МОТИВИ
към Присъда
по НОХД
№ 1655/2017 година
по описа на Специализирания
наказателен съд
СпециА.зираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в СпециА.зирания наказателен съд, с който е повдигнала обвинение на подсъдимия
Х.Г.Г. -
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
осъждан, работи като организатор дейност в „***“ ЕООД, женен, живущ ***, ЕГН: **********
за това, че: На 15.12.2014 г.
вечерта, около 18:15 часа, в двадесето спално помещение, в Затвора гр. В - ЗООТ
„***", с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А. ***, чрез
сила - нанасяне на множество удари с юмруци в областта на тялото, като с това
му нанесъл лека телесна повреда изразяваща се в контузия на гръдния кош,
счупване на осмо ребро в ляво, да извърши нещо противно на волята му – да му
предаде телевизор LED, марка "Краун",
деветнадесет инчов с фабр.№ ***на стойност 177.30лв.
/сто седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, като с това му причинил имотна
вреда в размер на 177.30 (сто седемдесет и седем лева и тридесет стотинки) и
деянието представлява опасен рецидив - извършено е след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл.214,
ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 вр. с ал.2, т.2 вр. с чл.29,
ал.1, б.“А“ от НК.
Представителят на СпециА.зираната прокуратура - прокурор
Милева, поддържа внесеното в съда обвинение срещу подсъдимия Х.Г.Г.. Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
извършеното от Г. престъпление е доказано от обективна и субективна страна.
В пледоарията си прокурорът от СпециА.зираната прокуратура прави
подробен анализ на събраните доказателства и стига до извода, че спрямо
подсъдимия са налице достатъчно доказателства, установяващи извършването на деянието,
за което на подсъдимия Г. е повдигнато обвинение. Сочи, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин от показанията на свидетелите П.Ч., Д.Д.,
Д.К., М.А., както и от назначените и изготвени по делото съдебно-оценителна и
съдебно-медицинска експертизи.
Представителят на държавното
обвинение взима отношение и по вида и размера на наказанията. Предвид предишните
осъждания на подсъдимия, времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние - при условията на опасен рецидив и в затворническо общежитие, където
подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода за предходно осъждане,
прокурорът предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода от пет
години и глоба в размер на 5000 лева.
Защитникът на подсъдимия Х.Г., адв. В. твърди, че от събраните по делото доказателства не
се доказва фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Процесуалният
представител на Г. счита, че не е доказана специфичната цел като елемент от
състава на престъплението по чл.214 от НК, като излага аргументи в насока
недоказаност на повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Адв.
В. прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Подсъдимият
Х.Г. дава обяснения по делото, като не се признава за виновен в извършване на престъплението,
за което Специализираната прокуратура му е повдигнала обвинение. В последната
си дума моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
:
Към
месец декември 2014 г. подсъдимият Х.Г.Г. по прякор „И.Т.“
изтърпявал наказание седем години „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. В, ЗООТ „***",
наложено му по НОХД № ***год., с присъда
от 26.10.2009 г. на Окръжен съд В. Присъдата е влязла в сила от 14.05.2010 г.,
като е била изменена с решение от 17.03.2010 г., постановено по ВНОХД №***г. на
ВАС. С посочените по-горе съдебни актове подсъдимият Г. бил признат за виновен
в извършването на престъпления с правна квалификация по чл.142, ал.2, т.2 и т.8
вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.143, ал.2 вр. чл.142, ал.2, т.8 вр. чл.20,
ал.2 от НК вр. чл.18, ал.1 от НК, по чл.143, ал.2 вр. чл.142, ал.2, т.8 вр. чл.20, ал.2
от НК, по чл.143, ал.2, вр.чл.142, ал.2, т.8 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1
от НК и чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. С Определение по НЧД №352/2017 г. на ОС – В
подсъдимият Х.Г. на осн. чл.70, ал.1 от НК е бил
освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му
с Определение по НОХД №***г. на ОС – В наказание в размер на 7 години. Съдът е
определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от 10 месеца и 11
дни, определена към момента на изтичане на срока за обжалване на определението.
Същият бил преместен от ЗООТ „В“ в ЗООТ „***“ на 11.08.2014
г. Подсъдимият Г. към 15.12.2014 г. е
притежавал телевизор марка „FINLUX“, цвят черен /писмо от МП, ГД ИН, Затвора –В /л.71-72, т.1 от ДП/,
който ползвал в затворническото общежитие. В доклад за лишения от свобода Х.Г.,
находящ се на 580-582, т.3 от СП, изготвен на
23.03.2017 г. от ИСДВР Г.К. е посочено, че след преместването в затворническото общежитие
първоначално на подсъдимия е наблюдавано поведение,
съответстващо на реда и изискванията в общежитието, поР.
което е последвала замяна на режима в по-лек /от общ в лек/ с Решение на
Комисията по чл.73 от ЗИНЗС – Протокол №3/12.06.2014 г. Следващият едногодишен
период обаче бил белязан от множество деструктивни прояви на лишения от свобода
Х.Г. – наказан е за груби нарушения /нанасяне на побой на други лишени от
свобода лица/. Лишеният от свобода Г. е допуснал и нарушение по време на
домашния отпуск. Във връзка с горепосочените негативни прояви с решение на
Комисията по чл.73 от ЗИНЗС – Протокол 02/07.04.2015 г. режимът на л.св.Г. ***
27.01.2015 г. л.св. Х.Г. бил преместен за изтърпяване на остатъка на наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“ от ЗООТ „***“ в Затвора – В.
През
декември месец 2014 г. в Затвора гр. В, ЗООТ „***" изтърпявал наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест години и шест месеца и свидетелят А.Ф.А..
Същият бил признат за виновен по НОХД № ***г. на РС - Д.по описа на РС – Д., за
извършено престъпление по чл.152, ал.2 от НК. Св.А. постъпил първоначално в
Затвора – гр.Белене на 21.10.2011 г. /начало 18.10.2011 г./ за изтърпяване на
наказание наложено с присъда по НОХД № ***г. на РС – Д.в размер на 6 м.
лишаване от свобода. След изтърпяване на това наказание на 18.04.2012 г. същият
започнал да търпи наказанието наложено му с присъда по НОХД №***г. по описа на
РС – Д.. На 17.03.2014 г. бил настанен в Затвора гр.В, ЗООТ „***“. Същият бил
преместен в затворническото общежитие по негова молба зада
е по-близо до родното си място – гр.Д.и да е лесно за близките му да му идват
на свиждания.
Видно
от Заповеди №52/22.04.2014 г., №64/19.05.2014 г., на същия са налагани
наказания за извършени нарушения на чл.96, т.3, чл.97, т.1, 3, чл.100, ал.1,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС, тъй като е държал укрити при себе си неразрешени вещи –
мобилни телефон. Докато бил в затворническото общежитие св.А. често бил
посещаван от свои близки, които му носели храна, цигари и му давали и пари. Св.А.
се сближил със св.М.А. по прякор „М.“ или „М.“, като често му давал част от
храната, които близките му били донесли при свиждане, черпел го с кафе и
цигари, които купувал от лавката на общежитието. Също така св.А. давал
възможност на св.А. да се обажда на близките си чрез незаконно внесените му от
близки лица телефони. Свидетелят А. по време на престоя си в затворническото
общежитие бил настанен в 23-то спално помещение.
Декември
месец св.А. пребивавал в спално помещение № 3 в ЗООТ „***“, където били
настанени свидетеля М.К. и Я.С. по прякор „Алиш“ – починал в хода на съдебното
производство по делото/препис извлечение от Акт за смърт №***г. /л.397, т.2 от СП/ и св.И.Г., които
също изтърпявали наказание „Лишаване от свобода“. Св.А.А.
в затворническото общежитие притежавал и ползвал телевизор LED-CROWN, черен на цвят, за което му била издадена служебна бележка ***г.
Телевизорът бил закупен за него от родителите му.
Подсъдимият
Х.Г. през декември месец 2014 г. бил настанен в спално помещение 20, 3-ти
жилищен етаж, заедно със свидетеля В.В.. По това
време същият работел като бригадир на външен работен обект към фирма „Хидрострой“ АД, намиращ се в гр.В, бул.“Княз Борис I“ №115 – Дворец на културата и
спорта заедно със св.В.В. и Николай К.. Като такъв
подсъдимият Г. отговарял за работниците на обекта, които също били затворници
от ЗООТ „***“ и им възлагал задачите, които следва да свършат. Подсъдимият Г. през
декември месец 2014 г. излизал на работа за времето от 08.12 до 13.12.2014 г.,
от 15.12. до 22.12.2014 г. и от 29.12 до 30.12.2014 г. Часовият диапазон за
извеждане на работа бил между 07,10 и 07,30 часа, а прибирането в ЗООТ „***“ било
между 17,00 до 17,50 часа.
По
време на престоя си в ЗООТ „***“ при Затвора – гр.В, св.А.А.
имал недоразумения с подсъдимия Х.Г., който не го харесвал и го обиждал. На 15.12.2014
г. вечерта, около 18:15 часа, в Затвора гр. В - ЗООТ „***", подсъдимия Х.Г.
след като се върнал от работа на външен обект, казал на св.С.М. да извика св.А.
в неговото спално помещение. Св.А. отишъл в килията на подсъдимия, където по
това време били подсъдимия Х.Г. и св.М.А.. Подсъдимият попитал св.А. дали в себе си има телефон.
Св.А. отговорил, че телефона е в джоба му. Подсъдимият Г. взел телефона на св.А..
Телефонът бил бял „Самсунг“ с тъч-скрийн.
Подсъдимият поискал пари от св.А., но той му отговорил, че няма и не може да му
даде в момента и го попитал каква сума иска. Подсъдимият отговорил, че няма
значение и 70 лева да са пак ще ги вземе. Същият се ядосал, че в момента няма
да вземе пари и започнал да нанася удари на св.А. с юмруци по тялото, главно в
областта на гръдния кош. Св.А. паднал на земята, като подсъдимия продължил да
го рита с крака. Подсъдимият разпоредил на св.А. и св.М. и те да удрят св.А..
Св.А. отказал, тъй като св.А. му бил приятел, докато св.М. ударил два-три пъти
св.А., но леко. След като побоя приключил св.А. се върнал в килията си и
започнал да повръща. Св.И.Г. го чул да
казва, че подсъдимия Х.Г. го е пребил от бой в неговата килия и му взел
телефона и му искал пари /горното е съгласно твърденията изложени от св.И.Г. в
хода на досъдебното производство, които са прочетени на осн.
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК /л.61, т.1 от
ДП/. После тръгнала и друга версия в
затвора, че св.А. бил паднал по стълбите и така получил наранявания.
На същия
ден през нощта, около 02,00 часа след полунощ по телефона непознат мъж се обадил
на бащата на св.А.А. – св.Ф.Али като му казал, че
синът му бил пребит в затворническото общежитие. Казал му „Бате, ела си го вземете,
че тука много лошо му се пише. Направо като умрял е…“ . Св.Али по телефона разбрал,
че сина му го е бил един човек от „Наглите“, името му не знае, но е голям „мафиоз“. После от сина си на свиждане разбрал, че двама
цигани му нанесли побоя. През март месец 2016 г. св.Али занесъл на св.А. ***.12.2014
г. преди обяд свидетелят А. се оплакал на управата на затворническото
общежитие, че има болки в ребрата. Св.И.Й., който към онзи момент изпълнявал
функциите на Началник на ЗООТ „***“, провел разговор със св.А., който му
заявил, че бил ударен от друго лице лишено от свобода, но не пожелал да му каже
името. Св.Й. го изпратил за преглед от лекаря при затворническото общежитие. Вследствие
на това, същият на 16.12.2014 г. в 11:45 часа бил прегледан от св. П.Ч. – лекар
ординатор в ЗООТ „***“. Св.Ч. при преглед на св.А. установил, че има данни за
счупено ребро и констатирал нуждата от допълнителен медицински преглед в
болнично заведение. Същият установил, че св.А. има натъртвания на гръдния кош,
като отразил резултатите от прегледа в медицинския журнал. В резултат на това
св.А. бил заведен за преглед в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр.В,
където му били направени поредица от изследвания. На 16.12.2014 г. св.А. бил
конвоиран и оставен за наблюдение и лечение в Медицински център на Затвора –
гр.В до 05.01.2015 г. В резултат на проведените изследвания било установено, че
причинената телесна повреда се изразява в контузия на гръдния кош и счупване на
осмо ребро в ляво, в следствие на нанесен побой на св.А..
Св.А. след
инцидента пуснал жалба до МП, ГД ИН с
копие до Окръжна прокуратура - В на 30.01.2015 г., че е бил ударен от лишения
от свобода – подсъдимия Х.Г.. Жалбата и обясненията писал пред кабинета на св.Д.К.,
който изпълнявал длъжността инспектор социална дейност и възпитателна работа в
ЗООТ „***“. Св.К. давал напътствия на св.А. до къде да адресира жалбата си,
както и как по-точно да се изрази в жалбата и обясненията си. По същото време
пред кабинета на св.К., обяснения писал и св.Т.А.. Св.А. няколко пъти чул, че
вратата на кабинета на св.К. се отваряла, от там излизал св.А. и св.К. му казвал „Не така, напиши друго!“.
Св.А. твърди, че той лично никога не е имал спречквания с подсъдимия, но св.Д.К.
го накарал да напише обратното в обясненията му.
По случая от 15.12.2014 г. била образувана дисциплинарна преписка
№33/17.12.2014 г. по описа на ЗООТ „***“, като със Заповед №91/24.03.2015 г. на
осн. чл.101, т.5 от ЗИНЗС на подсъдимия Г. било
наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3
месеца“ за това, че на 15.12.2014 г., вечерта около 18:15 часа, е нанесъл побой
над А.Ф.А. /л.73, том 1 от ДП/. Началникът на ЗООТ „***“ въз основа на
събраните материали преценил, че подсъдимия извършил нарушение на чл.96, т.3,
чл.97, т.4, чл.100, ал.1, ал.2, т.1, т.5, т.7, ал.3 от ЗИНЗС.
Със заповед № 348/27.07.2016 г. /л.1539, част 4 от делото/ началникът на Затвора
– В наградил подсъдимият Г. със „Заличаване на дисциплинарно наказание“ -
заличаване на заповед № 91/24.03.2015 г. от затворническото му досие.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р З.Т., св.А.А. е получил следните травматични увреждания: контузия на
гръдния кош и счупване на 8-мо ребро в ляво. Тази диагноза е поставена след
преглед в ЗООТ „***“ и МБАЛ „Св.Анна“ – В, както и след направено Рьо – изследване на гръдния кош. Уврежданията са от
характер да причинят на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Периодът на заздравяване на счупеното ребро е от порядъка на 21 дни.
Контузията на гръдния кош и счупване на 8-мо ребро в ляво са получени по
механизма на удари с твърди тъпи предмети. Счупването на реброто е получено по
механизма на директен силен удар в областта на 8-то ребро вляво на гръдния кош.
Анализирайки данните от медицинската документация и свидетелските показания, с
които се е запознало вещото лице, същото е достигнало до заключението, че
уврежданията на лишения от свобода А.А. са получени
на 15.12.2014 г.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице В.М. средната пазарна цена на телевизор LED, марка
„Краун“, 19 инча, с фабричен номер №7318360400070,
закупен през месец ноември 2014 г., към дата 15.12.2014 г. е в размер на 177,30
лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, както следва: отчасти показанията на св.А.А. /л.73-76, т.1 от СП/ и тези дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК /л.28-29, т.1 от ДП/, както и
отчасти показанията дадени от св.А. в съдебно заседание на 18.04.2018 г.
/л.536-542, т.2 от СП/, св.П.Ч. /л.128, т.1 от СП/, св.Д.Д.
/л.129-130, т.1 от СП/ и показанията прочетени на осн.
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, предл.2
от НПК /л.33, т.1 от ДП/, св.Д.К. /л.130-132, т.1 от СП/ и показанията на
свидетеля прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК
/л.34, т.1 от ДП/ и проведената очна ставка между св.А. и св.К. /л.136, т.1 от
СП/, показанията на св.М.А., дадени в хода на съдебното производство
/л.345-350, т.2/ и тези дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и
прочетени на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ л.110-111,
т.1 от ДП/ и прочетените на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК показания на същия свидетел от
досъдебното производство пред разследващ полицай /л.98-102, т.1 от ДП/,
проведена очна ставка между св.А. и св.А. /л.351-357, т.2/, отчасти допълнителните показания на св.А. от
17.01.2019 г. /л.1793-1801, т.6 от СП/, св.Ф.А.Али /л.507-510, т.2 от СП/ и
показанията дадени от същия в хода на досъдебното производство прочетени на осн.чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 и
т.2 от НПК /л.64-65, т.1 от ДП/, показанията на св. С.М. /л.509-511, т.2 от СП/
и показанията дадени от свидетеля на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1
от НПК /от въпрос №2 на л.107, т.1 до л.108, т.1 от ДП/, показанията на св.В.В. /л.1491-1493, т.5 от СП/, св.И.Й. /л.1493-1495, т.5/,
св.И.Г. /л.1601-1604, т.5 от СП/ и показанията на този свидетел прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1
от НПК /л.61, т.1 от ДП/, св.Н.К. /л.1603 -1604, т.5 от СП/, св.Т.А. /л.1655-1658, т.6/, обясненията на
подсъдимия Х.Г. /л.1658-1662, т.6 от СП/, и въз основа на писмените
доказателства от съдебното производство: справка рег.№4-25477/15.06.2017 г. от
НСлС /л.25, т.1/, справка рег.№И-8013/19.06.2015 г. на ГД ИН при МП /л.27,
т.1/, справка за съдимост на подс.Х.Г. ведно с
бюлетини за съдимост /л.40-59, т.1/, копие от медицински журнал на ЗООТ „***“,
Затвора – гр.В /л.122-123, т.1/, искане за ренгенологично
изследване от 16.12.2014 г. /л.124, т.1/, протокол за ултразвуково изследване
/л.125, т.1/, справка от ГД ИН, Затвора-гр.В /л.184, т.1/, справка от ГД ИН,
Затвора-гр.В /л.185, т.1/, писмо от ГД ИН, Затвора-гр.В /л.186-187, т.1/, служебна
бележка № *** /л.188, т.1/, справка от ГД ИН, Затвора-гр.В /л.190, т.1/,
затворническото досие на св.А.А. /л.193-298,
т.1/, справка за съдимост на подсъдимия Х.Г.
/л.380-385, т.2/, препис извлечение от акт за смърт на Я.В.С. /л.393 и л.398, т.2/, справка от ГД
ИН, МП, Затвора – гр.В /л.393, т.2/, справка от ГД ИН, МП, Затвора – гр.В
/л.401-402 и л.405-406, т.2/, справка НСлС /л.407 и л.409, т.2/, справка НСлС
/л.417, т.2/, писмо ОД МВР –В /л.421, т.2/, писмо от МП, ГД ИН /л.437, т.2/,
справка за съдимост на подсъдимия Х.Г. /л.442-447, т.2/ и бюлетини за съдимост
/л.450-461, т.2/, амбулаторен лист №526/31.01.2018 г., етапна епикриза и медицинско направление /л.502-505, т.2/, справки
МП, ГД ИН, Затвора – гр.В /л.530-531, т.2/,
писмо от МП, ГД ИН, Затвора – гр.В /л.562, т.2/, писмо от МП, ГД ИН,
Затвора – гр.В /л.567, т.2/, затворническо досие на подсъдимия Х.Г. /л.573 –
940, т.3/ и /л.942-1286, т.4/, писмо от ОД МВР – В /л.1514, т.5/, справка от
Агенция по вписванията /л.1515, т.5/, писмо от МП, ГД ИН, Затвора – В /л.1520,
т.5/, писмо от Община В, Дирекция „Местни данъци“ и удостоверение за
декларирани данни /л.1523 -1524, т.5/, писмо МП, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /л.1534, т.5/, писмо МП, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ ведно с приложени към него Заповед №91/24.03.2015 г, Заповед
№348/27.07.2016 г., Протоколно определение №1071/09.04.2014 г. на ВРС –
/л.1537-1542, т.5/, писмо от МП, ГДИН, Затвора – В л.1543, т.5/, протокол
№1192/11.10.2017 г. по ЧНД №1152/2017 г. – /л.1584-1585, т.5/, Определение
№347/25.10.2017 г. /л.1586-1589, т.5/, справка от НСлС /л.1590, т.5/, Трудов
договор №4/10.08.2017 г., длъжностна характеристика, протокол за постъпване на
работа /л.1561-15641, т.5/, справка от МВР, СДВР /л.1686, т.6/, писмо от МП,
ГДИН, Затвора – В /л.1699-1700, т.6/,
трудов договор /л.1701, т.6/, удостоверение за разглеждане /л.1702,
т.6/, писмо НСлС /л.1716, т.6/, писмо от МП, ГДИН, Затвора – В в едно със СИДИ диск /л.1735, т.6/ и писмените
доказателства от ДП – протокол за
доброволно предаване от 15.02.2016 г. и предадените с него медицински документи
копие на медицински журнал, искане за клинико-лабораторни
изследвания, искане за ренгенологично изследване,
лист за преглед на пациент в спешно отделение, образна диагностика, протокол за
ултразвуково изследване /л.38-52, т.1/, писмо от МП, ГД ИН, Затвора – В
/л.71-71, т.1/, Заповеди №91/24.03.2015 г., Заповед №207/20.03.2015 г., Заповед
№211/20.03.2015 г., Заповед №208/20.03.2015 г. на началника на Варненски
затвор, ГДИН, МП /л.73-76, т.1/, справка за съдимост /л.77-81, т.1/ и /л.5-9,
т.4/, справка МП, ГД ИН, Затвора – В /л.13-14 и л.15-17, л.18, т.4/ и заключенията
на изготвените съдебно-оценителна експертиза /л.95-97, т.3 от ДП/ и
съдебно-медицинска експертиза /л.101-103, т.3 от ДП/.
Зада достигне до извода за горната
фактическа обстановка, съдът анализира показанията на разпитаните по делото
свидетели и ги съпостави със събраните писмени доказателства по делото.
В следващите разсъждения съдът ще обсъди поотделно показанията на всеки
един свидетел, като изложи своите аргументи в насока на това, кои кредитира с
доверие и основава изводите си на тях и кои не кредитира, както и причините за
това свое решение.
Показанията на св.А.А. варират, като в определени моменти същите са диаметрално
противоположни. Същият е разпитан от съда на 07.07.2017
г., след което е участвал в провеждане на очна ставка със св.Д.К. в съдебно
заседание на 27.09.2017 г. и в очна ставка със св.М.А. на 19.01.2018
г. и показания от 18.04.2018 г.
Съдът кредитира от части показанията на пострадалия А., дадени в с.з на 07.07.2017 г., и то в частта досежно
липсата на телевизора собственост на свидетеля, установена при завръщането му
от стационара в затвора на гр. В през януари месец 2015 г., които се подкрепят
от показанията му, дадени в досъдебното производство /л.58-59, т.1 от ДП/.
Показанията на св.А., че причинените наранявания са резултат от негово
падане по стълбите на затворническото общежитие, както и вследствие на сбиване
със св.М.А., дадени пред съдебния състав на 07.07.2017
г., не следва да бъдат кредитирани, тъй като така заявеното от същия в тази
насока е изолирано и в противоречие с останалите събрани по делото гласни
доказателства. За нанесения побой излага фактически твърдения /с изключение на
показанията му от 17.01.2019 г./ св.М.А., който е очевидец на случилото се и
лично е възприел действията на подсъдимия Х.Г. и св.А.А..
В съдебното производство пред настоящия съдебен състав св. М.А. е подробно
разпитан за развилите се събития на инкриминираната дата. За един релевантен по
делото факт, а именно възприел ли е удари от страна на подсъдимия към
пострадалия, свидетелят М.А., разпитван по време на досъдебното производство,
вкл. и пред съдия, които показания на осн. чл. 281,
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 от НПК са прочетени и инкорпорирани към доказателствения
материал, е категоричен, че е видял удари с юмруци и шамари от страна на
подсъдимия Х.Г. по отношение на св.А.А. в областта на
гръдния кош. Така приобщените му показания се възприемат от съда при изграждане
на изводите му от фактическа страна, тъй като са съответни на останалата,
кредитирана доказателствена съвкупност, а именно
показанията на св.Д.К., св.Д.Д., св.П.Ч., св.И.Й.,
св.И.Г., а не заявеното от св.А. за това непосредствено пред съда в с.з на 19.01.2018
г. Твърденията на св.А. в хода на
съдебното производство са в противоречие и със заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза и отговорите дадени от вещото лице на
поставените допълнителни въпроси в съдебно заседание на 27.09.2017 г., както и
писмените доказателства – медицински журнал на ЗООТ „***“ и документи от
проведени медицински изследвания. Твърденията на св.А. за нанесен побой над св.А.
си кореспондират с производните доказателства – посоченото в показанията на
изброените по-горе свидетели, че нараняванията са получени от св.А. вследствие
побой извършен от подсъдимия Г.. Същите по един или друг начин възпроизвеждат
казаното им от св.А., а именно че е бил бит от друг лишен от свобода, а св.К., Д.
и Г. сочат и името на това лице, а именно подсъдимия Х.Г. или Ицо по прякор „Т.“.
Вещото лице д-р Т. в съдебно заседание, проведено на 27.09.2017 г. на поставен
въпрос от представителя на СП е посочил, че счупване на ребро може да се получи
при падане на стълби, какъвто механизъм сочи св.А. на полученото от него
увреждане. Акцентира обаче, че би следвало счупените ребра да са повече от едно
поР.по-голямата удряща повърхност на стълбите. При
удар с крак или с юмрук е ограничена удрящата повърхност, поради което по
вероятно е травмата да е получена по посочения в заключението механизъм. Видно
от отразеното от св.П.Ч. в медицинския журнал св.А. на 16.12.2014 г. е съобщил,
че е бил бит от друг лишен от свобода в областта на гръдния кош. При прегледа е
била констатирана палпаторна болезненост повече в
ляво, като видими следи от травматични увреждания е констатирано, че не се
виждат. Показанията на св.Д.Д., надзирател в ЗООТ „***“
и св.Д.К., инспектор социална дейност и възпитателна работа в затворническото
общежитие, също са в подкрепа на това, че над св.А. е била упражнена физическа
сила от страна на подсъдимия Х.Г. по прякор „Т.“, както самият свидетел им е
казал, а не че същият е паднал сам по стълбите на затворническото заведение,
както твърди в съдебно заседание. По отношение на другата версия изложена от
св.А. за получаване на травматичните увреждания на 15.12.2014 г. вследствие
нанесени му удари от св.М.А., съдът намира, че също не следва да ги кредитира с
доверие. Тези твърдения са в противоречие с твърденията изложени в показанията
на св.А., Д., К. и Г., кое е лицето нанесло побоя над св.А.. На следващо място
св.А. излага различни версии за причината за сбиването между него и св.А.. В
показанията си от 19.01.2018 г. св.А. твърди, че сбиването между него и св.М.А.
се дължи на това, че св.А. не му върнал телефона, докато в разпита на
27.09.2017 г. е заявил, че двамата са се сбили, тъй като св.А. го е „изпържил“
– издал на затворническата администрация, че има телефон.
По отношение на твърденията на св.А.А. за указан натиск от страна на св.Д.К. при излагане
обстоятелствата по случая, когато същият писал обяснения, съдът намира, че не
следва да ги кредитира, тъй като при проведената очна ставка между този
свидетел и св.Д.К., св.А. заявява, че поправката в обясненията по инициатива на
св.К., била по отношение на това до къде да адресира жалбата си и каква да е
самата конструкция на жалбата. Самият свидетел заявява в очна ставка проведена
на 27.09.2017 г., че св.К. не му е казвал какво да пише като факти и
обстоятелства около случая, но е поправял отделни откъси, защото написаното се
е разминавало с това, което самия свидетел е бил заявил устно. В очната ставка
излага твърдения, че е заявил на св.К., че се е бил с подсъдимия, тъй като
искал да го преместят от ЗООТ „***“ и искал да се върне в затвора – гр.Белене. Коренно
различни твърдения излага св.А. в проведения допълнителен разпит на 18.04.2018
г., че св.К. му е указвал какво точно да посочи в жалбата си, а именно, че е
имал конфликт с подсъдимия Х.Г. по прякор „И.Т.“. Твърди, че св.К. драскал
върху написаното и той многократно го е преписвал. Св.А. съобщил на св.К., че
всъщност е имал конфликт със св.М.А. и подсъдимия въобще не е бил там, но той
не се съгласил с него, като му казал „Хората ли ще лъжат или ти. Аз съм
разпитал. Пиши тука, поправи го, поправи го.“. Съдът не дава вяра на тези
показания на св.А., тъй като същите са в съществено противоречие с показанията
на св.Д.К., св.Д.Д., св.М.А. и св.С.М.. Недостоверно
и житейски нелогично звучат твърденията на св.А., че М.А. по прякор „М.“ или „М.“
в отсъствието на подсъдимия Х.Г., както
и на другите лица, които били настанени в спално помещение 20 заключил вратата
на килията отвътре. Св.А. е изпълнявал ролята на т.нар.“солка“
на подсъдимия Х.Г., а именно почиствал е стаята му, викал е различни затворници
по разпореждане на подсъдимия Г. да се явят в килията му и т.н. или между подсъдимия
и св.А. е имало изградени отношения на власт и подчинение и св.А. не би си
позволил такива действия в отсъствието на подсъдимия Г.. На следващо място видно от показанията на св.Й.,
началник на затворническото общежитие, както и обясненията на подсъдимия
Христов, към онзи момент вратите на килиите не са се заключват отвътре. С оглед
проверка на изложените от св. А. твърдения за указан натиск върху него от св.Д.К.
– инспектор социална дейност и възпитателна работа в ЗООТ „***“, е разпитан и
св.Т.А., който заявява, че няма преки и детайлни наблюдения по какъв начин са
снети обяснения от св.А. и как същия е написал жалбата си, давани ли са му
указания от служители на затворническата администрация и т.н
Тези твърдения както бе посочено и по-горе противоречат на показанията на
св.А., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай на
22.06.2016 г. и пред съдия на 04.12.2016 г., както и показанията в съдебното
производство от 19.01.2018 г., който в тази част са подредени и логични и съда
ги цени като достоверни. Същите си кореспондират и с твърденията изложени от
св.Д.К. и св.Д.Д., относно това какво е съобщил св.А.
на същите след побоя. Обстоятелството, че именно подсъдимия е нанесъл побой над
св.А. се потвърждават и от показанията на св.И.Й., който заявява, че лично св.А.
му казал, че е ударен от подсъдимия Г. след като се върнал в затворническото
общежитие след проведено лечение от медицинския център в Затвора гр.В.
По отношение на показанията на св.М.А. по прякор „М.“ или „М.“, съдът
намира, че зада посочи защо дава вяра и защо не дава
вяра на твърденията изложени от св.М.А., дадени в съдебно заседание на
19.01.2018 г., при проведена очна ставка със св.А. на същата дата, показанията
на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК
на 04.12.2016 г. и инкорпорирани чрез прочитането им на осн.
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л.110-111, т.1 от ДП/ и показанията му дадени пред
разследващ полицай на 22.06.2016 г. и прочетени на осн.чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, следва първо да изложи
твърденията, които прави този свидетел, да ги съпостави и тогава да изложи
своите аргументи. Съдът дава вяра на показанията на св.М.А., дадени на
22.06.2016 г. пред разследващ полицай и находящи се
на л.98-100, т.1 от ДП, в частта касаеща
обстоятелствата относно нанасяне на побой на 15.12.2014 г. от подсъдимия Х.Г.
на св.А.А.. Разпитът е проведен въз основа на
Постановление за възлагане на отделни действия по разследването по делегация по
ДП №11938ЗМ 4/2016 г. по опис на ГДНП. Тази показания са най-близо хронологично
като дата на провеждане до датата на инцидента, за който е образувано
наказателното производство и съдържа фактически твърдения направени от св.А.,
които намират опора и в част от станалите гласни доказателства събрани по
делото– показанията на св.И.Г., св.Д.К., св.Д.Д. и св.П.Ч..
Тези показания са в корелация и със заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза касаеща причиненото увреждане на св.А.А. и неговия механизъм. Показанията са в синхрон и с
показанията му, дадени в съдебно заседание проведено на 19.01.2018 г., където разказва
за нанесен побой от подсъдимия Х.Г. – „бат Ицо“ над св.А. в спално помещение 20
в ЗООТ „***“. Твърди, че Ицо ударил А. и той паднал на земята. Сочи, че го
удрял по лицето, тялото, по краката, като не знае защо е станал боя. В
последната част относно твърдяното незнание за причината за побоя е налице
противоречие, тъй като в показанията от 22.06.2016 г. сочи точната причина, а
именно яда на подсъдимия, че св.А. няма пари, които да му даде.
По отношение на процесния телевизор, предмет на
престъпното деяние, съдът констатира, че са налице съществени противоречия в
твърдяното от св.А. каква точно е била съдбата на тази вещ. Следва да бъде
отбелязано, че в нито един от разпитите си този свидетел не твърди, че св.А. е
предал и респ.се е разпоредил в полза на подсъдимия със собствения си цветен
телевизор вследствие на упражнена сила от подсъдимия Г. на 15.12.2014 г.,
нанесен побой спрямо него. Многобройни са вариациите и противоречията в
показанията на този свидетел досежно веща са по
отношение на това кой е взел телевизора на св.А. и изнесен ли е той извън
границите на затворническо общежитие „***“. Така в съдебно заседание проведено
на 19.01.2018 г. се излагат вътрешно противоречиви твърдения - първо свидетелят
А. разказва, че св.А. имал в затворническото общежитие плазмен телевизор, но
подсъдимият изпратил св.С.М. да го вземе зада го
гледа в килията си, а неговия телевизор го дал в килията на св.А. и св.А.. След
това телевизорът бил изнесен от затворническото общежитие от подсъдимия. Свидетелят
сочи „Извади го бат Ицо телевизора, извън затвора.“ След това веднага заявява,
че „Не съм видял как и кой го изнася, но го нямаше телевизора.“. По отношение
на телевизора сочи, че Ицо го взел зада гледа на него
преди боя на 15.12.2014 г. След това излага противоречиви твърдения относно
това, че е видял първо подсъдимия и св.С.М. да изнасят телевизора собственост
на св.А. извън затворническото общежитие. Впоследствие твърди, че е виждал само
С. да изнася телевизора в една чанта, но не и подсъдимия. Като в същия разпит
по-рано е заявил, че не знае кой и как е изнесъл телевизора. Излага също така
твърдения, че други двама затворници Николай по прякор „Казака“ и Ради му
казали, че С. изнесъл телевизора, а Ицо се обадил на жена си да го вземе. Тези
последни твърдения на св.А. се оборват от показанията на св.Ради О. и св.Н.К.,
разпитани в хода на съдебното следствие по искане на защитата. Св.О. сочи, че
не е виждал св.С.М. да е изнасял телевизор от затворническото общежитие и да го
е предавал на жената на подсъдимия Х.Г.. Също така сочи, че не е разговарял със
св.М.А. по прякор „М.“ по какъвто и да било повод, още по-малко пък да му е
споделял, че е видял св.М. да изнася телевизор от затворническото заведение. Не
е чувал, нито виждал подсъдимия Г. да е нанасял побой над св.А..
В същият разпит свидетелят А. сочи, че е виждал как подсъдимия Х.Г. е взел
от св.А. 2-3 телефона. Св.А. ги давал доброволно зада
няма „интриги – да не са противници и да няма
караници“. Тези твърдения кореспондират със заявеното от него в разпита му от
разследващ полицай на 22.06.2016 г., че подсъдимия взел телефона на св.А., като
преди това обаче не се твърди да е упражнил каквато и да било сила или
заплашване спрямо него.
В разпита на св.А., проведен на 04.12.2016 г. в хода на досъдебното
производство пред съдия, свидетелят разказва за три случая, за които знае, че
подсъдимия Х.Г. – по прякор „И.Т.“ е нанесъл побой над А.. Първият случай през
зимата на 2014 г., когато го бил в 20 килия, като първо хванал св.А. за дрехите
около гърдите и започнал да го блъска в стената, след това го бил с юмруци в
областта на бъбреците и ребрата. Тогава Ицо взел телефона на А. и му искал 100
-160 лева, тъй като му трябвали. Не знае какъв е бил повода на боя. Този разпит
е твърде схематичен и неясен, като не става ясна точно последователността на
действията на подсъдимия Г., както и дали конкретно в този случай е упражнил
сила или заплашване зада вземе телефона на св.А.,
както и зада получи сочената сума от 100-160 лева или
упражнената сила е след като взел телефона и поискал парите, така както се твърди
в разпита на свидетеля на 22.06.2016 г. от разследващ полицай. На този случай
присъствал и св.С.М.. Сочи друг случай, когато подсъдимия Г. пак бил А. и му
взел телефона. Разказва и за трети
случай, че Ицо извикал А., като пак му бил удрял шамари и го принудил да му
занесе телевизора, като подсъдимия повече не го върнал. След прочитане на тези
показания св.А. потвърждава твърденията си, че подсъдимия взел телефона на св.А.
и му искал 100-160 лв. Сочи, че това, което е казал, че Ицо е удрял шамари на
св.А. и така го е принудил да му даде телевизора не отговаря на истината.
При проведената на 19.01.2018 г. очна ставка между св.А. и св.А., св.А.
отрича подсъдимия Х.Г. да е вземал телефона на св.А. насила. Тези показания си
кореспондират със заявеното от него при разпита на 22.06.2016 г. от разследващ
полицай, поради което съдът следва да ги кредитира.
Свидетелят М.А. е разпитан и в съдебно заседание на 17.01.2019 г., където
заявява, че не е виждал подсъдимия Х.Г. да иска и да заплашва св.А. да му даде
телевизора си, както и да иска пари от св.А. „доброволно или насила.“ Твърди,
че не е виждал подсъдимия да бие св.А., както и че не е виждал някой да вика А.
в килията на подсъдимия. В този разпит си спомня, че св.А. казал, че го боли
корема. Казал, че като излязъл сутринта на закуска паднал по стълбите и си
ударил гърба. Тези фактически твърдение не следва да бъдат ценени, тъй като
противоречат на заявеното от свидетеля в разпита му проведен на 19.01.2018 г., където описва механизма на причиняване на
травматичните увреждания на св.А. вследствие физическо насилие упражнено от
подсъдимия Х.Г.. Освен това и самото изявление на свидетеля е вътрешно
противоречиво, че го болял корема свидетеля, но като паднал по стълбищата си
ударил гърба, не е ясно как болката от гърба е преминала в корема.
Свидетелят А. излага и различни твърдения по отношение на това дали
плазмения телевизор както го нарича „хубавия телевизор“ се е намирал в килията
на св.А.. Твърди, че все още не са били докарали телевизора на свидетеля в
затворническото общежитие, което е в съществено противоречие със заявено в
разпита на 19.01.2018 г.
Съдът не следва да дава вяра на твърденията на свидетеля А., че лице
наречено от него като Дойчев, който бил коридорен в ЗООТ „***“ го карал да
говори срещу подсъдимия Г., тъй като такива твърдения същият не е изложил нито
при разпита си пред съдия в хода на досъдебното производство, нито в разпита в
съдебното производство проведен на 19.02.2018 г. , както и в този проведен от
разследващ полицай и находящ се на л.98-102, т.1 от
ДП.
Тези показания, дадени в съдебно заседание проведено на 17.01.2019 г. не
следва да бъдат кредитирани с доверие от съда, тъй като св.А. твърди, че седем
–осем месеца преди разпита му на 17.01.2019 г. е бил ударен силно с дъска по
главата, вследствие на което не помни добре.
По отношение на показанията на св. М.К., следва да бъдат изключени
показанията на този свидетел, които са дадени в хода на досъдебното
производство л.60, т.1, тъй като в същия е удостоверено невярно обстоятелство,
а именно, че св.К. въпреки, че е неграмотен /в протокола е посочено, че е
завършил втори клас/, сам е прочел записаните показанията и за верността им се
е подписал. От друга страна тези показания нямат по своята същност никаква информативна
стойност, тъй като същите възпроизвеждат слухове, които са се носели в
затворническото общежитие и са с неизвестен източник.
По отношение показанията на св.С.М., дадени в съдебно заседание и тези
дадени на 08.07.2016 г. в досъдебната фаза и прочетени в съдебно заседание от
26.03.2018 г., съдът намира, че следва да кредитира с доверие тези от
досъдебното производство и то единствено относно твърдяните
факти, че не е изнасял телевизор от затворническото общежитие, както и че такава
вещ не може да бъде изнесена, тъй като има специален ред за това и се извършват
непрекъснати проверки от старшините на затворниците в затворническото
заведение. По отношение на твърденията му, че не е бил свидетел на побоя
нанесен от подсъдимия Г. над св.А. съдът намира, че не следва да ги цени, тъй
като са в противоречие с показанията на св.М.А., който категорично сочи, че св.М.
е бил свидетел на всичко случило се в килията на подсъдимия на 15.12.2014 г.
На следващо място от показанията на св. Ч. и приложения към делото
медицински журнал за прегледи в ЗООТ „***“ /л.37-39, т.1 от ДП/ е установено,
че на инкриминираната дата 15.12.2014 г. св.А. е получил травми в областта на
гръдния кош, вляво, за които свидетелства и самият пострадал. Съдът кредитира
показанията на св. Ч. досежно констатациите, които е направил като лекар
ординатор ЗООТ „***“, че св.А. е получил наранявания по тялото, засягащи
гръдния кош и ребрата. Свидетелските показания на св.Ч., дадени в съдебно
заседание на 27.09.2017 г., се потвърждават от резултатите от прегледа на
коремния хирург, извършен в МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр.В /л.46, том 1 от ДП/ и от приобщената
към делото съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза „счупването на реброто е получено по механизма на
директен силен удар“. В съдебно заседание вещото лице, изготвило експертизата, счита,
че по-вероятно е констатираните травми на А. да са получени при удар с крак или
с юмрук, отколкото да са резултат от падане по стълби, предвид по-голямата площ
на удрящата повърхност и вида на нараняванията, които биха се получили
вследствие от падането. Същевременно от показанията на св. Ч. не се извеждат
данни за лицето и обстоятелствата, при които са нанесени констатираните травми.
Съдът кредитира показанията на св. В.В., който е
изтърпявал наказание в една килия с подсъдимия Г., дадени в с.з от 03.05.2018 г.,
досежно процесния телевизор, които се подкрепят от показанията на св. И.Й.,
дадени в същото съдебно заседание. Съгласно свидетелските показания,
подсъдимият по времето, когато В. е настанен в общата килия, вече е имал
собствен телевизор, като получаването на вещи от външни хора е строго
регламентирано, в определен ден сряда от 08.00 до 12.00, съгласно утвърден от
министъра на правосъдието списък и срещу фактура и касова бележка, за което на
лишените от свобода се издава служебна бележка. Видно от писмо, изготвено от
МП, ГД ИН, Затвора – В, подсъдимия Х.Г. с пристигането си от ЗООТ „В“ в ЗООТ „***“ на 11.08.2014 г. е имал телевизор марка FINLUX
/л.71-72, т.1 от ДП/. Св.В. на следващо място сочи, че не е забелязвал в спално
помещение 20, където бил настанен заедно с подсъдимия Г. друг телевизор
различен от неговия и този на Г.. От горното може да се направи извода, че
подсъдимия Христов е нямал и мотив да вземе телевизора на св.А.. Св.Д.К.,
изпълняващ длъжността инспектор социална дейност в ЗООТ „***“, през 2014-2015
г. категорично заявява, че е невъзможно от затворническото общежитие да бъде
изнесен 19-инчов телевизор без знанието на затворническата администрация, тъй
като при влизане и излизане от общежитието лицата задължително биват
претърсвани.
Предвид на това, че подсъдимият е излизал извън затвора за полагане на труд,
по данни, изведени от свидетелските показания на свидетелите В.В., И.Й., И.Г., Николай К. и на Т.А., както и от
обясненията на подсъдимия Г., дадени на с.з от 02.10.2018 г., всички лишени от
свобода при влизане и напускане на затвора биват подлагани на щателна проверка
– обиск и проверка на багажа им, от служители на охраната на затвора с метални
детектори, освен редовните претърсвания на килиите за забранени вещи. От
горното следва, че твърденията на св.М.А., изложени в показанията в съдебно
заседание проведено на 19.01.2018 г., че телевизорът собственост на св.А.А. бил изнесен от св.С.М. по поръчение на подсъдимия, са
недостоверни.
По отношение обясненията на подсъдимия Х.Г., че не е упражнявал каквато и
да било физическа сила по отношение на св.А., съдът намира, че не следва да
кредитира същите, тъй като на първо място противоречат на показанията на св.Д.К.,
Д.Д., И.Г., М.А. /тези дадени на 19.01.2018 г./ по
отношение на извършения побой от него над св.А. на 15.12.2014 г. Съдът дава
вяра на обясненията на подсъдимият в частта, че не е вземал телевизор
собственост на св.А., тъй като това твърдение е в корелация и със заявеното от
останалите свидетели – св.А.А. и св.И.Г., че
телевизорът собственост на св.А. е изчезнал от спално помещение 3 през януари
месец 2015 г. и липсата му е установена от св.А. след като се върнал от
медицинския център в Затвора – гр.В.
По отношение на твърдения изложени от подсъдимия касаещи наличие на
конфликт между него и други лица лишени от свобода, както и с лица от
администрацията на Затвора – гр.В, докато е пребивавал в ЗООТ – В, съдът
намира, че не следва да коментира същите, тъй като те нямат пряко отношение към
предмета на настоящото дело.
От отношение на аргументите изложени от страните при обсъждане на събраната
доказателствена съвкупност, съдът се е произнесъл
по-горе в мотивите си, поради което не следва да ги преповтаря. По отношение на
обсъдените от адв.В. жалба от 30.01.2015 г. и
обяснения от св.А.А., които са писани по случая и на
които защитникът на подсъдимия се позовава, съдът намира, че не следва да ги
обсъжда и да се позовава на тях. Същите нямат доказателствена
стойност в наказателното производство, тъй като не са събрани по реда на НПК.
Тези документи са послужили като основание за образуване на ДП №3286 ЗМ-4/2016
г. по описа на ГД НП, пр.пр.№310/2015 г. и
твърденията изложени в същите подлежат на доказване чрез съответните доказателствени способи, уредени в НПК.
По отношение твърденията изложени от адв.В. за
оказан натиск от страна на св.К. върху св.А. при подаване на въпросните жалба и
съдържанието на обясненията, съдът намира същите за несъстоятелни. До този
извод съдът стигна след като направи внимателен анализ на събраните по делото
доказателства и изложи аргументите си по-горе. По
отношение на твърденията на защитата за оказан натиск от страна на св. Д.К. над
св. Т.А. и пострадалото лице – св.А.А., с оглед
определен начин на описване на фактическата обстановка около процесния случай, съдът приема, че по делото няма
доказателства, подкрепящи това твърдение. В проведената в с.з от 27.09.2017 г.
очна ставка между св. К. и пострадалият А. се установи, че последният не е бил
принуждаван да изкривява фактите и обстоятелствата така, че те да бъдат
възприемани в полза на едно или друго лице. Единственото, което може да се
изведе от очната ставка е, че като инспектор по социална дейност в ЗООТ „***“
св.К. е бил свидетел на даването на писмени обяснения от св.А.А.
за нанесения му от подсъдимия Г. побой, за който А. потвърждава и при
проведената очна ставка в съдебно заседание.
По отношение оспорената компетентност от адв.В.
на св.Ч. извършил прегледа на св.А.А., съдът намира
възражението за неоснователно. Свидетелят притежава необходимата професионална
квалификация, извършил е преглед на лицето и е отразил резултата в медицинския
журнал, както и насочил свидетеля за преглед от външно медицинско заведение.
Констатираните наранявания от св.Ч. са в корелация с показанията на св.А. по
отношение на начина на тяхното получаване. Същите си кореспондират и с
медицинската документация по делото и изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Съдебно-медицинската експертиза противно на твърденията на адв.В. съдът намира за пълна и компетентно дадена, като не
намира наличието на сочените от защитника противоречия на заключението с
дадените допълнителни отговори от вещото лице. Заключението на тази експертиза
си кореспондира и с показанията на свидетелите А., Й., Г., Д. и К..
По отношение възраженията касаещи показанията на св.Д.Д.,
съдът намира същите за неоснователни. Показанията са логични, последователни и
си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Нормално е с
оглед особеностите на човешката памет свидетелят да не си спомня конкретни
факти, които имат значение за предмета на делото. По отношение на докладна
записка находяща се в т.2, л.6, към която препраща адв.В., съдът намира, че не следва да коментира същата, тъй
като тя няма процесуална стойност и не е събрана по реда предвиден в НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така установената фактическа
обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен
материал по делото, който е изключително противоречив, съдебният състав стигна
до извода, че не може да се направи безспорния и категоричен извод, че
подсъдимият Х.Г.Г. е извършил престъплението с
посочената в обвинителния акт правна квалификация по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 вр. с ал.2, т.2 вр. с чл.29, ал.1,
б.“А“ от НК, а именно това, че: На 15.12.2014 г. вечерта около
18:15 часа, в двадесето спално помещение, в Затвора гр. В - ЗООТ „***", с
цел да набави за себе си имотна облага, е принудил А. ***, чрез сила - нанасяне
на множество удари с юмруци в областта на тялото, като с това му нанесъл лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване на осмо
ребро в ляво, да извърши нещо противно на волята му – да му предаде телевизор
LED, марка "Краун", деветнадесет инчов с фабр.№ ***на стойност 177.30 лв. /сто седемдесет и седем
лева и тридесет стотинки/, като с това му причинил имотна вреда в размер на
177.30 (сто седемдесет и седем лева и тридесет стотинки) лева и деянието
представлява опасен рецидив - извършено е след като е бил осъден за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, поради
което съда го е признал за невиновен и на осн.чл.304
от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението изнудване по чл. 214 НК, от обективна страна
е осъществимо само чрез действия на
дееца, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия
да предприеме определено поведение против волята му,
чрез използване от дееца на
принуда - сила или заплашване.
Свидетелят
А.А., сочен от Специализираната прокуратура в
обвинителния акт като пострадал, отрича всички твърдения изложени от представителя
на държавното обвинение в обвинителния титул, както подсъдимия Х.Г. да му е
нанесъл побой по описания механизъм в обвинителния акт на 15.12.2014 г. в
спално помещение 20 в ЗООТ „***“, така и да го е принудил по този начин да се
разпореди със своя собствена вещ – цветен телевизор „Краун“
в полза на подсъдимия, с което да му е причинена имотна вреда в размер на
177,30 лева. Напротив същият твърди, че е бил в добри отношения с подсъдимия и
че той не е упражнявал върху него каквото и да било насилие, както и не е вземал
вещи негова собственост, докато е пребивавал в ЗООТ „***“ към Затвора – гр.В.
Съдът след като анализира събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност достигна до безспорния извод, че подсъдимия Х.Г.
действително е упражнил физическо насилие върху св.А.А.
на 15.12.2014 г., като
му нанесъл множество удари с юмруци в областта на тялото и с това му е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, счупване
на осмо ребро в ляво, така както се твърди във внесения в СНС обвинителен акт. Показанията
на свидетелите Д.Д., Д.К. и И.Г., макар и от кръга на
производните доказателства, преценени във взаимната им връзка и логическа
обвързаност, формират система, от която съвместно с показанията на св.М.А. –
очевидец на случилото се, може да бъде направен извод за осъществено физическо
посегателство спрямо св.А. от страна на подсъдимия Г., квалифицирано като лека
телесна повреда. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на св.П.Ч. и
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. За така констатираното
подсъдимият Г. е наказан на осн. чл.101, т.5 от ЗИНЗС
със Заповед №91/24.03.2015 г. от ЗА Началник ЗООТ „***“, като му е наложено
административно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“
/л.73, т.1 от ДП/. Следва да се има впредвид, че причиняването
на лека телесна повреда е престъпно деяние, което се преследва по частно правен
път и производството се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно чл.161, ал.1
от НК.
На следващо място обаче не се установи това
физическо посегателство да е било реализирано със специфичната користна цел да
се мотивира св.А. против волята си да предприеме определено поведение - да се
разпореди със свое собствено имущество – телевизор LED, марка "Краун",
деветнадесет инчов с фабр.№ ***на стойност 177.30 лв.
в полза на подсъдимия Г. като му го предаде, с което свое действие да му е
причинил имотна вреда в размер на 177,30 лева. По делото не се доказа подсъдимият Х.Г.
на 15.12.2014 г. да е осъществил мотивационно въздействие върху
волята на св. А.А.
в насока разпореждане със собствено му имущество - телевизор „Краун“ или пък с каквато и да било друга вещ. Не се доказа
също така и довеждането до знанието на изнудваното лице в случая св.А.,
соченото като желано поведение в обвинителния акт поведение, да предаде телевизора
си на подсъдимия. Горното съдът установи въз основа на показанията на св.М.А.,
дадени пред разследващ орган на 22.06.2016 г. /л.98-101, т.1 от ДП/, който са детайлни, логични и последователни и
показанията му дадени от същия свидетел пред съдия от 04.12.2016 г. по реда на
чл.223 от НПК /л.110-111, т.1 от ДП/, както и показанията на св.А. в съдебно
заседание проведено на 19.01.2018 г. Съдът подложи на внимателен анализ тези показания и
изнесените в тях фактически твърдения, като посочи по-горе в кои части ги
кредитира с доверие и в кои части не ги кредитира и не следва да гради изводите
си върху тях. Никъде в многобройните си показания по настоящото дело както в
хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство свидетелят
А. не излага твърдения, че упражнената сила от подсъдимия Г. по отношение на
св.А. е била зада предаде пострадалия телевизор си,
както и че подсъдимия е свел това свое желание до знанието на св.А.. Не се
установи така също и че св.А. след като е бил мотивиран по този противозаконен
начин, чрез употреба на физическа сила, действително фактически е предал веща
на подсъдимия.
Част от разпитаните по делото свидетели, а именно св.Д.Д., Д.К. и И.Г., съобщават факти пресъздадени им от св.А., като
също не сочат, този свидетел да е споделял с тях, че побоя от страна на
подсъдимия Х.Г. е бил нанесен на св.А. зада бъде
принуден да му предаде личния си цветен телевизор.
Свидетелят
Д.Д., надзирател в ЗООТ „***“, в показанията, които
съдът е прочел на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от
НПК, находящи се на л.33, т.1 от ДП, е посочил, че
св.А. е заявил, че пострадалия му заявил, че подс.Х.Г.
по прякор „Т.“ „ ……го пребил, тъй като му искал някакви пари….“
Свидетелят
К. споделя, че св.А. сочи, че св.А. му е разказал, че подсъдимият Х.Г. му е
нанесъл побой и „…Причината за нанесения побой, че Х.Г. е искал пари от А.…“. /л.34,
т.1 от ДП/.
Свидетелят
И.Г. разказва, че св.А. му се оплакал, че Х. „Т.“ го пребил от бой в неговата
килия и после му взел телефона, като му искал и някакви пари. Св.Г. сочи, че
св.А. му казал, че подсъдимия му казал, че ще му вземе и плазмения телевизор,
на който св.А. гледал. Следователно от така изнесените твърдения не може да се
направи извода, че вследствие на насения побой над св.А. от страна на
подсъдимия Г., свидетелят се е разпоредил със собствената си вещ – цветен
телевизор в полза на подсъдимия.
Св.И.Й.
сочи, че св.А. е споделил, че подсъдимия Г. го ударил, но не си спомня мотива
за този удар.
На следващо място безспорно от показанията на св.А.А., св.И.Г., св.М.А., св.С.М. и от служебна бележка № ***
/л.188, т.1/, се установява, че св.А. съгласно правилата утвърдени в
затворническото заведение е имал телевизор LED, марка „Краун“,
деветнадесет инчов с фабр.№***. Същият обаче съгласно
твърденията на св.А. изчезнал от килията му и той установил неговата липса след
като се върнал от болницата в Затвора –
гр.В, през месец януари месец 2015 г. Никой от разпитаните по делото свидетели,
дори и свидетелят А. в многобройните показания, които е дал пред съдебния
състав и тези от досъдебното производство приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им, не сочи, че св.А. на 15.12.2014 г. е предал
цветния си телевизор на подсъдимия Х.Г. вследствие на така упражненото
физическо насилие над него. В разпита от 22.06.2016 г. св.А. твърди, че след
около пет дни след инцидента подсъдимият дошъл да вземе телевизора на св.А. зада гледа филми на флашка и така
и не го върнал на свидетеля. В показанията, дадени пред съдия по реда на чл.223
от НПК от 04.12.2016 г., св.А. сочи за случай, при който подсъдимия удрял
шамари на св.А. и го принудил да му занесе телевизора си. От хронологията на
събития, за които е разказал в този разпит става ясно обаче, че тези твърдения
касаят случай различен от инкриминирания на 15.12.2014 г.
На
следващо място св. И.Г., който е пребивавал със св.А. през декември месец 2014
г. в едно спално помещение, заявява в разпита си в хода на съдебното
производство проведен на 15.06.2018 г., че до последно до неговото излизане от
затвора, което е било около месец след инцидента, случил се на 15.12.2014 г.,
телевизорът на св.А. се е намирал в спално помещение 3, където по принцип
пребивавал както той, така и св.А.. Тези показания също водят до извода, че св.А.
не се е разпоредил със собствения си цветен телевизор вследствие на упражнена
сила спрямо него от подсъдимия Х.Г. на сочената в обвинителния акт дата.
По
делото така и не се установи с категоричност какво се е случило с телевизор „Краун“, собственост на св.А.А..
Безспорно от показанията на св.А. и от извършената проверка в затворническо
общежитие „***“ става ясно, че веща е изчезнала и при извършени претърсвания и
изземвания на територията на затворническото общежитие не е намерена. От
показания на свидетелите В.В., И.Й., И.Г., Николай К.
и на Т.А. и от обясненията на подсъдимия Г., дадени на с.з от 02.10.2018 г.
става ясно, че е невъзможно изнасянето на телевизора извън територията на
затворническото общежитие, тъй като при всяко влизане и излизане на лице лишено
от свобода се извършва щателна проверка от надзирателите, като същите минават и
през метален детектор за извършване на проверка.
По
отношение на показанията на св.А. дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство на 04.12.2016 г., съдът намери, че
същите са твърде неясни и схематични и от тях не става ясна
последователността на описаните действия на подсъдимия Х.Г., а именно дали първо
е нанесъл побой над св.А. зада го принуди да се
разпореди със своя собствена вещ, или побоят е нанесен след проведен разговор
между св.А. и подсъдимия Г.. Яснота по отношение на тези обстоятелства внасят
показанията на свидетеля, дадени на 22.06.2016 г. пред разследващ полицай, а
именно че първо подсъдимия Г. е взел телефона на св.А. без обаче да е упражнил
спрямо него каквато и да било сила или заплашване и след това му поискал пари.
След отрицателния отговор на св.А., че няма пари в себе си, едва тогава
подсъдимият е започнал да го удря с юмруци в областта на гръдния кош, тъй като
се ядосал. От горното следва, че силата изразяваща се в нанасяне на удари по
тялото на св.А., не е упражнена с цел св.А. да бъде принуден да предаде намиращи
се в него телефон и парични средства или пък да бъде мотивиран за в бъдеще да
предаде парична сума в определен размер на подсъдимия. Св.М.А., който е
единствения очевидец по делото, който има желание добросъвестно да разкаже
както в хода на разследването, така и на съдебното производство за случилото
се, не сочи побоят да е бил насочен към това св.А. зада
бъде принуден за в бъдеще да предостави в негово владение определена сума пари,
с което да има намерение да му бъде причинена имуществена вреда.
Същественото
при престъплението по чл.214 от НК е, че имущественото разпореждане е
продиктувано от такова психическо въздействие върху волята на пострадалия или
физическо насилие върху личността му, обусловило настъпването на имотна вреда.
В случая не бе доказана пряката причинно-следствена връзка между нанесените
удари, засягащи телесната неприкосновеност на пострадалия А. и извършено
разпореждане от същия в полза на подсъдимия и имотни вреди, настъпили за св.А..
От всичко гореизложено може да се направи извода, че не се установи от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства престъплението по чл.214,
ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.213А, ал.3, т.7 вр. с ал.2, т.2 вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК да е извършено и негов автор
да е подсъдимия Х.Г..
Тук е мястото и да се обсъди от съда дали с
поведението си и извършените действия от подсъдимия Г. на 15.12.2014 г. в ЗООТ
„***“ спрямо св.А. не е реализирал друго престъпление от каталога на НК, което
се преследва по общия ред.
Липсват
доказателства подсъдимият с поведението си на 15.12.2014 г. да е реализирал
престъпление по чл.143 от НК, тъй като не се установи по делото упражнената сила да е
била насочена да принуди св.А. да извърши, да пропусне или да претърпи нещо
противно на волята му. Не е събрана доказателствена
съвкупност, която да води до извода, че упражнената физическа сила спрямо св.А.
е била насочена да мотивира същия към поведение, което има личен характер, а не
акт на имуществено разпореждане.
Не е реализиран
и състава на престъпление по чл.213А, ал.3, т.7 от НК, тъй като този състав
предвижда упражняването само на заплашване с бъдещо действие, не и на сила,
каквато съда прие, че е била упражнена в настоящия случай спрямо св.А.. Чрез принудата, предвидена
в състава по чл. 213а НК като изпълнително
деяние на това безрезултатно престъпление, деецът цели получаването на имотна облага
като пострадалият се мотивира да
извърши разпореждане с вещ, със свое
право или да поеме имуществено
задължение, без оглед дали той
действително го е извършил или не.
За съставомерността на престъплението по чл. 214 НК, което за разлика от
първото е резултатно, се изисква деецът
с цел да набави за себе
си или за
другиго имотна облага, да упражни
сила или заплашване спрямо пострадалия, чрез която да го
принуди да извърши, да пропусне
или да претърпи
нещо противно на волята му,
в резултат на което на него,
или на другиго
се причини имотна вреда, съгласно
Решение №197 от 05.06.2013 г. на ВКС по н.д.№485/2013 г., 3-то НО.
В настоящия
случай може да се разсъждава и дали подсъдимия Х.Г. не е реализирал състава на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Свидетелят М.А. в показанията си дадени в
хода на досъдебното производство на 22.06.2016 г. и на съдебното производство
на 19.01.2018 г. сочи, че подсъдимият Г. взел от св.А. телефонът му и му искал
пари, след което му нанесъл побой. В съдебно заседание на 19.01.2018 г. сочи,
че св.А. предал доброволно телефона си на подсъдимия, без да бъде упражнявана
принуда по отношение на него. За грабежът е характерно това, че е свързан с
отнемане на вещта, като при това престъпление принудата служи като средство за
неговото осъществяване. Чрез принудата се предотвратява или неутрализира
евентуалната съпротива на пострадалия. Видно от твърденията на св.А. принудата
е упражнена по отношение на св.А. след като същия доброволно предал телефона си
на подсъдимия Г..
При така установената фактическа обстановка и на база
на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението по чл.214, ал.2 от НК, както и на каквото и да било
престъпление, което се преследва по общия ред, поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение
по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 вр. с ал.2, т.2 вр. с чл.29,
ал.1, б.“А“ от НК.
С оглед
постановената оправдателна присъда и на осн. чл.190
от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.
СЪДИЯ: