Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..10.2017г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI въззивен наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при
секретаря Албена Арсова и в
присъствието на прокурора Юлиана Христова
като разгледа докладваното от съдия Кехайова в.н.о.х.д. № 3031по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда
от 19.12.2016 г. на СРС, НО, 23 състав по НОХД № 2802 от 2015 година е признал
подс. И.С.Н. за невиновен в това, че
на 16.06.2005г., около 17:00 часа в гр.София, кв. „Гоце Делчев“, на ул.
„Орехова гора”, в съучастие със С.Д.М.(извършител) като помагач (като обещал да
даде помощ след извършване на деянието - изчакал в управлявания от него л.а.
Пежо, модел Партнер с ДК № С ******М. да извърши деянието, след което с
управлявания от Н. л.а. избягали от местопрестъплението) отнели чужди движими
вещи - златен синджир 14 карата 8гр., на стойност 176 лв., златно синджирче с
изображение на Христос 14 карата 1 гр., на стойност 22 лв., златно украшение с
изображение на „Богородица” 14 карата 1гр., на стойност 22 лв., като общата
стойност на отнетото имущество е 220лв. от владението на Х.К.Р., като е
употребил за това сила – М. ударил с ръка св. Р. в горната част на гърдите след
което издърпал златните накити от врата на пострадалата - и на основание чл.
304 НПК го е оправдал по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. На основание чл. 190, ал.1 НПК съдът е постановил направените по делото
разноски в размер на 153,00 лв. да останат за сметка на държавата.
В
депозирания от прокурор от СРП протест се твърди неправилност на присъдата,
като се сочат доводи за доказаност на деянието и авторството на подсъдимия Н. в
неговото извършване. Прокурорът счита, че от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства се установява
основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по
обвинението, за което е предаден на съд. От въззивната инстанция се иска да
отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия Н. по повдигнатото
му обвинение, като му наложи справедлИ.наказание.
В съдебно
заседание прокурорът от СГП поддържа протеста и счита първоинстанционната
присъда за неправилна. Моли въззивния съд да я отмени и да постанови нова, с
която да осъди подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение.
Служебният
защитник на подсъдимия Н. - адв. М.Г. моли съда да остави без уважение подадения
протест и да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна
поради недоказаност на обвинението в частта му относно авторството на деянието,
като се позовава и на проведения в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд разпит на пострадалата.
Подсъдимият
Н., не се явява пред въззивната инстанция и не изразява становище.
Производството по делото, както пред първостепенния съд, така и през въззивната
инстанция е проведено в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3 от НПК.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не прави искания за събиране на нови
доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХVІ въззивен състав, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.С.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с
последен известен адрес: гр. София , ж.к. „*****”, бл. *** вх. *****, ЕГН **********.
През
периода на 2005 г. подсъдимият Н. (с прякор П.) и св. М. се познавали. И
двамата имали зависимост към наркотични вещества. През същия период св. М.
притежавал л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ******, който
управлявал лично, рядко го давал на приятели, за да го изпробват как върви, но
не се случвало го предоставя на подс. Н..
На
16.06.2005г., около 17.00 часа св. Р. вървяла по пътното платно на ул. „Орехова
гора”, в гр. София с бебешка количка. След като пресякла бул. „Гоце Делчев“ тя
видяла спрял западен автомобил - червен на цвят, който в последствие узнала, че
е модел „Партнер“. На мястото на водача седял подс. Н.. Св. Р. продължила да
върви в посока към ул. „Нишава“, когато автомобил с марка, модел и цвят,
идентични на тези на автомобила, в който св. Р. видяла подс. Н. минал покрай
нея, като скоро след това се върнал в обратна посока. От мястото, намиращо се
до това на водача слязъл св. М., който се приближил към Р., блъснал я, след
което откъснал златните й накити - златен синджир - 14 карата, 8 гр., на
стойност 176 лв., златно синджирче с изображение на Христос - 14 карата, 1 гр.,
на стойност 22 лв., златно украшение с изображение на „Богородица” - 14 карата,
1 гр., на стойност 22 лв. от врата на пострадалата. След като взел златните
накити св. М. се качил в автомобила, който потеглил в неизвестна посока.
Във
връзка със случилото се св. Р. депозирала на 21.06.2015 година молба до СДВР, в
която посочила, че на 16.06.2015г. била блъсната от лице на видима възраст
около 25 години, който й отнел златни накити. По случая било образувано
полицейско производство - дознание по описа на СДВР срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, с първото действие по разследването. В
хода на разследването с постановление на СРП от 28.04.2006 година са отделени
материали по воденото дознание по отношение на подс. Н., като същото било спряно.
С постановление на СРП от 11.11.2014 г. наказателното производство било
възобновено, а като обвиняем в негово отсъствие бил привлечен подсъдимиятИ.С.Н.
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
В хода на
разследването на 20.07.2005 година било извършено претърсване и изземване от
лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, ДК № С ******/собственост на св. М./, в
хода на което действие по разследването бил иззет лекия автомобил. Това
действие било санкционирано от съдия при СРС, по реда на чл. 135, ал. 2 от НПК /отм./.
С Определение на СРС бил одобрен и протокол за обиск и изземване от св. М., при
който били иззети - 1бр.свидетелство за регистрация на МПС и 1 бр. автоключ.
На
20.07.2005г. било извършено разпознаване на лица, в хода на което
процесуалноследствено действие св. Р. разпознала св. М. като лицето, което я
ударило в гърдите и й издърпало синджира от врата.
На
14.09.2005 г. било проведено разпознаване на лица, в хода на което действие по
разследването св. Р. разпознала подс. Н. като лицето, което седяло на
шофьорската седалка в спрения червен автомобил и я загледал продължително,
което било отразено в съставения протокол.
От
приетото в съдебно заседание заключение на извършената по делото
съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че общата
стойност на инкриминираните вещи е 220 лв.
За случая
св. М. бил осъден с влязла в сила на 20.02.2009г. присъда по НОХД № 6340/2006г.
по описа на СРС.
Така
приетата след самостоятелен анализ на събраните пред първата инстанции
фактология на интересуващите делото събития не се отличава съществено от установената
от СРС. Въззивният съд цени и събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства, а именно показанията на св. Р. и св. М., оценителна
експертиза, протоколите за разпознаване на лица от 20.07.2005г. и 14.09.2005
г., справки от ОПП СДВР, справки за съдимост на св. М. и подс. Н..
Следва да
бъде посочено, че СРС се е задоволил с преразказ на показанията на свидетелите
без да проведе същински доказателствен анализ, което налага такъв да бъде
направен от въззивната инстанция.
На първо
място настоящата съдебно инстанция кредитира показанията на св. Р., които в
най-пълна степен разкриват подробности от случилото се със св. Р. на
инкриминираната дата, дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд.
По отношение това кога е видяла подс. Н. и какво именно е правил той, когато
пострадалата го е видяла, съдът кредитира показанията на пострадалата, дадени
от нея по време на разпита й в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, както и тези, които св. Р. е дала по време на извършено разпознаване
и които са били отразени в протокола за разпознаване на лица и предмети.
Разпознаването, по време на което св. Р. е посочила подс. Н. като лицето, което
седяло на шофьорската седалка в спрения червен автомобил и я загледал
продължително, е било много по- близко във времето до самото инкриминирано
деяние, отколкото разпита на свидетелката във фазата на съдебното следствие.
Същевременно в хода на съдебното следствие св. Р. изрично е посочила, че е
видяла подс. Н., именно когато е минавала покрай него, а той е седял на
шофьорското място на л.а., който впоследствие разбрала, че е модел Партнер,
червен на цвят. Същевременно присъствалите по време на разпознаването поемни
лица са подписали протокола без да направят, каквито и да било възражения или
бележки срещу начина на провеждане на това процесуалноследствено действие.
Всичко това даде основание на съда да приеме, че заявеното от св. Р., на
досъдебното производство, отразено в протокола за разпознаване отразява
най-точно и ясно обстоятелствата, които пострадалата свидетелка е възприела по
време на инкриминираното деяние. Съдът прие, че към него момент спомените на
свидетелката са били по-ясни и по-точни, т.к. тези действия са били проведени кратък
период след инкриминираното деяние. Същевременно, както пред първостепенния съд
в хода на съдебното следствие, така и по време на извършеното разпознаване
пострадалата категорично е посочила, че подс. Н. е лицето седяло на шофьорското
място, на лек автомобил, от какъвто по-късно св. М. слязъл и й отнел златните
накити. Р. е успяла да види и да запомни някои особености от физиономията на
подсъдимия Н., докато е минавала покрай спрелия автомобил, в който той седял на
шофьорското място. Всичко това сочи, че пострадалата макар и да е наблюдавала
подсъдимия за много кратък период от време е успяла добре да възприеме част от
неговите черти и заявеното от нея на фазата на досъдебното производство и по
време на извършеното разпознаване, че именно по тях е разпознала подсъдимия
като лицето, което седяло на шофьорската седалка в спрения червен автомобил и я
загледал продължително следва да бъдат кредитирани.
В
останалата им част досежно случилото се съдът кредитира изцяло показанията на
св. Р., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, т.к. те не се
опровергават от други събрани по делото доказателства и доказателствени
средства. Напротив показанията й напълно се подкрепят от писмените
доказателствени средства – а именно протоколите за разпознаване на лица.
Съдът
кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети, като счита, че същите
са изготвени в съответствие с изискванията на НПК, като по време на самото
разпознаване не са допуснати съществени нарушения на процедурата-
разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица, като на свидетелката
са били предоставени за разпознаване по пет лица. Протоколът за разпознаване е
подписан, както от пострадалата, така и от поемните лица и от присъстващите по
време на разпознаването без нито една забележка или възражение, включително
досежно фрапантни разлики във външния вид на лицата, представени за
разпознаване, както и досежно отразеното в протокола дали и по какво св. Р. е
разпознала лицата.
Предвид
всичко изложено съдът прие, че протоколите за разпознаване са годни
доказателствени средства по смисъла на НПК и удостоверява отразените в него
факти и обстоятелства.
И
настоящата съдебна инстанция не намира основание да не кредитира показанията на
св. М. в частта, в която заявява, че подс. Н. не е участвал в инкриминираното
деяние, както и че той никога не му е предоставял лично автомобила си марка
„Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ******. В тази част показанията на този
свидетел не се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Следва да се подчертае, че самата св. Р. сочи, че е
видяла подс. Н. да седи на шофьорското място на автомобил идентичен като марка,
модел и цвят на притежавания от М., докато автомобилът бил спрял. В последствие
обаче възпроизвежда единствено, че автомобил като този я е пресрещнал, а от
мястото до шофьора изскочил св. М., който със сила отнел златните й накити.
Практически в нито един момент св. Р. не сочи с категоричност, че именно
автомобилът, от който св. М. е слязъл преди да й отнеме златните накити, е бил
управляван от подс. Н., не сочи и други негови действия, от които да се
установи, че св. М. и водачът на автомобила са действали при общност на
умисъла. Настоящата инстанция намира, че не следва да кредитира показанията на
св. М. в частта, в която твърди, че не е участвал в грабежа от инкриминираната
датата, като противоречащи на всички останали писмени доказателства. Следва да
се посочи, че е нормално от житейска гледна точка св. М. да се стреми да отрича
собственото си престъпно поведение, независимо от факта, че спрямо него за това
деяние е налице влязла в сила присъда, доколкото извършването на престъпни
деяния е обществено неприемливо.
Правилно
са били кредитирани от първата съдебна инстанция заключението на изготвената по
делото СОцЕ, както обективна и безпристрастна.
Практически
относно авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подс. Н. е налице оскъден доказателствен материал и не е
пресилено да се каже, че в конкретния случай единствено твърденията на
пострадалата св. Р., че е видяла подс. Н. да седи на шофьорското място в
автомобил, идентичен като марка, модел и цвят с притежавания от св. М., от
който последният слязъл и отнел златните й накити, са довели до ангажиране на
наказателната отговорност на подс. Н.. Извън тези твърдения на пострадалата липсват,
каквито и да било други доказателства за неговото участие в инкриминираното
деяние. В случаи като настоящия особено внимателно следва да бъде изследвана
вътрешната убедителност на показанията на жертвата на посегателство, тъй като е
възможно по различни причини същите да не отговарят на обективната истина.
Вътрешната убедителност на показанията на св. Р., изводима от логичността и непротиворечивостта
им, не е в степен да обори презумптивната невиновност на подс. Н., тъй като
разказът й относно механизма на деянието не довеждат до категорична и несъмнена
убеденост за идентичност между лицето, забелязано от Р. и седящо на шофьорското
място в спрелия автомобил и това управлявало същия, когато св. М. слязъл от
него, за да й отнеме златните накити. Описаното от св. Р. възприемане на
лицето, седящо в спрелия автомобил и това управлявало такъв непосредствено
преди и след деянието практически почива на предположение, както по отношение
на идентичността на автомобила, така и по отношение на идентичността на неговия
водач. С оглед така посочените обстоятелства не може да се направи категоричен
извод, че посоченият от нея водач на спрелия автомобил е онзи, който е
подпомогнал с действията си св. М. да отнеме със сила златните накити на Р..
Ето защо, макар по различни съображения и въззивният съдебен състав прие за
недоказано по изискуемия от закона начин авторството на деянието от страна на
подс. Н..
Въз
основа на така изложените фактически изводи съдът намира от правна страна следното:
Протестът
на СРП е неоснователен. По същество присъдата на СРС е правилна. По обвинението
по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК подсъдимият Н. следва да бъде оправдан
поради неговата недоказаност. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъде направен
единствен и категоричен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението - налице е обосновано съмнение
по отношение главния факт по делото- участието на подсъдимия във вмененото му деяние
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, от
НК.
При така
приетото за установено и събрания доказателствен материал СГС счита, че първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е признал подсъдимия Н. за невиновен в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е отказал да ангажирана
неговата наказателна отговорност. Недопустимо е постановяването на осъдителна
присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са
изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички
факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно престъплението, участието на
подсъдимия/ите в извършването му и неговите обективни и субективни признаци.
Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано
по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 от НПК/, което е гаранция за реализиране
правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК.
С оглед
на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО, 100 състав присъда
по НОХД № 2802 по описа за 2015 г. следва да бъде потвърдена.
При
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото
правилно са били оставени в тежест на Държавата.
Воден от
горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХVІ въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.12.2016 г. на СРС, НО, 23 състав по
НОХД № 2802 от 2015 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.