Р Е Ш Е Н И Е
№
271
гр.
Велико Търново, 02.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на
деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела
Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10256/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Г.Г.М. *** чрез ***В.Т. от САК против Решение №171 от
19.08.2021 г. по НАХД №449 по описа за 2021 г. на ГОРС, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение Серия К №3837835, издаден от
ОД на МВР – Велико Търново (ЕФ), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ.
По същество не се изтъкват конкретни основания за касиране на решението по
смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН, а само
пороци, засягащи законосъобразността на ЕФ. Касаторът счита, че при съставянето
на ЕФ са
допуснати нарушения, които са ограничили правото му на защита. В тази връзка
настоява, че пътният участък, където се твърди, че е извършено нарушението, не
е означен със знак за видеоконтрол и с пътен знак за ограничение на скоростта,
както и че нарушението не е заснето със стационарно техническо средство.
Позовава се на Тълкувателно решение №1/2014 г. на ВАС. Иска съдът да извърши
служебна проверка за съставянето на протокол по чл. 10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. Поддържа, че в ЕФ липсват реквизити, например не е
посочена възможността за подаване на възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
както и че няма доказателства нарушението да е повторно извършено, за да е
приложима разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Накрая касаторът твърди, че
ЕФ не отговаря на обективната действителност, тъй като моторното превозно
средство не е управлявано със сочената скорост.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, препратена
е по подсъдност до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 1, пр. второ от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.
218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 30.06.2020 г. в 12:10 часа при км 153+343 на път I-4 е
заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с №00209D33F1A0
мотоциклет „БМВ Р 1200 ГС АДВЕНЧЪР“ с peг. №***, движещ се в посока към град
Варна, със скорост 117 км/ч. при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение против Г.Г.М. в качеството му на собственик на
моторното превозно средство е издаден Електронен фиш серия К №3837835, в който е
посочено, че в момента на заснемането мотоциклетът се е движел със скорост от
113 км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
6 от ЗДвП на водача е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание – глоба от 600 лева.
Фишът е оспорен пред ВТРС, като съобразно определената в чл. 59, ал. 1
от ЗАНН местна подсъдност, производството пред ВТРС е прекратено и делото е
изпратено за разглеждане на Районен съд – Горна Оряховица. ГОРС от своя страна
е потвърдил ЕФ като законосъобразен, тъй като е намерил, че той е съставен в
изискуемата форма, съдържа всички задължителни реквизити, при съставянето му не
са допуснати съществени пороци, не противоречи на закона и правилно ангажира отговорността
за М., доколкото е доказано авторството и извършването на деянието.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Наведените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на електронния фиш са били
дословно заявени и пред въззивната инстанция. Районнияj съд е изложил подробни и обосновани съображения по всяко
възражение и е достигал до извод за неоснователността му, като настоящият
състав споделя мотивите на ГОРС и намира, че не следва да ги повтаря, а на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК препраща към тях.
По повод искането, изложено в касационната жалба, съдът служебно да
провери за наличие на протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.,
както и относно твърденията, че вписаната в ЕФ скорост не отговаря на
обективната действителност, следва да се припомни забраната за фактически
установявания по чл. 220 от АПК. Според регламентираното там правило настоящата
инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от районния съд в обжалваното решение. Предвид чл. 219 от АПК в
производства като настоящото се допускат само писмени доказателства за
установяване на заявените касационни основания. Същевременно касаторът не
твърди в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция да са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване
на процесуалните права на страната. Всъщност, както вече беше посочено,
касаторът не твърди никакви конкретни касационни основания за отмяна на
обжалваното решение. Ето защо настоящият състав не дължи нито претендираната
служебна проверка, нито нови фактически установявания. Съдът е обвързан
единствено от предмета на касационната проверка по чл. 218 от АПК – по посочените
в жалбата пороци на решението и служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Въпреки това следва да се подчертае, че правилно въззивният
съд е констатирал, че в случая нарушението е установено със стационарна
автоматизирана система по смисъла на §6, т. 65, б. „а“ от ДР на ЗДвП. Извод за
това се извлича не само от ЕФ, но и от генерираното от системата
фотоизображение, предложението на л. 19 от делото на ГОРС и схемата за вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4. В този смисъл логично и съответно на закона е направен извод,
че изискването за съставяне на протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. не намира приложение в случая,
доколкото касае само единия подвид мобилни АТС и системи за контрол на
скоростта, а именно – тези, които са временно разположени на участък от пътя.
По повод цитираното в касационната жалба Тълкувателно
Решение №1 от 26 февруари 2014 година по Тълкувателно дело №1/2013 г. по описа
на ВАС е нужно да се посочи, че след постановяването на това ТР е последвало
изменение в нормативната уредба, което регламентира по нов начин
осъществяването на контрола и установяването на нарушенията. Така по отношение
на електронни фишове, с които се ангажира отговорността на нарушители за
административни нарушения по чл. 21 от ЗДвП,
когато тези нарушения са извършени след изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ. бр. 54/05.07.2017 г. в сила от 09.07.2017 г., относно
изискването за отсъствие на контролен орган и прецизирането на разпоредбата, че
отсъствието на контролния орган касае само и единствено момента на издаване на
електронния фиш за налагане на глоба, Тълкувателно решение №1/2014 г. е
загубило значението си. Както вярно посочва касаторът, правилата за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол са достатъчно ясно и
подробно уредени в чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.
Служебната проверка на съда за съответствието на оспореното решение с
материалния закон не установи допуснато неправилно приложение на тази наредба
от въззивния съд, а напротив.
Несъстоятелно е и възражението на касатора, че засечената с
АТСС скорост на движение на МПС не отговаря на обективната действителност. От
доказателствата по делото (вкл. приложена снимка) безспорно може да бъде
направен извод за нарушаване на разрешената максимална скорост от 60 км/ч в
извън населено място, като от описанието на нарушението по несъмнен начин се
установява, че вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 113 км/ч. е след като
е приспаднат толеранса от 3%, съответстващ на допустимото отклонение на
показанията в полза на водача. Тоест, технически предвиденият в Методическите
указания за работа със системата MultaRadar SD 580 (л. 26 от делото на ГОРС) толеранс от
3% над 100 км/ч е коректно отчетен.
В заключение касационният състав намира, че при
постановяване на процесното решение законът е приложен правилно. По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл. 21, ал. 2
от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените и
сигнализирани с пътен знак стойности. В случая става въпрос за движение в пътен
участък извън населено място, за който с пътен знак В-26 е установено
ограничение в скоростта 60 км/час. Извършена е правилна квалификация на
деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения
от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид, при което не обосновава приложимост
на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил електронния
фиш, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 19.08.2021 г.
по НАХД № 449 по описа за 2021 г. на ГОРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.