№ 2072
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110213018 по описа за 2024 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. И. Т. против наказателно постановление №
303918/ 22.02.2017г., издадено от Е. И. К.- заместник- кмет на Столична
община, с което на основание чл. 53 и чл. 13, б. “б“ от ЗАНН на З. И. Т., ЕГН
********** е било наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 / двеста / за нарушение по чл. 18, т. 1, б. “а“, б. “б“, б. “в“ и чл. 35, ал. 1,
във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят редовно призован се явява не се явява и не се
представлява. Депозира писмена защита чрез адв. Б. неин упълномощен
процесуален представител. Претендира разноски по представен списък и
фактури в общ размер 540 лева.
Наказващият орган- зам. кмета на Столична община редовно призован
не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, взе предвид разпоредбите на закона и
определение №12 658/10.04.2025г. по дело №2457/2025г. по описа на АССГ,
XXVI касационен състав, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна
съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира
следното :
На 22.02.2017г. въз основа на АУАН №0303918/ 01.02.2017г. е било
издадено атакуваното наказателно постановление № 303918/ 22.02.2017г.,
1
издадено от Е. И. К.- заместник- кмет на Столична община, с което на
основание чл. 53 и чл. 13, б. “б“ от ЗАНН на З. И. Т., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 / двеста / за
нарушение по чл. 18, т. 1, б. “а“, б. “б“, б. “в“ и чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 34,
ал. 3 от НРУПОГТТСО, затова че на 01.02.2017г. в 11.26 часа пътува в град
София в А- 94 с инвентарен №2005 /констатирано след спирка: ПК Д. посока:
Гара П. район: Студентски град, без редовен превозен документ и отказва да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността
на пътниците, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл. 18, т. 1, б.
“а“, б. “б“, б. “в“ и чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.
При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за
погасяване на административно- наказателното преследване, поради което
приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън
случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три
години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава
срок равен на четири години и половина, след изитичането на който
наказателното, респ. административно- наказателното преследване се
погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и
половина от извършването на административното нарушение изтича
абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на
нарушението, посочена в НП е 01.02.2017г., при което абсолютният давностен
срок е изтекъл на 01.08.2023г.
С оглед на изложеното, съдът счита че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По делото жалбоподателят Т. претендира да и бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. По делото е депозирала два броя фактури и
списък с направените разноски, от които е видно, че същата е заплатила
адвокатско възнаграждение в общ размер 540 лева. Като взе предвид това , а
също и естеството на делото съдът намира, че направените от жалбоподателя
разноски следва да бъдат възложени на Столична община.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.
1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 303918/ 22.02.2017г., издадено
от Е. И. К.- заместник- кмет на Столична община, с което на основание чл. 53
и чл. 13, б. “б“ от ЗАНН на З. И. Т., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 / двеста / за нарушение
по чл. 18, т. 1, б. “а“, б. “б“, б. “в“ и чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от
НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на З. И. Т., ЕГН **********
сумата 540 /петстотин и четиридесет/ лева, представляващи разходи за
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3