Присъда по дело №1345/2024 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД № 1345/2025г на Окръжен съд
Варна

По НЧХД №2073/2022 г. на РС Варна е била предявена частна тъжба от
И. М. К., ЕГН **********, срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, квалифицирана
от районния съд за това, че на 25.05.2022 г., около 14.00 ч. в
****************** а е казала нещо унизително за честта и достойнството на
И. М. К., в нейно присъствие, като я нарекла „Смотлооо“ и „Кифлоч“ –
престъпление по чл.146, ал.1 НК. С присъда от 02.04.2024г.
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по това обвинение, като е
приел, че е недоказано. Отхвърлена е изцяло претенцията по приетият за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от частния тъжител И. К. срещу подс. Д. Д.
за сумата 1000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието.
Недоволен от тази присъда е останал частния тъжител И. К., като
жалбата е подадена чрез повереника й- адвокат А.А.. В жалбата се правят
оплаквания за неправилност на обжалваната присъда, поради допуснати
нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите
на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Моли
въззивния съд да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова,
с която да признае подсъдимата за виновна в извършване на описаното в
тъжбата престъпление, а предявения граждански иск за неимуществени вреди
да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Претендират се
направените по делото разноски. Срещу жалбата не е постъпвало възражение
от подсъдимата по реда на чл322 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят –
частен тъжител К. се явява лично и с повереник- адв. А., поддържа въззивната
жалба, а в хода на съдебните прения изразява становище, че описаната от
районния съд фактическа обстановка е неправилно установена, а изводите на
съда за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, са
незаконосъобразни.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата се явява и се
представлява. Защитата на подсъдимата изразява становище, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин , като смята че по принцип между двете
1

имало различни конфликти, които са се развивали във времето, но за
конкретната дата, инкриминирана от частната тъжителка, няма очевидци или
други несъмнени източници, доказващи деянието. Моли въззивния съд да
потвърди оправдателната присъда. Подсъдимата в лична защита смята че има
изложени по делото повече от две версии за случилото се, а в последната си
дума иска съдът да потвърди присъдата, защото разказаното от свидетелите не
е вярно.
От страните се претендират разноските по делото.
Варненският окръжен съд, след преценка на релевираните във
въззивната жалба съображения, както и становищата на страните изложени в
съдебно заседание, проведено въззивно съдебно следствие – разпит на
свидетел, допуснат за повторен разпит от съда и след цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 ал.1 от
НПК, от страна с право и интерес от обжалване, поради това е процесуално
допустима, а по същество е основателна, поради което и съдът постанови нова
присъда във въззивното производство.
Настоящата инстанция прие за установени следните факти.
Подсъдимата Д. Д. живеела в жилищна сграда
*************************** като между имало проблемни
взаимоотношения между нея и дружеството –домоуправител на етажна
собственост *****************. То било с управител и едноличен
собственик на капитала съпругът на частната тъжителка - ********
Частната тъжителка била мениджър на дружеството и се грижела за въпросите
на етажната собственост, като организирала всички текущи ремонти,
съблюдавала състоянието на сградата и целия комплекс и др.под. Св. Д. бил
назначен за портиер, като работното му място било в будка, непосредствено до
порталната врата на комплекса, която имала две отварящи се части- за
автомобили и за пешеходци. Неговите задължения били за следи за
пропусквателния режим в комплекса, като и за посрещане на гости на живущи
в комплекса. За извършването на конкретна работа той комуникирал с
частната тъжителка, която му възлагала и конкретни задачи.
Между частната тъжителка и подсъдимата имало отдавнашни
обтегнати отношения по различни поводи - замерване на показания на
2

електромери, отглеждането на кучето и др. На инкриминираната дата, около
14.00 ч. покрай портала на сградата в близост до порталната будка минала
подсъдимата Д., като водела домашен любимец. До будката на портиера била
частната тъжителка К., която разговаряла по служебни въпроси със св.Ж. Д..
Към тях се приближила подс. Д. Д. и веднага влязла в пререкание с ч. т. К..
Разговорът се провел непосредствено до порталната будка, като свидетелят Д.
бил на близко разстояние от двете. Повод разправията за това било портална
врата, тъй като бил възложен ремонт на пешеходната й част, поради смяна на
механизма на порталната врата за автомобили. Вследствие на този ремонт и
повреда на вратата се наложило да се смени посоката на отваряне на вратата-
вместо отвън навътре- била сменена посоката отвътре- навън. врата. като
подсъдимата обвинила К., че ще уведоми живущите как си върши работата.
Поради трайно продължаващи предходни конфликтни отношения по други
въпроси, тона на спора се обострил, като подсъдимата, повишавайки тон й
казала в рамките на отправени реплики „Смотлооо“ и „Кифлоч“. К. се обадила
на тел. 112. Представила се като домоуправител то фирма ************** и
заявила, че една от собственичките й създава проблеми, но не описала в
подробности ситуацията. След като съобщила за спора с подсъдимата, малко
по-късно на място пристигнали полицейски служители свидетелите п.а. и Г.И.
за изясняване на ситуацията. След като разговаряли с двете, те отбелязали
личните им данни по лични карти , насочили К. към реда по който да защити
правата си , като води дело и й казали, че в случай че иска да води дело за
това, може да се снабди с докладната, която ще изготвят за случая от V РУ.
По-късно в същия ден, след като се върнала в служебния офис, св. Ц.Т.
видяла, че К. е разстроена и притеснена и разбрала от нея, че при
посещението й в комплекс В. подс. Д. Д. я обидила, като я нарекла „кифлоч“ и
„смотла“.
Тези факти настоящата инстанция установи от събраните по делото
гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимата пред първата
инстанция, показанията на свидетелите Д.- пред първата и въззивна
инстанция, на п.а., Г. И. и Ц. Тончева, обяснения на подсъдимата, очна ставка
между подсъдимата и св. Д., писмени доказателства- справка рег.№460р-481
от 01.01.2023 г., извлечение от дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЧ при Пето РУ, ОД МВР Варна, информационна карта за
дейността на наряд , писмо рег.№471 от 29.12.2022г. и приложен CD от
3

тел.112, справка за трудови договори на Ж.Д., трудов договор №14 от
15.10.2021 г., заповед №9 от 16.06.2022 г., договор №2 от 16.06.2022 г., договор
№7 от16.06.2023 г., справки за актуално състояние на „Техно сервиз консулт“
ЕООД и на „Триус –3“ ЕООД, длъжностна характеристика за длъжност
„портиер“, писмо рег.№22082222 от 28.09.2022 г., постановление
№17258/2021 г. от 28.02.2022 г. на РП Варна, искова молба рег. №55714 от
12.08.2022 г.
Районният съд не е посочил и надлежно обсъдил в мотивите си всички
доказателствени източници, като изцяло е пренебрегнал обясненията на
подсъдимата, както и проведената очна ставка между нея и св. Д.. Не са
обсъдени нито самостоятелно, нито в съвкупност с останалите доказателства
показанията на Д., а те освен че са защитна теза, следва да се обсъждат на
общо основание наред с останалите, да са част от аргументацията на съда, за
да се стигне до извода за невиновност на подсъдимата. Отделно от този
процесуален проблем, настоящата инстанция счита, че съдът е направил опит
още в проведеното съдебно заседание на 07.11.23г да дискредитира
показанията на св. Д., задавайки въпроси/ отразени в цялост в протокола от
с.з./по следния начин: “Имате ли лична причина да се настроен срещу
подсъдимата“. По нататък въпросът към св. Д. е формулиран от съда така: “
За тези твърдения, които заявихте и днес относно това, което сте възприел,
някой мотивирал ли ви е да описвате събитието не по начина, по който се е
случило?“ или въпрос към подсъдимата: “Имате ли за себе си някакво
обяснение защо свидетелят твърди неверни данни“. Начинът на провеждане
на разпита от срана на съда и формулировката на въпросите към него сочи
категорично на предварително формирано становище за неистинността на
показанията на този свидетел съотнесени към твърденията на подсъдимата.
Същевременно, в мотивите, като не е отделено никакво внимание на тези
обяснения, са изложени съображения защо счита този свидетел за
необективен. Този подход за разпит на свидетел, при който съдът, задавайки
въпроси, изразява предварително становище за верността на заявеното от
свидетеля, както и мотивите на съда защо не приема тези показания за
достоверни, не могат да се възприемат като законосъобразно събиране и
проверка на доказателствата от въззивния съд. Те са формирани при
нарушение на процесуалните правила и въззивната инстанция, като такава по
фактите проведе повторен разпит на този свидетел и формира изводите си
4

при съпоставяне на показанията на всички свидетели, на обясненията на
подсъдимата /пропуснати изцяло от съда/, така и на тези, за които е
наложително, при тази създадена от районния съд процесуална ситуация да
има непосредствени впечатления от него и да събере и провери отново това
доказателство.
В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционният съд е
приел за безспорно установено по делото, че не е доказано подсъдимата да е
употребила изразите, оценени от тъжителката като обидни, като е стигнал до
извода, че не е осъществила от обективна страна фактическия състав на
престъплението по чл. 146 от НК
Според оценката на настоящата инстанция на доказателствата, намира,
че деянието е доказано както от обективна страна, така и от субективна при
следните съображения. По делото са събрани гласни доказателства, както и
косвени такива, от които се прави извод , че деянието е осъществено от
подсъдимата. Това са основно показанията на свидетеля Д., който е прекият
очевидец на случилото се между К. и Д., като неговите показания са без
съществено изменение в данните, съобщени от него- при първоначалния
разпит, при провеждане на очната ставка и пред въззивната инстанция. Така,
този свидетел е триктратно разпитан и той посочва данни, които изцяло
съответстват на обстановка, която по същество не се отрича от подсъдимата-
по кое време на деня двете с К. са се видели, на кое място в двора е станало,
отстояние от портиерската будка, както и повода за пререканието между тях.
Всъщност подсъдимата пропуска единствено употребените от нея конкретни
изрази към К., които и се квалифицират като обидни. В останалата част
показанията им са релеватни и на останалите доказателства. Това е
обаждането на частната тъжителка до тел.112, като записа от обаждането
надлежно е бил изслушан от съда, данните, съобщени от двамата полицейски
служители и в тяхна подкрепа- писмените доказателства, предоставени от V
РУ. Това са записите в дневника за получени, предадени сигнали и
разпореждания на ОДЧ на V РУ и информационна карта за дейността на
наряда. Чрез тях се установява и последващите действия на двете, че като на
място са пристигнали полицейски служители и при изясняване на
обстоятелствата те са приели, че няма данни за престъпление от тяхната
компетентност и няма нужда от тяхна по-интензивна последваща намеса. И
двамата свидетели са се ориентирали бързо в случая, като са дали съвет на
5

частната тъжителка, че ще изготвят писмени документи за посещението на
адреса, от които тя впоследствие може да се възползва при нужда- ако заведе
дело срещу подсъдимата. Косвено свидетелства и св. Тончева, според която на
същия ден тъжителката е отишла в офиса и е била разстроена, като й разказала
как я е нарекла подсъдимата и че е засегната от това, нейните показания не
могат да бъдат игнорирани като субективни, недобросъвестни или
пристрастни. Същевременно по време на целия инцидент и след това при
обаждането до тел. 112 частната тъжителка се е държала достатъчно
овладяно. Не може да търпи упрек поведението й при обаждането, като
според районният съд тя не била съобщила повече подробности за случая и не
навлязла в детайли, не казала какви точно били обидните думи и изрази към
нея и пр. Фактът, че не е дала пояснения по телефона за случилото се, не може
да се оцени негативно в доказателствен план, а представлява нейна лична
преценка какви точно данни ще даде при обаждането на тел. 112 и кои от тях
при конкретната ситуация е оценила като значими, в качеството си на подател
на сигнала. Това, че тя не е разказала, че е била обидена от подсъдимата и как
конкретно/ а и не това е било същината на възникналия проблем, според нея/,
не означава непременно че не е състояло се събитието, предмет на частното
дело. Очевидно преценката на частната тъжителка е била, че трябва да
съобщи за проблем, който според нея трябва да се разреши вече със
съдействието на полицията/ и съвсем правилно, полицията всъщност не се
занимава с отношения между частни лица, при които намесата им ще
надхвърли техните задължения/.
Настоящата инстанция прие, че показанията на св. Д. представляват
пълноценно гласно доказателствено средство, като няма причина те да бъдат
дискредитирани на основанията, посочени от районния съд. Нещо повече, към
датата на последния разпит пред въззивната инстанция, повтаряйки като цяло
показанията си, свидетелят уточнява, че вече не работи в този комплекс и че
не е в трудово-правни отношения с дружеството на К.. Това означава, че към
настоящия момент той на още по-голямо основание не е в отношение на
зависимост към частната тъжителка, че обективен и по същество
добросъвестен. Свидетелят изрично посочва, без да има съмнение за
твърденията си, че при пристигането на полицейските служители той им
разказал, каквото и пред съда, описал е подробностите пред , но не знае какво
точно после те са написали в справките си. В действителност, полицейският
6

патрул не е изготвял изрична докладна справка, а само е описал посещението
в съответния дневник за сигнали на ОДЧ, което е било преценено като
достатъчно. Свидетелят Д. донякъде е схематичен в разказа си, видимо
притеснен, но от друга страна се касае за събития от преди три години, който
той се опитва да пресъздаде съвестно.
Преценката дали употребени епитети, квалификации, сравнения или
друго, са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото
критерии за морално и етично поведение. Това означава, че критерият е
обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на
техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на подсъдимата, в случая употребените изрази противоречат на
общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване.
Поначало такъв изказ има унизително значение и ясно изразена обидна
насоченост, включително и при описания интонационно изказ /“смотлооо“/ и
словоформата с негативен оттенък „кифлоч“ / производно на жаргонната дума
“кифла“/. Тези изрази без съмнение са елемент от живата реч, навлезли в
езика и дори не е нужно да се подлагат на професионално езиково тълкуване
или оценка /в този смисъл например Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. №
300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, І н.о., Решение № 453/03.02.2015 г.,
ІІ н.о., НД № 1615/2014 г., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016
г. на ВКС, ІІІ н.о./ Тези обидни изрази са били възприети от ч.т. лично и
непосредствено и тъй като обидата е престъпление, засягащо чувството на
лично достойнство на човека , то и целта е била постигната с възприемането й
от този, към когото са били отправени. За това изпълнително деяние не е било
изразено лично мнение или оценка за личността на тъжителката, а са
използвани думи, които засягат съществено личното достойнство на
пострадалата. Дори и при обсъждане на етимологията на двата израза, без
съмнение те имат засягащо достойнството й насоченост/ така например
според „Нов речник на уличния жаргон“, Н.С., изд. Милениум, 2017г., и двете
думи имат отрицателна конотация/. Тъй като подсъдимата пряко е целяла
засягането на достойнството и честта на ч.т, то от субективна страна деянието
е извършено виновно, при- пряк умисъл, като с целения резултат е съзнавала,
че обидните изрази ще се възприемат непосредствено то нея.
Правото на свободно изразяване на мнение е съответно на задължението
по чл. 39 ал.2 от КРБ, правото да не се упражнява за накърняване на доброто
7

име на друго лице, а съгласно чл. 10 от ЕКПЧОС, свободата на изразяване на
мнение следва да е "в рамките на почтеност, уважение към правата на всеки
член на обществото, толерантност и защита доброто име на другите".
По тези съображения въззивният съд прие, че деянието е доказано чрез
допустимите от закона източници и те дават достатъчно убедителна
доказателствена основа за това. Деянието е било осъществено и от субективна
страна. Предвид правомощията си по чл. 334 т.2 от НПК, въззивния съд
отмени постановената от РС - Варна присъда и постанови нова, с която призна
подсъдимата за виновна в престъплението, за което е повдигнато обвинение с
частната тъжба и квалифицирано от съда по чл. 146 ал.1 от НК- за казани от
подсъдимата думи, унизителни за честта и достойнството на И. К., в нейно
присъствие.
За извършеното деяние по чл. 146 ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание глоба от хиляда до три хиляди лева и обществено порицание. При
наличие на предпоставките по чл. 78 А от НК, подсъдимата е пълнолетна,
неосъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от
наказателна отговорност по този ред и от деянието не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност, с налагане на глоба по
административен ред в минимален размер, при липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Със съображенията за признаване за виновна на подсъдимата, то и
разгледания граждански иск е доказан по основание. Размерът на
обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да е в
съответствие с изживените от пострадалия огорчение и унижение, съобразен с
критерия за справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД и поради това съдът
осъди подсъдимата да заплати на ищцата половината от претендираната сума,
като искът в останалата му част до пълния претендиран размер от 1000,00 лева
бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, присъди разноските в тежест на подсъдимата –
в полза на държавата сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса
върху уважената част от предявения граждански иск, а в полза на тъжителя -
сумата от 2812,00 лева, представляваща направените разноски пред двете
съдебни инстанции за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

8

Председател:

Членове:

9

Номер на акта:	16
Дата:	20 февруари 2025 г. (в сила от 20 февруари 2025 г.)
Съдия:	Иваничка Димитрова Славкова

Дело:	20243100601345
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	30 септември 2024 г.

Присъда по дело №1345/2024 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите