№ 713
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110129149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „С Т“ ЕООД, с която срещу „Д С“ ООД при
условията на кумулативно съеинение са предявени осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8151,36 лв., представляваща главница за неплатено
възнаграждение за доставени 339,64 тона скална маса, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 21.05.2024 г., до окончателното плащане, и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 755,14 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.09.2023г. до 20.05.2024г.
Ищецът твърди, че на 03.07.2023г. сключил с ответника договор, по силата на който
се задължил като изпълнител да извърши доставката на скална маса, наричана още с
техническо наименование „фракция 063“ или „трошен камък“ срещу възнаграждение от 20
лв. на тон без ДДС. Твърди, че в изпълнение на договора с четири курса на 31.08.2023г., пет
курса на 01.09.2023г. и четири курса на 02.09.2023г. доставил с товарен автомобил „Волво“ с
ДК№ ***** до обект на ответника в с. В общо 339,64 тона скална маса, като за всяка от
доставките страните оформили товарителници. Въпреки точното изпълнение на договора от
страна на ищеца ответникът не му заплатил дължимото се възнаграждение от 8151,36 лв.,
при което на основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ без покана изпаднал в забава от 16.09.2023г. С тези
доводи отправя исканията си до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати
съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва и разноските в настоящето
производство и в производството по обезпечение.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца за
сключването на процесния договор. Оспорва скалната маса да е доставена и приета от
длъжностно лице при ответника. Оспорва истинността на товарителниците и
доказателствената им стойност. Излага, че ищецът не издал платежен документ, с което го
принуждавал да извърши протиовозаконни действия, ощетяващи фиска. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца уточнява във
фактическите си твърдения, че доставките са приети от лицето И Г, която е била собственик
на обекта и пълномощник на ответното дружество. Признава, че за съдебно предявените
вземания не са издавани фактури, но твърди, че между страните била установена практика
такива да се издават едва след плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на
дължимото възнаграждение по договор за услуга, сключен на основание чл. 9 ЗЗД.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по договор с твърдяното съдържание, по
силата на който да е престирал съобразно уговореното, а за ответника да е възникнало
задължение за заплащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
При така разпределена доказателствена тежест и след съвкупна преценка на
събраните доказателства съдът намира иска за неоснователен.
С оглед на позицията, заявена от ответника, с доклада по делото, приет без
възражения от страните, е отделено като безспорно съществуването на облигационно
правоотношение с източник договор за услуга от 03.07.2023г.
Видно от текста на договора, който е представен с исковата молба, със същия ищецът
е поел задължение в срок до един месец срещу възнаграждение да предостави на ответника
услугите изкоп и извозване на земна маса в с. В. Съгласно чл. 2. 2 от договора цената се
заплаща в срок от 5 работни дни от приемането на услугата в брой или чрез разписани от
двете страни разписки и/или по цитирана банкова сметка. Съгласно чл. 3.1 ищецът е поел
задължение да измери и заснеме обекта с геодезическа снимка за изчисляване на изкопната
земна маса, като страните са се уговорили приемането на изпълнението на услугата да се
удостоверява с подписването на двустранен протокол. В чл. 2.1. е посочено, че размерът на
възнаграждението е посочен в приложение 1, озаглавено „Изкоп с извозване на земна маса
2
до депо-16 лв./м3.“, съгласно което е уговорена единична цена за изпоп с депониране на
обекта от 7 лв. на м3, за доставка на скална маса - 20 лв. за тон, за валяк 3,5т., за бобкат 380
лв., за комбиниран багер 450 лв., за мини багер 420 лв. Уточнено, е че цените са единични
без ДДС.
За доказване извършването на уговорената работа ищецът е представил
товарителници за обществен автомобилен превоз в страната №089313/31.08.2023г., №089314
от 01.09.2023г. и № 089315. Във всички изброени товарителници като изпращач и превозвач
е посочено ищцовото дружество, като получател-ответното, товарът е описан като „фракция
069“, за придружител на товара е посочено лицето„К. И“. Общото количество на товара по
представените товарителници е 339,64 тона. Посочено е, че превозът е извършен с
автомобил „Волво FL12” с рег. № *****. В представените товарителници има положен
подпис за превозвач, но не са посочени имена и не фигурира подпис за получател. В графа
„забележка“ са изписани имената „И Г“, след което е положен подпис.
Представени са пропуски за извовзване, издадени от „МДЗ Б“ АД с получател
ищцовото дружество, превозвач К И, МПС № *****, номенклатура Трошен камък 0-63 мм от
31.08.2023г. за 26,08 тона, 25,98 тона и 26,70 тона, от 01.09.2023г. за 27,18 тона, 24,84 тона,
26,42 тона, 26,20 тона и 26,86 тона, и от 02.09.2023г. за 26,56 тона и за 26,74 тона. Не е
представен пропуск за твърдяната доставка от 23,25 т. трошен камък от 31.08.2023г.
За установяване доставката и приемането на твърдените услуги по договора ищецът е
ангажирал и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К П И. Последният заявява, че
е служител на ищеца, като от 2019г. заемал длъжността шофьор на камион. Твърди, че
извършвал доставка на скални материали на ответното дружесто през 2023г. в края на месец
август, началото на септември. Свидетелят заявява, че натоварвал фракция 63 от с. Б и я
транспортирал до обекта на „Д С“ ООД в с. В. За всеки курс свидетелят съставил
товарителница. В първия ден на обекта имало багер, който разнасял доставената фракция,
през цялото време присъствала дама, за която свидетелят знаел, че е собственик на строежа.
Свидетелят заявява, че техническото лице бързало и затова го насочило към тази дама за
оформяне на товарителницата. Същата подписвала товарителниците за доставената фракция
без спорове за количеството или качеството на услугата. Единственият проблем бил, че
техническото лице не се явявало. Свидетелят заявява, че първото име на дамата било „И“.
Уточнява, че цената за натовареното количество скална маса от кариерата в с. Б се плащала
от неговия началник и началника на кариерата. След дължимата се внимателна преценка и
анализ, отчитайки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото на основание чл.
172 ГПК, съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни и
безпротиворечиви.
От така ангажираните доказателства не се установява ответникът да е приел работата,
а от тук не се установява и за същия да е възникнало задължение за плащане на
възнаграждението по договора от 03.07.2023г. За да възникне такова задължение за
ответника – възложител, първо ищецът – изпълнител, трябва да изпълни своето задължение
и то съобразно изискванията на договора. В случая под „изпълнение“, по смисъла на
3
сключения между страните договор, следва да се разбира изкоп и извозване на земна маса,
каквато работа не се твърди и не се доказва да е извършена. От представените
товарителници, пропуски за извозване и изложеното в разпита на свидетеля К П И се
установява, че е налице доставка на 339,64 тона скална маса до обект на ответника в с. В. В
приложение 1 към договора е посочена цена от 20 лв. без ДДС за тон доставена скална маса.
От тук дори да се приеме, че доставката на скална маса е в обхвата на договора от
03.07.2023г. с предмет изкоп и извозване на земна маса, не се установява работата да е
приета в съответствие с изискването на чл. чл. 3.3 от същия, а именно с двустранен
констативен протокол. Не се установява работата да е приета и конклудентно – например с
осчетоводяване на фактура за доставката, каквато ищецът признава, че не е издал. Съгласно
чл. 113 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане,
като ал. 4 на цитираната разпоредба предвижда, че фактурата се издава задължително не по-
късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. В случая,
доколкото не е налице авансово плащане, данъчното събитие е настъпило на твърдените
дати на извършване на доставките на скална маса, при което и като не е издал фактури за
същите в срока за това с противоправното си поведение ищецът се е поставил в ситуация на
невъзможност да докаже претенцията си, черпейки права от собственото си противоправно
поведение.
На следващо място, в заглавната част на представените товарителници като
получател е посочено ответното дружество „Д С“, като са поставени подписи от лицето И Г
в графа „забележки“. От гласните доказателства се установява, че лицето Г се е намирала на
обекта на ответника и е действала като негов представител. Липсва, обаче, положен подпис
в товарителниците в графа „получател“. Освен това с отговора на исковата молба е
направено и противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. Ищецът признава, че лицето,
подписало товарителниците, не е служител на ответника. В тази хипотеза, когато лице е
осъществило фактически или правни действия от името на търговец, без да има формално
учредена представителна власт за това, при липса на противопоставяне от страна на
търговеца, респ. лицето, което го представлява, се счита, че действията са потвърдени, освен
ако представляваният търговец не се противопостави веднага след узнаването за
извършените действия. По делото липсват доказателства за уведомяване на ответника за
претендираните вземания с източник приетата от лицето И Г доставка преди датата на
исковата молба. Ето защо за момент на узнаване по смисъла на чл. 301 ТЗ би следвало да се
приеме моментът на представяне на товарителниците по делото, като се отчете изричното
противопоставяне от търговеца, направено в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Ето
защо съдът намира, че няма основание да се приложи презумпцията по чл.301 ТЗ. Липсват и
доказателства ответникът с конклудентни действия да е потвърдил действията на лицето,
подписало товарителниците от негово име. Освен това липсват доказателства ответникът да
е приел някакво изпълнение по договора или да е извършил някакви престации по него. С
оглед на всичко изложеното и при съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
намира, че товарителниците са подписани от лице, действало без представителна власт, като
4
ответникът се е противопоставил веднага след узнаването на извършените фактически
действия.
Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване изпълнението на свое задължение в обхвата на договора от 03.07.2023г., нито
ответникът да е приел работата. При това положение за ответика не е възникнало
задължение за плащане на възнаграждение.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за главница следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Поради акцесорния характер на задължението за лихва, неоснователна се явява и
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
претендирания размер, поради което същата подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на делото, принципно разноски се дължат на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото обаче искане за разноски не е направено до приключване на
устните състезания пред съответната инстанция, то и разноски не следва да се присъждат / в
тпзи смисъл Определение № 101 от 12.03.2012 г., постановено по гр. д. № 102/2012 г.по
описа на ВКС, II ГО;Определение № 743 от 22.10.2014 г., постановено по ч. т. д. №
2228/2014 г. на ВКС, I ТО и др./
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С Т“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** срещу „Д С“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8151,36 лв., представляваща главница за неплатено възнаграждение за доставени в с. В общо
339,64 тона скална маса на 31.08.2023г.,01.09.2023г.и 02.09.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2024 г., до окончателното плащане, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 755,14 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.09.2023г. до 20.05.2024г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5