РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Смолян, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20245440100832 по
описа за 2024 година
Делото е образувано е по постъпила искова молба от Д. Д. К. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *, общ.Смолян, срещу ,,*“ *, с която е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК и чл.143,
ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК. Иска съдът да прогласи нищожността на договор №* от 12.08.2023г.
за предоставяне на потребителски кредит като противоречащ на горепосочените
императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
В исковата молба се сочи, че на 12.08.2023 г. между страните по делото е сключен
договор № * за предоставяне на потребителски кредит с размер 3600.00 лева., при уговорено
изплащане чрез 18 бр. погасителни вноски съгласно погасителен план, който е неразделна
част от Договора. Общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя е 4860
лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия кредит, в размер
на 3600.00 лева; б) лихва, в размер на 1260.00 лева, при лихвен процент 35,00 %. Съгласно
договора общият разход по кредита е 1260.00 лв, годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Твърди се, че съгласно договора кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от * в полза на дружеството, че с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
1
Сочи се, че едновременно с подписването на договора за потребителски кредит,
между Д. Д. К. и * р.I.с., със седалище и адрес на управление в *, е сключен и Договор за
гаранция (поръчителство) при следните условия: гарант по договора е *, кредитор: „*" *,
клиент: потребител, който е сключил в качеството си кредитополучател, Договор за
потребителски кредит с кредитора. Договорът за гаранция (поръчителство) е сключен между
гаранта и клиента, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да
обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по-
долу "Договора"). Таксата за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ
размер от 3636.00 лв, дължима от клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията
се заплаща на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора чрез 18 бр. погасителни вноски.
Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4
ЗПК. Счита, че в него кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика
на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %/. Ищецът счита, че
във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретният случай,
според него в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1
липсват. Излага, че е посочен лихвен процент по заема - 35 %, /който е фиксиран/, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Д.К. твърди, че съгласно
чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора,
които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора
не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер
на ГПР от 49,66 %. К. сочи, че ГПР се определя по точно определена методика,
регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в
Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени
между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4
ЗПК/
Според ищеца законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат
да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на
действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на
техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. Сочи, че с оглед
засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях
2
от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот
законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния
размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от
кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на
кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.
В исковата молба се излага, че в случая потребителят е поел задължение за
заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Възникването на това задължение е задължително условие за сключване на
договора, тъй като видно от т.8 от част 2, Описание на съответните характеристика на
съответния договор за кредит кредиторът изисква от кредитополучателя предоставяне на
обезпечение, представляващо договор за предоставяне на поръчителство/гаранция,
подписан от кредитополучателя. Според К. същото по своето естество представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за
заемодателя. Смята, че потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед
невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни
плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите.
Според ищеца записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи,
че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
от ЗЗП.
Ищецът твърди, че уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство
в размер на 3636,00 лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на
кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Цитира императивната разпоредба на
чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент -
3
0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50% от взетата сума.
Счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 3636,00 лв. в записания в договор
размер на ГПР от 49,66%. Сочи, че действителният размер на ГПР по договора, изчислен с
помощта на онлайн кредитен калкулатор при параметри: отпусната сума 3600,00 лева, срок
за връщане 18 месеца и обща сума за връщане в размер на 8496,00 лева е в размер на
255,87%, а ГЛП е в размер на 133,90%.
На следващо място К. твърди, че освен това сключеният между ищеца и * договор
за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26,
ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в
положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на
възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено
от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на
кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни
сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес
спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, според ищеца
представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Счита, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че
нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на
престациите, каквато е налице в случая.
Намира, че и договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради
заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. От ответника „*“ *, е постъпил отговор на
исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като неоснователен.
Ответникът обяснява, че след сключване на Договор за потребителски кредит № 1204282 на
13.10.2022 г. с Анекс към договора е отпуснат допълнителен кредит в размер на 800 лева.
Ответникът сочи, че договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под
формата на електронен формуляр на интернет страницата на „*“ * с избрани от него
параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. След оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането е бил одобрено. На
ищеца е предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за
сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия), генерирани въз
основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9
от договора е изрично посочено правото на отказ от кредита. Договорът е сключен след
изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона (“SМS”), че е
съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Ответникът твърди, че в
4
договора, противно на твърдяното в исковата молба, са включени всички реквизити,
изискуеми от закона, в това число право на отказ от същия. На ищеца е предоставен
погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
От ответника „*“ * не е постъпил отговор на исковата молба. От името на
дружеството юрисконсулт Георгиева ангажира писмено становище за с.з., в което оспорва
предявения иск. Сочи, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата
и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок
на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен
процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и пр. Параметрите и условията на договора са описани в
предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Ответникът твърди, че
в договора е посочен годишен процент на разходите съобразно изискването на 4 чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Счита, че посочения процент ГПР не надвишава допустимия размер съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намира, че сключването на договор за гаранция с „*“ ЕАД е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „*“ *.
Относно възнаградителната лихва обяснява, че текстът на чл. 5 от съответните договори за
кредит има декларативен характер, като основната му функция на чл. 5 от съответните
договори за кредит е информативна и с цел изпълнението на регулаторното задължение по
чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК, а именно договорите за кредит да съдържат информация за
обезпеченията, които се предоставят от потребителите. Излага, че в текста на чл. 5 от
съответните договори за кредити не фигурира задължение за плащане на каквато и да било
сума за *.
В с.з. ищецът, редовно призована, не се явява От негово име пълномощникът му
адв.О. поддържа предявения иск.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 12.08.2023г. между страните по делото е сключен договор №* за предоставяне
на потребителски кредит, видно от който „*“ * като кредитор е отпуснал на Д. К. като
кредитополучател кредит в размер на 3 600 лева със срок за издължаване 18 месеца, като
първата вноска е с падеж 11.09.2023 г., а последната с падеж 02.02.2025г., при лихвен
процент от 35 % в размер на 1260 лв. лихва и ГПР от 49,66 % или общата сума, която
кредитополучателят следва да върне е 4860 лв.
Съгласно чл.5 от договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от * в полза на дружеството, като уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на кредита. Погасителният план, предоставен от кредитора на
5
кредитополучателя като част от преддоговорната информация съдържа броя на
погасителните вноски, падежните дати, размерът на вноската, образувана от главница и
лихва, като във вноските не се съдържа размерът на плащането за поръчител.
Видно от Договор за гаранция (поръчителство) от 13.08.2023 г., сключен между *
р.1.с., със седалище и адрес на управление в * и Д.К., * поема задължение за обезпечаване
на задълженията на Д.К. по договор за потребителски кредит № №*/12.08.2023 г., сключен с
„*“ *. Съгласно договора за гаранция гарантът се задължава солидарно с кредитополучателя
да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за потребителски кредит в размер до 6000 лева. В случай че клиентът не изпълни
задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът следва да
заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване. От своя страна клиентът
Д.К. се задължава да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, която възлизала
на сумата в общ размер от 3636 лв. Таксата за гаранцията се заплащала на месечни вноски, в
размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, неразделна част
от договора.
Съдът намира клаузата на чл.5 от договора за кредит, обективираща поетото от
потребителя задължение за учредяване на обезпечение за нищожна като неравноправна.
Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на
потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на
предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от
неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на професионален
поръчител, като * се явява тежест за потребителя, тъй като неизменно е свързана с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен
от кредитора.
При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е
резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като поръчителят е
предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за индивидуално
договаряне, което налага извода, че уговорките за поръчителство по Договора за кредит и
респективно свързания с него договор за предоставяне на поръчителство противоречат на
добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във
вреда на потребителя с цена, по-висока по размер предоставената в заем сума. Тази
свързаност от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно
самостоятелен договор за поръчителство, при незачитане на правото на избор на
потребителя относно личността на поръчителя. След като възнаграждението за
поръчителство е уговорено въз основа на нищожна клауза, то същото е недължимо. Освен
това клаузата на чл. 5 от договора е сключена при изначална липса на еквивалентност на
насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата
страна по договора - потребителя, поради което е нищожна и като неравноправна. Срещу
заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга реално потребителят не
получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят получава
6
обезпечение от предложено от него лице, което в случая е и свързано лице и избрано от
потребителя поради липса на друга възможност, срещу което потребителят в негова вреда се
задължава да заплати възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия
размер.
Посоченият ГПР от 49,66 % не е действителният, поради което договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 1 и сл. от
приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК са посочени формулата и параметрите, които
участват в изчисленията на годишния процент на разходите по кредита. В разглеждания
случай посоченият в договора размер на ГПР от 49,66% не съответства на словесното
разяснение, че разходите по кредита се свеждат до главница и възнаградителната лихва от
35%. Относно взетите предвид допускания е налице взаимно препращане между договора и
общите условия, без обаче на практика такива да са формулирани в нито една от
релевантните клаузи. Ответникът не ангажира доказателства, че посоченият в договора ГПР
от е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК формула.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът страда от липса на реквизит от
задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В чл.19,ал.4 от ЗПК е предвиден
горен праг на ГПР - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията
„Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. В случая в общата сума, дължима от потребителя, не е
включена таксата по договора за поръчителство, която е 3636 лв., при предоставен кредит в
размер на 3600 лв. Същата несъмнено представлява разход по кредита, поради което следва
да бъде изрично посочена в ГПР. Включване на този разход в ГПР автоматично увеличава
неговия размер и очевидно значително надхвърля предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК законов
горен праг. Определянето на стойността на поръчителството в отделен договор цели
7
заобикаляне на посочената разпоредба. Отпускането на кредита е обвързано именно със
сключването на договор за поръчителство, респективно с клаузата на чл. 5 от договора, тъй
като така се повишава оценката за кредитоспособността на кредитополучателя и
представлява условие за отпускането на кредита. Клаузата на чл. 5 е и заблуждаваща, тъй
като не отговаря на действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен, поради което процесният договор за потребителски кредит следва да се
прогласи за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в договора за кредит
ГПР не съответства на действителния ГПР.
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски. К. е представляван от пълномощник в процеса адв.М. О., на която не е
заплатил хонорар. Иска се определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищцата е посочено, че се представлява безплатно от адвокат О. на осн. чл.38,
ал.1, т.2 ЗА.
С оглед цената на иска- 4860лв. адвокатското възнаграждение следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. / при интерес от
1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;./, следователно то възлиза
на 786 лв.
Държавната такса внесена за образуване на делото не е внесена изцяло- внесена е
сумата от 144 лв. Държавната такса по предявения иск е 4% от цената на иска- 4860лв,
следователно дължимата държавна такса е 194,40 лв. С оглед изхода на делото ответникът
следва да заплати остатъка от дължимата ДТ в размер 50,40лв. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит
№*/12.08.2023г, сключен между Д. Д. К. и ,,*“ *, по предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
от Д. Д. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, общ.Смолян, срещу ,,*“ * ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *.
ОСЪЖДА ,,*“ * да заплати на адвокат М. О.-АК Смолян с личен номер
********** – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. Д. К. по
делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 786лв.
ОСЪЖДА ,,*“ * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Смолян сумата 50,40 лв, представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Смолян.
8
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9