Решение по дело №83/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е    №

 

град София, 12.05.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на първи февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ЖЕЛЯЗКОВ

 

при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Желязков  гр. дело №  83 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

         

Ищецът Е.М.М., чрез своя процесуален представител твърди, че  на 19.11.2014 г. около 07.17 часа, на път Е-79, в близост до с. Д.В., общ.М. е настъпило ПТП между МПС марка Ауди, модел „80” с ДК№ **** управлявано от З.В.З. и МПС Форд, модел „Транзит”, с ДК№ ***, управлявано от ищеца Е.М.. Водачът   на л.а. Ауди предприел , при намалена видимост, изпреварване на движещия се пред него автомобил, навлязъл в насрещното платно и се блъснал в насрещно движещия се при спазване правилата за движение автомобил, управляван от ищеца. В резултат от ПТП ищецът получил множество увреждания, посочени в исковата молба и бил откаран по спешност в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев”АД, гр. М.. След изписването му от болничното заведение ищецът не можел да става от леглото, изпитвал силни болки в левия крак, бил обездвижен. В резултат от шока получил симптоми на понижено настроние,тревожност, нарушение на съня и вниманието. Ищецът твърди, че оздравителният период се очаква да продължи до една година.

Твърди се в исковата молба, че виновният водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за вреди се покрива от задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество „Б.И.”АД, по застрахователна полица, валидна от 07.08.2014 г. до 07.08.2015 г.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди, в едно с лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на ПТП – 19.11.2014 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

 

Ответната страна „Б.И.”АД, чрез процесуалния представител оспорва иска изцяло. Навежда възражения, че ПТП не е настъпило по описания в Констативен протокол за ПТП на МВР- М., като оспорва истинността на този документ – за което е открита процедура по оспорването му, на основание чл.193 от ГПК. Ответникът оспорва характера на твърдяните за настъпили в резултат на  ПТП увреждания. Оспорва исковата претенция и по размер, както и навежда възраженвие за съпричиняване – с твърдение, че ищецът не е ползвал предпазен колан при управление на МПС. Претендира  разноски.

 

По делото са приети като писмени доказателства, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 000158 от 19.11.2014 г. на ОД МВР- М., сектор „Пътна полиция”, както и Епикриза от 21.11.2014 г. на МБАЛ”Д-р Стамен Илиев” АД, град М.. Въз основа на издадено съдебно удостоверение, ищецът представя и по делото са приети като доказателства История на заболяването от същото лечебно заведение , както и всички медицински документи към него, представени и приети под опис с молба вх.№ 104259/24.08.2015 г.

 

По искане на страните с конкнетно формулирани въпроси и за пълноценно изясняване на всички относими факти по детоло, са назначени съдебна автотехническа експертиза, съдебномедицИ.ка експертиза и комплексна съдебномедицИ.ка и автотехническа експертиза.

 

В изпълнение на възложената задача на съдебната автотехническа експертиза,  вещото лице инж. Х.И., представя заключение, в което описва механизма на настъпване на ПТП. Съобразно събраните по делото доказателства  се установява, че на 19.11.2014 г. около 7.17 часа, в светлата част на денонощието, при условия на намалена видимост и мъгла, на главен път Е-79 л.а. управляван от ищеца Е.М. *** към гр.В.. Пътната настилка била мокра. В този момент, в обратна посока в същия участък се движел товарен влекач марка ДАФ с полска регистрация, с прикачено полуремарке. Зад влекача се движел л.а. Ауди 80, управляван от водача З.З. , като при достигането му, предприел изпреварване и навлязъл в насрещната лента. Скоростта на л.а. Ауди била около 100 км/ч. а  на л.а Форд Транзит – около 60 км/ч. В резултат от това се осъществил удар в предната част на МПС Ауди и в предна лява част на МПС Форд. Последвало завъртане на всеки от автомобилите до установяването им в покой.  Според експертното заключение на в.л. И., което е прието като неоспорено по делото,  настъпването на ПТП се дължи на поведението на водача на л.а Ауди – З.З., който не се  съобразил с пътните условия – мокра настилка, мъгла и ограничена видимост и се  движел с несъобразена скорост – 100 км/ч.

 

Назначената комплексна съдебномедицИ.ка  и автотехническа експертиза отговаря положително на зададения въпрос – ищецът, при управление на МПС Форд е бил с поставен обезопасителен колан.

 

Вещото лице д-р Т. Д. – С., на което е възложено извършването на назначената съдебномедицИ.ка експертиза, дава заключение, че в резултат от ПТП несъмнено са настъпили следните травматични увреждания: КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА, СЪТРЕСЕНИЕ НА МОЗЪКА, КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ, КОНТУЗИЯ НА КОРЕМА, МНОЖЕСТВО ОХЛУЗВАНИЯ НА ТЯЛОТО И КРАЙНИЦИТЕ.  Вещото лице, в писменото заключение и в открито съдебно заседание на 01.02.2016г. заявява пред съда експертното си становище, че не може да се установи с категоричност, дали счупването на вътрешен малеол се е случило преди или по време на ПТП. Вещото лице посочва, че в представените документи- История на заболяване  е видно, че когато е приет, в деня на произшествието не е уточнено дали има счупване на глезена. Рентгенова снимка на лява глезенна става е  била направена, но в разчитането от рентгенолога са били предложени няколко варианта на това, което той е установил на снимката и е поискал да се направи консултация с ортопед, но резултат от  такава консултация няма вписана и не може да се докаже, че счупването е станало в деня на катастрофата. Д-р С. посочва, че рентгенологът е открил изменения, представляващи състояние след счупване, което според вещото лице показва, че това не е точно прясно счупване. Д-р Д. –С. заявява пред съда, че  счупването може да е както преди ПТП, както по време на ПТП, така и след това, при равна вероятност. За всички останали увреждания оздрлавителният период се посочва за срок  от 1,5 месеца, с интензивност на болките и страданията през първите 7-8 дни.

 

По искане на ищцовата страна и за установянане обема на търпените болки и страдания е допуснат свидетелят Д.Л.Н.. Същият  дава показания пред съда, че  Е. е негов втори  баща,  който живее с майка му от 20 години. След пътния инцидент, свидетелят посетил ищеца в болницата, където констатирал, че е в много тежко състояние. Въобще не можел да ходи , бил на легло, бил превързан, кракът му беше счупен и не можел да диша. Оплаквал се от болки в гърдите, имал  мозъчно сътресение на главата. Ищецът престоял в болницата 3 дена, през който период този свидетел го обслужвал за всичките му нужди. След като го изписали от болницата, свидетелят Н. го закарал в Б., в общия им дом, където ищецът останал на легло до месец януари, след което се придвижвал на патерици, с които свикнал много трудно. От месец април ищецът започнал да се придвижва с една патерица, но и до датата, в която свидетелят дава показания, накуцвал.  След ПТП ищецът преустановил бизнеса с продажба на селскостопанска продукция, защото не бил в състояние да се справя физически.  Свидетелят заявява пред съда, че освен физическите оплаквания ищецът е претърпял и психологически промени – станал раЗ.разнителен, „...стряска се от най-малкото нещо, от един балон да се спука, той се стряска, не е както си беше преди. Има белег на крака.”

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Механизмът на настъпване на ПТП е пълноценно установен и описан по-горе. Съдебният състав намира, че е установена и  деликтната отговорност на водача на МПС „Ауди”, модел „80” З..

За лек автомобил л.а. „Ауди" с ДК№ **** е била налице валидна застраховка при ответника за „Гражданска отговорност" с полица № 02114002044489  със срок от 07.08.2014 г.  до 07.08.2015 г.– за което са приети писмени доказателства по делото.

Установени са уврежданията, претърпени непоследствено при настъпване на ПТП. При така установените факти и при разпределената върху ищцовата страна тежест да докаже  конкретните увреждания, настъпили в причинна връзка с ПТП, техния характер и обем, съдът счита, че относно настъпването на  конкретно увреждане – счупване на лява глезенна става е налице  противоречие в доказателствата, събрани по делото – между експертното заключение, което не потвърждава момента на настъпване на това увреждане и причинната му връзка с ПТП, от една страна, и свидетелските показания на свидетеля Н. – от друга страна. Съдът  счита, че при така констатираното противоречие следва да се  основе на доказателствата в тяхната преобладаваща  съвкупност: налице са обективни данни, находящи се в медицИ.ката документация – за наличие на счупване /неустановено хронологично/;  становище на вещото лице по приетото  заключение на СМЕ- което потвдърждава увреждането,като  не изключва това увреждане да е настъпило при ПТП, както и свидетелски показания на св.Н., в които подробно и хронологично се описва оздравителнияпроцес. Действително, този свидетел, без да е в родствени връзки с ищеца, приема същия за свой втори баща и има близост с него като такъв. Това, обаче, не може да разколебае убеждението на съда, доколкото показанията на свидетеля относно престоя на ищеца на легло, неговото продължително прохождане с помощта на патерици и промяната в походката му сочат най-вече на увреждане чрез счупване на крайник, като не се опровергават с други доказателства.

 

Съдът приема за неоснователно и недоказано възражението на ответното дружество за наличие на съпричиняване. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на комплексната съдебна експертиза, която не се оспорва от страните, следва да се приеме, че   такова поведение на съпричиняване в конкретния случай не е било налице.

 

Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗ..  Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице са елементите на фактическия състав, който ангажира отговорността на застрахователя по прекия иск- сключен застрахователен договор, настъпване на застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент. С оглед на установеното по делото валидно застрахователно правоотношение отговорността на ответното дружество е установена. В настоящия случай се установява, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние , вина на деликвента и съответно причинна връзка с вредоносния резултат. Вината и противоправните действия на водача на лекия автомобил  З.   е установена  от всички приети по делото доказателства. Причинната връзка също е установена.

 Застрахователят отговаря спрямо увредения за причинените му от застрахования деликвент вреди, на основание сключения между тях договора за застраховка. Отговорността му обаче е функционално обусловена от отговорността на деликвента, предмет на настоящото дело. Характерът и размерът на вредите от непозволено увреждане, респективно на обезщетението за тези вреди се определят по обективни критерии, уредени в чл. 45 и сл. от ЗЗ., като се изхожда от характера и последицата на увреждащото деяние.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Е.М.М. иск за претърпени неимуществени вреди спрямо ЗК „Б.И.“ АД е основателен.  Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗ., което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Наред с претърпените  множество увреждания, които са причинили физическа болка, ограничения и страдания,  ПТП, което е преживял ищеца,  безспорно е психическа травма с последици за социалното му поведение и свързано със затруднения. На основание изложеното и съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да определят в размер на    30 000 лева, в който размер искът следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се начисли и законната лихва,  считано от датата 19.11.2014 година – датата на  ПТП, до окончателното й изплащане.  Над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лева искът за обезщетение за неимуществените вреди, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Направеното оспорване на официален документ – Констативен протокол за ПТП, издаден от длъжностно лице – служител на ОД МВР- М. за установяване на обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП неговия механизъм и участници, съдът намира за неоснователно. По откритата по искане на ответника  процедура по оспорване на този документ са събирани доказателствата, които ответната страна, при разпределената и тежест на доказване, следва да ангажира за доказване на всички други свои правопогасяващи и правоизключващи възражения. Доказателствената съвкупност по делото и всички доказателства разгледани по отделно потвърждават установеното в констативния протокол. Ето защо, това оспорване следва да бъде отхвърлено.

 

Ищецът, чрез пълномощника си претендира,  на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на пълномощника- дружество по Закона за адвокатурата, да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в това производство.  Съдът счита, че размерът на дължимото  възнаграждение следва да бъде определен, като първоначално се съобрази размера на дължимия адвокатски хонорар съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, върху предявената с исковата молба претенция от 50 000 лева, след което този размер да бъде редуциран съобразно уважената част от иска.  В случая дължимото минимално възнаграждение за един адвокат съгласно Наредбата върху  предявената претенция от 50 000 лв. е в размер на 2030 лева без ДДС, а съобразно уважената част от иска-  30 000 лева, е в размер на 1218 лева без ДДС, /съответно- 1461,60 лв. с включен ДДС/ до който размер претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е основателна. Ответникът дължи да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, сумата в размер на 281 лева – разноски за извършените съдебни експертизи и за иЗ.адените съдебни удостоверения, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, своевременно представен от пълномощника на ищеца.

 

Ответната страна, чрез процесуалния си представител претендира заплащане на разноски съгласно списък на разноските, какъвто се намери на л.39 по делото. Ответникът представя договор за правна помощ, по силата на който е било уговорено възнаграждение в размер на 5000 лева без ДДС. Пълномощникът на ищеца, в с.з. на 01.02.2016 г. прави своевременно, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдебният състав намира за основателно – доколкото уговореното възнаграждение надвишава близо трикратно посоченото по-горе минимално адвокатско възнаграждение по Наребда № 1/2004 г. на ВАС. Ето защо, това възнаграждение /при предявена претенция в размер на 50 000 лева/ следва да се редуцира до размера от 3000 лева /без ДДС, който размер съдът намира, че отговаря на фактическата и правна сложност на делото.  Така, спрямо отхвърлената част от иска дължимите се на ответника разноски възлизат в размер на 2160 лева с включен ДДС – възнаграждение за адвокат, ктакто и 132 лева- възнаграждение за вещи лица по назначената комплексна експертиза които суми, при този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника.

 

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1200 лева върху уважената част от иска.

 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.11.2014 г. на ОД МВР- М., сектор „Пътна полиция

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ З.К. ЗД “Б.И.” АД, ***, да заплати на Е.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Д.Д., упълномощен от ДЗА”Адвокатско дружество Г. и партньори”, сумата от 30 000  /тридесет хиляди/ лева- обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП,  настъпило на 19.11.2014 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2014 год., до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди над така определения размер до пълния предявен размер от 50 000  лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ***, да заплати на Е.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 281 лева– разноски по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,  ЗД “Б.И.” АД *** , на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на ДЗА”Адвокатско дружество Г. и партньори”, Булстат ****, с адрес: гр.********, адвокатско възнаграждение в размер на 1461,60 лева с включен ДДС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД “Б.И.” АД ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на  1200 /хиляда и двеста/ лева.

 

ОСЪЖДА   Е.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД “Б.И.” АД *** сумата в размер на 2160 лв. с ДДС – възнаграждение за един адвокат, както и сумата 132 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица по назначена КСМАТЕ.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: