Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233
гр. Б., 26.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 615 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А.Т.Е.Г.“ АД срещу Т.И.М. са предявени
обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Т.И.М., че същият
дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 400 лв. – главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за кредит № ******от 23.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, сумата от 13,67 лв. – договорна лихва
за периода от 24.11.2015 г. до 23.12.2015 г.; 100,10 лв. – неустойка, както и 120
лв. – такса за извънсъдебно събиране.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2461/2017 г. по описа на РС – Б..
На 14.08.2015 г. ответникът сключил Договор за кредит № *****с ищцовото
дружество. Договорът бил сключен във формата на електронен документ, по заявка
на кредитополучателя, попълнена на уебсайта на дружеството. Ответникът
потвърдил, че се е запознал с Общите условия и ги приема. Кредитът в размер на
400 лв. бил преведен по банкова сметка ***.08.2015 г. Съгласно анекс към
договора от 15.09.2015 г., на 23.11.2015 г. страните сключили нов договор за
кредит, който да послужи за погасяване на стария. Размерът на кредитът отново
бил 400 лв., като следвало да се издължи в 30 – дневен срок (до 23.12.2015 г.)
и да се заплати договорна лихва в размер на 13,67 лв. Тъй като
кредитополучателят не изпълнил задължението си по договора да предостави
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, начислена му
била и неустойка в размер на 100,10 лв., за периода от 30 дни, по 3,45 лв. на
ден. Според ОУ се дължала и такса за извънсъдебното събиране на просрочения кредит
в размер на 120 лв. По същество искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.
Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор чрез назначения особен представител.
Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Към исковата молба били
представени само неподписани документи. По никакъв начин не се установявало, че
между страните са разменяни съобщения и са съставяни каквито и да било
документи съобразно изискванията на ЗЕДЕП и правилата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява. Ответникът, чрез особения си представител,
поддържа доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Представен е Договор за кредит № *****(без дата) между
„А.Т.Е.Г.“ АД и ответника, неподписан от страните, ведно с Анекс № № *****– А,
също неподписан. Към договора са приложени Общи условия и Погасителен план. В т. 3.3. от ОУ е предвидено, че договарянето между страните се
осъществява чрез средства за комуникация от разстояние – електронна поща,
уеб-сайт и телефон. Съгласно т. 3.4 от ОУ сключването на договора за
потребителски кредит става по инициатива на клиента – кредитополучател, който
попълва заявка за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на "А.Т.Е.Г."
АД, в който попълва данни относно самоличността си – три имена, ЕГН, адрес,
лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,
банкова сметка. ***. К.П.Н.-И..
Представен е и Договор за кредит № ******(без дата)
между „А.Т.Е.Г.“ АД и ответника, неподписан от страните, ведно с Общи условия,
Погасителен план и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити.
От Извлечение по сметка от 28.08.2015г., изд. от „О.“ АД, се
установява, че в полза на ответника е извършен паричен превод в размер на 400
лв. по договор за кредит № *****, без дата. В същата насока е и Удостоверение изх.
№ ИД-9306/13.03.2019 г., изд. от „О.“ АД.
Представените разпечатки на лични данни на ответника
на л. 76-80 от делото са доказват единствено, че кредиторът е разполагал с тези
данни, но не и че същите са предоставени и въведени от ответника, а още по –
малко, че представляват заявка за сключване на договор.
От представеното Писмо рег. № 5474/12.03.2019
г. от „А1“ ЕАД се установява, че посоченият в договора на името на ответника
мобилен телефонен номер е бил регистриран на името на ответника в период,
обхващащ твърдяната дата на заявката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по
кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от
вземанията.
От страните и съдържанието на процесния
договор е изводимо, че същият представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на Закона
за потребителския кредит (ЗПК). Според чл. 10 от ЗПК
договорът следва да бъде сключен в писмена
форма на хартиен или друг носител. Процесният договор се твърди да е сключен от
разстояние, каквато
възможност се предвижда по Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
За доказване факта на сключване на подобен
вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. От цитираната разпоредба следва, че доказателствената
тежест е възложена върху
доставчика на
услугата от разстояние. В т. 3 на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на
услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. Отделно от това в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). В ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР са нормативно уредени и съответните
доказателствени средства - преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В настоящия случай не са
представени доказателства
нито на хартиен носител, нито в електронен вид, че сключването на твърдения договор за
кредит се предхожда от попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено
заявление за сключване на договор за кредит посредством
електронната страница на кредитодателя,
съгл. т. 3.4 от Общите условия. Липсват доказателства ответникът да се е
съгласил да получи кредит
чрез натискане на бутон „Потвърди“. Ако действително са разменени насрещни електронни
изявления на двете страни, изразяващи взаимна воля за сключване на договор, то наличието им остава недоказано.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител съгл. чл. 184, ал.
1 изр. 1 ГПК, има характера
единствено на препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ в тежест на
ищеца е да
установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на
договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата
на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР
ищецът е могъл да извърши запис на изявлението - заявка или
формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен
път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.
Твърденията на ищеца за потвърждаване на
сключването на договора и за предоставена на ответника по телефон или е-мейл
информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора,
остават недоказани. От представеното писмо от „А1“ ЕАД се установява
единствено, че посоченият в договора на името на ответника мобилен телефонен
номер е бил регистриран на името на ответника в период, обхващащ твърдяната
дата на заявката. Липсват обаче доказателства на този телефонен номер да е било
изпратено кратко ел. съобщение /СМС/, съдържащо ПИН код за достъп до профила и
за активиране чрез линк, а на електронна поща на ответника да е изпратено
съобщение с активен бутон за потвърждаване на заявката, който и да е
активиран, т.е. че е изпълнена процедурата по чл. 3.5 от ОУ и
кандидатът е потвърдил
сключването на договора.
Представените на хартиен носител договор,
ведно с общи условия към него според настоящия състав не доказват тези
обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се
противопоставят на
ответника. Същевременно
по делото липсват технически
или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението,
касаещо общите условия, при
които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е
прието от ответника, както
и да е предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната
преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се
установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени,
съответно авторството на изявленията, твърдени да са
направени от ответника.
Само по себе си въвеждането на личните
данни на потребителя в системата на ищеца не достатъчно, за да се приеме, че
ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Едностранно
извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи
подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила.
На следващо място, съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 400 лева по договора
от ответника. В представеното Извлечение
по сметка от 28.08.2015г., изд. от „О.“ АД, се установява, че в полза на ответника е извършен
паричен превод в размер на 400 лв. по договор за кредит № *****, но не се сочи
дата на сключване на договора. Следователно може да
се направи вероятностен, но не и категоричен извод, че се касае именно за
процесния договор.
Предвид всичко гореизложено, предявените
искове следва да се отхвърлят, поради недоказаност на валидно възникнало
кредитно правоотношение между страните.
По
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът. Същият не претендира такива, поради което разноски не следва да му
се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 вр. с чл. 79 ЗЗД ГПК от „А.Т.Е.Г.“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, бул. „А.С.“ № **-**, срещу
Т.И.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено по
отношение на Т.И.М., че същият дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 400 лв. (четиристотин лева) главница,
представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № ******от 23.11.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 13,67 лв. (тринадесет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.11.2015 г. до 23.12.2015 г.; сумата
от 100,10 лв. (сто лева и десет
стотинки), представляваща неустойка за
периода от 24.11.2015 г. до 23.12.2015 г., както и сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща такса за извънсъдебно
събиране, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 7626/20.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2461/2017 г. по описа на РС – Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :