Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
Гр. Габрово, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 12.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО Х.
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 144 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по предявен осъдителен иск, подаден от В.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. "Възраждане" № 3, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищцата:
Твърди, че на 07.12.2017
година около 8,30 часа сутринта вървяла по ул. "Зелена ливада" към
фризьорския салон, в който работи. След като подминала офиса на фирма
.Еконт" стигнала до кръстовището, образувано от улици "Зелена ливада"
и „Златна нива” в гр. Габрово, което трябвало да пресече, за да стигне до
салона. Вдясно от нея на улицата излязъл лек автомобил. Отместила се встрани,
за да освободи максимално платното /там нямало тротоар/ и се спънала в дупката
на асфалта, която се намирала в близост и била разположена почти в средата на
кръстовището, с леко изместване наляво. Паднала на лявата си ръка и усетила
страшна болка. Опитала се да се изправи, но не можала. Помогнал й преминаващ
младеж. Лявата й ръка я боляла силно.
Наложило се синът й да я заведе на лекар. Закарал я до спешно отделение на
болницата. Д-р Р. гипсирал ръката й и й обяснил, че трябва да отиде в кабинета
му след 30 дни за сваляне на гипса, след което ще се наложи рехабилитиране.
Изписал й обезболяващи.
В резултат на
претърпяния инцидент получила следните увреждания: счупване на лъчевата кост на
лявата ръка в областта на лявата гривнена става и охлузна рана на лявото коляно
с размери около 1,5 см в диаметър. Била силно травмирана. Не
можела да спи, да изпълнява трудовите си функции и да се обслужва пълноценно в
битово отношение.
Участъкът, на който
станал инцидента бил част от общинската пътна мрежа и като такъв бил публична
общинска собственост и неговото поддържане било задължение на общината. Поради
това причинените й телесни увреждания били в резултат от проявеното бездействие
на Община Габрово по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение по пътищата през цялата година, чрез реализиране на
дейност по тяхното предпазване от преждевременно износване, охрана и защита.
Налице било проявено отстрана на общината бездействие във връзка с изпълнение
на вменените й със закон задължения.
Искането на ищцата
е да бъде осъден ответникът да й заплати
сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на счупване на лъчевата кост на лявата
ръка в областта на лявата гривнена става, както и охлузна рана на лявото коляно
с диаметър 1,5
см., ведно със законната лихва от датата на деликта - 07.12.2017 година, до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Б. От страна на
ответника:
Оспорва заведения иск, като счита същия за
неоснователен.
При движение по ул.
„Зелена ливада" от бул. „Могильов" към „Златна нива" успоредно
на улицата в ляво от нея имало зелена площ, която завършвала с тротоар,
обслужващ улица „Златна нива", като описаната дупка, в която попаднала
ищцата била точно до наличния тротоар. От извършен оглед на място и по снимки
от „STREET VIEW" на GOOGLE, се установявало и също така било общоизвестно
за местното население, че в описаната зелена площ била разположена алея/пътека,
която била предназначена за пешеходците. Тази изградена алея/пътека била видимо
безопасна. Жалбоподателката не следвало да използва платното за движение
(асфалтирания път), за да се предвижва, а осигурения за пешеходци участък.
Описаният начин и
механиката на настъпването на инцидента сочело, че ищцата се спънала в дупка,
разположена на платното за движение, което съгласно Закона за движение по
пътищата, въз основа на който се целяло ангажирането на отговорността на Община
Габрово, било предназначено за движение на пътни превозни средства, а
пешеходците били длъжни да се движат по тротоара или банкета - чл. 108, ал. 1
от ЗДвП.
Инцидентът бил станал по
повод предприето от ищцата пресичане на ул. „Златна нива" и тя следвало
предварително да се огледа, т.е. преди да е навлязла на платното за движение да
се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. След като била стъпила
на платното за движение ищцата била длъжна да не удължава ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за
движение, същата била с предимство пред автомобилите и следвало да продължи движението
си, а не да „освобождава максимално платното" за автомобила.
Общоизвестен бил фактът,
че от началото на месец Декември 2017 година нямало климатични ситуации -
снеговалежи, които да налагат движението на пешеходците по платното за
движение, вместо по отредената за целта озеленена площ с алеи/пътеки.
Снеговалежите започнали след 9 декември 2017 година.
Ищцата следвало да се
движи по алеите/пътеките в озеленената площ или по тротоара, тъй като от лявата
страна на ул. „Зелена Ливада" (при движение по посока от бул.
„Могильов" към „Златна нива") непосредствено преди кръстовището с ул.
"Златна нива" бил наличен тротоар. Именно там следвало да бъде
пешеходката преди да пресече ул. Златна нива, а след предприемане на
пресичането следвало да спази по-горе описаните законови правила за движени по
пътищата, тъй като и пешеходците били участници в движението и следвало да
спазват закона, в това число и предимствата при пресичане, завиване.С това си
поведение, ищцата осъществила неправомерно поведение съгласно Закона за
движение по пътищата.
В конкретния случай,
приложение следва да намери един от основните принципи на правото, който гласи,
че „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение".
В хипотезата на
алтернативност, ако е налице основание за ангажиране гражданската отговорност
на Община Габрово при определяне на справедливия размер на обезщетение следвало
да бъде намален същият, тъй като сумата от пет хиляди лева била прекомерно
висока и недоказана по размер. В исковата молба не се излагат твърдения за
болки и страдания по-големи от обичайното при счупване на ръка. както и за
други неблагоприятни последици и неудобства. Поради това размерът на
справедливото обезщетение не следвало да бъдзе по-голям от 3500 лава.
Ищцата чрез своите
действия допринесла за причиняването на неблагоприятните последици/инцидента,
тъй като не е спазила изискванията за движение на пешеходци и поради това с
оглед правилата за съпричиняване от една страна следвало определеното
обезщетение да бъде намалено на 1/3 тъй като действително имало дупка на
пътното платно, но вината за спъването била на ищцата, която със своето си
поведение се поставила в тази ситуация. Ако спазвала правилата за движение и
предимствата, нямало да е налице спъване, а от там и причинно следствена връзка
между поведението на Общината (бездействие) и претърпените вреди.
Вина за настъпилия
инцидент по така описания механизъм следвало да се отреди и на автомобила,
който бил длъжен да спре, за да премине пешеходецът. Тъй като не били изложени
факти и твърдения същият да бил нарушил вменени му задължения, то следвало
действително частта съпричиняване да бъде минимална. При прилагане института на
съпричиняване на вредата следвало вече определеното от съда обезщетение за
нематериални вреди да бъде намалено до 1000 лева.
Искането на ответницата
е съдът да отхвърли предявения от В.Н.Р. иск, а в случай, че намери основания
да ангажира отговорността на Община Габрово, то съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
да намали претендираното обезщетение до сумата от 1000 /хиляда/ лева, с оглед
факта, че ищцата по свои избор вървявала по платното за движение на автомобили,
не спазила изискванията на Закона за движение по пътищата, и с оглед
минималната роля която изиграл минаващия до нея автомобил.
С оглед изхода от делото
да бъде присъдено в полза на Община Габрово съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна намира следното:
1. Правна квалификация:
1.1. Съдът е сезиран
с иск с правна квалификация чл. 49 ал. 1
във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, от значение за фактическия състав на който са:
- причинени
неимуществени вреди на ищеца;
- степен и интензитет на
претърпените вреди;
- вредите да са
произтекли от противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, на което
е възложена работа от ответника;
- причинно-следствена
връзка между деянието на лицето, на което е възложена работата и настъпването
на вредите.
1.2. Възражението на
ответника за съпричиняване от ищцата е с правна квалификация чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и включва действия/бездействия на увредения, с които е допринесъл за
настъпването на вредите.
2. От фактическа страна:
На
07.12.2017 година, около 8,30 часа сутринта, ищцата
вървяла по ул. "Зелена ливада" в гр. Габрово към фризьорския салон, в
който работела, в посока от кръстовището с бул. „Могильов” към кръстовището с
ул. „Златна нива”, отдясно на улицата по посоката си на движение /покрай
къщите/, при което преминала край съществувалия тогава офис на „Еконт” /и стоящия пред него свидетел
Васил Мариев И./, след който нямало тротоар, нито отляво, нито отдясно на
улицата. Ищцата продължила движението си от същата страна на улицата и
достигнала до кръстовището с ул. „Златна нива”, и започнала да пресича същата,
тъй като фризьорският салон се намирал от другата страна на улицата /срещу
заведение известно като „Пилето”/. Междувременно от дясната й страна /пътуващ в
посока бул. „Могильов”/ на улицата се появил лек автомобил. Отместила се
встрани, за да освободи пътното платно и се спънала в дупката на асфалта, която
се намирала в близост и била разположена почти в средата на кръстовището, с
леко изместване наляво. Паднала на лявата си ръка. Опитала се да се изправи, но
не могла. Помогнал й свидетелят И.,
който я завел до фризьорския салон, от където я взел синът и я откарал в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” –
Габрово, където и била извършена гипсова имобилизация и контролна
рентгенография. На 11.12.2017 г. била прегледана от Д-р Я.К. – съдебен лекар
при МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, който издал съдебно-медицинско удостоверение №
218/2017 г. Видно от посоченото
удостоверение и извършената съдебно–медицинска експертиза, при падането ищцата
получила увреждания изразяващи се в счупване на лявата лъчева кост „на типично
място" (в областта на лявата гривнена става), охлузване на лявото коляно. Проведено
било лечение чрез гипсова имобилизация (обездвижване) на лявата ръка.
Счупването довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник,
за срок на обездвижване 1 месец и срок на нетрудоспособност около 2-3 месеца.
Охлузването довело до болка и страдание,
за период от около 7-10 дни. Най-интензивна е била търпяната болка в момента на
получаване на увреждането и в първите 2-3 дни след травмата. Впоследствие, след
обездвижването болката намалява в значителна степен и остава в продължение на
около месец. След сваляне на гипса и провеждане на рехабилитация (раздвижване),
болката се появява отново и е умерена, поради двигателните усилия за възстановяване
на мускулатурата на крайника, до периода на пълно възстановяване до 2-3 месеца.
Нямаме данни за настъпили усложнения.
Посочената фактическа обстановка се установява
непротиворечиво от разпита на свидетелите Васил Мариев И. и Лидия Иванова
Начева, от извършената съдебно-медицинска експертиза – неоспорена от страните
по делото, и от приложените документи.
Твърденията на
ответника, че описаната дупка, в която е попаднала ищцата е точно до наличния
тротоар, не се потвърждават от никакви доказателство по делото. Също няма и доказателства, че в зелената площ
има алея, която да е аналог на тротоар покрай пътя.
3. От правна страна:
3.1. Относно наличие на
причинени на ищцата вреди и причината за
същите:
От установените факти е
видно, че при опита си да пресече улица "Зелена ливада" до
кръстовището с ул. „Златна нива”, ищцата паднала, поради наличие на дупка на
пътното платно, в резултат на което получила увреждания, изразяващи се в
счупване на лявата лъчева кост „на типично място" (в областта на лявата
гривнена става), охлузване
на
лявото коляно.
3.2. Относно отговорността
на ответника, във връзка с работа възложена на служителите му:
Увреждането
на ищцата е настъпило в резултат на падане, причинено от наличие на дупка на
пътното платно на ул. "Зелена ливада", т.е. произтича от самата вещ.
Собственик на вещта в случая е ответникът - Община Габров, тъй като съгласно
разпоредбата на §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСА, чл. 3 ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата /ЗП/, общинските пътища и улиците са публична общинска собственост. В
конкретния случай собственик на улицата, където се случило произшествието, е
общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на
добрия стопанин, като налице е обективна възможност за обезопасяването на мястото,
т.е. за поддържането от служителите на платното без дупки и изграждане на
тротоар.
По
силата на чл. 31 от ЗП и чл.47, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно
право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на
общинската улична инфраструктура включва привеждането й в подходящо и безопасно
състояние, с оглед на обичайното й предназначение, в това число да я поддържа без препятствия, като процесната
дупка. След като инцидентът, причинил увреждането на ищцата е настъпил на
място, за чието поддържане и надзор отговаря Община Габрово, последната е
легитимирана да отговаря по предявените искове за вреди.
3.3. Размер на
обезщетението за претърпените от страна на ищцата вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са характерът и тежестта на увреждането, в
т. ч. броя на нанесените телесни повреди, трайността им, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на
здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и
психически. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези
обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил
след извършени интервенции и проведено лечение, като по този начин приложи
критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици
от получените увреждания".
Относно търпяните болки и страдания на ищцата, по
делото са налице данни единствено в извършената съдебно медицинска експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, охлузването на коляното е довело до болка
и страдание за период от около 7-10 дни. Счупването на лявата лъчева кост е
довело до интензивна болка в момента на получаване на увреждането и в първите
2-3 дни след травмата. Впоследствие, след обездвижването болката е намаляла в
значителна степен и е останала в продължение на около месец. След сваляне на
гипса и провеждане на рехабилитация (раздвижване), болката се е появила отново
и е била умерена, поради двигателните усилия за възстановяване на мускулатурата
на крайника, до периода на пълно възстановяване до 2-3 месеца. Няма данни за
настъпили усложнения.
Съдът,
като се съобрази с тези обстоятелства, момента на настъпване на инцидента и
обществено икономическите условия в този момент, и с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
счита, че претърпените от пострадалата неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени
със сумата от 5000 лв.
3.4. Относно възраженията на ответника:
Не налице нарушение от страна на
ищцата чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на посочената улица
не е имало нито тротоар, нито банкет и единствената възможност на ищцата е била
да се движи по пътното платно.
Налице
е обаче нарушение от страна на ищцата на
чл. 113 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 1
от ЗДвП, тъй като ищцата е следвало да се съобрази с приближаващия автомобил
/тъй като на посоченото място няма пешеходна пътека тип „зебра”/ преди да
навлезе в платното за движение, а не след като навлезе в платното да се опитва
да му освобождава път. С посоченото
нарушение ищцата е допринесла за настъпилия противоправен резултат, а именно
собствените й увреждания.
Поради
това определеното обезщетение следва да бъде намалено с 15%, като на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на 4250 лева, до който размер следва да бъде уважен
предявеният иск и отхвърлен за разликата над посочената сума, до претендирания размер от 5000 лева. като неоснователен и недоказан.
Определеното
обезщетение следва да бъде присъдено съгласно искането на ищцата, ведно със законната лихва от
деня на увреждането 07.12.2017 г., каквато е трайната съдебна практика.
5. Относно присъждането на
разноски и държавни такси:
И двете
страни претендират заплащане на разноски.
Такива
от ищцата са направени в общ размер на 1130 лева, от които 200 лева държавна
такса, 580 лева адвокатски хонорар и 350 лева за съдебно-медицинска експертиза.
От страна на ответника
се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г./ „В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.” В конкретния случай, с оглед посочената
разпоредба от ЗПП и сложността на делото, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 250 лева.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В конкретния случай
съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи на ищцата сумата 960,50
лева – разноски по делото, а ищецът на ответника 37,50 лева. При прилагане на
компенсация до размера на по-малкото, ответикът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата 923 лева разноски по делото след извършена компенсация.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. „Възраждане"
№ 3 да заплати на В.Н.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4250,00
лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева и 00 ст./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие
на получени травми при падане на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва от 07.12.2017
г./датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Охвърля предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 4250,00 лева
до претендирания размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл.
„Възраждане" № 3 да заплати на В.Н.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
923,00 лева /деветстотин
двадесет и три лева и 50 ст./ - разноски
по делото, на основание чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: