№ 71
гр. Шумен, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243600600194 по описа за 2024 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 7 от 24.01.2024 год постановена по НОХД № 20233630201879 по описа за
2023 година Районен съд – Шумен е признал подсъдимият М. Т. Н., ЕГН - ********** за виновен
в това:
1. че за периода от месец март 2023г. до месец юли 2023г. в гр. Шумен, след като бил
осъден с Решение № 6/06.01.2022г. по гр. д. № 2114/2021г. по описа на ШРС, влязло в законна
сила на 13.01.2022г. да издържа свой низходящ – сина си Д. М.ов Н., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски по 120 лева
всяка, общо 600 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183,
ал.4 от НК във връзка с чл.183, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК
го е ОСЪДИЛ на 4-четири месеца “Лишаване от свобода” и „Обществено порицание“, което да се
изпълни на Табло за обяви при Община Шумен, като го е ОПРАВДАЛ по първоначално
повдигнатото му обвинение съзнателно да не и изпълнил задължението си в размер на 5 месечни
вноски по 200 лева, всяка.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 3-три години.
2. и в това, че за периода от месец март 2023г. до месец юли 2023г. в гр. Шумен, след като
бил осъден с Решение № 6/06.01.2022г. по гр. д. № 2114/2021г. по описа на ШРС, влязло в законна
сила на 13.01.2022г. да издържа свой низходящ – сина си Н. М.ов Н., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски по 120 лева
всяка, общо 600 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183,
ал.4 от НК във връзка с чл.183, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК
го е ОСЪДИЛ на 4-четири месеца “Лишаване от свобода” и „Обществено порицание“, което да се
изпълни на Табло за обяви при Община Шумен, като го е ОПРАВДАЛ по първоначално
1
повдигнатото му обвинение съзнателно да не и изпълнил задължението си в размер на 5 месечни
вноски по 200 лева, всяка.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 3-три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание, като е наложил
най[1]тежкото, а именно 4-четири месеца “Лишаване от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на определеното общо наказание
за срок от 3-три години.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание е присъединил
наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни на Табло за обяви при Община Шумен.
Недоволен от присъдата останал частния обвинител Р. Д. М., която я обжалва чрез
процесуалния си представител адв. В. П., ШАК. Счита, че присъдата е законосъобразна в
осъдителната й част, с която подсъдимият е признат за виновен за неплащане на издръжка на
свои низходящи, като съзнателно не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в размер
на 120 лв. за период от 5 месеца /или общо но 600лв. за всяко от децата/ и незаконосъобразна в
оправдателната и част, в която подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение, а именно, че съзнателно не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в
размер на 5 месечни вноски по 200 лв. /или общо по 1000лв. за всяко от децата/. Счита, че по
делото са събрани доказателства за виновността на лицето по повдигнатото му обвинение. В
допълнителна молба до Окръжен съд Шумен адв. П. излага доводи, че подсъдимият е бил много
добре запознат с факта, че размера на издръжка е увеличен от 120лв. на 200лв. от покана за
доброволно изпълнение изх. № 5740/02.03.2022г. по ИД 1272/2016г. по описа на ЧСИ Даниела
Златева, в която е посочена общата дължима сума по изпълнителното дело, както и са посочени
отделните главници по изпълнителното дело, а именно главници в размер на 200лв. , както и
основанието, на което се дължат тези суми. Моли да се уважи жалбата и да постанови съдебен акт
в горепосочения смисъл като се признае подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение за неплащане на издръжка в размер на 200лв. месечно за всяко от децата си за период от
5 месеца.
В съдебно заседание частния обвинител и процесуалния му представител не се явават.
Процесуалният представител на подсъдимия М. Н. изразява становище, че
първоинстанционният съд след правилен и прецизен анализ на доказателствата е достигнал до
законосъобразния извод, че действително Н. не е знаел, че размерът на дължимата издръжка е бил
увеличен, поради и което липсва субективният елемент, липсва съставомерността на деянието за
размера над 120 лева. Моли да се остави без уважение жалбата на частния обвинител и да се
потвърди първоинстанционното решение в оправдателната му част, в която подсъдимия е
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че съзнателно не е изпълнил
задължението си за плащане на издръжка в размер на 5-месечни вноски по 200 лв.
Подсъдимият М. Н. е съгласен с казаното от защитника си. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за допустима, но не
излага доводи относно нейната основателност. Счита, че са нарушени процесуалните правила при
изготвянето на мотивите на настоящата присъда и тези нарушения са съществени, поради не може
да се постигне поправянето им по друг начин, освен чрез връщането на делото на районния съд.
Излага доводи, че първоинстанционния съдът е приел, че осъденото лице не е осъждано на
наказание лишаване от свобода до момента на настоящото производство без на практика да са
събрани необходимите доказателства, за да се направи категоричен извод дали лицето към този
момент е било реабилитирано. Приемането, че той е неосъждан без изложени от съда мотиви за
това, както и направените по-нататък въз основа на това изводи, че следва да му се наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК е нарушение на
процесуалните правила при изготвянето на мотивите, които нарушения са съществени. Поради
което счита, че не може да се постигне поправянето им по друг начин, освен чрез връщането на
делото на районния съд.
2
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно,
съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е
анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в
тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът приема установената
фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:
От 2007г. подсъдимият М. Т. Н. и свидетелката Р. Д. Милева живели на семейни начала. От
съвместния си живот имали две деца - Д. М.ов Н. /род.22.11.2010г./ и Н. М.ов Н. /род.22.11.2010г./.
През 2016 год. двамата се разделили и с определение за одобряване на спогодба по гр.д.№
1656/2016г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 03.10.2016г., упражняването на
родителските права над децата било предоставено на свид. М.. Местоживеенето им било
определено при нея в гр. Шумен, ул. Н. В. № 6, вх.2, ет.8, ап.47. Със същото определение подс.М.
Н. бил задължен да изплаща чрез свид. М. ежемесечна издръжка на децата си в размер на по 120
лева за всяко от тях, платими до тридесето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Подсъдимият е в работоспособна възраст и работил на различни места. Независимо от това в
периода м.юли 2018г – м.февруари 2021г. включително, той съзнателно не заплащал издръжка за
децата си, с което осъществил съставите на престъпления по чл.183, ал.1 от НК и бил осъден с
присъда по НОХД № 689/2021г. по описа на ШРС, влязла в сила на 30.07.2021г. на наказание
„пробация“.
С Решение № 6/06.01.2022г. по гр. д. 2114/2021г. по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 13.01.2022г. бил изменен размерът на присъдената с протоколно определение от 03.10.2016г. по
гр. д. № 1656/2016г. месечна издръжка, като е увеличен размера от 120 лева на 200 лева за всяко от
децата, считано от датата на исковата молба – 30.07.2021г. с падеж 10-то число на текущия месец.
Делото за увеличение на месечните издръжки било разгледано в отсъствието на подсъдимият Н.,
който не бил намерен на адресите, на които бил адресно регистран, като му бил назначен особен
представител. Подсъдимият М. Н. и след като бил осъден с присъда по НОХД 689/2021г. по описа
на ШРС продължил да не заплаща редовно издръжките. В началото на 2023г. срещу него бил
внесен нов обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 911/2023г. по описа на
ШРС, което приключило с присъда, обжалвана и потвърдена от ШОС, влязла в законна сила на
24.10.2023г. Присъдата обхваща периодите м. март 2021г.- м. май 2021г. включително, м. юли
2021г. и м. август 2021г., както и от м.октомври 2021г. до м.февруари 2023г. включително.
Независимо от това обаче М. Н. продължавал да не плаща издръжка за двете си деца, като
за периода от месец март 2023г. до месец юли 2023г. не заплатил 5 месечни за всяко от двете си
деца.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Д. М. и
Даниела Маркова Стоянова. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал, и взаимно се допълват. Показанията на
свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят от писмените доказателства събрани в
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК – свидетелство за съдимост,
бюлетини, покана за доброволно изпълнение, уведоление, платежни нареждания, регистрационна
карта, писмо от ЧСИ Даниела Златева, копие от Решение № 6/06.01.2022г. по гр. д. 2114/2021г. по
описа на ШРС, присъда № 23 от 20023 по НОХД № 911/23 на ШРС, протоколно определение по
гр. д. № 1656/216 ШРС, писмо с отчет по сметки на ЧСИ Даниела Златева, характеристика,
доклодни записки.
