Решение по дело №3921/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261718
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20193110103921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

261718/17.12.2020 г.

гр. В.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - В., Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

 

при участие на секретаря Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 3921 по описа за 2019 г. по описа на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен Й.Д.П., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН **********, К.Й.Т., ЕГН **********,  Г.С.Д., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН **********, Р.Д.Ш., ЕГН   **********, с адрес: *** (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. И.Д.Ш., ЕГН **********) и К.Д.Й., ЕГН ********** срещу А.И.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 577/699 идеални части от реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.В., кв. "Вл. В.", СО „М.“, целият с площ * кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори *************** и граници на реална част с площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори *, другата част от ПИ 354, която реалната част с площ 578 кв. е оградена със зелен цвят на скица №*г. на СГКК В., приложена към молба от 22.04.2019г., както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт №*г.,  на нотариус В. П., с рег. № 205 при РС - В., с който ответниците са признати по наследство и давност на 577 кв.м. идеални части от ПИ ***, реална част от 578 кв.м., целият с площ 699 кв.м.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Г.П. Д., починал на 27.11.1948 г., като посочват подробно наследствените си права в наследството на починалия. Излага се, че родителите на Г.П.  са притежавали нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад М.то“ , гр. В., като през 1910 г. са разпределили имотите си между децата и тя е предоставена на наследодателя П..  Последният е владял нивата повече от 20 години до смъртта си през 1948 г.  и я придобил по давност. По-късно същата била внесена в ТКЗС по силата на Примерен устав на ТКЗС. Твърди се, че с решение №/*г. на ПК В., на н-ците на Г. Д. е признато правото на собственост върху нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад М.то“, гр. В. (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ, представляваща имот №* по плана на стари имотни граници на м-ст „М.“ от * г. Сочи се, че със заповед №* г. на областен управител е одобрен ПНИ на СО „М.“, съобразно който в бивш имот №53 попадат няколко имота вкл. реална част с площ от 578 кв.м. от ПИ 354 по КП 1977 г. и ПНИ 2003г.  целият с площ от 699 кв.м., който е с ПИ идентификатор №  *** по КККР на гр.В.. Твърди се, че този имот се владее без основание от ответниците.  Сочи се, че с  влязло в сила решение по гр. д. № * г. на ВРС, е уважен отрицателен установителен иск срещу ответниците за 578 кв.м. реална част от ПИ 354. Обосновават интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че въз основа на нотариален акт №* г. ответниците се легитимират като собственици на идеални части от имота и искат отмяна на този нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че междувременно ищците са предприели действия за получаване на скица и заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с площ от 578 кв.м. от ПИ идентификатор № ***. Предприели действия за изменение на КККР, която била препятствана от ответниците. Сочи се, че процедурата по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не е завършена, което обосновава интереса им от предявяване на установителния иск. По тези съображения се настоява за уважаване на така предявения иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищците не се явява и не изпращат представител. Депозирана е писмена защита, в която се развиват подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че процедурата за възстановяване не е приключила, поради което имотът не може да бъде придобит по давност.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците А.И.А. и И.А.А., в който излага становище за недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Поддържа се, че ищцата не е доказала правния си интерес, поради това че чл.28. ал.7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ не допуска възстановяване на новообразувани имоти в съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права, каквито са ответниците за * кв.м. от имота. Настоява, че реална част от имота не съществува, поради което е недопустим иска. Подчертава се, че с предявения иск няма да бъде постигнат целеният от ищците резултат, тъй като същите са вписани като собственици на ид,ч. от имота по нот. акт №155/2005 г., който не е отменен и в тяхна полза има издадена заповед на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, която също не е отменена. Сочи се, че ищците не претендират да са собственици на отричаните идеални части. Посочват, че от 1970 г. упражняват фактическа власт върху целия имот и притежават сграда в режим на търпимост от 1985 г. Излага се, че ищците никога не са владели процесния имот.  Сочи, че с нот. акт от 2016 г. са признати за собственици на идеални части от целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се отменя същия. Настоява се, че от 07.03.2005 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците по отношение на целия имот. Противопоставят се на твърденията, че ищците са придобили имота по давност, доколкото с решението на ПК няма граници на възстановените ниви, за да се установи идентичност на имота, който твърдят да са придобили. Твърди се, че земите, които са внесли в ТКЗС не са собственост  на наследодателя  им, доколкото са били включени в списъка на заграбени общински земи в землището на с. Вл. 1940 г. Счита се, че решението на ПК е незаконосъобразно, постановено от незаконен състав.    По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците чрез процесуален представител молят за отхвърляне на иска. Представени е писмена защита, в която изразяват подробно становище по същество на спора, като се настоява, че ищците не могат да придобият права върху имота, както и че същите са придобити от ответниците по давност, която не е прекъсната с воденото по-рано дело между страните.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № * г., издадено  от община В., се установява, че наследници на Г.П. Димов, починал на 27.11.1948 г., са Й.Д.П., М.С.П., П.С.П., К.Й.Т., Г.С.Д., Д.С.Д., И.Д.Ш. (чиито населедник е Р.Д.Ш.) и К.Д.Й..

Видно от Опис-декларация на полските имоти на наследниците на Г.П. Д. на член на ТКЗС в с.Владиславово, подлежащи на групиране в кооперативни блокове от 1949г., под номер 16 е записан поземлен имот - нива в м."Зад М.то", при граници: К.С. П., Г. П., Н.Б. с площ:8.9дка. С номер 15 е записан поземлен имот-нива в м."Х. н." с площ:41дка.

Съгласно Заявление с вх. номер *г. до Общинска поземлена комисия-В. от М.Г.Ш. за възстановява­не на собствеността на земеделските земи в землището на Вл. под 15 е заявен поземлен имот-нива с площ от 41 дка. в м."Хаджиева нива". Следващия заявен за възстановяване поземлен с номер 16 е за нива с площ:8.9дка. в м."3ад М.то".

Видно от решение №745 от 11.10.2000 г. на ПК на гр. В., е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.П. Димов в съществуващи страри реални граници върху нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад М.то“, гр. В. (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ, представляваща имот №53 по плана на стари имотни граници на м-ст „М.“ от 1997г., заявен с пореден номер 15 от заявлението и установен с опис-декларация. Отбелязано е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши пи условията на чл.28 от ППЗЗПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ.

Видно от заповед №* г. на кмета на  община В., на осн. §4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е наредено наследниците на Ст.Т.Ч. да придобият при условията на  §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху новообразуван имот в м. М. с идент* с площ от *кв.м.

С протокол за въвод във владение от 20.06.2005г. наследниците на Ст. Ч.н са въведени във владение на новообразуван имот №* с площ от *кв.м., находящ  се в с.о. М..

С нотариален акт №*5 г. А.А. и И.А. са признати за собственици на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственици на новообразуван имот №* с площ от *кв.м., находящ  се в с.о. М..

Не  е спорно между страните, че с влязло в сила на * г. решение по гр. д. № * г. на ВРС, е уважен отрицателен установителен иск на ищците  срещу ответниците за * кв.м. реална част от ПИ * и е отменен съставения констативен нотариален акт в тази част до 578кв.м. от процесния имот.

От представения по делото нот. акт №*г., съответно акт №*r. на служба по вписванията при PC В., се установава, че ответниците А.А. и И.А.  са признати за собственици по наследство и давност на 577 кв.м. идеални части от ПИ ***, целият с площ 699 кв.м.

Видно от представеното вляло в сила на 02*г. решение №* г. по адм.д. №* г. по описа на Административен съд – В. е отменена заповед на началника на СГКК – В., с която е одобрение изменение КК и КР на м. М.то по отношение на имот с идентификатор ***.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че ПИ *** по КК е идентичен с ПИ *** по ПНИ на СО "М.", идентичен с реална част с площ: 578кв.м. от поземлен имот представляващ нива с площ * кв.м. в местност: „З. М.", предмет на Решение№*г. на Поземлена комисия В. , записан под номер 6 в част:1 от решението на комисията, с която се признава правото на собственост на наследниците на Г.П. Димов в съществуващи(възстановими) стари реални граници с пл.номер 53 по План на стари имотни граници от 1997г. и е идентичен с реална част с площ: *в.м. от ПИ *, целия с площ:*кв.м. по КП на СО „М.“. Съобразно заключението имотът по решение №*г. по гр. дело№*г. на ВРС ХХ-ти състав, индивидуализиран на скица към решението като реална част с площ:*кв.м. от ПИ* по ПНИ е идентичен с имота очертан със зелен цвят на приложената по делото скица№*г. на Служба по ГКК гр.В.. При огледа на място вещото лице е установило, че няма реално обособена част от ПИ *** по КК и се владее цял в граници така, както е отразен в КК. Имотът бил ограден с ограда изградена от бетонови колове и оградна мрежа по северната, източната и западна граници, а южната с метални колове и оградна мрежа. В имота имало изградена двуетажна жилищна сграда със стопанска постройка и външна тоалетна.

Съобразно допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице при справка с административната преписка е установило, че е допусната  грешка в Решение № *г. на ПК -В. относно поземлен имот-нива с площ:8.9дка. в м. "Зад М.то". Поземленият имот е заявен в Заявление с вх. номер *г. до Общинска поземлена комисия-В. от М. Г. Ш. с номер 16 и е с номер 16 в Опис -декларация на полските имоти от 1949г. Съобразно заключението поземленият имот-нива с площ:8.9дка. в м. "Зад М.то" в земл. на Вл., описан в Решение № *г. на Поземлена комисия -В. е идентичен с поземлен имот-нива описан в Заявление с вх. номер *г. до Общинска поземлена комисия-В. от М. Г. Ш.под номер 16 и поземлен имот под номер 16 в Опис -декларация на полските имоти от 1949г. Поземлен имот с пл.номер 53 по План на стари имотни граници се намира в м."3ад М.то" в земл. на Владиславово. Поземленият имот е с площ:8.9дка. при граници: на север граничи с Калоян С. Пенев и Г.П. Тодоров, на изток и юг граничи с път, на запад граничи с м."М.то" в земл. на гр.Аксаково. При съвместяване на План на старите имотни граници на местността от двете землища с цел да се установи съседа на западната граница се получава припокриване на западната част на ПИ *. ПИ * е идентичен по местност, площ, начин на ползване с позем­леният имот описан в Опис -декларация на полските имоти от 1949г. с поземлен имот-нива в м."3ад М.то" и е частично идентичен по описани съседи. От описаните съседи: К. С. П. Г. Пл. и Н.Б. в Опис-декларация от 1949г. само К. С. П. съвпада със съседите на ПИ * по План на стари имотни граници. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако се отчитат само по три граници, които определят един имот, може да се каже, че имотът не е идентичен със заявения имот.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – В.Е.Х. и М.В.Д., от които се установява, че от 1983 г. дядото на И. ***, което стопанисвал първо той, след което от И. и А.. В имота имало трайни насаждения, лозе, и се обработвало от двамата след смъртта на дядото. Имало изградена двуетажна масивна постройка в имота, както и кладенец и ток, като И. и А. живеели в имота лятото.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК след изпълнение на указанията, дадени с отменително определение на ВОС. В случая предмет на делото са 577 кв. м. идеални части от реална част с площ от 578 кв.м. от целия имот с площ от * кв.м., поради което не е налице пълен идентитет между предходно разглеждания спор между страните и настоящото производство.

Правният интерес от предявяване на иска ищците извеждат от нововъзникнал факт след приключване на съдебното дирене по влязло в сила решение, с което е прието за установено, че ответниците не са собственици на имота – снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка от ответниците, и възможността да приключат реституционната процедура.

Спорният по делото въпрос е започнала ли е да тече придобивна давност в полза на ответниците досежно процесните идеални части, респективно от кой момент и изтекла ли е същата към датата на предявяване на настоящия иск.

На първо място, ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска, позовавайки се на издадено в тяхна полза реституционно решение от органа на поземлена комисия, с което се възстановява собствеността върху процесния имот.

Съгласно трайната съдебна практика по въпроса за допустимите възражения срещу реституционното решение, доколкото А.А. и И.А. не заявяват собственически права върху имота към момента на обобществяването му, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване.

В случая ответниците И.А. и А.А. могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на лицата на които е възстановено правото на собственост, респ. техният наследодател. Това разрешение е възприето и в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо по отношение на всички трети лица – ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи /в този смисъл – Решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I ГО; Решение № 101/02.04.2014 г. по гр. д. № 7301/2013 г. на ВКС, I ГО, и др. /.

От анализа на приобщените по делото доказателства, съдът намира, че двамата ответници не са ангажирали доказателства за противопоставяне на свои права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, които да са упражнили законосъобразно, което е установено и с влязло в сила решение по гр.д. № * г. по описа на ВРС.  Още повече, силата на пресъдено нещо е формирана на заявеното с установителен иск основание – собственически права въз основа на упражнено право на изкупуване, поради което този въпрос не може да се пререшава, поради което възраженията на ответниците в посочения смисъл са неоснователни.

Съгласно трайната съдебна практика във всеки конкретен случай при спор за право на собственост върху земеделски земи, за възможността такова право да бъде придобито, следва да се извършва преценка въз основа на действащата към момента на осъществяване на твърдяното придобивно основание редакция на ЗСПЗЗ (в този смисъл решение № 839/11.08.2011 г. по гр.д.№1308/2009 г. на ВКС). Допустимо е ползвател с права върху земеделски имот по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно неговите наследници, да придобие предоставения за ползване имот и по давност (решение № 125/27.05.2014 г. по гр.д.№114/2014г. на ВКС), но ако имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн.дв.бр.68/1999 г. може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ (решение №185/25.06.2013г. по гр.д.№2066/2013г. на ВКС), като съображенията за това се извеждат от специалния статут на тези недвижими имоти. Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, каквито се установява с влязлото в сила решение по гр. д. №8270/2006г. на ВРС, че са ответниците И.А. и А.А., може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1) ако придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или в други селскостопански организации) или отчуждаван, или фактически отнеман – собственикът или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС; 2) или ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността (така решение №184/20.01.2020 по гр.д. №1012/2019 на ВКС, ГК, I г.о.).

 В случая не е спорно, че с решение * г. на ПК е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.П. Д. в съществуващи стари реални граници върху нива от * дка, находяща се в м. „Зад М.то“, гр. В. (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ, представляваща имот №* по плана на стари имотни граници на м-ст „М.“ от *г., който ще се индивидуализира с ПНИ. Планът за новообразуваните имоти е одобрен през 2003 г., а със заповед №* г. на кмета на  община В., на основание §4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е наредено наследниците на С. Т. Ч. да придобият при условията на  §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху новообразуван имот в м. М. с идент. №* с площ от 700кв.м.

От съвкупния анализ на така представените по делото доказателства, в т.ч. съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичността на имота, процесният недвижим имот е индивидуализиран, поради което същият може да бъде годен обект на собственост и спрямо него да се упражнява фактическа власт. Издадената заповед от 07.03.2005 г. на кмета на  община В., на осн. §4к, ал. 7 от ПРЗ ЗСПЗЗ, не може да породи собственически права в полза на ответниците, доколкото не са ангажирани доказателства за надлежно учредено право на ползване на техния наследодател, но същата индивидуализира надлежно имота с неговото местонахождение, площ и граници и в тази част не страда от пороци. Ето защо, съдът приема, че началото на давностно владение от страна на ответниците е започнало с най-ранен момент от индивидуализацията на имота със заповедта от 07.03.2005 г.

Не е спорно, че с влязло в сила на 03.04.2009 г. решение е прието за установено между страните, че ответниците И.А. и А.А. не са собственици на 578 кв.м. реална част от ПИ 354 и е отменен съставения констативен нотариален акт в тази част до 578кв.м. от процесния имот.

Съгласно чл.84 от ЗС по отношение на придобивната давност се прилагат съответно чл.113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД. Придобивнатата давност се прекъсва и спира, освен в посочените в ЗС и други закони случаи и при наличието на някои от посочените в чл.115 и чл.116 от ЗЗД основания. С оглед спецификата на придобивната давност нейното прекъсване и спиране при условията на чл.115 и ч.116 ЗЗД ще се осъществи в производство по предявен вещен иск – за собственост или за делба на имот – например спиране на теченето на давността докато трае съдебния процес по такъв иск / чл.115, ал.1, т.”ж” ЗЗД/ - в този смисъл ТР №8/27.11.2012 г. по тълк. Д. №8/2012 г. на ОСГК на ВКС.

В случая предявения отрицателен установителен иск – че ответниците И.А. и А.А. не са собственици на имота, е уважен, поради което и с влизане в сила на решението (03.04.2019г.) правото на собственост на ответниците е отречено със сила на пресъдено нещо. С уважаването на предявения иск се нарушава единия от елементите на владението – animus (намерението) на владелеца за своене на вещта като своя.  В тази връзка от предявяването на иска, по който е образувано гр.д. №*г. на ВРС, започналата да тече по-рано придобивна давност от 07.03.2005 г. е спряна, като с влизане в сила на решението по този иск – 03.04.2009г., последната е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Доколкото ответниците упражняват фактическа власт със съзнанието на собственици, съобразно ангажираните по делото гласни доказателства, но след като е установено с влязло в сила решение, че не са собственици на реална част от имота, съдът приема, че владението им е недобросъвестно и по отношение на идеална част от същата. Следователно, за да придобият идеални части от реалната част от целия имот е необходимо да се установи упражнявана фактическата власт постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.

С оглед горното, новата придобивна давност в полза на ответниците е започнала да тече на 03.04.2009г., но същата отново е спряна с предявяване на настоящия установителен иск за собственост, предявен на 12.03.2019г. Предвид на това, придобивната десетгодишна давност към датата на предявяване на иска в полза на ответниците не е изтекла, поради което същите не са придобили собственически права, съответно възражението им за това е неоснователно.  Представеният нотариален акт за придобиване на права по наследство и давност не може да легитимира ответниците като собственици, доколкото придобиването по наследство е деривативно основание и предполага настъпване на правоприемство от наследодателя на ответниците, а както се установи, право на собственост не е притежавано от него, поради което не може да бъде придобито и от универсалните му правоприемници, а придобивната давност към датата на образуване на настоящото производство не е изтекла.

По изложените съображения предявеният иск се преценява от настоящия съдебен състав за основателен и като такъв следва да се уважи.

Въз основа на тези изводи основателно се явява и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА за собственост върху недвижим имот  - нот. акт №*г., съответно акт №*r. на служба по вписванията при PC В., до размера на * кв.м. идеални части от реална част от 578 кв.м. от ПИ ***, целият с площ * кв.м., поради което следва да се уважи.

Съобразно изхода на спора и направеното от ищците искане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, платено от К.Д.Й. в размер на 1000 лева, доказателства за които са представени (л. 162 от делото). В полза на всички ищци следва да бъдат присъдени 177,83 лв. за заплатени държавни такси и СУ и 400лв. депозит за съдебно-техническа експертиза.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - от една страна Й.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, К.Й.Т., ЕГН **********,***, Г.С.Д., ЕГН **********,***, Д.С.Д., ЕГН **********,***, Р.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. И.Д.Ш., ЕГН **********) и К.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***,  и от друга страна - А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** и И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, че ответниците А.И.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********, не са собственици на 577/699 кв.м. идеални части от реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.В., кв. "Вл. В.", СО „М.“, целият с площ * кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори *************** и граници на реална част с площ * кв.м.: ПИ с идентификатори *, другата част от ПИ *, която реалната част с площ * кв. е оградена със зелен цвят на скица №*г. на СГКК В., приложена към молба от 22.04.2019г. на л. 42 от делото, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ нотариален акт №*г.,  на нотариус В. П., с рег. № * при РС - В., в частта, в която А.И.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********, са признати за собственици по наследство и давност на 577/699 кв.м. идеални части от реална част с площ * кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.В., кв. "Вл. В.", СО „М.“, целият с площ * кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори **************и граници на реална част с площ * кв.м.: ПИ с идентификатори *, другата част от ПИ *, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** и И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на К.Й.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** и И.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Й.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, К.Й.Т., ЕГН **********,***, Г.С.Д., ЕГН **********,***, Д.С.Д., ЕГН **********,***, Р.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на *г. И.Д.Ш., ЕГН **********) и К.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 577,83 лева (петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за държавни такси, съдебни удостоверения и депозит вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 от ГПК.                           

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: