№ 20067
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.М
като разгледа докладваното от Б.М Гражданско дело № 20231110155912 по
описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата
молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.202 г. от
13,50часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 32, ал. 2 СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.03.2021 г., между „Б.Д“ АД и
Л.Г.И, бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 13 200 лева със
срок на издължаване 120 месеца, като крайният срок на договора бил 11.03.2021 г. Твърди
се, че последната платена вноска по кредита е с падеж 07.06.2022 г. Изложени са твърдения,
че Л.И е починал, като преживялата му съпруга се явява солидарен длъжник с оглед
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК и целта на кредита, а именно за задоволяване на семейни
нужди. Претендира вноски с падеж от 07.07.2022 г. до 07.06.2023 г., ведно с уговорената
между страните договорна лихва, както и законна лихва за забава. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. И., чрез процесуалния си представител
адв. Й. навежда доводи за недопустимост на производството. По съществото на спора излага
твърдения, че е извършила отказ от наследство. Сочи, че заемните средства не са използвани
за задоволяване на семейни нужди, доколкото с заемателят са били във фактическа раздяла
от 1994 г., когато заедно с децата си е напуснала семейно жилище и се е преместила на друг
адрес. Поддържа, че кредитополучятелят е живеел на съпружески начела с друга жена, от
която има извънбрачно дете, както и че съпрузите били в лоши отношения. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
1
По докладваните искове СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл.154 от
ГПК са длъжни да установят фактите, на които основават своите искания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 288 ТЗ във вр. с чл. 32, ал. 2 СК в тежест на ищцовото дружество е
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от сключен между него и Л.Г.И Договор за потребителски
кредит от 11.03.2021 г., в който е уговорена договорна лихва, предоставяне на сумата по
договора от ищцовото дружество на кредитополучателя, обстоятелството, че
кредитополучателят Л.Г е била в брак с Й. И. към момента на сключване на процесния
договор за потребителски кредит, че сумата по кредите е отпусната за семейни нужди,
настъпил падеж на претендираните вноски.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – отправяне на покана и получаването и
от длъжника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, , че
предоставеният кредит не е бил с цел удовлетворяване на нужди на семейството или
наличието на други правопогасяващи обстоятелства, в това число погасяване на вземанията.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на посочените обстоятелства СЪДЪТ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящото производство ч. гр. д. 34798/2023 г. по
описа на СРС, 126 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на довеждане с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за изпълнение на задачата вещото лице П.Л.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева, вносими от ищеца
в едноседмичен срок от уведомяването.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията на ответника
изложени в отговора му в срок до съдебното заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3