ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N
гр.София 04.12.2020 г.
Софийски градски съд, IV- „В“ състав в закритото съдебно заседание на 04.12.2020
г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл.
с-я Ирина Стоева
като разгледа докладваното от
съдия Ковачев в.ч.гр. дело N. 11210 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. чл.
274 от ГПК вр. чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба от „И.а.б.“
АД *** срещу Определение 1379/24.09.2020г. за отказ на съдия по вписванията при СРС за заличаване
на договорна ипотека,
вписана в службата по вписванията гр. София, под акт N. 81, том
XIV от 2002г.
Частния жалбоподател твърди, че отказът е неправилен и
незаконосъобразен. Ипотеката, чието заличаване е поискано, е била учредена през
2002 г. и не е била подновена след изтичане на 10
годишния законов срок и поради това е поискано заличаването й от молителя, който извежда
правния си интерес по чл. 22 от ПВ от качеството си на кредитор на единия от
наследниците на починалия собственик на ипотекирания имот, който е насочил
изпълнение срещу този имот и има интерес от заличаването с оглед на продажбата
на имота и разпределяне на сумата от него между всички кредитори след
заличаване на ипотеката.
Твърди, че неправилно съдията по вписванията не е
приложил точно чл. 22 от ПВп и се е позовал на липса на нотариална заверка на
подписа на молителя. Счита, че посочената от съдията по вписванията разпоредба
на чл. 3, ал. 1 от ПВп има отношение към формата на актовете, които се вписват,
но не и до формата на молбата за заличаване.
Моли отказа да бъде отменен и се постанови заличаване на ипотеката.
СГС като съобрази становищата на
молителя, мотивите на съдията по вписванията и събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
По заявление на молителя, с искане за заличаване на ипотеката съдията
по вписвания е постановил отказ, като е изложил като мотив, че молбата за
заличаване не е акт подлежащ на вписване, а заявлението по чл. 531 ГПК не
можело да се приеме като удовлетворяващо условията на чл. 22 ПВп, а също и липса на нотариална заверка на подписа на молителя
под искането му за заличаване на ипотеката.
Правилника за вписванията в своята норма на чл. 22 предвижда, че при
изминали повече от 10 години без ипотеката да е подновена, заличаването ѝ става по искане на заинтересованата страна без други
доказателства.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на съдията по
вписванията, че отказ следва да бъде постановен поради липса на нотариална
заверка на подписа на молителя върху подадената молба за заличаване. В чл. 22
ПВп такова изискване не е въведено, като позоваването на чл. 3, ал. 1 ПВп няма
отношение към формата на молбата за заличаване. Цитираната от съдията по
вписвания разпоредба се отнася до формата на актовете, които се вписват и
заличават, а не до молбите за извършване на тези действия. Както чл. 179 от ЗЗД, така и чл. 19 от ПВп изрично уреждат в кои случаи при заличаване на ипотеката се изисква нотариална заверка на подписа /при съгласие на
кредитора в случаите когато ипотеката още съществува/. Действието на вписването
трае 10 г., освен ако ипотеката не е подновена. В случая ипотеката е била
вписана през 2002 г. и не е била подновена. Тоест касае се за погасена ипотека, която трябва да бъде
заличена. И да не се заличи, тази ипотека не може да се противопостави на трети
лица, поради това и законодателят не е поставил условие
молбата за заличаването да бъде с нотариална заверка на подписа, а е достатъчно
молителят да докаже правен интерес. Освен това не се касае за общо охранително
производство, а за нотариално такова по чл. 569 и сл., а не по чл. 531 ГПК. Изискването
за форма на молбата, с която започват нотариалните производства е по чл. 571,
изр. 2 от ГПК-писмена форма (каквото е и за всяко охранително производство).
Условията на чл. 22 ПВп са ясни – да е изтекъл 10 годишен срок от вписването и
да няма подновяване (последното условие се установява служебно от съдията по
вписванията). Изисква се и правен интерес от заличаването. Съдията по вписване
на е отказал заличаване поради подновяване, поради което следва да се приеме, че
подновяване няма.
В случая всички изисквания на чл.
22 ПВп са налице.
Молителя е кредитор насочил
изпълнение върху имота, което се установява от удостоверението от ЧСИ и има
правен интерес от заличаването в който смисъл е налице и практика на ВКС.
Предвид на така изложените съображения съдът намира, че отказът е
незаконосъобразен и следва
да бъде отменен и преписката върната на съдията
вписания за произнасяне съобразно дадените указания.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
1379/24.09.2020г. за отказ на съдия
по вписванията при СРС за заличаване на договорна ипотека, вписана в
службата по вписванията гр. София, под акт N. 81, том
XIV от 2002г
ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за произнасяне по молбата за
заличаване на ипотека вх. № 53400/24.09.2020 г. на АВп и заличаване ипотеката, съобразно мотивите
изложени в обстоятелствената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.