Решение по дело №114/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 132
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20237220700114
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 132

 

гр. Сливен, 31.10.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

ХРИСТО ХРИСТОВ

 

при секретар             Ваня Фърчанова                                                    и с участието на прокурора       Красимир Георгиев Маринов                                      като разгледа докладваното    съдия Слав Бакалов   КАНД № 20237220600114/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 86/06.07.2023 г., постановено по АНД № 20232220200200/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е отменено като незаконосъобразно НП № 57/04.08.2022 г., издадено от и. д. директор на РЗИ - Сливен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, за нарушение по чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева и е осъдена Регионална здравна инспекция - Сливен да заплати на "Водоснабдяване и Канализация- Сливен" ООД, направените по делото разноски в размер на 960 лева. 

Горното решение е обжалвано в законният срок от Регионална здравна инспекция - Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Заявява, че са неправилни изводите на съда, че правната квалификация направена от административнонаказващия орган е неточна. Счита, че правилно е приложен материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че няма допуснати нарушения при установяването на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си Д. П. П., служител с юридическо образование в РЗИ – Сливен, поддържа жалбата. Заявява, че питейната вода се явява фактор на жизнената среда, съгласно т. 12 подточка „а“ на §1 от ДР на Закона за здравето. Когато се отнасяло за фактори на жизнената среда, съгласно Наредба № 25 за условията и реда за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на ДЗК, контролни проби не се изисквали повторно. Замърсяване се удостоверявало чрез надлежните протоколи, които акредитираната лаборатория на РЗИ издавала. Въз основа на тези протоколи бил издаден и акта, впоследствие и наказателното постановление. Моли съда да отмени решението на РС Нова Загора и потвърди НП.

Ответникът по касацията "Водоснабдяване и Канализация- Сливен" ООД, чрез пълномощника си адв. С. Р., преупълномощен от „Адвокатско дружество – С. Р., Н. К.“ гр. Сливен, оспорва жалбата.  Районен съд – Нова Загора бил посочил две нарушения на ЗАНН, които били особено съществени. В НП обективно липсвало посочване на нарушените законови разпоредби, доколкото там бил посочен текста на чл. 3, ал.1 и ал.2, а самата ал. 2 имала три точки, като не било конкретизирано коя точка от тези трите най-малкото е наруши ответника. В НП имало описани две нарушения и наложено едно наказание, което не съответствало на нормите на ЗАНН. Като краен резултат решението на Районен съд – Нова Загора било правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски. 

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че крайният извод в решението на НЗРС е правилен и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2022 г. във връзка с постъпили сигнали от жители на с. Караново и с. Брястово, общ. Нова Загора за влошено качество на подаваната във водопреносната мрежа вода и по указание на ТДНС-Сливен, служител на РЗИ-Сливен извършил проверка на качеството на водата за питейно-битови цели. Взети били проби от водата на място – от пунктове при крана на потребителя в Кметство с. Караново, общ. Нова Загора и с. Брястово, общ. Нова Загора, които били изпратени на лабораторията. ДЗК извършила проверка по документи на получените резултати от анализиране по физико-химични и микробиологични показатели, съгласно изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и установила, че водата за питейно-битови цели подавана от „ВиК-Сливен“ ООД е с качество неотговарящо на изискванията на Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Пробите не отговаряли по биологични показатели. В пробата в с. Брястово, общ. Нова Загора били установени: коли форми 284/100 мл при норма 0/100 мл; ешерихия коли 191/100 мл при норма 0/100 мл; микробно число 402 при норма до 100. Установеното в хода на проверката било описано в Протокол № ДЗК-0292/23.06.2022 г.

В пробата в с. Караново, общ. Нова Загора били установени: коли форми 234/100 мл при норма 0/100 мл; ешерихия коли 179/100 мл при норма 0/100 мл; микробно число 393 при норма до 100. Установеното в хода на проверката било описано в Протокол № ДЗК-0291/23.06.2022 г.

За посочените констатации на „ВиК-Сливен“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение (/АУАН) № 51 от 14.07.2022 г. за нарушение на чл. 3, ал.1 и 2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Възражение срещу АУАН не било подадено.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 3, ал.1 и 2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗВ във връзка с чл. 189 от ЗВ, обн. ДВ. 67/1999 г. и на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от ЗВ била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Във връзка с жалба от „ВиК-Сливен“ ООД с решение № 138 от 29.12.2022 г. постановено по АНД № 20222220200353 по описа за 2022 г. на Районен съд – Нова Загора, съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 57 от 04.08.2022 г. издадено от и.д. директор на РЗИ – Сливен. По касационна жалба на „ВиК-Сливен“ ООД, това решение е отменено с решение № 33 от 29.03.2023 г. по КАНД № 25/2023 г. на Административен съд Сливен и делото е върнато за ново разглеждане  от друг състав на съда, с указания по приложението на закона. При ново разглеждане на делото е постановено Решение № 86/06.07.2023 г. по АНД № 20232220200200/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. В мотивите към съдебното решение въззивния съд е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са спазени законовите изисквания по ЗАНН, тъй като не била посочено точно нарушената разпоредба, била нарушена процедурата при вземането на изследваните проби и били описани две нарушения, а наложено само едно наказание, което нарушавало правото на защита на наказаното лице. При тези мотиви отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

По делото не се спори по фактическата обстановка, установена от наказващия орган. Безспорно е, че на 20.06.2022 г. служител на РЗИ-Сливен извършил проверка на качеството на водата за питейно-битови цели, като били взети по една проба от водата на място – от пункт при крана на потребителя в кметство с. Караново, общ. Нова Загора и от пункт в с. Брястово, общ. Нова Загора, които били изпратени на лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ Сливен. При вземането на пробите не е присъствал представител на „ВиК-Сливен“ ООД. Установено било, че водата за питейно-битови цели подавана от „ВиК-Сливен“ ООД към потребителите в тези две села, е с качество неотговарящо на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., като според изследване на взетите проби, водата не отговаряли по микробиологични показатели. В пробата в с. Караново, общ. Нова Загора били установени: коли форми 234/100 мл при норма 0/100 мл; ешерихия коли 179/100 мл при норма 0/100 мл; микробно число 393 при норма до 100. За изследването е съставен Протокол № ДЗК-0291/23.06.2022 г. В пробата в с. Брястово, общ. Нова Загора били установени: коли форми 284/100 мл при норма 0/100 мл; ешерихия коли 191/100 мл при норма 0/100 мл; микробно число 402 при норма до 100. За изследването е съставен Протокол № ДЗК-0292/23.06.2022 г. Няма спор и относно факта, че водоснабдяването на посочените две села е от едно и също място, както е посочила св.С., както и че това битово-питейно водоснабдяване се осъществява от „ВиК-Сливен“ ООД.

Спорните по делото въпроси са дали правилно е посочена нарушената правна норма в НП, дали е спазен редът за вземане на проби и дали се касае за две описани нарушения в НП и това е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.  

Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите (ЗВ) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 - от 5000 до 15 000 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (издадена на основание чл. 135, т. 3, чл. 155а, ал. 4 и чл. 189 от ЗВ), водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода, като в ал. 2 е посочено, че питейната вода е безопасна и чиста, когато: т. 1. не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; т. 2 (в относимата редакция) отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б; и т. 3. са изпълнени изискванията на чл. 5 - 10 и чл. 13.

Безспорно по делото е установено, че на посочената в НП дата ответника по касацията е подавал вода за питейно-битови цели, която не е съответствала на  изискванията на  чл.3 ал.2 т.2 във вр. с приложение № 1, таблици А (Микробиологични показатели) от Наредба № 9/2001 г. (в относимата към момента на извършване на нарушението редакция) и това е посочено при описанието на нарушението. Действително нарушената правна норма не е конкретизирана в пълнота, но това не е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като само то като водоснабдителна организация е било длъжно да осъществява мониторинг за съответствие на водата с изискванията на Приложение № 1, съгласно чл.7 от Наредба № 9/2001 г.. В този смисъл несъмнено е запознато с изискванията на посочената разпоредба за критериите на които следва да отговаря този вода. В НП е посочено, че изследваните проби не отговарят по микробиологични показатели на изискванията на Наредба № 9/2001 г., а доколкото тези изисквания се съдържат в таблица А на приложение № 1 от наредбата, то за наказаното лице несъмнено е станало ясно, че нарушението на изискванията на  чл.3 ал.2 т.2 от Наредба № 9/2001 г. В този смисъл не се констатира нарушение на изискването за посочване на нарушената правна норма по чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.      

Незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че при вземането на изследваните проби е нарушено изискването на чл.3 ал.2 от Наредба № 25/06.06.2007г. за условията и реда за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания,анализи и експертизи, необходими за целите на ДЗК. Както обосновано е посочил касатора, питейната вода се явява фактор на жизнената среда, съгласно т. 12 подточка „а“ на §1 от ДР на Закона за здравето. Според чл.7 ал.3 от Наредба №25/06.06.2007г. при вземането на проби за извършване на регулярен мониторинг, проучване или тематична проверка на фактори на жизнената среда присъствие на заинтересовано лице или негов упълномощен представител не е задължително. Несъмнено в случая се касае за тематична проверка, във връзка с подаден сигнал, поради което не е било задължително присъствието на представител на „ВиК-Сливен“ ООД. В този смисъл не е допуснато посоченото от въззивния съд нарушение на чл.3 ал.2 от Наредба № 25/06.06.2007 г.

Следва да се посочи освен това, че протоколите за извършеното изследване са приети като доказателство още при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция и не са оспорени от ответника по касацията. Тези протоколи представляват официални документи за констатираните в тях обстоятелства, но тяхната доказателствена сила не е съобразена от въззивния съд, който не е изложил никакви съображения до какво би довело констатираното от него нарушение на правилата за вземане на проби за констатираните в тези протоколи факти. В този смисъл крайният извод на съда се явява необоснован.

Настоящата инстанция не споделя извода на РС Нова Загора, че се касае за описание на две нарушения в НП. По делото безспорно е установено, че водоснабдяването на двете проверени села е от един и същи водоизточник, като двете проби логично са установили несъответствие на подаваната вода и на двете места на пробовземане. В този смисъл безспорно е установено, че влошаването на качествата на водата се отнася за общия водоизточник, а не за локално замърсяване. В този смисъл безспорно е налице едно нарушение и правилно е ангажирана отговорността на ответника с едно административно наказание.

Съдът счита, че наложената административна санкция е правилно определена, като е наложена такава в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл.200 ал.1 т.34 от ЗВ.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени, като се постанови решение по същество на спора, с което се потвърди НП на и.д. директор на РЗИ Сливен.

   При този изход на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. Касаторът не е правил искане за разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 86/06.07.2023 г., постановено по АНД № 20232220200200/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/04.08.2022 г., издадено от и. д. директор на РЗИ - Сливен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, за нарушение по чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 (пет хиляди) лева , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.