ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260041
21.08.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 551 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***“
ЕООД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Г., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение № ***от 09.04.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. на Районен съд
Добрич, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „***“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 76, 48 лева, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземане и за сумата от 159, 85 лева, представляваща възнаграждение
в полза на кредитора по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
В процесуалния документ се излагат доводи
за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се извода на съда, че с клаузата за
възнаграждение по договора за поръчителство се заобикаля ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Твърди се,
че съглашението представлява договор за поръчка, а не за поръчителство, поради
което за него се дължи възнаграждение. С отхвърляне на заявлението в частта
относно възнаграждението за поръчителство се накърнява свободата на договаряне.
По отношение на претенцията за
административни разноски сочи, че същите са направени вследствие неизпълнението
на длъжника. Поради тази причина трябва да се понесат от същия.
Иска разпореждането на първостепенния
съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесните
суми.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „***“ ЕООД. В заявлението
е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника И. Валентивнова И. за следните суми: 946, 18 лева главница по
договор за заем; 187, 92 лева договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. – 31.05.2019
г.; 214, 85 лева обезщетение за забава за периода от 01.09.2018 г. до 04.03.2020
г.; 76, 48 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане и
за сумата от 159, 85 лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора
по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
С Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение № ***от 09.04.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020
г., Районен съд Добрич е отхвърлил искането на заявителя „***“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 76, 48 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане и за сумата от 159,
85 лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора по сключения
Договор за предоставяне на поръчителство.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Потребителят
е сключил договор за кредит с „***“ АД и договор за предоставяне на
поръчителство с „***“ ЕООД. По силата на второто съглашение поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, а длъжникът се е
задължил да плати възнаграждение за поръчителството.
Сключени
са три взаимносвързани договора между три субекта. Поради тази причина връзката
между договора за поръчителство и договора за потребителски кредит не може да
бъде отречена. Това е така, защото първият обезпечава изпълнението на втория.
Ако не бъде сключен договорът за кредит, то и този за поръчителство не би бил
сключен. При това положение двете съглашения следва да бъдат разглеждани като
едно цяло. Оттук се извежда, че твърдението на жалбоподателя за неприложимост
на императивните норми на ЗПК по отношение на договора за поръчителство, са
неоснователни.
Вземането
за сумата от 76, 48 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на
длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея,
посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения,
поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход.
Този вид
дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето
на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата
неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и
заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият състав споделя
изводите на първостепенния съд за нищожност на коментираната клауза.
Нищожна
е и клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство. По
силата на последния поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението
му, но последният се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената
„услуга“. Не е ясно обаче, в какво се изразява тази „услуга“, че да налага
заплащане на възнаграждение от потребителя. Изложеното обосновава извода, че с коментираната
клауза единствено се увеличава размера на главния дълг, а не служи за постигане
на присъщите цели на обезпечението. Ето защо неустойката се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № ***от
09.04.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. на Районен съд Добрич, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение № ***от 09.04.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020
г. на Районен съд Добрич, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането
на заявителя „***“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за сумата от 76, 48 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
вземане и за сумата от 159, 85 лева, представляваща възнаграждение в полза на
кредитора по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.