№ 1544
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500940 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 414 и чл.419 от ГПК.
Образувано е по ЧЖ вх.№279145/19.03.2021г. на Н. Й. Д., ЕГН **********, от гр.Варна,
чрез пълномощника адв.Св.Н. от ВАК, против Разпореждане №268065/02.03.2021г., постановено
по ЧГД №15368/2019г. на ВРС, с което е върнато възражение срещу издадената в заповедното
производство Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК както и
върната частна жалба вх.№270446/10.02.2021г. с правно основание чл.419 ГПК против
разпореждане от 01.10.2019г. за издаване незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
В частната жалба се твърди, че разпореждането на съда в частта, в която е върнал
възражението по чл.414 ГПК, е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се становище, че
длъжникът не е получавал ЗНИ, препис от разпореждането и документ по чл.417, т.2 от ГПК,
поради което и за него не е започнал да тече срока по чл. 414, ал.2, съотв. чл.419, ал.1 от ГПК.
Счита, че редовното връчване на ПДИ не може да се приравни на надлежно връчване на книжата
по реда на чл.418, ал.5 от ГПК. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и приемане на
възражението.
Ответникът по жалбите ОББ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София р-н Триадица, бул.Витоша 89 Б, чрез пълномощник ю.к. Надя Петрова, оспорва
допустимостта и основателността на жалбата. Моли за отхвърлянето ѝ.
Въз основа на изложените в жалбата, предмет на настоящото производство, обстоятелства и
изричното искане за приемане на възражението, съдът намира, че е сезиран единствено с частна
жалба срещу разпореждане на ВРС за неприемане на възражение по чл.414 ГПК срещу
заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №15368/2019г. В тази насока съдът тълкува изложените в
жалбата оплаквания, които очевидно не касаят разпореждането на заповедния съд за връщане на
частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение рег.№270446/10.02.2021г. /не са
изложени никакви аргументи по мотивите на съда в тази част и не е формулирано искане спрямо
ЧЖ/ Последната е върната поради неизпълнение по разпореждане на съда за без движение от
11.02.2021г.
Съдът намира постъпилата ЧЖ за редовна и производството по нея –допустимо. Същата е
подадена от легитимирана страна –длъжник в заповедното производство Н.Д., чрез надлежно
упълномощения проц.представител, в преклузивния срок, считано от уведомяването на
11.03.2021г. /видно от пощенско клеймо на 18.02.2021г./, при интерес от обжалването.
1
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира, че производството е било
образувано пред ВРС по ЧГД №15368/2019г. по заявление на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
АД срещу Н. Й. Д., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на следните суми: 27 797.54
лева главница, 4485.79 лева – договорна лихва за периода от 10.12.2017г. до 18.09.2019г. /подаване
на заявлението по чл.417 ГПК/; мораторна лихва от 19.09.2019г. до 26.09.2019г. в размер на 61.77
лева; 197.65 лева такси, ведно със законна лихва върху главницата от 27.09.2019г. до изплащане на
задължението, основани на договор за ипотечен кредит от 08.07.2008г., сключен между заявителя
ОББ АД и Н.Д. за сумата от 30 000 лева при твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
поради неплащане на общо 22 бр.месечни погасителни вноски в общ размер на 4 850.27 лева,
считано от м.12.2017г. Твърди се, че кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на
19.09.2019г. след връчване на поканата за изпълнение и уведомление за отнемане преимуществото
на срока до длъжника, което е сторено лично на 04.09.2019г.
Въз основа на заявлението съдът е разпоредил издаване на заповед и незабавно изпълнение
на същата въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от сметка.
Съдът констатира, че към заявлението са били приложени необходимите документи,
установяващи вземането и неговата изискуемост, а именно извлечение от сметка, договор за
ипотечен кредит от 08.07.2008г. със срок до 2038г., уведомително писмо до длъжника за
предсрочната изискуемост с отразено връчване лично на длъжника срещу подпис. Съдът е
постановил разпореждане за незабавно изпълнение на 01.10.2019г. и издал заповед по чл.417 ГПК
на същата дата 01.10.2019г. По делото е постъпило писмо на ЧСИ Даниела Петрова –Янкова, рег.
№711 в КЧСИ, Варна, за връчване на съобщенията за доброволно изпълнение на длъжниците, вкл.
Н.Д. ведно с копие от поканата. Видно от приложената ПДИ /на л.24 по заповедното досие/,
същата е връчена лично на длъжника –кредитополучател на 14.10.2019г. като в поканата е
отразено връчване на подлежащия на принудително изпълнение акт: заповед за изпълнение
№№7419, издадена по ЧГД №15368/2019г. на ВРС, извлечение от счетоводни книги, бланка
възражение.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 ГПК, в редакцията към датата на връчване, т.е. преди
измененията с ДВ, бр.86/2017г. /в сила от 27.10.2017г./, предвиждат, че заповедта за изпълнение с
отбелязването за издадения изпълнителен лист се връчват от съдебния изпълнител, който
незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение. По
същество последващото изменение на разпоредбата за връчване предвижда като допълнение
комплектоване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и с копие
от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Съдебният изпълнител
незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях. В приложената по делото, връчена лично на длъжника покана, е
отразено от ЧСИ Янкова, че на длъжника са връчени с поканата и препис от заповедта за
изпълнение както и идвлечението от сметка съгласно изпълнителното основание по чл.417, т.2
ГПК. В този смисъл са и изискванията на чл.428, ал.2 от ГПК относно връчване на ПДИ.
Постъпилите частна жалба и възражение от длъжника на 10.02.2021г. са след изтичане на
предвидения към този момент двуседмичния срок съгласно действащата редакция на разпоредбата
на чл.419 ГПК. По настоящото дело се констатира, че заповедта за незабавно изпълнение e връчена
лично на длъжника Н.Д. ведно с призовка за доброволно изпълнение. Предвиденият задължителен
реквизит на образеца по Приложение № 21 от Наредба № 7/22.02.2008г. фигурира в текста на
връчената покана. Съдържат се изрични указания, че двуседмичният срок по чл.428 ГПК започва
да тече от връчване на поканата с приложеното към нея копие от изпълнителен лист, заповед за
изпълнение и извлечение от сметка, като в обстоятелствената част е посочено, че част от
връчените документи касаят именно ЧГД №15368/2019г. на ВРС. Вписването представлява
официално удостоверително изявление, че на страната е връчен препис от съдебния акт, което
изявление не се опровергава от длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е получена от него
лично и е подписана от него без възражения за липса на някое от описаните приложения.
Подписаният документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение
неизгодните за автора на изявлението факти. В случая с подписа си длъжникът е удостоверил, че
към ПДИ са били приложени посочените в поканата приложения, включително заповед за
изпълнение и изпълнително основание – извлечение от счетоводни книги.
2
Изрично жалбоподателят е уточнил пред заповедния съд, че подаденото възражение не е
отправено до въззивната инстанция и не касае редовността на връчването по чл.423 ГПК, а касае
липсата на връчване на предвидените в чл.418, ал.5 ГПК преписи от изпълнително основание и
подлежащ на изпълнение акт. Именно поради това съдът е приел за просрочено възражението
срещу заповедта за изпълнение и разпоредил неприемането му по делото.
Съгласно т.5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл.
418, ал. 5 ГПК. Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно
изпълнение е подадено след срока по чл.414, ал.2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК, следва да е
обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи на обжалване с
частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл.417 ГПК връчването се извършва от
съдебния изпълнител. Когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение
съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не
изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за
доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в
случая – заповедта за изпълнение. Оформянето на поканата става по образец – приложение № 21
към чл.3, т.1 от Наредба №7 /22.02.2008г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по
ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието
на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен
факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата
за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за
изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на
поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед,
която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между
поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително
приложение сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че
инкорпорира част от нейното съдържание. Срокът за възражение срещу издадена заповед тече от
връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява нито връчването на
покана за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и
задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване
на препис от заповедта за изпълнение. В конкретния случай съдебният изпълнител е изпълнил
точно изискванията на чл.428 ГПК и не е налице нередовност на процедурата по чл.418, ал.5 ГПК,
съотв. срокът за подаване на възражението е започнал да тече, считано от 14.10.2019г.
Следователно с оглед данните за датата на връчване на ЗИ на длъжника – 14.10.2019г.,
подаденото на 10.02.2021г. възражение по чл.414 от ГПК, се явяват просрочено и не следва да бъде
приемано, съотв. с прилагане последиците на чл.416 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №268065/02.03.2021г., постановено по ЧГД
№15368/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е върнато възражение по чл.414 от ГПК на Н. Й.
Д., чрез адв.Св.Н., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по
чл.417, т.2 ГПК с рег.№270421/10.02.2021г., на основание чл.419 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4