Решение по дело №557/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.Н.Н. от гр.Д.Дъбник против Решение № 265 от 31.05.2023г. постановено по НАХД 579/2023г. по описа на РС Плевен, в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че описаното в издаденото наказателното постановление нарушение е посочено, че е извършено нарушение на чл. 139, ал. I, т.2, предл. I-во от ЗДвП и Наредба № 11/2001 на МРРБ, но не е посочено мястото на нарушението, и коя разпоредба от Наредбата е нарушена. Твърди се, че в съставения АУАН не е посочено мястото на нарушението, а от показанията на актосъставителя Хайтов се установява, че проверяващите са се намирали на разклона на с. Тотлебен. Твърди, че описаното място на нарушението при км. 63,400 в посока на движение към гр. Плевен, не е мястото на което са се позиционирали контролните органи и не е място на извършване на нарушението. Твърди, че по делото е представено доказателство – разрешение -245/11.01.2022г. издадено от АПИ за движение на извънгабаритно и тежко превозно средство, от което се установява, че за процесния трактор има разрешение за движение по описания в акта път като извънгабаритно ППС.Излага доводи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, мястото на нарушението, непълното отразяване на признаците на състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието. Твърди, че пълното и точно описание на нарушението във всички случаи изисква констатация, че управлението на ППС с надвишени норми за размери, маса или натоварване на ос е при неспазване на установения за това ред. Излага доводи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му, и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление, и предвид това, че същите са императивни - обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че констатираните недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти. Твърди, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата относими към предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора. Моли съдът да отмени решението на РС Плевен.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява

В съдебно заседание ответникът – Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

С решение №265/31.05.2023г. е потвърдено наказателно постановление №22-0938-004272/09.12.2022г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на К.Н.Н. ***, ЕГН********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.177, ал.З,т.1от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1 т.2 от ЗДвП като законосъобразно

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, постановено при правилно прилагане на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се споделят изцяло мотивите.

По делото между страните не е налице спор досежно обстоятелството, че управляваното от касатора ППС е извънгабаритно по смисъла на от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както и че към датата на установяване на административното нарушение за него е било налично Разрешително РИ-245/11.01.2022 г., издадено от АПИ.

С оглед направените с касационната жалба оплаквания, основните спорни въпроси са осъществено ли е от обективна страна нарушението, за което е издадено оспореното НП,както и налице ли са допуснати нарушения при издаване на АУАН и НП.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения. В АУАН е налице изрично позоваване на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата, касаеща допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, както и на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт, регламентираща задължението за съгласуване на издаденото разрешение със службите за контрол на МВР. Ето защо касационният съдебен състав намира, че доколкото процесният АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при съставянето му не са допуснати съществени нарушения, то същият е редовно съставен акт по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, ползващ се презюмираната от закона доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

Обстоятелствената част на АУАН изцяло е повторена и в оспореното НП, с оглед което съдът намира, че то също не страда от пороците, посочени от касатора.Касационният съдебен състав счита, че описаното в НП нарушение е осъществено от обективна страна и извършител на горното е именно касационният жалбоподател, който може да бъде субект на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба, представляваща нарушеното правило за поведение, касае изискванията към движещите се по пътя пътни превозни средства и по-конкретно тези, свързани с техните размери, маса и натоварване на ос, регламентирани с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Процесното ППС, макар и извънгабаритно, може да се движи по пътища, отворени за обществено ползване, с изключение на посочените в чл. 8, ал. 3 и Приложение № 6 към наредбата, но само след издаване на съответно разрешение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Такова е представено по делото /л. 5/. Същото, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, е валидно за срок от една година (в конкретния случай до 31.12.2022 г.) и за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област (в случая В. Търново) и граничещите с нея области, каквато несъмнено е и обл. Плевен. В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. По делото е представено Разрешително №РИ-245/11.01.2021 г., което съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешително, а видно от приложеното на л. 5 от въззивното дело Разрешително №РИ-245/11.01.2021 г., е че същото не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, тъй като липсва подпис за "съгласувал" от страна на МВР-"Пътна полиция". Освен това, в разрешението изрично е посочено, че разрешението не важи за автомагистрали, скоростни пътища, и пътища от I,II и III клас, включени в Приложение № 6 към чл. 8 ал. 3 и 4 от Наредба, какъвто е първокласен път 3 – Бяла Ботевград. Ето защо съдът приема, че независимо от издаденото разрешение, то не дава право на процесното извънгабаритно ППС да се движи по първокласен път. Неоснователни са доводите на касатора за необсъждане на направите възражения, тъй като в решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи относно сочените свидетели, нарушената правна норма, съответствието между АУАН и НП, които изцяло се споделят, както бе посочено по-горе.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 265/31.05.2023г. постановено по н.а.х.д. №20234430200579/ 2023 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

	Председател:	/П/
	Членове:	/П/     /П/