Решение по дело №142/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.  

Образувано е по жалба на „Мега 80” ЕООД срещу ревизионен акт № Р- 04000521002732-091-001/29.12.2021 г., издаден от Ц.М.П., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Велико Търново - възложил ревизията и Р.А.К., на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 29/04.04.2022 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2016-31.10.2020 г. са начислени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 52617,62 лева и лихви 19597,58 лева и по ЗКПО за корпоративен данък за периода 01.01.2016-31.12.2019 г. общо в размер на 5942,03 лева и лихви 193,80 лева или общо 80094,03 лева.

Според жалбоподателя при провеждане на производството не са спазени процесуалните правила за обезпечаване на доказателствата, тъй като информацията от компютъра е снета без присъствието на задълженото лице; лицето иззело информацията я е съхранило на дискове извън мястото, на което жалбоподателят е присъствал; лицето е взело информацията и се е върнало след един час с носителя на информацията и протоколи за подпис. Твърди, че системата „Мистрал-склад“ е била обучителна, а не се е използвала за продажбите, тъй като за тях се е използвал касов апарат, въпросите при насрещните проверки на служителите са били подвеждащи и те не правят разлика между „Мистрал-склад“ и касов апарат. Твърди, че няма доказателства, че стоките, които му се вменяват, са закупени, поради което не може и да бъдат продадени. Твърди и че не е направен паричен поток на закупени и продадени стоки със съответната надценка за конкретния период. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен и претендира присъждане на разноски. По делото е депозирана и писмена защита на 05.01.2023 г., преповтаряща изложените в жалбата основания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден, като законосъобразен. Счита, че в производството не са се събрали доказателства, които да опровергаят констатациите след ревизията при особени случаи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 05.01.2023 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван пред горестоящия администрация орган и след потвърждаващото го решение № 29/04.04.2022 г. е обжалван пред териториално компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-04000521002732-020-001/11.05.2021 г. (л.97), изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04000521002732-020-002/09.08.2021 г. (л.100) и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-04000521002732-092-001/29.10.2021 г. (л.33), който е дал основание за издаване на обжалвания РА - предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа на заповеди (л.85-90) на директора на ТД на НАП Велико Търново, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Според потвърдителното решение на РДД, след връчването на РД на 04.11.2021 г., по подадено от страна на дружеството Искане вх. № Р-04000521002732-МЛБ-001/10.11.2021 г., с Уведомление № Р-04000521002732-РУС-001/10.11.2021 г. е удължен срокът за подаване на възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК до 10.12.2021 г. и в рамките на удължения срок, срещу РД не е подадено възражение. Доказателствата в тази насока не се намират в административната преписка, но са обсъдени в мотивите на РА и в Решението на административния орган и това не е оспорено от жалбоподателя. След като това обстоятелство не се спори между страните, то и съдът приема за безспорно установено, че срокът за подаване на възражение е удължен до 10.12.2021 г. и РА е издаден в законоустановения 14-дневен срок след изтичане срока за възражение, а именно 29.12.2021 г., явяващ се първия работен ден, поради изтичането на срока в почивен ден.

 При това положение Съдът приема, че РД и РА са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, с което действие на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Ревизиращият екип е установил, че дружеството – жалбоподател е вписано в Търговския регистър на 17.02.2011 г.  През ревизирания период дружеството е осъществявало търговия на дребно с хранителни стоки в търговски обект: магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. Видин, ул.„Търговска“ № 33. Считано от 24.09.2014 г. е регистрирано по ЗДДС, като са подавани ежемесечно справки-декларации и дневници за покупки и продажби.  Подадени са годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за всички ревизирани периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., с които е деклариран финансов резултат - данъчна загуба, както следва: за 2016 г. - данъчна загуба в размер на 10899 лева; за 2017 г. - в размер на 35658 лева; за 2018 г. - в размер на 22787,64 лева и за 2019 г. - в размер на 16166,22 лева.

Видно от АУАН № F578146/18.11.2020 г. (л.20 и 451), на 29.10.2020 г. е извършена проверка в магазина, относно спазването на данъчно-осигурителното законодателство и разпоредбите на Наредба Н-18/2006 г. (за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ), както и относно предприемане на действия за обезпечаване на информация на технически носител, извършена от органи по приходите, съвместно със специалист от отдел „Информационни системи“ при ТД на НАП Велико Търново. При проверката е констатирано, че проверяванит обект е магазин за хранителни стоки с нетна търговска площ около 40 м², разположен на оживена търговска улица, в който се предлагат кафе, цигари, безалкохолни и алкохолни напитки, принцеси, ядки, пакетирани захарни изделия и др. на обявени цени. Констатирано е наличие на функционираща компютърна конфигурация за управление на продажбите „Мистрал-склад“, версия 2.1955.175, инсталирана на локален компютър към едно работно място, и свързана с наличния в обекта ЕКАФП „Датекс“ с инд.№ на ФУ ЛТ739866 и инд.№ на ФП 02739866, регистриран в НАП с рег.№ 4027673/15.02.2019 г. По време на проверката е изваден междинен отчет от ЕКАФП № 0099684, с регистриран отчетен оборот от началото на деня в размер на 453,68 лева. Извършено е сравнение с изброените налични парични средства в касовия апарат, в размер на 578,50 лева, като е установена разлика в размер на 124,82 лева, която сума не е регистрирана във фискалното устройство с операция „служебно въведени“, съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Служител от отдел „Информационни системи“ при ТД на НАП Велико Търново, със съдействието на служител в дружеството и В.П.К.- пълномощник на управителя на „Мега 80“ ЕООД, е извършил обезпечаване на доказателства чрез копиране на информацията от базата данни от ПП „Мистрал-склад“ на технически носител, за което е съставил ППДОД (протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства) (л.456). В протокола и Приложение № 1 към него са описани извършените действия по обезпечаване на доказателствата, с цел гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Съдържанието на контролния файл е описано в Приложение № 1 (л.457) към ППДОД. Извършено е записване на файла с базата данни и контролния файл на три броя финализирани оптични носителя от типа ПУЛ-К (СД). Върху оптичните носители с перманентен маркер е изписан номера и датата на протокола, имената на присъствалите на проверката лица и подписите им. Единият диск е поставен в плик и запечатан с подписите на органите по приходите и пълномощника на управителя на дружеството, като този диск представлява доказателство при спор относно автентичността на данните и при необходимост се представя за нуждите на съответното производство като веществено доказателство съгласно чл.71 от ДОПК – той е приложен към административната преписка; вторият диск е предоставен на дружеството срещу подпис на пълномощника, а третият е останал за органите по приходите. Обезпечената информация представлява цялата база данни за продажбите в обекта, която е свалена на технически носители, създадена е от ревизираното лице и се съдържа на компютърна конфигурация, намираща се на мястото, където това лице осъществява дейността си.

В хода на ПАДЕФ, а впоследствие и при ревизията, приходните органи са анализирали данните от програмния продукт „Мистрал Склад“, отчитащ продажбите в обекта, с помощта на специализиран софтуер за четене и анализиране на данни, като установили наличие на няколко бази данни (л.35 стр.2) с информация за извършени продажби за различни периоди. Наличието в обезпечената информация на пълната база данни за продажбите за целия ревизиран период е дало възможност на органите по приходите да извършат сравнителен анализ, както с данните от дневните отчети от ЕКАФП на търговския обект, постъпващи чрез дистанционната връзка с НАП, така и с отчетените продажби в счетоводството на жалбоподателя, с декларираните продажби в подадените справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС, както и с декларираните приходи от продажби по годишните данъчни декларации. В хода на ревизията са изискани контролни ленти на електронен носител от „Алекс сервиз“ ЕООД, за фискалните устройства, регистрирани на името на „МЕГА 80“ ЕООД за проверявания търговски обект. Същите са представили исканата информация със записан файл за Контролна лента на електронен носител (КЛЕН) на ФУ с № 2739866 на фискалната памет за периода 15.02.2019 г.-31.10.2020 г. За ФУ с № 2537080 на фискалната памет, изведено от експлоатация на 17.02.2019 г., не е представена контролна лента на електронен носител и за него анализът е извършен въз основа на данните от дневните отчети от ЕКАФП на търговския обект, постъпващи чрез дистанционната връзка с НАП.

В резултат на извършените съпоставки и анализи са установени нефискализирани продажби за всички месеци от 01.01.2016 г. до 31.10.2020 г. и същите са на обща стойност 312561,35 лева, от които данъчна основа – 260467,79 лева и ДДС – 52093,56 лева.

В следствие на това е изведен извод за наличие на обективни данни за укрити приходи - обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. На задълженото лице е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-04000521002732-113-001/01.07.2021 г., с което е уведомено, че основата за облагане с ДДС за периода 01.01.2016 г.-31.10.2020 г. и с корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2019 г., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-04000521002732-139-001/01.07.2021 г. и ИПДПОЗЛ с № Р-04000521002732-040-001/01.07.2021 г., с което е изискано представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за всеки от ревизираните периоди. Жалбоподателят е представил една декларация за 2020 г. и отделно друга декларация за периода 2016 г.-2020 г.

Освен обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК ревизиращите органи са установили и наличието на обстоятелството по т.4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, за което са изложили пространни мотиви в РД.

Приложени са копия на всички счетоводни документи и регистри за периода 01.01.2016 г.-31.10.2020 г., представени при ПАДЕФ от „Мега 80“ ЕООД, а именно: копия на изготвени на компютър месечни и годишни синтетични оборотни ведомости; разпечатани от програмен продукт справки за материалите (за движението на стоките по вид, количество и цена с данни за начално салдо, приход, разход и крайно салдо), посочени в описа на представените документи като инвентаризационни описи; регистри на сметки 304 „Стоки“, 501 „Каса в лева“, 503 „Разплащателна сметка“, 611 „Разходи за основната дейност“, 703 „Приходи от основна дейност“ и 704 „Други приходи“, които не са извлечени от счетоводна система за регистриране на стопанските операции. В същите се съдържат данни за общите месечни дебитни обороти и съответните кореспондиращи сметки, от които са формирани, и данни за общите месечни кредитни обороти, но без данни за кореспондиращите сметки от които са формирани. С Протокол № 1662482/07.10.2021 г. е документирана проверка на първични счетоводни документи и счетоводни регистри на дружеството, в присъствието на посоченото за контакт лице Е.С.В.. Събрани са заверени копия на регистри на сметки 411 „Клиенти“ и 123 „Печалби и загуби за текущия период“ за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., които също не са били извлечени от счетоводна система за регистриране на стопанските операции.

В хода на самата ревизия, както и в предшестващата я ПАДЕФ, не са представени хронологични регистри за счетоводните записвания по дебита и кредита на отделните сметки, нито са представени инвентаризационни описи за наличните стоки към 31 декември на процесните данъчни периоди, при което е констатирано, че счетоводството не дава възможност да се установи верността на отразените обобщени месечни обороти по дебита и кредита в представените регистри на сметки 304, 411, 501, 503, 611, 703, 704 и 123. Поради това ревизиращите органи са извършили анализ и съпоставка между отчетените месечни обороти по дебита и по кредита на сметка 304 „Стоки“ с данните от дневниците за покупки и продажби и първичните счетоводни документи. В резултат е установено, че оборотите по дебита на сметка „Стоки“ не съответстват на стойността на действително закупените през месеца стоки, съгласно издадените към дружеството фактури, а съответстват на стойността на онези фактури за покупка на стоки, които са декларирани в дневниците за покупки и СД по ЗДДС. По отношение на последните е установено, че част от фактурите за покупки са декларирани в дневниците за следващи данъчни периоди. Установени са случаи на недекларирани в дневниците за покупки фактури, случаи на двойно декларирани фактури в два различни данъчни периода, както и случаи на несвоевременно отразени кредитни известия, което е довело и до невярно отчетени стойности по отношение на закупените стоки.

Също така, в нарушение на счетоводния принцип за текущо начисляване, а в някои случаи и на Счетоводен стандарт (СС) 18 „Приходи“, са отчитани част от разходите за материали и за външни услуги. Установени са случаи на разходи, неправомерно отчетени като текущи, по фактури, издадени през предходната година, които разходи в действителност подлежат на отчитане в годината на издаване на фактурата (л.40-43).

Установено е, че размерът на изписаната отчетна стойност на продадените стоки през всички ревизирани данъчни периоди по ЗКПО е документално необоснован, тъй като не е ясно как е определен.

В следствие на това е направен извод, че при воденето на счетоводната отчетност не са спазени изискванията на чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч., които задължават лицата да водят редовно счетоводство с точно и вярно представяне на стопанските операции, както и че водената отчетност не позволява да се осъществи контрол върху движението на стоките при отразяване на стопанските операции, свързани с техните покупки и продажби.

Също е установено, че заведената счетоводна отчетност няма връзка с инсталирания в търговския обект на дружеството ПП „Мистрал-Склад”. Данните за закупените стоки са въвеждани в ПП към момента на получаването им, от служител, който в момента е на работа. Продажбите са регистрирани в ПП чрез въвеждане на баркода на продукта, като влизането в системата е ставало с код, общ за всички служители. Въз основа на така описания метод на работа е направен извод, че ПП „Мистрал-Склад“ е използван в дейността на дружеството именно във връзка с осъществяване продажбите на стоки в обекта и в този смисъл базата данни на този програмен продукт в същността си касае именно „транзакциите” по повод извършените продажби в обекта.

Регистрираните операции в базите данни на ПП „Мистрал-Склад“ са създадени в реално време и отчитат вярно и точно извършените продажби, но тези данни не са използвани за целите на счетоводното отчитане на приходите и за целите на изготвянето на дневниците за продажби и справките-декларации за ДДС. Същевременно в счетоводната отчетност и в отчетните регистри за ДДС са намерили отражение само регистрираните през ЕКАФП продажби и фактурирани от лицето услуги, платени по банков път.

Поради тези установени по-горе обстоятелства, ревизията е извършена по реда на чл.122–чл.124 от ДОПК, като са анализирани относимите обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.8, т.9, т.15 и т.16 от ДОПК и са установени всички произтичащи от тях ефекти, свързани с правилното определяне на данъчните основи за ДДС и за корпоративен данък.

За целите на определянето на данъчните основи за облагане с ДДС и с корпоративен данък ревизиращите органи са взели предвид освен декларираните от жалбоподателя данни в подадените от него декларации по ЗДДС и чл.92 от ЗКПО, и данните от ПП „Мистрал Склад“ за извършените продажби, които не са отчетени през ЕКАФП. По отношение на тях на база сравнителен анализ е установено, че те не са декларирани от ревизираното лице, приходът от тях не е отчетен в годината на възникването му и данъкът върху добавената стойност не е начислен като задължение към бюджета в данъчния период, в който е изискуем.

Данъчната основа на продажбите е определена като сбор от данъчната основа на декларираните продажби по справка-декларация за ДДС и данъчната основа на регистрираните за съответния месец продажби в ПП „Мистрал Склад“, като е приложена нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС. Във връзка с установените неосчетоводени и недекларирани продажби с РА е начислен допълнително ДДС общо в размер на 52093,56 лева (260467,79 лева по 20%). По отношение на получените доставки и приспаднатия за тях данъчен кредит ревизиращите органи са извършили редица корекции, срещу които жалбоподателят не е възразил.

В резултат на това и предвид факта, че всички декларирани резултати по подадени справки-декларации за ревизирания по ЗДДС период (01.01.2016 г.-31.10.2020 г.) са внесени от задълженото лице, с РА е определен ДДС за довнасяне в размер на 52617,62 лева, формиран от допълнително начисления ДДС за укритите продажби в търговския обект и непризнатия данъчен кредит.

За просрочието на данъка са начислени лихви общо в размер на 19597,58 лева, съгласно приложен лихвен лист към РА.

В частта по ЗКПО, при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, органите по приходите са установили размера на приходите като сбор от декларираните приходи по подадените от жалбоподателя годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.92 от ЗКПО и установените недекларирани (неотчетени) нетни приходи на годишна база. Жалбоподателят не възразявал срещу размера и начина на определянето на разходите.

На основание чл. 122-124 от ДОПК данъчните основи за облагане с корпоративен данък са определени като разлика между установените приходи и разходи. За всички ревизирани периоди е установен положителен финансов резултат, задължения за корпоративен данък общо в размер на 5942,03 лева и лихви за просрочие общо в размер на 1936,80 лева.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Д.Д.Д., който по време на ревизията е бил упълномощено лице на собственика на фирмата. Присъствал е по време на проверката през м.октомври 2020 г. Когато отишъл в магазина около 10:20 часа сутринта  имало двама служители на НАП, които пишели протокол за проверката. По-късно дошъл и трети служител на НАП, който поискал от служителите на фирмата да снеме информация от компютъра. След като му било дадено такова разрешение, служителят с флашка снел тази информация от компютъра. Казали на Каменов, че не е необходим и той отишъл да си върши работа. След два часа и половина му се обадила третата служителка, която дошла в магазина и донесла три плика с три диска. Казала, че това е информацията, която е снета от компютъра на магазина и поискала да се подпишат. Свидетелят и младши счетоводителят се подписали, както и служителите на НАП. Според Каменов, флашката не била приложена към дисковете. Свидетелят подписал протокол от проверката.

При разпит на свидетеля Д.Д.Д., младши счетоводител на дружеството, присъствала по време на проверката, се установява, че една от проверяващите сложила флашка в компютъра и след около два часа и половина се върнала с дискове, като Димитрова няма спомени какво било свалено на флашката и какво се намирало на тези дискове. Когато служителката на НАП донесла дисковете, флашката не била към тях. Димитрова дава показания, че в магазина продажбите се извършвали чрез фискално устройство, а за заприходяването на стоката не си спомня как се извършвало.

Двамата свидетели Каменов и Димитрова установяват, че програмата „Мистрал-Склад“, с която се е работело в този обект, се използвала за обучение.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, но намира, че с тях не се установяват нови факти от значение за правния спор, тъй като жалбоподателят оспорва начина на изземване на информацията, чиито анализ е довел до провеждане на ревизия при особени случаи по реда на чл.122-124 от ДОПК.

По съществото си той оспорва конкретно процесуално действие, чиито срок за обжалване е изтекъл, без да е реализирана правната възможност предвидена в чл.41 от ДОПК. Свидетелят Каменов е получил протокола за обезпечаване на доказателствата и го е подписал на 29.10.2020 г. (л.456, стр.2), но от това не са последвали никакви действия от страна на жалбоподателя. Всякакви последващи възражения, след като е изтекъл срокът за обжалване са неоснователни, но съдът счита, че следва да обърне специално внимание на разпоредбата на чл.40 от ДОПК. При извършване на проверка или ревизия органът по приходите може и е длъжен да предприеме действия за обезпечаване на доказателства, включително чрез копиране на информация от и на технически носител, даващи възможност за възпроизвеждането й, при вземане на необходимите мерки за запазване на автентичността й. Мястото и начинът на изземване на доказателствата не са законово регламентирани, не е задължително проверяваният (негов представител) да присъства, но той е задължен да окаже достъп, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва чрез програмен продукт, както е в конкретния случай. При проверката органът е длъжен да предприеме технически мерки за запазване автентичността на информацията при нейното копиране. РО е изпълнил това свое задължение, за което е издал Протокол № П-04000520186614-073-001/11.05.2021 г. Записването на информацията е извършено от служител-експерт от отдел "Информационни системи" в ТД на НАП Велико Търново, притежаващ необходимата квалификация във връзка с информационните технологии и системи. Съмненията относно автентичността на информацията, записана върху носителите, не е предмет на настоящето производство не само поради несвоевременност, но и поради процесуалната компетентност, която законодателят е възложил на териториалния АО, поради това, че е отделен етап от цяло производство, с което няма логика да се занимава административния съд, произнасяйки се с решение по обжалването на крайния акт от цялото производство – РА.

При това положение процесуалното действие безспорно е законосъобразно извършено и събраните чрез него доказателства са годни доказателства в ревизионното производство. РО правилно са ги обсъдили, заедно с всички събрани при ревизията доказателства, и са достигнали до извода, че се налага ревизия при особени случаи по ДОПК. При нея органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122, ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, посочени в т.1 до т.8. Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай.

Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на ревизиращите органи, нито в хода на административното обжалване, нито при обжалването по съдебен ред. Голословните твърдения за неправилният начин на обезпечаване на доказателствата не се подкрепят от свидетелските показания. Посочените от свидетелите действия по обезпечаване на доказателствата по никакъв начин не противоречат на закона като начин на извършване и съответно не опровергават законовата презумпция. Отделен е въпросът, че като не са обжалвани, позоваването на тях за оборването на тази презумпция е безпредметно.

При връчването на Уведомление за определяне на данъка по реда на чл.122-124а от ДОПК, т.е. при особени случаи (л.158-164), задълженото лице отново е бездействало, не е взело становище, не е представило никакви доказателства или дори не е възразило за липса на основание за определяне на данъка по тази законов начин.

При така установените факти съдът намира, че в настоящия случай са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за укрити приходи за процесните периоди и нередовно счетоводство. С оглед наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК важи презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК, че фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производството по неговото обжалване. В този случай   доказателствената тежест е обърната и жалбоподателят е страната в процеса, която трябва да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт, което в настоящия случай не беше направено.

След като е доказано наличието на укрити приходи ревизиращият екип е приложил правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт в процедура по чл.122 от ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС и корпоративен данък. Наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК прави обоснован и правилен извода на органите по приходите, че данъкът се дължи за извършените облагаеми доставки, защото приходите не са отчетени чрез ЕКАФП и не е начислен дължимият ДДС от самия търговец, поради което този данък, на основание чл.86 от ЗДДС, е дължим и е начислен при ревизията.

Доказването на наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК прави обосновани и правилни изводите за начислените допълнителни задължения за ДДС за периода 01.01.2016 г.-31.10.2020 г. общо в размер на 52617,62 лева и лихви 19597,58 лева, и за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2019 г. общо в размер на 5942,03 лева и лихви 193,80 лева или общо 80094,03 лева.

Във връзка с конкретно определения размер на двата вида данък и с определените лихви не са наведени конкретни възражения. Няма данни, а и не се твърди ревизираното лице да е внесло данъка към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, следователно лихвите са дължими.

Всички останали доводи в жалбата са следствие от твърдението за незаконосъобразно обезпечаване на доказателствата, което не се установи, както и от основанието за ревизия по особения ред, чиито констатации и чиято презумпция не се обори от жалбоподателя, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на НАП сумата в размер на 360,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предложение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мега 80” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.”Екзарх Йосиф I“  № 67, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Г.И.М., срещу ревизионен акт № Р-04000521002732-091-001/29.12.2021 г., издаден от Ц.М.П., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Велико Търново - възложил ревизията и Р.А.К., на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение № 29/04.04.2022 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2016 г.-31.10.2020 г. са начислени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 52617,62 лева и лихви 19597,58 лева и по ЗКПО са установени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г.-31.12.2019 г. общо в размер на 5942,03 лева и лихви 193,80 лева.

ОСЪЖДА „Мега 80” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. "Екзарх Йосиф I“  № 67, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Г.И.М., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 360,00 (триста и шестдесет) лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: