№ 116
гр. София, 17.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение № 726 от 21.1.2022 г., постановено по в.т.д. № 430/22 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е оставил без
разглеждане въззивна жалба на „Лено венчърс“ ЕООД, с която е обжалвал решение №
260 165 от 02.03.22 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 10 състав, като недопустима.
С молба вх.№ 26 681 от 12.12.22 г. ответникът, чрез упълномощеният адвокат
е поискал да бъде допълнено постановеното решение, в частта за разноските, като бъде
осъден въззивника да заплати адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 31 011.13 евро.
Ответникът по молбата „Лено венчърс“ ЕООД редовно уведомена оспорва
молбата. Твърди, че молбата е недопустима, а при условията на евентуалност е
неоснователна. По отношение на допустимостта на твърди, че с оглед на съдържанието на
подадената въззивна жалба, изначално е неправилно конституирането на г.жа З.-И., а
потенциално засегнат от определянето на нова начална дата може да бъде само длъжникът.
Твърди, че приложение следва да намери и разпоредбата на чл.620 от ТЗ, която е специална
по отношение на чл.78 от ГПК. Твърди, че молбата е неоснователна, тъй като по делото е
представена само фактура, в която е отразено, че сумите са за предоставени услуги по по т.д.
№ 2 281/20 г., а в т.2, 3 и 4 са маркирани разходи, в това число и авансови такива, а
молителката не е заплащала разходи по настоящето дело. Твърди, че от представеното
платгежно нареждане не може да се индикира плащане по настоящето дело, нито че същото
е за правни услуги. Моли при невъзприемане на наведените доводи, съдът да редуцира
претендираното възнаграждение, с оглед на фактическата и правната сожност на
производството.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 726 от 21.1.2022 г., постановено по в.т.д. № 430/22 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е оставил без разглеждане въззивна
жалба на „Лено венчърс“ ЕООД, с която е обжалвал решение № 260 165 от 02.03.22 г.,
постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
10 състав, като недопустима.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството пред настоящата инстанция е образувано по повод подадена въззивна жалба
от „Лено венчърс“ ЕООД, с която обжалва решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено
по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, с
което съдът е обявил неплатежоспособността на „Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 година, открил е производство по
несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авангард Билд-1“
ЕООД, назначил е за временен синдик на „Авангард Билд-1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е
определил месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е първо събрание на
кредиторите на 15.03.22 г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС,
определена за заседания на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ и е отхвърлил молбата
на „Лено Венчърс“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „Авангард Билд-1“ ЕООД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът по
въззивната жалба И. З.-И. е подала отговор на въззивната жалба, в които не е направила
изявления за присъждане на разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че ответникът З.-И. е поискала присъждане на разноски в настоящето производство.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към молбата е
представена фактура № ********** от 01.06.22 г., в която е отразено задължение на
страната да заплати възнаграждение на адвокатско дружество „Варадинов и партньори“
сумата от 60 652.49 лв., в която сума е включено и дължимо адвокатско възнаграждение от
48 000 лв., вкл. ДДС. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (преводно
нареждане № В6/101/02372877 от 01.06.22 г.), че страната е заплатила на адвокатското
дружество сумата от 31 011.13 евро. Като основание са посочени „Sofia appeal court and
taxes“, като друго не е посочено като основание.
От правна страна:
Молбата е неоснователна.
По отношение на наведеното твърдение за недопустимост на молбата за
допълване на постановеното решение в частта за разноските от ищеца в производството
съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно задължителните указания по
приложението на закона, дадени в тълкувателната част на т.8 от ТР 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС правна характеристика на допълване на съдебния акт
2
в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята
на съда. Същата е уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната
искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради
което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част.
По отношение на допустимостта на подадената молба ответникът е въвел и
твърдения за недопустимост, с оглед неправилното конституиране на молителката във
въззивното производство, както и по отношение на приложението на разпоредбата на чл.620
от ТЗ. Така наведените твърдения за недопустимост са неоснователни. Цитираната
разпоредба на Търговския закон създава специални правила относно дължимостта,
внасянето и изплащането на държавните такси в производството по несъстоятелност, а
разпоредбата на чл.78 от ГПК създава правила относно таксите, разноските в
производството и възнаграждение за един адвокат. Безспорно разпоредбата на чл.620, ал.3
от ТЗ предвижда, че дължимите разноски по воденото дело за откриване на производство по
несъстоятелност се събират от масата на несъстоятелността, но за да бъдат събрани същите е
необходимо съдът да ги е присъдил. В конкретния случай се претендира адвокатско
възнаграждение, за което се твърди, че е направено във въззивното производство от
страната, за което няма произнасяне на въззивния съд. Неоснователен е и вторият довод за
недопустимост на молбата. Макар и обобщено изразен, настоящият състав намира, че
оспорването на конституирането на молителката във въззивното производство е израз на
твърдяна липса на правен интерес от участието в производство, в което кредитор оспорва
началната дата на производството по несъстоятелност. Това твърдение не следва да бъде
споделено, тъй като при определянето на друга, различна от първоначално определената
начална дата на неплатежоспособността за кредитора, по чиято молба е открито
производство по несъстоятелност е налице правен интерес от участието във въззивното
производство. Не на последно място молителката е страна в производството по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което същата е страна и във
въззивното производство, в което се оспорва решението.
По отношение на наведените доводи за неоснователност на молбата за
допълване на постановеното решение в частта за разноските съдът намира същите за
основателни.
С оглед на това въведеното възражение относно неоснователност на искането за
допълване на постановеното от настоящата инстанция въззивно решение е основателно.
Видно от представените доказателства, разгледани тяхната в съвкупност установяват
заплащането на адвокатското възнаграждение, но от представената по делото гфактура се
установява, че това е заплатено адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело,
поради което няма основание за извод, че същото е заплатено като възнаграждение за един
адвокат в настоящето производство.
3
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се
постанови определение, с което молбата да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 26 681 от 12.12.22 г., подадена от И. З.-И.,
чрез упълномощеният адвокат, с която е поискано да бъде допълнено постановеното
решение, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по
реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4