Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 275

град Габрово, 21.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на тридесети юни ............................................... през две хиляди и двадесета година ....................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 347 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Е.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 200472, издадено на 05.07.2016 година от Директор на офис на НАП Габрово към ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Обн. ДВ бр. 1/03.01.2006 г.), на същият е била наложена глоба в размер на сумата от 250 лева, на основание чл. 355, ал. 2 от КСО. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в рамките на състоялото се по делото производство чрез процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е възприел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

 Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен според установения за това ред, оспорва твърденията в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

През календарната 2015 година жалбоподателя Е. K. е бил представляващ на „Хералд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 67В. Като такъв е попадал между определените по закон лица, които са имали задължение да представят периодично в НАП данни за установяване на обстоятелствата, отразени в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по предвидения за това нормативен ред. Същият е подал на 23.11.2015 година декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец октомври 2015 г. по електронен път, която е била отхвърлена с протокол № 07000163068073 от тази дата. Декларация Образец 6 е подадена отново по електронен път на 22.04.2016 г., като е била приета с протокол № 07000163026719 от същата дата, т.е. след крайната дата за изтичане (30.11.2015 година) на предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. седем дневен срок за подаване на нова декларация с коректно попълнени данни. По повод на това обстоятелство  на 13.06.2016 г. срещу жалбоподателя Е.К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение в негово присъствие. Въз основа на него е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Данните, които са отразени в разписката към приложения на л. 9 екземпляр от НП, сочат, че то е връчено на жалбоподателя на 10.03.2020 година. Жалбата против него е постъпила в офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново на 17.03.2020 г., или в рамките на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, я разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Описаното в постановлението нарушение е било санкционирано въз основа на чл. 355, ал. 2 от КСО, която норма след внесените в последната изменения с ДВ бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 година, не предвижда възможност за налагане на наказание при изпълнение на задълженията за подаване на декларацията с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО със закъснение, т.е. след изтичане на предвидените срокове за тях. Доколкото това е така, а самата Наредба Н-8/29.12.2005 г., която е установила тези срокове, също е била отменена с ДВ брой 1/01.01.2020 г., считано от тази дата, следва да се заключи, че междувременно настъпилите изменения в съществувалата законодателна уредба са довели до предпоставки по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, налагащи приложението на по-благоприятен за жалбоподателя закон. Те обуславят и основателността на направеното искане за отмяна на наказателното постановление, тъй като с оглед на тях извършеното от жалбоподателя не представлява нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от отменения подзаконов нормативен акт (Наредба Н-8/29.12.2005 г.), което да подлежи на наказание въз основа на съответната санкционна норма – чл. 355, ал. 2 от КСО, посочена от наказващия орган. Налице е и друго обстоятелство, което също налага неговата отмяна. Реализацията на отговорността за всяко едно нарушение би могла да се развива само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа правна регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази погасена възможност представлява събитие, което води до изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС.

Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с „Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 01.12.2015 г.) до датата за постановяване на решението по съществото на делото въз основа на подадената от К. жалба, е изтекъл период от време, по-голям от предвидения максимален срок (в рамките на „Четири години и шест месеца”) за наказателно преследване на извършеното от него нарушение с оглед вида на установеното за същото наказание, през който НП не е могло да влезе в законна сила, съдът прие, че тази възможност е отпаднала поради изтеклия абсолютен давностен срок за него. Той е довел до изключващо отговорността обстоятелство, което също налага искането за отмяна на постановлението да се уважи.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 200472, издадено на 05.07.2016 година от Директор на офис на НАП Габрово към ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на Е.С.К. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – на осн. чл. 355, ал. 2 от КСО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................