателства, като се сочи, че в изпълнение на обжалваната Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч на 10.02.2025 г. в 20,35ч. лишеният от свобода жалбоподател А. е изолиран в наказателна килия. Сочи се, че с обжалваната Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч е отменена друга Заповед № 111/31.01.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, което е изрично посочено в обжалваната заповед. Сочи се, че по повод предходната Заповед № 111/31.01.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч е било образувано адм.д. № 62/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, като с определение № 263 от 11.02.2025 г., постановено по адм.д. № 62/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е оставена без разглеждане жалбата на А. А. К. и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 3 от АПК именно поради отмяна на заповедта с последваща Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч – предмет на обжалване в настоящото производство.

В съдебно заседание на 18.02.2025 г. е представена Заповед № Л-156/18.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, издадена на основание чл. 108 от ЗИНЗС и чл. 101 от ППЗИНЗС, във връзка с предложение рег. № 1164/17.02.2025 г. и като е съобразено, че на 18.02.2025 г. лишеният от свобода А. К. е изтърпял половината от наложеното дисциплинарно наказание, същия е освободен от изтърпяване на остатъка на наложеното с оспорената в настоящото производство Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч наказание.

Двете страни са заявили, че са запознати с новата заповед, като жалбоподателят изрично е заявил, че не оттегля жалбата си.

Ето защо в същото съдебно заседание на 18.02.2025 г. съдът е констатирал, че с оглед новопредставената Заповед № Л-156/18.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, издадена на основание чл. 108 от ЗИНЗС и чл. 101 от ППЗИНЗС, във връзка с предложение рег. № 1164/17.02.2025 г. и като е съобразено, че на 18.02.2025 г., с която жалбоподателят - лишеният от свобода А. К. е изтърпял половината от наложеното дисциплинарно наказание, същия е освободен от изтърпяване на остатъка на наложеното с оспорената в настоящото производство Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч наказание, настоящото производство вече не е бързо.

По същата причина с протоколно определение от с.з. на 18.02.2025 г. съдът е оставил без разглеждане особеното искане за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС т.к. същото е без предмет.

С протоколно определение от същото съдебно заседание е прието за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, във в. с чл. 144 от АПК, че на 15.01.2025 г. в 7,10 ч. лишените от свобода А. К. и М. Г. са предадени на А. К. от И. Е. П. в ЗО „Полигона“ – командир на отделение, като е заличен допуснатия свидетел И. Е. П., като по искане на страните са допуснати нови свидетели.

В съдебно заседание на 07.05.2025 г. съдът е заличил по един свидетел на двете страни, като е разпитал свидетелите М. Е. Г., С. С. С. и К. С. Д..

Свидетелят М. Е. Г. – другият лишен от свобода, който е наказан за същото дисциплинарно нарушение - за същия случай, сочи, че са отишли навреме на обекта – пицария, в който е трябвало да работят, но свидетелят Кеязим е закъснял за работа и не е имало кой да отвори обекта за работа. Сочи, че шофьорът е предложил да отидат за закуски, а самият шофьор е отишъл с автомобила до фитнеса. Сочи, че свидетелят Кеязим, който е закъснял да отвори пицарията, е дошъл чак към 8 часа, като тогава са дошли и „старшините“- служителите на ГДИН. Същият свидетел си признава, че той самият се е отклонявал от работа и е посещавал фитнеса с придружител А. М., като дори сочи, че е ходил на фитнес „всеки ден“ между 12 часа и 13 часа, но сочи, че жалбоподателят не е ходил на фитнес с него.

На въпрос на процесуалния представител на ответника юрк. Г.: „На 15.01.2025 г. в 7,50 ч. бяхте ли на работния обект?“, свидетелят Г. отговаря: „Не, бяхме за закуски“.

Свидетелят С. С. сочи, че е служител на ГДИН Затвора Ловеч, ЗО „Полигона“, като е бил на работа на 15.01.2025 г., като сочи, че сутринта при започване на наряда е имал заповед да отидат на проверка на обекта, в който са работили двамата лишени от свобода – жалбоподателят и свидетеля М. Г., защото е имало съмнения, че не са на работното място. Сочи, че двамата служители на ГДИН са посетили обекта към 7,50 ч., като обектът е бил заключен, двамата лишени от свобода са отсъствали и е нямало никой в обекта. Сочи, че след това двамата служители са посетили фитнеса над ресторант „Резан“, който е срещу Административен съд – Ловеч, с цел да търсят двамата лишени от свобода, като сочи, че са отишли във фитнеса към 8 часа. Сочи, че управителят на фитнеса е казал, че този ден не е виждал двамата лишени от свобода, но друг ден лишените от свобода са посещавали фитнеса. Сочи, че след като не са открили лишените от свобода нито в обекта – пицария, нито във фитнеса, са отишли да ги търсят на друг обект на същия собственик – сладкарница „Фаворит“, където също „беше заключено и затворено“ към 8,10 ч. Сочи, че едва след това са се върнали отново в обекта, в който е трябвало да бъдат двамата лишени от свобода и „в този момент двамата /К. и св. М./ слизат от един черен мерцедес с габровски номер, който същият беше спрял в 8 часа, като дойдохме до фитнеса.“ Сочи, че „към 8,15 ч. слязоха от мерцедеса“. Сочи, че същият мерцедес е бил пред фитнеса, когато са отишли на проверка до фитнеса да търсят двамата лишени от свобода, като са го видели паркиран пред фитнеса, качили са се горе до фитнеса да разговарят с управителя на фитнеса и да търсят информация, след което на слизане от фитнеса, след 5 минути, „като излязохме от фитнеса мерцедесът го нямаше.

Свидетелят К. Д. сочи, че по това време е работил в пицария „Джоя“ като готвач, като сутрин в 7 ч. именно той е трябвало да отвори обекта. Сочи, че в същия ден е закъснял за работа, пристигнал е на обекта по-късно и е видял как служителите на затвора товарят в служебния автомобил двамата лишени от свобода. Сочи, че е доволен от работата на двамата лишени от свобода, които са му помагали в обекта.

В допълнителен разпит свидетеля С. С. сочи, че лишените от свобода, които се извеждат във външен обект, се будят сутрин в 6 часа и в 6,30 часа закусват в столовата на затворническото общежитие. Сочи, че към 8 ч. - 8,15 ч. е видял свидетеля К. Д., когато тъкмо са прибирали двамата лишени от свобода в служебния автомобил.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за законосъобразен.

Видно от Заповед № ЧР-05-15/26.01.2024 г. на Министъра на правосъдието /на л. 20 от делото/ и от акт за встъпване в длъжност от 31.01.2024 г. /на л. 21 от делото/, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч – ст. комисар Н. С. - е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са достатъчно ясни и непротиворечиви, като съответстват и на фактическите основания, съдържащи се в дисциплинарната преписка. В допълнение съгласно константната практика на административните съдилища мотивите на заповедта могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че фактически основания за издаването на настоящата заповед се съдържат както в първоначалната административна преписка вх. № 516/13.02.2025 г., така и в допълнително изисканата служебно от съда и представена административна преписка вх. № 549/17.02.2025 г., както и в преписка вх. № 675/24.02.2025 г. и писмо вх. № 643/20.02.2025 г. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установи нарушение на административнопроизводствените правила, а още по-малко съществено такова, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Преди налагане на наказание жалбоподателят е изслушан, видно от протокол за изслушване на лишен от свобода от 31.01.2025 г., като е ирелевантно дали същият протокол е издаден по повод отменената предходна друга Заповед № 111/31.01.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, т.к. двете заповеди са идентични и няма формална пречка да се ползва същия протокол при положение, че дисциплинарното нарушение е същото. Ето защо липсва нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС.

Отделно, жалбоподателят е дал и писмени обяснения на 15.01.2025 г., видно от л. 13 от делото, каквито писмени обяснения е дал и свидетеля М. Г., видно от л. 14-15 от делото.

Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като преди издаване на заповедта са изяснени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, видно и от докладна записка на л. 11-12 от делото, докладна записка на л. 16-17 от делото, както и обяснения на 15.01.2025 г., видно от л. 13 от делото, писмени обяснения от свидетеля М. Г., видно от л. 14-15 от делото.

Ето защо липсва каквото и да било нарушение на административнопроизводствените правила, а още по-малко съществено такова, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

При издавеното на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че не всички нарушения на административно производствените правила, а само съществените такива водят до отмяна на административния акт.

Жалбоподателят не оспори нито едно от доказателствата.

Ето защо съдът намира, че при издаването на заповедта е спазено изискването на чл. 105 от ЗИНЗС, като няма спор, че са спазени и разпоредбите на чл. 106 от ЗИНЗС.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС - Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

Изложените в заповедта фактически основания са посочени в заповедта като:

„На 15.01.2025 г. в 7,45 часа служителите от надзорно-охранителния състав извършват проверка на лишените от свобода А. А. К. и М. Е. Г., работещи на външен работен обект към фирма „Домашен патронаж“ ЕООД...

На 15.01.2025 г. л.[населено място] и л.[населено място] са взети за работа от представител на работодателя в 7 ч. сутринта. В 7,50 ч. двамата лишени от свобода не са открити на външния работен обект към фирма „Домашен патронаж“ ЕООД – пицария, на който е било заявено, че ще работят през деня. Автомобилът, с който лишените от свобода са взети по-рано от ЗО „Полигона“ към Затвора Ловеч е забелязан от служителите на НОС до фитнес център в града, за който е имало сигнал, че лишените от свобода са посещавали, докато е трябвало да работят на работния обект, на който са назначени. Автомобилът е напуснал мястото веднага след появата на служителите на НОС. В 8,15 ч. л.св. не са открити и на втория обект на работодателя „Домашен патронаж“ ЕООД. И двата обекта по това време са били затворени. При последваща проверка на работния обект – пицария, на който е било заявено, че ще работят, служителите откриват двамата лишени от свобода да слизат от автомобила, с който са взети от ЗО „Полигона“.

С действието си на 15.01.2025 г. в 7,50ч. л.св. А. А. К. се е отклонил от работен обект към фирма „Домашен патронаж“ ЕООД – пицария, е нарушил чл. 96,т. 3 от ЗИНЗС и е изпълнил състава на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗИНЗС.

Преди да му се наложи наказанието л.св. е изслушан от наказващия орган на 31.01.2025 г.“

Видно от приложените административни преписки - вх. № 516/13.02.2025 г., вх. № 549/17.02.2025 г., вх. № 675/24.02.2025 г., както и от останалите писмени доказателства, които са неоспорени от жалбоподателя, а от друга страна са непротиворечиви по между си и ясни, установява се изложената в обстоятелствената част на заповедта и посочена по-горе фактическа обстановка.

Следва да се посочи, че фактическата обстановка се доказа и от всички гласни доказателства. И тримата разпитани свидетели М. Е. Г., С. С. С. и К. С. Д. потвърждават фактическата обстановка, изложена в заповедта.

Както беше посочено по-горе, на въпрос на процесуалния представител на ответника юрк. Г.: „На 15.01.2025 г. в 7,50 ч. бяхте ли на работния обект?“, свидетелят Г. отговаря: „Не, бяхме за закуски“.

Следва да се посочи, че жалбоподателят е наказан за това, че на 15.01.2025 г. сутринта се е отклонил от работния обект, като няма спор, че в 7,50 ч, когато служителите на НОС са посетили обекта, двамата лишени от свобода не са били намерени там.

Дали лишените от свобода са отишли за закуски, както твърди самият свидетел - другият лишен от свобода Г., или са били на фитнес, или на друго място, това е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Доказано е, че жалбоподателят се е отклонил от обекта, като е ирелевантна причината за това отклонение.

Отделно, доказа се от разпита на св. Семчев, че лишените от свобода, които се извеждат на работа във външни обекти, се будя сутрин в 6 часа и в 6,30 ч. закусват в столовата на затворническото общежитие, поради което нищо не е налагало след закарване на обекта жалбоподателят да се отклони от него и да отиде за закуски.

Също ирелевантно е, че е имало закъснение в отключването на обекта.

Отделно, следва да се посочи, че е ирелевантно дали конкретно на 15.01.2025 г. двамата лишени от свобода са посетили фитнеса, т.к. жалбоподателят не е наказан за това, че е посетил на същата дата фитнеса, а за това, че се е отклонил от обекта, което е безспорно и се установи от всички писмени и гласни доказателства.

Самопризнанието на св. Г., че той самият редовно е посещавал в работно време фитнеса „всеки ден през почивките преди 15.01.2025 г.“ между 12 часа и 13 часа - не оневинява жалбоподателят, т.к. дисциплинарното наказание не е наложено конкретно за посещение на фитнес, а за отклонение от работния обект, което безспорно беше доказано, видно от всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност.

Ето защо, видно от всички писмени и гласни доказателства, които като подробни, ясни и непротиворечиви по между си, съдът кредитира, доказано е извършването на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение.

Поради това съдът приема, че се установява съставът на соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 6 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че видно от всички посочени по-горе писмени доказателства се доказа описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка. Същото се доказа и от обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание.

Отделно спазена е и разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС –

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

Ирелевантно е и представеното определение № 68 от 10.02.2025 г. по ЧНД № 39/2025 г. на Окръжен съд – Ловеч, влязло в законна сила на 10.02.2025 г., т.к. касае друг тип производство по чл. 64а, ал. 3 от ЗИНЗС, а отделно, от същото не може да се прави еднозначен извод, че само въз основа на обжалваната в настоящото производство заповед, решаващият окръжен съд е постановил своето определение.

Съдът намира, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните разпоредби – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като обжалваната заповед съответства и на целта на закона.

В тази връзка следва да се добави, че служителите на ГДИН са били изпратени на конкретната проверка именно по повод данни, че лишени от свобода посещават фитнеса.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски на настоящото производство в размер на 200 лв. на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Затвора Ловеч сумата от 200 лв. разноски за юрисконсулт.

На основание гореизложеното и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 131 от 07.02.2025 г. на Началника на Затвора Ловеч, издадена на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, с която жалбоподателят л.св. А. А. К., [ЕГН], е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”.

ОСЪЖДА л.св. А. А. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора Ловеч, да заплати на Затвора Ловеч сумата от 200 лв. разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Ловеч в 14-дн. срок от днес.