Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./28.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1264 по описа
за
Производството по делото е образувано по повод предявени от С.М.Д.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на децата М. Д. Т.,
ЕГН **********, род. на ***г. и И. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г.,
тримата с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 414 чрез адв. Гинка Янкова - ВАК
срещу Д.Г.Т., ЕГН **********, сл. адрес: ***, съединени в условията на
обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание чл. 149 СК за постановяване на решение, с
което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители
на децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г. и И. Д. Т., ЕГН **********,
род. на ***г., спор по въпросите относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката
им.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г.
и И. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г. От края на 2013г. родителите са във
фактическа раздяла, като децата живеят в дома на родителите на майката, която
се подпомага в отглеждането му от своите роднини. От момента на фактическата
раздяла, бащата не е полагал грижи за децата. През 2015г., бащата е предоставил
единствено сумата в общ размер на 400 лева за двете деца. Страните не могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, поради което за
ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен
ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено
местоживеене на децата при майката в гр. ***; да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата; да бъде определен
режим на лични контакти на ответника с децата, като същия да има възможност да
ги вижда всяка втора събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, както и един месец през лятото когато
майката не е в платен отпуск; да бъде определен размер на издръжката за
малолетните деца М. и И. платима от ответника в размер на 200 лв. месечно,
считано от дата на завеждане на настоящия иск – 04.02.2016г., до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. Претендира
и за присъждане в полза на децата издръжка за минало време по 200 лева месечно,
за периода 04.02.2015г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба.
В рамките на срока и по реда на
чл. 131 ГПК, ответникът, изразява становище по допустимостта и основателностна на предявените
искове. Не оспорва фактите, че страните са родители на децата, които към
настоящия момент не живеят заедно. Оспорва заложените в исковата молба
фактически твърдения. Твърди, че преди и след фактическата раздяла между
родителите е полагал грижи за децата. Ищцата не е съдействала за
осъществяването на личните контакти на бащата с децата. Не се противопоставя
родителските права по отношение на децата М. и И. да бъдат предоставени за
упражняване от майката. Счита, че посоченият от ищцата режим на лични контакти
с децата не е в техен интерес и предлага по-разширен режим – всяка първа и
трета седмица от месеца с преспиване от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя;
един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката; първата
половина на Коледните и Великденски празници и всяка година на рождения ден на бащата
– 07.11. Оспорва размера на претендираната текуща издръжка за сумата над 110
лева.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е, че страните нямат сключен граждански
брак, живели са на съпружески начала в гр. ***, като от съвместното им съжителство
са родени децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г. и И. Д. Т., ЕГН **********,
род. на ***г.. Това е видно и от приложените Удостоверение за раждане Серия КМР
№99137/ 16.07.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане
№ІІ-600/16.07.2010г. от Община Варна и Удостоверение за раждане Серия КМР
№66100/28.02.2007 г., издадено въз основа на акт за раждане №ІІ-180/28.02.2007
г. от Община Варна.
Не се спори, че от м.12.2013г. година страните са във
фактическа раздяла.
От Служебна бележка
изх.№212/22.07.2015г., издадена от „Сити клиник медицински център Брегалница”
ЕООД е видно, че майката е реализирала доходи от трудови възнаграждения в нетен
размер 600 лева, считано от м.04.2015г.
От Удостоверение за
получени възнаграждения изх.№935/ 22.07.2015 г. от ОП „Спорт – Варна” се установява,
че в периода м.07.2014г.-03.2015г., реализираните от ищцата доходи са били в
нетен размер под средния за страната.
От Служебна бележка изх.№011/08.01.2016г., издадена от ОУ
„Захари Стоянов” е видно, че детето М. Т. през учебната 2015 -2016г. е ученик
във II г клас.
От Служебна бележка
изх.№6/08.01.2016г., издадена от ОДЗ „Славейче” гр. *** е видно, че детето И. Т. посещава детското
заведение, за което в периода м.01.2015г.-12.2015г. са заплащани такси, три от
които с вносител Д. Г. - за м. май 44.35 лева; юли 48 лева и ноември 48 лева.
Видно от изисканите Справки от НАП, за ответника липсват
данни за осигурителен доход за 2015г. и 2016г..
От изготвения по делото Социален доклад
изх.№ЗД-11/1446 от 15.06.2016 г. от контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане” Варна се установява, че при проведените срещи със социалните
работници, родителите са постигнали съгласие по някои спорните въпроси –
родителските права да се предоставят за упражняване на майката; режимът на лични
контакти между бащата и децата да се осъществява всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и определени дни от Великденската и Коледната ваканция; бащата
да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на 150 лева. ДСП дава
становище, че предвид пола и възрастта на децата, необходимостта от мъжки модел
на подражание, следва да се определи разширен режим на лични контакти между
бащата и децата.
По делото в полза и на двете страни са ангажирани гласни доказателства.
В изложението си свидетелят П. установява, че живее от м.02.2015г. в съпружеско съжителство с ищцата.
Заедно с децата И. и М. живеят в гр.***. Ищцата не е
ограничавала личните контакти на децата с баща им и те се виждат с него винаги
когато поискат. Баща им ги взема в събота и ги връща в дома на майката в
неделя. Грижите за децата основно се полагат от майката и свидетеля. Бащата е
давал издръжка за децата в общ размер на 400 лева през 2015г. Средствата
необходими за домакинството се осигурявали от свидетеля. Ответникът не е
купувал дрехи и учебници за децата.
Св. Р. /братовчедка на ответника/ заявява, че децата
са силно привързани към баща си. След раздялата на родителите им продължават
много често да се виждат с баща си. Заявява, че бащата е купувал дрехи и учебни
пособия за децата, заплащал е необходимите такси за тренировките, които
посещават. В последствие свидетелят заявява, че това е ставало през
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата, ако родителите
не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Ответникът не
оспорва, че родителските права по отношение на децата И. и М. следва да се предоставят на майката.
Решаващо значение
при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на
детето. Установено по делото е, че до настоящия момент децата са живяли с майка
си, която е полагала преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни
и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага
и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки
горното, както възрастта и пола на децата, възможност за помощ от трети лица
при обгрижването и възпитанието на децата, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
определя местоживеене на децата при нея, на адрес: гр. ***.
На бащата, при гарантираната от закона
възможност и с оглед пола и възрастта на децата, следва да се определи
режим на личен контакт.
Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от ищцата или тази от ответника. Детето М. има навършени
9 години, а детето И. има навършени 6 години. Същите са емоционално привързани
и към двамата родители. След раздялата на родителите, осъществяваният режим на
лични контакти между бащата и децата е бил с преспиване, който не е повлиял
негативно върху развитието на децата.
Поради горното, съдът намира, че
режимът на лични отношения следва да бъде всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, от 10:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, в деня
следващ рождения ден на децата за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, както
и всяка година на 26.12. за времето от 10.00 ч. до 17.00 часа; на 02.01. за
времето от 10.00 часа до 17.00 часа и последния ден от официално обявените за
почивни дни по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа до
17.00 часа и в деня на рождения ден на бащата - от 10.00 часа до 17.00 часа на
07.11.
Съдът не намира основание за
прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят
осъществяващ режима на лични отношения е свободен да прецени по какъв начин ще
го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
В настоящото производство по съдебна администрация на
спорни граждански отношения диспозитивното начало е ограничено от критерия за
съответствие на мерките на лични отношения с интересите на детето, поради което
постановяването на мерки, различни от поисканите от ищците е допустимо и не
налага произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив. Противното би
означавало, ако съдът прецени поисканите мерки за несъответни на интереса на
детето (каквито съображения вече са изложени), да отхвърли изцяло искането, а
това в никакъв случай не е в интерес на детето, което има право на лични
контакти с баща си.
Съгласно чл. 143, ал. 2
и чл. 142 СК размерът на издръжката следва да бъде съобразен както с
възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.
По делото се установи, че децата са
здрави и посещават съответно детско заведение и училище, съобразно възрастта си. Установи
се, че децата посещават и занимания, за което се заплащат допълнително суми.
При изследване на възможностите на двамата родители да дават издръжка, става
ясно, че и двамата родители имат финансови възможности, формирани от трудови
доходи, без данни и за двамата за наличие на други източници на доходи или
притежание на други имущества. В случая, тъй като издръжка се търси от бащата,
при определянето й следва да се вземе предвид, че майката ще отглежда и ще
полага занапред грижи за издръжката на децата, а бащата е в трудоспособна
възраст и реализира доходи, при които
заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лева за всяко дете не би го
затруднила /изявления на Д.Т. в проведеното о.с.з./. От
събраните по делото писмени доказателства не се установи точният размер на получаваните доходи от ответника, но независимо от липсата на
регистрирани трудови правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст и не
страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните
трудови дейности и следва да се приеме, че същият реализира доходи в размер на
около и над средния за страната. За да определи размера на месечната издръжка за
децата М. и И., съдът
прецени потребностите на децата съобразно тяхната възраст от средства за
прехрана, облекло, занимателни и учебни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното им
отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на децата, възможностите страните,
съдът
определя обща месечна издръжка за всяко едно от децата М. и И. в размер на 220.00 лв, от
която бащата следва да заплаща 150 лв, а
разликата да се поеме от майката.
Приоритетното парично участие на бащата
е обусловено от факта, че в
тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за
отглеждането и възпитанието на децата и
осигуряване на елементарните им
жилищно-битови потребности. За разликата над 150 лева исковете подлежат
на отхвърляне.
Началният момент на дължимост на издръжката е
считано от датата на исковата
молба – 04.02.2016 г., каквато е и претенцията на
ищцата.
Предявени са искове за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с
чл. 149 СК за минало време, считано от 04.02.2015г. до датата на
завеждане на иска – 04.02.2016г..
Между страните няма спор по фактите, а именно за началната
дата на фактическата раздяла. Няма спор, че за този период грижите за децата са
осъществявани от ищцата. В този смисъл исковете за издръжка за минало време се
явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени в размер, съответстващ
на потребностите на децата за изминалия период – 120.00 лв. месечно за детето М.
и 110 лева за детето И.. Общо дължимата сума за издръжка от
ответника за периода от
04.02.2015г. до датата на завеждане на иска – 04.02.2016г. е 1440 лева за детето М. и 1320 лева
за детето И.. По делото от събраните гласни доказателства и от
признанието на ищцата се установи, че бащата е заплащал средства за издръжка
през претендирания период, а именно 400 лева общо за двете деца. Ответникът следва да бъде осъден за
заплати издръжка за минало време за детето М. в размер на сумата от 1240 лв. и
за детето И. в размер на 1120 лева за периода от 04.02.2015г. до
датата на завеждане на иска – 04.02.2016г., като за разликата до 2400 лв. размерът на издръжката за
минало време се явява неоснователен и исковете подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
С оглед характера на производството
по чл.127, ал.2 СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков
процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени.
Подавайки молба по чл.127, ал.2 СК, родителите се обръщат към съда с искане за
администриране на гражданско-правните отношения във връзка с грижата за детето
и постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между
родителите. Когато в молбата родителят е
посочил упражняването на родителските права да бъде възложено на него, всъщност
той изразява становище относно начина,
по който иска да се осъществи съдебната намеса, но не предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от искането, с което е
сезиран, съдът може да постанови детето да живее при другия родител( ответник
по молбата), който да упражнява родителските права. Като последица от това, не следва
да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от
страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или
отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата
воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца /Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. №
3423/2015г. на ВКС на РБ, I г.о./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените
издръжки за бъдеще време и минало, в общ размер от 526.40 лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г. и И. Д. Т., ЕГН **********, род.
на ***г., на тяхната майка С.М.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г.
и И. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г., при тяхната майка С.М.Д., ЕГН **********
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.Г.Т.,
ЕГН **********, с децата М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г. и И. Д. Т., ЕГН **********,
род. на ***г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, в деня следващ рождения ден на децата за времето от 10.00 часа
до 17.00 часа, както и всяка година на 26.12. за
времето от 10.00 ч. до 17.00 часа; на 02.01. за времето от 10.00 часа до 17.00
часа и последния ден от официално обявените за почивни дни по време на
Великденските празници за времето от 10.00 часа до 17.00 часа и в деня на
рождения ден на бащата - от 10.00 часа до 17.00 часа на 07.11.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********, сл. адрес: ***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител С.М.Д., ЕГН **********, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.02.2016 г. месечна издръжка в размер от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 лева до 200 лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********, сл. адрес: ***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето И. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител С.М.Д., ЕГН **********, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.02.2016 г. месечна издръжка в размер от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 лева до 200 лева.
ОСЪЖДА
Д.Г.Т., ЕГН **********,
сл. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето М. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител С.М.Д., ЕГН **********, сумата от 1240 /хиляда двеста и четиридесет лева/
представляваща издръжка за периода от 04.02.2015 г. до 04.02.2016 г., на основание чл. 127, ал.2 във вр. с
чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1240 лева до предявения размер от 2400 лева.
ОСЪЖДА
Д.Г.Т., ЕГН **********,
сл. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето И. Д. Т., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен
представител С.М.Д., ЕГН **********, сумата от 1120 /хиляда сто и двадесет лева/
представляваща издръжка за периода от 04.02.2015 г. до 04.02.2016 г., на основание чл. 127, ал.2 във вр. с
чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1240 лева до предявения размер от 2400 лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********, сл. адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса върху присъдените издръжки
общо в размер на 526.40 лева /петстотин
двадесет и шест лева и 0.40 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, в
частта относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: