Р Е Ш Е Н И Е № 61
12.06.2019г.,
град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено откритосъдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.дело № 1 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 3/02.01.2019г., подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, представлявано от управителя Р Х В , чрез пълномощника юрисконсулт А А против В.Ц.С.,ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът твърди, че на
27.04.2015г. между „4финанс“
ООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и В.Ц.С. е сключен Договор за кредит № ********** по
реда на чл.6 от ЗПФУР, като същият е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че процедурата по сключване на договора за
кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ЕООД
и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Излага се, че процесният договор е
трети по ред договор между „4финанс“ ЕООД и
ответника, като в заявката си В.Ц.С. е заявил желание да му бъде отпусната
сумата в размер на 650.00 лева, като е заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Твърди се, че
кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.05.2015г., като съобразно заявката на ответника и условията на
договора, сумата е отпусната на кредитополучателя в клон на „Банка ДСК“ ЕАД.
Заявява се, че съобразно условията по кредита към главницата са начислени лихви
и такси, както следва: договорна лихва в размер на 21,90 лева, начислени въз основа на т.6.1 от
Общите условия, приложими към Договора за кредит № ********** за следния
период: от 27.04.2015г./дата на сключване на договора
за кредит/ до 27.05.2015г./падежната дата на кредита/
и такса за експресно разглеждане в размер на 101,60 лева. Ищецът излага, че с
настъпване на падежа на договора на 27.05.2015г.,
кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съобразно
клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 28.05.2015г.
„4финанс“ ЕООД започнало да начислява наказателна
лихва, формирана чрез набавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ –
10,01% към договорния лихвен процент, посочен в
специалните условия на договора /в процесния случай –
40,99%/, върху неизплатената главница за периода на просрочието. Твърди се, че са изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса, посочен в
договора, с информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението,
дни на просрочие, начислена наказателна лихва, като
въпреки отправените покани, ответникът не е погасил въпросните вземания.
Посочено
е, че на 01.02.2018г. „4финанс“
ЕООД в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********, както следва – 650 лева главница, 101,60
лева – такса за експресно разглеждане, 762,71 – наказателна лихва за периода от
28.05.2015г. до 31.01.2018г,
30.00 лева – отписани такси за събиране/3 броя изпратени писма/. За извършената
цесия ответникът е уведомен на 13.03.2018г. от цесионера „Кредитреформ България“
ЕООД, тъй като последният съобразно чл.26 приложенията към договора за цесия е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. Излага се, че от сключване на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължава.
Поради
липсата на плащане, ищецът е подал на 23.10.2018г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
до Районен съд – Средец, срещу В.Ц.С., с което се претендира главница в размер
на 650 лева, ведно със законната лихва от подаването на заявлението до
изплащане на вземането. Въз основа на подаденото заявление е образувано
ч.гр.д.№ 547/2018г., по описа на Районен съд –
Средец, като издадената заповед е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5
от ГПК. Ищецът отправя искане да се постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че „Кредитреформ
България“ ЕООД има следните вземания срещу В.Ц.С. – сумата от 650 лева –
неплатена главница по договор за кредит № **********, както и законна лихва
върху главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендира сторените разноски в настоящото и
заповедното производство.
Ответникът В.Ц. С не е установен на адреса му, посочен
в Национална база данни „Население“, като постоянен и настоящ. Не е наличен и
актуален работодател, при който да бъде призован С.. При тези условия, на осн. чл. 47, ал. 6 от , съдът
назначи на ответника особен представител – адв.Й.Ж.,***.
В законоустановения
срок по чл.131, ал.1 от е ангажиран отговор на
исковата молба от особения представител на ответника адв.Й.Ж..
Излага, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди се, че няма
доказателства именно ответника да се е регистрирал в интернет страницата на VIVUS и да е подписал електронния договор за кредит. Сочи се, че доколкото
в обстоятелствената част се описват не само 650 лева дължима главница, но и
договорна лихва, такса за експресно разглеждане, наказателна лихва и такси за
изпратени писма до кредитополучателя, не става ясно дали претендира всичките
дължими суми или само главницата. Излагат се съображения, че ответникът не е
бил уведомен, че вземането е прехвърлено на настоящия ищец, предвид което
дружеството не е легитимирано да подаде искова молба. Прави се възражение, че
няма данни дали сумата на кредита е усвоена от С., както и кой точно е получил
отпуснатата сума. Оспорва се договора за кредит. В открито съдебно заседание адв.Ж. поддържа отговора на исковата молба, счита, че не е
доказано ответникът да е получил сумата, която се твърди и оспорва исковата
молба.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от , намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
Предявен еиск по чл.422 от във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК с материално правно основание чл.6 от ЗПФУРвъв вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ,
във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр.
с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 547/2018г.,
по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на„Кредитреформ България“
ЕООД от 23.10.2018г. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1127/25.10.2018г. по чл.410 от
ГПК срещу длъжника В.Ц.С. за вземанието,
предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при
условията на чл.47, ал.5 от във вр. с чл.47, ал.1 от , на
основание чл.415, ал.1, т.2 от е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на претендираната
в заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК. С Определение от 11.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 547/2018г.,
по описа на Районен съд – Средец е обезсилена заповедта по чл.410 от в частта относно претенцията за законна лихва,
начислявана върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до датата преди подаване на настоящия установителен
иск – т.е. за периода от 23.10.2018г. до 30.12.2018г., с оглед на което това вземане не е предмет на
настоящото производство, доколкото за него не е предявен установителен
иск за признаване за установено неговата дължимост,
съобразно чл.422 от във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 от . Предвид това е налице
правен интерес от предявения в настоящото производство на иск по чл.422 от само за вземането за главница и законна лихва за
периода от подаване на исковата молба до окончателоното
й изплащане, което от своя страна обуславя неговата допустимост.
От представените по делото Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „4Финанс“
ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД
дължимите суми по Договор № **********/27.04.2015г.,
сключен с В.Ц.С.. От представеното по делото известие за доставяне на
уведомление за прехвърляне на вземане между „4Финанс“
ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД с изх.№ 4767/14.02.2018г., с което С. се известява за прехвърлянето на
дължимите от него вземания по процесния договор за
заем, става ясно, че същото е получено лично от него на дата 21.03.2018г. Предвид това прехвърлянето на процесната
сума е извършено, съобразно изискванията на нормата на чл.99 от ЗЗД и ищецът, в
качеството на цесионер, се явява легитимиран да претендира
вземанията предмет на исковата претенция.
Законовото определение на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е обективирано в
нормата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, като съгласно същата
такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече. Подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние
са посочени в чл.18 от ЗПФУР, като тези обстоятелства
подлежат на установяване от ищеца – доставчик на услугата. Доказването на преддоговорната информация и електронните изявления,
отправени съобразно ЗПФУР, се прави съобразно
правилата на ЗЕДЕУУ, като в ал.3 на чл.18 от ЗПФУР е предвидено, че преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според легалната дефиниция, дадена в чл.3 от ЗЕДЕУУ, елекронен документ
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по – специално
текстови или звуков, визуален или аудио – визуален запис, като при наличие на
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, се счита, че е
спазена писмената форма. Ето защо във всички случаи, при които законът изисква
писмена форма, независимо дали същата е за действителност или доказване, тя ще
бъде спазена, при наличие на съставен електронен документ.
Видно от представения по делото Договор за кредит №
**********/27.04.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и В.С., е налице постигнато съгласие между
страните чрез договоряне, осъществено посредством
средство за комуникация от разстояние. Със сключването на процесния
договор ответикът е декларирал, че е получил Общите
условия на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързащи, приложими и представляващи неразделна часто от договора за кредит. В Общите условия е посочен
редът за сключване на процесния договор – кредитополучателят подава искане за кредит, в
съответствие с формуляра, предоставен на началната страница на кредитодателя – www.vivus.bg, при патньор
на кредитора или по телефон, като за да завърши регистрацията на профила на
кредитополучателя, той трябва да се запознае и приеме Общите условия на догвора за кредит на началната страница. Посочено е, че
бланката на Стандартния европейски формуляр за предварителната договорна
информация е налична на Началната страница на кредитора, като и във всеки един
от офисите на партньорите на кредитора и е част от документите, които се
предоставят, след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за
връщане на кредита. Също така е предвидена възможност при изрична молба на
кредитополучателя, кредиторът да предостави бланката на Стандартния европейски
формуляр и на хартиен или друг траен носител. След извършване на регистрацията
на интернет сайта на кредитодателя, проект на
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната страница или
на хартиен носител, като ако го приеме, трябва да го подпише електронно, като
натисне бутон „Подпиши”, като при натискане на въпросния бутон се счита, че е
подписана всяка странице на договора за кредит, както
и Общите условия, доколото същите са представени на
траен носител, в подсигурен PDF формат и който не позволява да
бъдат изменяни. С подписването на договора, кредитополучателят е потвърдил, че
е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се
съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка ***.
В Общите условия е посочено също така, че договора за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от
кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително
кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носетел. В настоящото производство е прието като доказателство
и авазио за нареден кредитен превод, видно от който
по банковата сметка на С., посочена в договора за кредит, е преведена
уговорената сума от 650,00 лева от кредитодателя „4Финанс” ЕООД, като в основание на превода е посочен номера
на договора за кредит, както и ЕГН – то на кредитополучателя.
С оглед горепосочените доказателства, приобщени в
настоящото производство, се установява, че процесния
договор за кредит е сключен надлежно, при спазване на законовите норми и
договореното мужду страните по сделката. Така
представеният договор и общите условия към него са електронни записи, от които
безспорно се установява, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването им на траен носител.
Електорнното изявление е подписано при условията на ЗЕДУУ, доколокото за електронния
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление, даваща възможност да се установи неговото авторство. Процесният договор за кредит съдържа индивидуализиращи
белези и данни, с които по категоричен начин се установява кой е техния автор,
какво е съдържанието на волеизявленията и към какви правни последици същите са
насочени. Доколкото волеизявленията за сключване на договора за кредит от
разстояние са напревени и от двете страни, същите са
обвързани от правните му последици. Заемателят се е
съгласил с условията по договора за заем, включително и с Общите условия към
него, приел ги е подписвайки го, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем,
тъй като отпускането на кредита се обуславя от регистрация на интернет
платформата на кредитодателя, след която се
предоставя проект на договор за кредит. Следва да се има предвид
обстоятелството, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв, като
съобразно нормата на чл.184, ал.1 от същият се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис заверен от
страната.
Видно от приобщеното в доказателствената
съвкупност преводно нареждане, уговорената сума по кредита в размер на 650.00
лева е преведена по банковата сметка, посочена от ответника в процесния договор на датата на неговото сключване. Съобразно
чл.1, т.1.4 от Общите условия на договора, доколкото в процесния
договор са налице данни, че с оглед неговото сключване кредитополучателят е
избрал размера на отпуснатата в кредит сума и срок за връщане на същата, следва
да се приеме, че му е бил представен Стандартния европески
формуляр за предварителната договорна информация. Предвид това се налага
изводът, че кредиторът е изпълнил своите задължения по процесния
договор. Налице е и изискуемост на претендираното вземане,
доколкото длъжникът се е уговорил да върне кредита на дата 27.05.2015г. От друга страна не са ангажирани доказателства, че С.
е погасил главницата по договора, която обаче се е задължил да върне в пълен
размер на уговорената дата – 27.05.2015г., което
обуславя основателност на исковата претенция, защото е налице изискуемо парично
вземане, произтичащо от валидно съглашение, което не е платено.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковата
претенция е изцяло доказана по основание и размер и следва да бъде уважена,
като се признае за установено между страните по делото, че В.Ц.С. дължи на „Кредитреформ България” ЕООД сумата от 650.00 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/27.04.2015г.
При този изход на спора на
разноски има право само ищецът, като на основание чл.78, ал.1 от следва да му бъдат присъдени такива за исковото
производство в общ размер 425.00 лева, от които 25.00 лева – за платена
държавна такса, 300.00 лева – депозит за особен представител и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от . За заповедното производство на ищеца следва да му
бъдат присъдени сторените разноски в размер на 75.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.С., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Р Х В ,
чрез пълномощника юрисконсулт А А сумата от 650 лева /шестотин и петдесет лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/27.04.2015г., сключен между „4Финанс”
ЕООД, ЕИК ********* и В.Ц.С., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 31.12.2018г.,
до окончателоното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от № 1127/25.10.2018г. по ч.гр.д.№
547/2018г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА В.Ц.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, представлявано от управителя Р Х В , чрез пълномощника юрисконсулт А А сумата от 425,00 лева /четири стотин двадесет и пет лева/, представляваща
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от .
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:………………..