Въз основа на това съдът приема, че подсъдимия М. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията от общ характер, наказуеми по чл.183, ал.4, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради следното:
- обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да предоставят средства на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;
- от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е е изпълнил задължението
3
си да заплаща издръжка на свои низходящи, по силата на влязло в сила съдебно определение по
г.д. № 1656/2016г. на ШРС, с което е одобрена постигната между страните спогодба, по силата на
която подсъдимият се задължил да заплаща месечна издръжка на своите низходящи Н. М.ов Н. и
Д. М.ов Н. в размер на 120 лева за всяко дете, като неизпълнението на тези задължения е в размер
на повече от две месечни вноски по отношение на всяко едно от децата;
Налице е квалифирация признак на престъплението на чл.183, ал.4 от НК - във връзка с
чл.28, ал.1 от НК. Видно от приложените доказателства същият е осъждан с присъда №
13/14.07.2021г. по НОХД № 689/2021г. на ШРС, влязла в законна сила на 30.07.2021г. за
престъпления по чл.183, ал.1 от НК;
- субекта на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не се намира в състояние
на невменяемост и което е било осъдено да издържа свои низходящи;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Първоинстанционнният съд е приел /от решение № 6/06.01.2022г., от показанията на свид.
Р. М. и от получената справка от ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876/, че подсъдимият не е бил
уведомен нито за съдебното производство, нито му е била връчена покана за доброволно
изпълнение за увеличения размер на издръжката. След като подсъдимият не е бил надлежно
уведомен по какъвто и да начин за увеличените размери на месечните издръжи от 120 лв. на 200
лева, то съдът е направил извода, че липсва осъществен от субективна страна състав на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК за сумата над 120 лева за процесния период. Поради което за
размера над 120 лв. за процесния период съдът го е оправдал.
От друга страна съдът е приел, че не е налице обективна невъзможност на осъдения да
заплаща присъденото задължение и това негово поведение са дължи на съзнателното му
неизпълнение в размер на две или повече месечни вноски. Между подсъдимия и св. Р. М. е била
постигната съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на която подсъдимият се задължил да
заплаща месечна издръжка на своите низходящи Н. Н. и Д. Н. в размер на по 120 лева за всяко
дете. Т.е. подсъдимият е съзнавал наличието на съответното задължение за плащане на издръжка,
както и общия размер на задължението – 240 лева. Подсъдимият е бил наясно още от 2016г., че
дължи издръжка за двете си деца, вкл. и за минал период. Той е бил наясно и, че не изплаща
редовно месечните издръжки, поради което вече е осъждан два пъти за различни периоди от
време. Доколкото е установено, че подсъдимият е трудово ангажиран и получава доходи, съдът
намира за доказана обективната възможност за изпълнение на задълженията. Поради което и
доводите на защитата за пълна липса на субективна страна са отхвърлени като несъстоятелни.
Поради което и съдът приема, че е налице от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.183, ал.4 от НК във връзка с чл.183, ал.1 от НК във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
При определянето на наказанието съдът е преценил степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца, както и подбудите за извършване
на престъплението. Като смегчаващите вината обстоятелства е приел добросъвестно поведение в
наказателния процес. Като отегчаващи вината обстоятелства – предходните осъждания, извън това
обуславящо квалификацията на деянието по чл.183, ал.4 от НК. Гореизложените обстоятелства са
мотивирали съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като то бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като съдът не е констатирал
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова сред тях.
За престъплението по чл.183, ал.4 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода" до
2 години или "пробация", както и „обществено порицание“. Доколкото на подсъдимият Н. вече са
налагани наказания „пробация“, съдът е приел, че тези наказания не са изпълнили целите си.
Поради което е преценил, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде определяне на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4-четири месеца, както и “обществено порицание” за
всяко едно от престъпленията.
Съдът е приел, че подсъдимия М. Н. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“, и е
преценил, че за постигане целите на наказанието и за поправянето му не е наложително да изтърпи
4
определеното му наказание ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението за срок от 3-три години за всяко от деянията. Така определеното наказание, съдът е
счел, че ще изпълни личната си и генерална превенция и е подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подс. М. Т. Н. едно общо наказание в
размер на най-тежкото, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 4-четири месеца , чието
изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3-три години.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното общо
наказание, наказанието “обществено порицание”, което е постановил да бъде изпълнено, чрез
поставяне на съобщение на таблото в Община Шумен.
По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал частния обвинител Р. Д. М.,
която я обжалва чрез процесуалния си представител адв. В. П., ШАК. Изрично е посочено, че се
обжалва присъдата само в оправдателната и част, която счита за незаконосъобразна. Счита, че по
делото са събрани доказателства за виновността на лицето по повдигнатото му обвинение. Моли да
се уважи жалбата и да се постанови съдебен акт като се признае подсъдимия за виновен в
първоначално повдигнатото му обвинение за неплащане на издръжка в размер на 200лв. месечно за
всяко от децата за период от 5 месеца.
Жалбата е неоснователна. Не се споделя оплакването за неправилно приложение на
материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил аргументи относно обстоятелството защо
приема, че деянието е съставомерно и при кои квалифициращи признаци. За да направи този си
извод районния съд се е позовал на показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства. Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. На
тях е направен анализ, след което е приложен материалния закон. Същият е приложен правилно,
присъдата е обоснована.
За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е необходимо от субективна
страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което
изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от
непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Освен това деецът
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/.
Доколкото между подсъдимия и свидетелката Р. М. е била постигната съдебна спогодба,
одобрена от съда, по силата на която подсъдимият се задължил да заплаща месечна издръжка на
своите низходящи Н. М.ов Н. и Д. М.ов Н. в размер на 120 лева за всяко дете, подсъдимият е
съзнавал за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка по отношение и на
двете деца, както и общия размер на задължението – 240 лева. Но по делото не са събрани
категорични доказателства, че подсъдимият е знаел, че размерът на дължимата издръжка е бил
увеличен. От доказателствата се установява, че с Решение № 6/06.01.2022 г. постановено по ГД №
2114/2021 г. на Районен съд – Шумен, е увеличен размерът на първоначално присъдената
издръжка. За това решение, с което е увеличен размерът на издръжката, подсъдимият М. Н. не е
уведомен, както и че такова дело е било гледано. Видно от доказателствата, които са събрани в
хода на първоинстанционното производство, същият е бил представляван от особен представител.
Делото е протекло в негово отсъствие и без реално да е бил уведомен за същото, както и за
приключилото гражданско производство срещу него и резултата. Видно от изисканите
доказателства от ЧСИ Даниела Златева, на същия не е била връчена покана за доброволно
изпълнение за увеличения размер на издръжката, въпреки че изпълнителният лист е присъединен
към образуваното изпълнително дело. Видно от писмото на ЧСИ Златева е, че за част от периода
включен и по настоящото дело, работодателят отново е удържал издръжката, за която и самият
работодател е знаел - по 120 лв. на дете, т.е. удържани са по 240 лв. за м. юни и юли – които са част
от периода включен в обвинителния акт. Обстоятелството, че подсъдимият не е бил уведомен нито
за съдебното производство – назначен му е бил особен представител, нито за съдебния акт, нито
му е била връчена покана за доброволно изпълнение за увеличения размер на издръжката се
5
установава дори и от показанията на свид. Р. М.. След като подсъдимият не е надлежно уведомен
по какъвто и да начин за увеличените размери на месечните издръжи от 120 на 200 лева, то липсва
осъществен от субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК за сумата над 120
лева за процесния период, поради което и правилно първоинстанционния съд го е оправдал.
По искането на представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен, който счита, че
районния съд е приел, че подсъдимия е не е осъждан на наказания лишаване от свобода, т.е. е
реабилитиран без да изложи мотиви за това и му е наложил наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 66 от НК. Излага доводи, че с това са нарушени процесуалните правила при
изготвянето на мотивите на настоящата присъда и тези нарушения са съществени, поради което не
може да се постигне поправянето им по друг начин, освен чрез връщането на делото на районния
съд за ново разглеждане. Действително липсват мотиви в тази част, но следва да се отбележат две
обстоятелства. На първо място в осъдителната част липсва жалба от частния обвинител и/или
протест на съответния прокурор. Нещо повече - частния обвинител Р. Д. М., която я обжалва чрез
процесуалния си представител адв. В. П., ШАК изрично заявава, че присъдата е законосъобразна
в осъдителната й част, т.е. не се обжалва в тази част. Липсва и жалба от подсъдимия също в тази
част. При това положение присъдата в тази част е влязла в сила и въззивния съд няма правомощия
да я проверява, ревизира или отменя, тъй като всичи страни са се съгласили че е правилна,
обоснована и законосъобразна – чл. 335, ал.4 от НПК. На второ място - дори да имаше такава
правна възможност въззивната инстанция – да отмени присъдата в необжалваната част и да върне
делото за ново разглеждане – то е налице друга законовата забрана - а именно за влошаване
положението на подсъдимия. Т.е. при новото разглеждане на делото, ако се установи, че нормата
на чл. 66 от НК е неприложима първоинстанционния съд няма как да постанови ефективно
наказание, тъй като присъдата не е отменена по жалба на частния обвинител и/или протест на
прокурора. Това може да стане евентуално само по реда на извънинстанционния контрол, но не и в
това производство.
Присъдата в обжалваната част е законосъобразна и обоснована, поради което следва да
бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 7 от 24.01.2024 год постановена по НОХД № 20233630201879
по описа за 2023 година Районен съд – Шумен.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК решението да бъде съобщено на страните.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6