Р Е Ш Е Н И Е
№ 260216 25.05.2021 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№474 по описа за 2020г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът С.И.Д., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***г. около *** часа на първокласен път ***, при км.*** в посока
гр.*** водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№***Т.Г.П. поради навлизане
в лентата за насрещно движение е станал причина за ПТП, при което автомобилът
му се е ударил в насрещно движещ се „Опел Вектра” с рег.№***. В последния на
предна дясна седалка като пътник е пътувал ищеца, който е пострадал от удара и
са му били причинени следните увреждания: оток и болка в лява гривнена става,
травма на корема, долната част на гърба и таза, счупване на горния край на
лявата лъчева кост, болки в гръдната стена. По силата на споразумение,
постигнато по НОХД №41/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, Т.Г.П. бил
признат за виновен в това, че е причинил катастрофата и средна телесна повреда
на ищеца.
Посочва се, че към датата на ПТП
виновният водач е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника ЗД“БулИнс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87. На 17.01.2020г. Д. отправил
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, което останало
удовлетворено.
По изложените в исковата молба
подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 30 000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от причинените травми, някои от
които продължават и до сега /болки в областта на фрактурата/, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от ***г. – денят, следващ датата, на която за
ответника е изтекъл 3-месечния срок за доброволно изплащане на обезщетение, до
окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника адв.Т.В., с който
исковата молба се оспорва. Ответникът счита иска за недопустим, тъй като
лицето, което е управлявало процесното МПС не е ползвало същото на законно
основание. По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва: отразените в
констативния протокол факти и обстоятелства; механизма на настъпване на ПТП;
твърдението за виновно противоправно поведение на водача Т.Г.П.. В случай, че
съдът приеме, че искът е основателен,
ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който е пътувал без предпазен колан, както и възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Т.Г.П., в качеството му на трето лице помагач
на ответника, не ангажира становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от материалите по
приложеното НОХД №41/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, в съдебно
заседание на 12.02.2021г. е одобрено споразумение, по силата на което Т.Г.П. е
признат за виновен в това, че на ***г. в землището на гр.***, обл.***, при
управление на МПС – лек автомобил „Рено”, модел „Меган” с рег.№***е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил телесна повреда на С.И.Д.,
изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, поради което му е
наложено наказание.
Предвид задължителната сила на присъдата
/чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние,
извършено от Т.Г.П., който е нарушил правилата за движение по пътищата и в резултат на това по непредпазливост е причинил на ищеца описаната средна телесна
повреда. Не се оспорва твърдението, че за управлявания от виновния водач лек автомобил е
имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество,
валидна за периода ***г. – ***г.
Разпитан е като свидетел В.Г. - ***
на лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП. Същият заявява, че в
края на ***г. е предоставил автомобила на един свой познат /чието име не може
да назове/, с уговорка да го продаде, когато намери купувач. Не пази и талона
на автомобила, въпреки, че той се води на негово име. От показанията на
свидетеля става ясно, че той се е съгласил друг да ползва и управлява
автомобила му, поради което възражението на ответника, че при инцидента Т.П. е
управлявал автомобила без съгласие на собственика, е неоснователно.
Приета е в настоящото
производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза на вещите
лица С.М. и М.Б., която съдът възприема като компетентно изготвена и неоспорена
от страните. Същата установява следния механизъм на процесното ПТП: водачът Т.П.
е управлявал лек автомобил „Рено Меган” по северната лента на платното за
движение на пътя гр.*** – гр.*** в посока от изток на запад. През това време водачът
Р.Р. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра” по южната лента на платното за
движение на същия път, в посока от запад на изток, срещу лек автомобил „Рено
Меган”. В един момент водачът на лек автомобил „Рено Меган” е допуснал
автомобила му да навлезе в лявата лента и така след около 1,3 секунди е
настъпил неизбежен удар в предната дясна страна на лек автомобил „Рено Меган” и
в предна дясна част на лек автомобил „Опел Вектра”. Като основна причина за
пътнотранспортното произшествие се посочва поведението на водача на лек
автомобил „Рено Меган” - Т.П., който е допуснал автомобилът му да навлезе в
насрещната лента по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
Ответната страна не събра
доказателства, които да оборват констатациите в изготвения протокол за ПТП.
Показанията на свидетеля К.С., който е изготвил протокола, не подкрепят тезата
на застрахователя, че в протокола не са отразени вярно фактите и
обстоятелствата във връзка с механизма на произшествието.
Експертизата установява, че
ищецът е пътувал на предна дясна седалка в автомобила „Опел Вектра” и при удара
са му били причинени следните травматични увреждания: счупване на долния край
на лява лъчева кост, контузия на гръдния кош и корема. Счупването е довело до
трайно затрудняване на движенията на крайника, а контузията е причинила болка и
страдание, без разстройство на здравето. Счупването е наложило гипсова имобилизация,
а пълното възстановяване е отнело време от 2-3 месеца.
Експертизата не може да установи по
категоричен начин дали пострадалият към момента на произшествието е бил с
поставен предпазен колан. Вещите лица поддържат, че предвид механизма на ПТП,
вида на травматичните увреждания и мястото на удара, е възможно ищецът да е
получил описаните увреждания при правилно поставен предпазен колан. Свидетелят Р.К.Р.,
в чийто автомобил е пътувал ищеца заявява, че и двамата са били с поставени предпазни
колани.
За установяване на преживените от ищеца болки и страдания е разпитана като свидетел неговата майка З.Й.Д.. Според показанията й С.Д. не
можел да се обслужва сам след инцидента – да се къпе, да се облича и за всичко
това е помагала съпругата му. Изпитвал болки, бил стресиран и все още изпитва
страх да се качи в автомобил.
Така събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП
е виновно причинено от водача на застрахования лек автомобил – Т.Г.П.. Същият е
нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил на ищеца посочените по-горе телесни увреждания, които
съгласно експертното заключение са в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на виновния водач. Не се събраха безспорни доказателства,
сочещи на виновно поведение от страна на ищеца като причина за настъпване на вредоносния
резултат, поради което съдът приема за неоснователно възражението на ответника
за съпричиняване.
Предвид изложеното съдът приема,
че съгласно чл.432 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на
ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.
Претърпените
от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост. Следва да се
отчете обстоятелството, че счупването на крайника е било съпроводено със силни
болки, които са отшумявали постепенно в процеса на лечение.
С
оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в претендирания
размер от 30000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
поради което искът ще се уважи в пълния му предявен размер.
Съгласно
чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В настоящия случай ищецът е заявил писмена претенция
пред ответника /л.16,17/, изпратена според твърденията му на 17.01.2020г. Няма
данни за датата, на която претенцията е получена от ответника, нито такива,
които да сочат, че застрахователят е уведомен от застрахования в по-ранен момент.
Представено е писмо с изх.№837/06.02.2020г., с което ответникът е уведомил
ищеца и водача Р.Р., че по образуваната щета не намира основание да удовлетвори
исканият им. При това положение датата 06.02.2020г. следва да се приеме за
най-ранната дата, на която със сигурност ответникът е бил уведомен за
претенцията на ищеца като пострадал в инцидента. Ищецът претендира законна
лихва от ***г., поради което присъденото обезщетение ще се дължи с лихва от
тази дата.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. За възнаграждение на вещите лица по допуснатата експертиза от бюджета на
съда е платена сума от общо 300,00 лева, а за призоваване на свидетел – сумата
20,00 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда общо сумата 320,00 лева – разноски за вещи лица и за свидетел,
както и сумата 1200,00 лева – държавна такса върху уважения размер на иска.
Ответникът
е останал задължен за сумата 75,00 лева – допълнително възнаграждение за вещо
лице, което е следвало да внесе в определения от съда срок, но не е сторил
това, поради което на основание чл.77 от ГПК ще следва да бъде осъден да
заплати тази сума по сметка на съда.
Съгласно
договор за правна защита и съдействие /л.161/, Адвокатско дружество „Г. и М.”
не е получило заплащане от ищеца за оказаната по делото правна помощ, тъй като
е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество сумата 1430,00 лева, представляваща минимално дължимо възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер”№87 да заплати на С.И.Д., ЕГН ********** сумата 30 000,00/тридесет/
хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди /счупване
на долния край на лява лъчева кост, контузия на гръдния кош и корема/, получени
при ПТП на ***г., виновно причинено от Т.Г.П. – водач на застрахован при
ответника лек автомобил „Рено Меган” с рег.№***, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер”№87 да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.”, Бултат ***, седалище и адрес на управление: *** сумата 1430,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер”№87 да заплати по сметка на съда
сумите: 1200,00 лева – държавна такса по делото; 320,00 лева –
разноски за експертиза и свидетел.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер”№87 да заплати по сметка на съда, на
основание чл.77 от ГПК сумата 75,00 лева – разноски за вещо лице.
Решението
е постановено при участието на Т.Г.П., ЕГН ********** в качеството му на трето
лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: