О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………………/17.05.2021 г., град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм.дело № 209/2021
г. по описа на Административен съд - Добрич, намери следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. ал.2 от АПК.
Образувано
е по жалба на М.Т.Н. *** срещу предписание с изх.№ 03-64500/ 10.05.2021 г. на директора
на РЗИ – Добрич за поставянето му под изолация в домашни условия за срок от
07.05.2021 г. до 20.05.2021г. В жалбата е отправено искане за спиране на
предварителното изпълнение на наложената му с предписанието мярка на основание
чл.166, ал.4 от АПК. В допълнителна писмена молба излага, че е налице промяна в
обстоятелствата по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, като се позовава на
сертификат за негативен антигенен тест от 13.05.2021
г.
Ответната
страна – директорът на РЗИ – Добрич оспорва основателността на искането в
писмено становище по делото. Твърди, че не са налице нови обстоятелства, които
да намаляват епидемиологичния риск от разпространение на заболяването. Счита,
че не следва да се пренебрегва обстоятелството, че се касае за лице с положителен
резултат за COVID-19, което е длъжно да изпълнява
законните изисквания на държавата към него с цел опазване на общественото
здраве.
За
да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът
съобрази следното :
Оспореното предписание е с предмет поставяне под
задължителна изолация на лице с положителен резултат за COVID-19 и е с правно основание чл.61, ал.4 от
Закона за здравето, във връзка със заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ, допълнена
със заповед № РД – 01- 177/ 22.03.2020 г. на МЗ, поради което и на основание
чл.61, ал.14 от Закона за здравето подлежи на предварително изпълнение.
В случаите, когато предварителното изпълнение на акта е
допуснато по силата на закона, съдът може да го спре единствено
ако е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на
жалбоподателя значителна или трудно поправима
вреда. Вредата може да бъде
причинена само от нови факти
и обстоятелства - такива, които са се
осъществили след издаването на акта.
Факти и обстоятелства, които са пряко
следствие на акта или които
са се осъществили
преди издаването на акта са
ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти
и обстоятелства и въздействието
им върху правната сфера на адресата на
акта е на искателя.
Разпоредбата на чл.
166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, изисква да се
провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства
предварителното изпълнение няма да се
окаже прекомерно, дали няма да
премине рамките на основни, гарантирани
и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия,
дали не въздейства
по недопустим начин на същността
на правото, чиято защита се
търси. В тази хипотеза преценката на съда
е върху променените последици от законосъобразното
(тъй като е по силата на закона)
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили
факти.
От данните по делото е
видно, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения
акт, въз основа на които
да се направи извод за значителни или
трудно поправими вреди от самото
предварително изпълнение.
В конкретния случай поставянето под задължителна изолация е
извършено към момента, в който е установено, че жалбоподателят е с положителен тест за COVID-19. Към жалбата и допълнителната писмена молба не са
приложени каквито и да е доказателства, които да сочат, че изолирането му в
домашни условия за срок от
14 дни ще
му причини значителни или трудно поправими вреди. В тях се излагат доводи за незаконосъобразност по
същество на оспореното предписание, но не и за наличието на обстоятелства,
налагащи спиране на предварителното изпълнение на акта. Единствените твърдения,
които биха могли да се квалифицират като такива обстоятелства, са свързани с
отказа на майката на детето му да изпълни съдебна спогодба за режим на лични
отношения между бабата по бащина линия и детето, но това няма пряко отношение
към правата и законните интереси на жалбоподателя. Действително от данните по
делото е видно, че на 13.05.2021 г. на Н. е извършен втори бърз антигенен тест, който е дал отрицателен резултат, но това
не е по съществото си основание за спиране на предварителното изпълнение по
смисъла на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Условие за спиране
от съда на
допуснатото по закон предварително изпълнение е наличието на противопоставим друг интерес, който
по степен на важност е от
категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. Преценката на
законодателя при допускане на предварителното изпълнение по чл.61, ал.14 от ЗЗ се
основава на защитата на живота и здравето на гражданите на територията на
Република България. В този случай свободното придвижване на заболелите и/или заразените
лица може да бъде ограничено с оглед на високата обществена значимост на защитения
публичен интерес. Безспорно е, че поставянето на жалбоподателя под задължителна
изолация рефлектира пряко върху личната му правна сфера, но само това не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице възможност за настъпване на значителни
и труднопоправими вреди. Липсват конкретни твърдения,
както и доказателства, които да навеждат на защитим личен интерес,
противопоставим на обществения такъв, поради което не е осъществен фактическият
състав на чл.166, ал.4 от АПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че искането за спиране
на предварителното изпълнение на обжалваното предписание е неоснователно и като такова следва да
бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Т.Н. *** за
спиране на предварителното изпълнение на предписание с изх.№ 03-64500/
10.05.2021 г. на директора на РЗИ – Добрич за поставянето му под изолация в
домашни условия за срок от 07.05.2021 г. до 20.05.2021г.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Административен съдия :