Решение по дело №133/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 138
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 24 юли 2021 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20217280700133
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№138/29.6.2021г.

Гр. Ямбол,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският административен съд, първи състав, в публично  заседание на  седми  юни  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от съдията адм. д. № 133 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на   С.И.Б. *** против Решение № 2153-28-54/23.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № Ц 2113-28-1075#4/19.02.2021 г.  на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй като осигурителният й стаж в „***“ ООД – Ямбол не е правилно отчетен. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Б.  участва лично и с упълномощения от нея процесуален представител. Последният  поддържа изцяло депозираната жалба на основанията, изложени в същата. Посочва, че по трудовата книжка на жалбоподателката няма заличавания, а доказателства за недействителност на трудов договор от ответната страна не са представени.   

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Поддържа изцяло представения писмен отговор с вх. № 1140/05.05.2021 г., като се претендира  и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 На 07.12.2020 г. жалбоподателката Б. подала заявление до РУ „Социално осигуряване” Ямбол с вх. № Ц-2113-28-1075 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приложила трудови книжки, 2 бр. удостоверения за раждане и  УП - 2 № 94-00-348(1)  от 09.04.2020 г.

С писмо изх. № Ц2113-28-1075#1/18.12.2020 г., Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол е изискал от „***“ ООД – Ямбол удостоверение обр. УП-2 за осигурителния стаж на жалбоподателката за периодите 19.09.2001 – 19.11.2001 г., 05.03.2002 г. – 10.04.2002 г., 09.09.2002 г. – 20.12.2002 г., като е посочил изрично, че в документа следва да бъде отразен помесечно осигурителния доход, като се посочат и броят на работните дни за съответните месеци, съгласно разпоредбата по чл. 70, ал. 8 от КСО, както и че следва да се изготви и писмо,  потвърждаващо  съответствие между данните по изготвения образец и тези по разплащателните ведомости.

В отговор на горното писмо, „****“ ООД – Ямбол изготвило исканото УП – 2 (№ 45/21.12.2020 г.), от което е видно, че С.Б. е работила в дружеството, както следва:

-       от 10.09.2001 г.  до 19.11.2001 г.  – 1 месец и 21 дни;

-       от 05.03.2002 г. до 11.04.2002 г. –  19 дни;

-       от 09.09.2002 г. до 20.12.2002 г. –  3 месеца и 2 дни.  

Както във въпросното УП – 2, така и в писмо с изх. № 46/21.12.2020 г. изрично е посочено, че данните отговарят на разплащателните ведомости, като в последното е направено отбелязване, че осигурителният стаж в трудовата книжка на Б. за времето от 05.03.2002 г. до 20.12.2002 г. се анулира.  

С Разпореждане № Ц 2113-28-1075#4/19.02.2021 г., Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр.  Ямбол отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Б., като в мотивите на същото е посочено, че към датата на заявлението същата е навършила изискуемата възраст – 61 години и 6 месеца, но  не отговаря на условието за осигурителен стаж 35 години и 10 месеца,  като общият й осигурителен стаж  от  трета категория съгласно чл. 104 от КСО възлиза на 30 години, 9 месеца и 18 дни.    

Това разпореждане било обжалвано  от Б.  пред Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, който с Решение № 2153-28-54/23.03.2021 г. е оставил без уважение жалбата, като е приел, че към датата на заявлението жалбоподателката отговаря на изискването на възраст, но не и на изискването за наличие на 35 години и 10 месеца осигурителен стаж. Посочил е също, че недостигащият стаж на Б. към 07.12.2020 г. е  5 години и 12 дни, поради което разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО е неприложима.  

Единственият спорен въпрос между страните  е колко е осигурителният стаж на жалбоподателката Б. *** за времето от 05.03.2002 г. до 20.12.2002 г.  

Видно от направената в съдебно заседание констатация по трудовата книжка на Б., последната е работила в „***“ ООД – Ямбол от 10.09.2001 г. до 19.11.2001 г. -  1 месец и 21 дни, за времето от 05.03.2002 г. до 10.04.2002 г. – 1 месец и 6 дни и за времето от 09.09.2002 г. до 20.12.2002 г. – 3 месеца и 11 дни.

Към делото е приложен и опис на осигурителния стаж на Б., от който се установява, че й е зачетен такъв при осигурителя  „***“ ООД – Ямбол, както следва: от 05.03.2002 г. до 11.04.2002 г. – 19 дни, от 09.09.2002 г. до 30.09.2002 г. – 20  дни, от 01.10.2002 г. до 31.10.2002 г. – 23 дни, от 01.11.2002 г. до 30.11.2002 г. – 1 месец и от 01.12.2002 г. до 20.12.2002 г. – 19  дни, или общо 3 месеца и 21 дни.  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:  

Съгласно разпоредбата на 68, ал. 1 на КСО,  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете.  От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, като до 31 декември 2029 г. възрастта на жените се увеличава с по два месеца за всяка календарна година до достигане на 65 - годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава  от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.  

В конкретния случай по делото не е спорно, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателката Б. е навършила изискуемата възраст от 61 години и 6 месеца. Спорът, както вече бе посочено по-горе касае осигурителният й стаж, който следва да бъде зачетен при осигурителя „***“ ООД – Ямбол и по - специално този за периода от 05.03.2002 г. до 20.12.2002 г.  Административният орган е зачел такъв  в размер на 3  месеца и 21 дни, а жалбоподателката претендира да й бъде зачетен стажът така, както е посочен в трудовата й книжка  - 4 месеца и 17 дни.  

Съгл. разпоредбата на чл. 40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1  от КСО,  с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя,

В процесния случай  от данните, съдържащи се  в  УП-2 № 45/21.12.2020 г., издадено от „****“ ООД - Ямбол се установява, че за времето от 05.03.2002 г. до 20.12.2002 г.  жалбоподателката  Б. има  осигурителен стаж 3 години и 21 дни.  Въпросното удостоверение, видно от отбелязването върху него, е издадено въз основа на разплащателните ведомости. Същото  представлява официален документ -  издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма и като такъв, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.  Същият не е оспорен по предвидения за това ред, а съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания.  Действително, в трудовата книжка на жалбоподателката Б. е отбелязано, че същата е работила в „***“ ООД – Ямбол за времето от 05.03.2002 г. до 10.04.2002 г. – 1 месец и 6 дни и за времето от   09.09.2002 г.  до 20.12.2002 г. – 3 месеца и 11 дни, или общо 4 месеца и 17 дни.    Следва да се отбележи обаче, че към момента на постановяване на Разпореждане № Ц 2113-28-1075#4 от 19.02.2021 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване  при ТП на НОИ, гр. Ямбол и на Решение № 2153-28-54/23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, вписването в трудовата книжка на жалбоподателката досежно времето от 05.03.2002 г. до 20.12.2002 г.  е било анулирано от издателя му, като с  УП - 2  № 45/21.12.2020 г. е потвърден осигурителен стаж за времето от 05.03.2002 г. до 11.04.2002 г. – 19 дни и за времето от 09.09.2002 г. до 20.12.2002 г. – 3 месеца и 2 дни, или общо 3 месеца и 21 дни, което отговаря на разплащателните ведомости.    Поради това и анулираното вписване в трудовата книжка за осигурителния стаж на Б.,  което  за посочения период от време не отговаря на данните от разплащателните ведомости, не би могло да послужи като доказателство за установяване на отразените в него факти.

При това положение преценката на административния орган, че  общият осигурителен стаж на жалбоподателката Б. е   30 години 9 месеца и 18 дни   и е по-малко от изискуемия (35 години и 10 месеца) за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е напълно законосъобразна.  Поради това и подадената нея  жалба против   Решение № 2153-28-54/23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ,  гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата    против Разпореждане № Ц 2113-28-1075#4/19.02.2021 г.  на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол за отказ да й бъде  отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и  възраст  е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.  

 При този изход на делото  и на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към който препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.  

Водим от горното,  Я А С, първи  състав

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Б. *** против    Решение № 2153-28-54/23.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № Ц 2113-28-1075#4/19.02.2021 г.  на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол.

ОСЪЖДА  С.И.Б.  да заплати на ТП на НОИ – Ямбол  сумата от 100  (сто) лева    за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                         СЪДИЯ:/п/не се чете