Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светослав
Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 882 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 29.12.2017 г., постановено по
гр.д.№ 37039/ 2013 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 79 състав, са отхвърлени като неоснователни предявеният
от М.Н.П. /ЕГН **********/ срещу Д.Н.Д.
/ЕГН **********/ и Л.Д.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че договор за
покупко- продажба от 18.02.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 10/
18.02.1998 г., том ІІІ, нот. дело № 697/ 1998 г. на І- ви нотариус при Софийска
нотариална служба с район на действие- СРС, е нищожен като привиден,
прикриващ дарение, и предявеният от М.Н.П. /ЕГН **********/
срещу Д.Н.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за
намаляване на прикрито дарение, извършено с Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г.,
том ІІІ, нот. дело № 697/ 1998 г. на І- ви нотариус при Софийска нотариална
служба, до размера на запазената част на М.Н.П. от наследството на П.Н.Д., б.ж.
на гр. София, починала на 28.05.2012 г. Със същото решение е допуснато
извършването на съдебна делба между М.Н.П.
/ЕГН **********/, Д.Н.Д. /ЕГН **********/ и Л.Д.Д. /ЕГН **********/ на следния
техен съсобствен недвижим имот, придобит по наследяване по закон от Найден Д. ***,
починал на 16.02.1997 г., и П.Н.Д., б.ж. на гр. София, починала на 28.05.2012
г., и по Нот. акт № 173/ 16.11.1976 г., том VІІ, нот. дело № 1381/ 1976 г.,
поправен с Нот. акт № 125/ 18.03.1982 г., том ІІІ, нот. дело № 525/ 1982 г.,
както и чрез договор за продажба от 18.02.1998 г., обективиран в Нот. акт № 10/
18.02.1998 г., том ІІІ, нот. дело № 697/ 1998 г. на І- ви нотариус при Софийска
нотариална служба: АПАРТАМЕНТ № 3,
находящ се в гр. София, жилищна сграда- блок № ****, в жк "Надежда- І",
със застроена площ от 92.90 кв.м., при съседи: стълбище, М.и К.С., ул.“Йордан
Лютибродски“, ул.“Френска революция“ и двор, заедно с прилежащото му избено
помещение № 13, при съседи: коридор, коридор, П.В.В., и заедно с 1.471 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при квоти: 2/12 идеални части- за М.Н.П., 2/12 идеални части- за Д.Н.Д., и 8/12
идеални части- общо за съпрузите Д.Н.Д. и Л.Д.Д..
Постъпила
е въззивна жалба от М.Н.П. /ищца по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване
на исковете й по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.30 ЗН и за допускане делбата на процесния
апартамент при квоти, отчитащи участие на наследодателите Н.С.и П.Д. в размер
на 9 268.5/12 203 идеални части, и съответно участие на ответника Д.Д. в размер
на 2 934.50/12 203 идеални части, с присъждане и на разноски по делото.
Въззиваемата страна Л.Д.Д. /ответница по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни Д.Д.Д.- Й. и Н.Д.Д.- законни наследници на починалия
на 19.02.2017 г. съдилител Д.Н.Д., не изразяват становище по повод подадената
от ищцата М.П. въззивна жалба.
Производството е
делбено във фаза по допускане на съдебната делба.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от М.П.
искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.30 ЗН като неоснователни и за
допускане съдебна делба на процесния апартамент при посочените по- горе делбени
квоти- чл.272 ГПК.
Предявеният от М.П.
установителен иск с правно
основание чл.26, ал.2, изр. последно ЗЗД- за прогласяване нищожността на
извършената с Нотариален акт № № 10/ 18.02.1998 г. продажбена сделка- като симулативна, е неоснователен.
Реш. по гр.д.№ 882/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Предмет на предявения от М.П. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД е сключен на 18.02.1998 г. с Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г. на софийски нотариус между ответниците Д.Н.Д. и Л.Д.Д.- от една страна, и наследодателката П.Н.Д.-
от друга страна, договор за покупко- продажба, по силата на който П.Д. продала
на съпрузите Д.и Л. Д.1/6 идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.
София, жк "Надежда- І", бл.№ ****, ведно с принадлежащите му избено
помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Ищцата твърди, че сключеният на
18.02.1998 г. между наследодателката П.Д. и ответниците Д.и Л. Д.с посочения нотариален акт договор за
покупко- продажба на идеална част от процесния имот е симулативен и не отразява
действителната воля на страните, като с него се цели прикриване на извършено от
първата в полза на последните дарение. Освен липсата на съгласие за сключване
на оспорената възмездна сделка, твърди и че посочената в нотариалния акт
продажна цена от 270 060 лв. не била получена от
прехвърлителката.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод
на въззивния съд, че процесният недвижим имот- АПАРТАМЕНТ № 3 на ІІ етаж в бл.№ ****в жк "Надежда- І"- гр.
София, ведно с принадлежности, е бил предмет на извършено от наследодателката дарение,
прикрито с договор за покупко- продажба.
Съгласно
чл.26, ал.2, изр.5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а привидни са
договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както
постановява договорът. Без значение е дали волята на страните е да не бъдат
обвързани никак /абсолютна симулация/, или да бъдат обвързани по друг начин
/относителна симулация/- и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните
имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД
прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Исковете за обявяване на привидността и за разкриване на симулацията
имат различен предмет, единият има за предмет нищожността на явната сделка, а
другият- обвързващата сила на прикритото съглашение. Прикрита или дисимулирана сделка е тази, която
е сключена от страните с желание да породи целеното правно действие, но то да
не стане достояние на трети лица.
В настоящия случай ищцата М.П. твърди, че
сключената с Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г. продажбена сделка прикрива
извършено от прехвърлителката П.Д. /наследодателката/ в полза на
приобретателите Д.и Л. Д./ответници по делото/ дарение на идеална част от недвижим
имот, тъй като помежду им било договорено да не бъде заплатена посочената
продажна цена, каквато в действителност не била заплатена на прехвърлителката,
т.е. „сделката била насочена срещу ищцата“. Според съдържанието на оспорения
договор за продадената от П.Д. 1/6 идеална част
от процесния апартамент № 3 на ІІ етаж в бл.****в жк „Надежда- І“- гр. София,
ведно с принадлежности, купувачите Д.и Л. Д.й заплатили сумата 270 067 лв.
„предварително в брой преди подписване на договора“. Следва да се отбележи, че
1 година по- късно, съгласно Закона за деноминация на лева, в сила от 5.07.1999
г., тази сума е била равна на 270 лв.
За
да е налице относителна симулация, на каквато в случая се позовава ищцата по
делото, следва да са сключени между страните две сделки- едната оформена в
нотариална форма, която е привидна, защото страните не желаят поетите с нея
задължения, но я сключват за пред третите лица, и втората- прикрита сделка,
която отразява действителната им воля и желаните отношения между тях. За
ищцата, като трето лице на тази сделка е открита възможността, съгласно чл.165,
ал.2, изр.2 ГПК, с гласни доказателства да опровергае съдържанието на
нотариалния акт, с който е оформена сделката. Нейна е доказателствената тежест
да установи, че отразената в нотариалния акт воля не е действителната воля на
страните по сделката, т.е. че същата не е била желана от тях, и тъй като твърди
прикриването на дарение, нейна е доказателствената тежест да установи и
прикритата дарствена сделка, респ. безвъзмездността на същата. При условията на
пълно и главно доказване ищцата М.П. дължи да установи какви са били
действителните волеизявления на страните по атакуваната сделка и респ. че
целените от тях правни последици са били за безвъзмездно придобиване на имота
от Д.и Л. Д.по силата на извършено в тяхна полза от П.Д. дарение, както и да
докаже твърдението, че последната не е получила посочената в договора продажна
цена. Тъй като счита, че сделката е симулативна- поради липса на уговорена
насрещна престация, тя трябва да докаже иска си, установявайки, че
действителната воля на страните по договора е била различна от изявената в
нотариалния акт, и опровергавайки плащането на уговорената продажна цена.
Преки доказателства за симулативността на волеизявленията
на страните по договора за покупко- продажба на идеална част от процесния
недвижим имот не са представени от ищцата. Само фактът, че от купувачите не е
била заплатена продажна цена по договора, не може да обуслови извод за неговата
симулативност, той би могъл да бъде индиция за твърдяната симулация и косвено
доказателство за това, но симулативността следва да бъде установена при
условията на пълно доказване, каквото в случая изобщо не е проведено от ищцата,
чиято е доказателствената тежест. Предмет на разглеждане в настоящия случай е иск
за установяване привидността на договора- като прикриващ договор за дарение, в
който случай обстоятелството дали и до каква степен насрещната парична
престация по договора е била дадена от приобретателите не е от съществено
значение за крайния изход на спора и само по себе си не би могло да обуслови
извод за наличие на симулация. Само по себе си твърдението на ищцата, че
продажна цена по договора не е била заплатена, без да е установена воля на
страните по
Реш. по гр.д.№ 882/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
сделката за това, няма пряко отношение към неговата
действителност, предвид консенсуалния и формален характер на сделката, тъй като
може да се касае за неизпълнение на същия от страна на купувачите, а не за
наведения от П. порок на сделката.
От съществено значение е какво основание за недействителност е въведено като
спорен предмет, както и какви са характерните особености на договора. Доколкото
в случая се твърди недействителност на продажбен договор като привиден, т.е.
наличие на порок, засягащ естеството на изявленията на сключилите договора
лица, то предмет на изследване и преценка от съда е действителната воля на
страните към датата на сключването му през 1998 г.
Обстоятелството, че П.Д. е получавала малка пенсия,
че била социално подпомагана и че от 1998 г. до 2011 г. получавала целеви помощи за отопление, поради което според
ищцата не била получила продажната цена по договора- в размер на 270 067 лв., не рефлектира върху изводите на съда
относно валидността на направените при сключването му волеизявления и не може
да обоснове извод, че действителната воля на страните е била приобретателите да
бъдат надарени и да не бъде заплатена от тях посочената в договора продажна
цена.
Не може да бъде изведен такъв извод и от събраните от ищцата
при условията на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК гласни доказателства. Дадените от свидетелите Н. Г.и Й. Л./свидетели на
ищцата/ свидетелски показания са насочени към установяване социалното положение
и место-живеенето на П.Д. към датата на сключване на процесния договор през
1998 г. и след това, а дадените от свидетелите К. Ц., Т. С.и Ст. С. /свидетели
на ответниците/ показания, събрани при насрещно доказване, са насочени към
установяването на факти, обосноваващи направеното от ответниците евентуално
възражение за осъществено върху имота давностно владение. Свидетелката Н. Г./съседка
и близка на наследодателката/ сочи, че П.Д. получавала социални помощи за
продукти и пари за въглища. Дъщеря й М. я посещавала почти всеки петък и носела
продукти, тъй като Д. получавала малка пенсия. Свидетелят Й. Л.твърди, че от
бащата на ответника знаел, че отношенията между него и синът му не били добри, Д.го
набил и изгонил от апартамента в София. Майка му П.останала в апартамента в София,
грижела се за децата му, но пътувала и до Годеч, за да помага на съпруга си-
готвела, перяла дрехите му. След смъртта на съпруга си П.продължила да живее в
София до към 1996 г., като първоначално живеела със семейството на сина си в
процесния апартамент, а през 1996 г. или 1997 г. се преместила при дъщеря си М..
Едва след пенсионирането си, около три години преди смъртта си, се установила в
Годеч. Според показанията на свидетеля К. Ц.- съсед на ответника, същият
посещавал родителите си в с. Годеч. Свидетелят често виждал него и жена му с
пълни торби, споделяли, че отиват при родителите на ответника да ги видят. Свидетелката
Ст. С. /съседка на ответника/ познавала цялото семейство от 1974 г. и твърди,
че процесният апартамент бил изплащан от ответника и жена му, които получавали
високи заплати- ответникът бил леяр, а жена му шиела дрехи. След смъртта на
мъжа си П.често "поставяла въпроса" пред съпругата на ответника да им
прехвърли апартамента. На свидетелката било известно, че П.прехвърлила някаква
част от апартамента преди да почине. Ответникът ходел непрекъснато при майка си
да й помага за поддръжката на жилището в Годеч, изпитвал голям респект към
майка си.
Така
събраните гласни доказателства не съдържат никакви сведения за волята на
страните при сключване на сделката по Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г., вкл.
волята им да е била друга, различна от обективираната в договора, като не
съставляват и преки доказателства, че уговорената в него парична престация не е
получена от продавачката. Предположението на св. Георгиева, че П.Д. не била
получила пари при сключване на сделката, тъй като, ако имала пари, нямало да
получава социални помощи, и твърдението на св. Лазов, че леля П.не му била
споделила да е получила пари за прехвърляне на част от апартамента, нямат
доказателствено значение за горепосочените релевантни факти и обстоятелства.
Това се отнася и за представеното от ищцата удостоверение от 9.05.2016 г.,
издадено от Дирекция "Социално подпомагане"- София /л.169 от делото
на СРС/, според което П.Д. получавала целеви помощи за отопление от 1998 г. до
2011 г. Ирелевантни за приемане изводите на съда по основателността на иска по
чл.26, ал.2 ЗЗД са обстоятелството, че продавачката имала малка пенсия и
получавала целеви социални помощи след 1998 г., както и че отношенията между
починалия й съпруг /поч. м.02.1997 г./ и ответника- негов син, били лоши.
Така,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/,
респ. поради непровеждане на дължимото от ищцата пълно главно доказване на
релевантните факти и обстоятелства, се налага приемането на извод от въззивния
съд за неоснователност и недоказаност на предявения установителен иск по чл.26,
ал.2, изр.5 ЗЗД, който правилно е отхвърлен с обжалваното първоинстанционно
решение.
Неоснователен е и
искът на М.П. по чл.30, ал.1 ЗН.
Предмет
на така предявения конститутивен иск могат да бъдат само извършени от
наследодателката дарствени или завещателни разпореждания. С оглед приетия по-
горе извод за валидността на оспорената от ищцата продажбена сделка, сключена с
Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г., се налага извод за отхвърляне на иска по
чл.30, ал.1 ЗН, тъй като липсва дарствено разпореждане, извършено от
наследодателката П.Д., което да бъде обект на намаление, поради накърняване
запазената част на законната й наследница М.П.- ищца по делото.
По иска
за делба на процесния апартамент:
Установява се въз основа на събраните в
процеса писмени доказателства, че процесният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, жилищна сграда- блок № ****,
в жк "Надежда- І", ведно с
Реш. по гр.д.№ 882/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
принадлежности, е бил придобит като имотно обезщетение
по чл.117 ЗТСУ /отм./ за отчужден от наследодателя Н.Д.С.друг недвижим имот /идеална
част от дворно място с площ от 300 кв.м., заедно с построените в него три
масивни жилищни сгради- с площи от 117 кв.м., 115 кв.м. и 97 кв.м, и заедно с
находящите се в него подобрения и насаждения, находящ се в гр. София,
кв.“Свобода“, ул. “****/, за което е съставен Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона
за териториалното и селищно устройство № 173/ 16.11. 1976 г., том VІІ, нот.
дело № 1381/ 1976 г., поправен с Нот. акт № 125/ 18.03.1982 г., том ІІІ, нот.
дело № 525/ 1982 г., по силата на който Н.Д.С.и синът му Д.Н.Д. /ответник по
делото/ са признати за собственици на придобития като имотно обезщетение
апартамент.
Според
направените в нотариалния акт отбелязвания: отреждането е извършено съгласно
решение на ИК на СГНС по протокол № 10/ 23.04.1973 г., цената на имота е била в
размер на 12 203 лв., общата стойност на отчуждения имот и внесените от Д.Д.
и Н.С.собствени средства е била в размер на 6 334 лв., а разликата от
5 869 лв. следвало да бъде заплатена при условията на Наредбата за продажба и замяна на
държавни жилища /НПЗДЖ/ чрез равни месечни вноски за срок от 20
години при 2 % годишна лихва.
Тъй
като отреждането на имота е извършено през времетраенето на брака между Н.С.и П.Д.
/сключен на 16.11.1947 г./ и през времетраенето на брака между Д.Д. и Л.Д.
/сключен на 27.04.1974 г./, като е извършено и доплащане на цената му,
придобиването на по 1/2 идеална част от него е станало при условията съпружеска
имуществена общност /СИО/ между първите двама и при условията на СИО между
вторите двама.
Неоснователен е поддържаният от ищцата П. довод, че в
действителност правата на наследодателите Н.С.и П.Д. върху така придобития имот
са по- големи от тези на Д.и Л. Д.и възлизат на общо 9 268.50/12 203 идеални
части от същия, тъй като не се установява въз основа на събраните в процеса доказателства
при доплащане на цената му след определянето й с протокол на ИК на СГНС от
23.04.1973 г. и след приспадане оценката на отчуждения от Н.С.имот от първите двама да е заплатена сума в
посочения по- горе размер.
Установява
се от съдържащите се в приложената по делото отчуждителна преписка по ЗТСУ
/отм./- под № 264/ 1971 г., книжа, вкл. Акт за държавна собственост № 5852/ 22.06.1972
г., че от Найден, Рангел и Васил Д.Соколови е отчужден недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 300 кв.м. заедно с построените в него масивна
жилищна сграда с площ от 117 кв.м., масивна жилищна сграда от 115 кв.м. и
масивна жилищна сграда от 97 кв.м, и заедно с находящите се в него подобрения и
насаждения, находящ се в гр. София, кв.“Свобода“, ул.“****, описани в
оценителен протокол по рег. пр. № 264/ 1971 г., според който стойността на
отчуждения имот възлиза на общо 5 652 лв., която сума е преведена на влог
на името на тримата собственици в БНБ /писмо № 8620/ 10.12.1971 г. на Кирковски
РНС до ФСО- л.172 от делото на СРС/. Съгласно съдържащата се в рег. преписка
сметка /л.175 от делото на СРС/ определеното за отчуждената от Н.С.част от
имота- дворно място, ведно с три масивни жилищни сгради, подобрения и
насаждения, обезщетение е в размер на 1 566 лв.
С
решение по Протокол № 10/ 23.04.1973 г. е взето решение
от ИК на СГНС на основание чл.55в и чл.55з ЗПИНМ вр. & 146, 158 и 81 от ППЗПИНМ на Н.Д.С.да бъде предоставен
апартамент срещу отчужден от него имот на ул.“**** в гр. София, като същият „не
е освободен от заплащането на суми по реда на чл.55з ЗПИНМ“, тъй като „семейството му било с добри доходи, определени средно на 92 лв.“.
Стойността на отчуждения имот, посочена в протокола,
е 1 966 лв., а стойността на избраното жилище с площ от 84.26 кв.м. е
определена на 11 903 лева.
Въз
основа на така събраните доказателства не може да бъде обоснован извод, че Н.С.и
П.Д. са вложили сумата 9 268.50 лв. при придобиването на процесния апартамент.
Действително окончателната стойност на отчуждения от Н.С.имот, видно от
цитирания по- горе протокол от 23.04.1973 г., е определена на 1 966 лв. /според данните в отчуждителната
преписка/, но тази сума е много по- малка от 1/2 от посочената в Нотариален акт
№ 173/ 1976 г. стойност на процесния апартамент от 12 203 лв. /1/2 = 6 101.50 лв./, включваща цената на
жилището от 11 813 лв. /съответна на посочената в протокола на ИК на СГНС
от 23.04.1973 г./ и цената на правото на строеж от 390 лв. Доказателства за
начисляването на лихви по жилищния влог в размер на 1 566 лв., открит на името
на Н.С.през 1971 г., както и за плащането на такива лихви при придобиването на
процесния имот, не са представени по делото. В нотариалния акт от 16.11.1976 г.
е посочено, че срещу цената да дадения като обезщетение недвижим имот се
прихващат припадащите се срещу отчуждения недвижими имот и внесените собствени
средства от получаващия обезщетението, т.е. от Н.С.и Д.Д., в общ размер на
6 334 лв., като разликата до пълната стойност на дадения в обезщетение
имот от 5 869 лв. се заплаща при условията на НПЗДЖ на равни вноски в
продължение на 20 години. Доказателства произходът на средствата за заплатената
при придобиването на имота сума от 4 368 лв. /6 334 – 1 966 = 4 368 лв./
да е бил различен от посочения в нотариалния акт- „общи средства“ на двамата
приобретатели, и участието на двамата да не е било равно по делото също не са
представени.
Не е
опровергано при тези съображения съдържанието на легитимиращия приобретателите
на така придобития имот нотариален акт, според който дяловете на Н.С.и Д.Д. са
равни. При съставянето му са представени
доказателства, че внесената
от Найден
Реш. по гр.д.№ 882/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Соколов и Д.Д. сума- до размер на сумата 6 334
лв., включваща и стойността на отчуждения имот, представлява общи средства на
двамата, които съвместно са поели и задължение да заплащат останалите вноски за
апартамента за срок от 20 години.
Не
следва друго и при съобразяване на приложимите към 16.11.1976 г. разпоредби на
чл.103 ЗТСУ /отм./ и чл.134, ал.4 ЗТСУ /отм./, според които: правоимащият
придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата
на самата заповед на органа по чл.95, при условие, че е изплатил разликата,
която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на
отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите
разпоредби по кредитиране на жилищното строителство; когато е даден срок за
плащането, вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота в полза на
инвеститора- чл.103 ЗТСУ /отм./, за недвижими имоти, отстъпени като
обезщетение, на правоимащите се издава нотариален акт, след като изплати на
държавата разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот
и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок- чл.134,
ал.4 ЗТСУ /отм./.
При
това положение се налага извод, че придобиването на имота е осъществено при
условията на съпружеска имуществена общност /арг. чл.13, ал.1 СК- 1968 г.
/отм.//- за Н.С.и П.Д., притежаващи общо 1/2 идеална част, и при условията на съпружеска имуществена
общност /арг. чл.13, ал.1 СК- 1968 г. /отм.//- за Д.Д. и Л.Д., притежаващи общо
другата 1/2 идеална част.
След
смъртта на Н.С.през 1997 г. установената върху имота СИО е автоматично
прекратена, като преживялата съпруга П.Д. е останала притежател на 1/2 част от
нея или на 1/4 от процесния апартамент, а другата 1/2 от СИО или 1/4 от имота е
получена по наследяване от тримата му законни наследници П.Д. /съпруга/, Д.Д.
/син/ и М.П. /дъщеря/ при равни права или по 1/12 идеална част за всеки от тях.
Предвид
извършеното от П.Д. с Нотариален акт № 10/ 1998 г. разпореждане, което с оглед
приетите по- горе изводи е действително, 1/2 от притежаваната от нея 1/3
идеална част от апартамента /1/4 + 1/12 = 1/3 ид.ч./ или 1/6 идеална част е
преминала в имуществената сфера на ответниците Д.и Л.Д., притежаващи я към
настоящия момент при условията на СИО.
След
смъртта на П.Д. през 2012 г. собствената й 1/6 идеална част от имота е получена
по наследяване от двамата й законни наследници М.П. /дъщеря/ и Д.Д. /син/,
притежаващи към настоящия момент по 1/12 идеална част от него.
Върху
процесния имот следователно е установена имуществена общност между тримата
участващи в процеса съделители, легитимиращи се като собственици на следните
неравни дялове от него: М.П.- на 2/12 идеални
части /1/12 ид.ч.- по наследяване от Н.С., и 1/12 ид.ч.- по наследяване
от П.Д./, Д.Д.- на 2/12 идеални части /1/12 ид.ч.- по наследяване от Н.С., и
1/12 ид.ч.- по наследяване от П.Д./, и общо Д.Д. и Л.Д.- на 8/12 идеални части,
притежавани при условията на СИО /6/12 ид.ч.- по нот. акт от 1976 г., и 2/12
ид.ч.- по нот. акт от 1998 г./. Делбата на имота е допустима и правилно е
допусната между посочените трима съделители при посочените по- горе делбени
квоти, които са правилно определени в обжалваното първо-инстанционно решение.
Правилно е прието за неоснователно, при
съобразяване и на даденото в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№
11/ 2012 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно
разрешение, акцесорното искане на М.П. за отмяната на Нотариален акт № 173/
1976 г., представляващ по естеството си констативен нотариален акт /арг.
чл.134, ал.4 ЗТСУ /отм.//, чиято
доказателствена сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и поради
неоснователност на наведените от въззивницата М.П. доводи за неправилност на
обжалваното решение, същото като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
При
постановяване на въззивното решение следва да бъдат зачетени правата на
законните наследници на починалия на 19.02.2017 г., след приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство /о.с.з. 15.12.2016 г./ ответник Д.Д.,
като бъдат посочени в диспозитива на потвърждаващото въззивно решение квотите
им от така откритото наследство, а именно: по 1/3 идеална част за Л.Д.-
преживяла съпруга, Д.Д.- Й.- дъщеря, и Н.Д.Д.- син, получени от наследството на
Д.Д., включващо наследствени 2/12 идеални части от имота и 4/12 идеални части
от прекратената със смъртта му СИО, или общо 6/12 идеални части, равни на 1/2
идеална част от имота, от която тримата притежават по 1/6 идеална част.
Делбата
на процесния апартамент при това положение следва да бъде извършена при
следните делбени квоти на участващите
в делбения процес четирима съделители: 1/6 идеална част- за М.П., 3/6 идеални части- за Л.Д., 1/6
идеална част- за Д.Д.- Й., и 1/6 идеална част- за Н.Д..
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски имат въззиваемите страни, но искане за присъждането
на разноски за въззивното производство от същите не е заявено /о.с.з.
18.11.2019 г./, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
Реш. по гр.д.№ 882/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
29.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 37039/ 2013 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 79 състав, с което:
-
е отхвърлен като неоснователен
предявеният от М.Н.П. /ЕГН **********/ срещу Д.Н.Д. /ЕГН **********/ и Л.Д.Д.
/ЕГН **********/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, изр.
последно ЗЗД
за признаване за установено, че договор за покупко- продажба от 18.02.1998 г.,
обективиран в Нотариален акт № 10/ 18.02.1998 г., том ІІІ, нот. дело № 697/
1998 г. на софийски нотариус, е нищожен като привиден, прикриващ дарение;
-
е отхвърлен предявеният от М.Н.П.
/ЕГН **********/ срещу Д.Н.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗН за намаляване на прикрито дарение, извършено с Нотариален акт № 10/
18.02.1998 г., том ІІІ, нот. дело № 697/ 1998 г. на софийски нотариус, до
размера на запазената част на М.Н.П. от наследството на П.Н.Д., б.ж. на гр.
София, починала на 28.05.2012 г.; и
-
е допуснато извършването на съдебна
делба между съделителите М.Н.П. /ЕГН **********/, Л.Д.Д. /ЕГН **********/ и
Д.Н.Д. /ЕГН **********/- починал на 19.02.2017 г., след приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство, с конституирани на основание
чл.227 ГПК законни наследници: Л.Д.Д. /ЕГН **********/, Д.Д.Д.- Й. /ЕГН **********/
и Н.Д.Д. /ЕГН **********/, на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, жк "Надежда- І", бл.№
****, със застроена площ от 92.90 кв.м., при съседи: стълбище, М.и К.С., ул. “Йордан
Лютибродски“, ул.“Френска революция“ и двор, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 13, при съседи: коридор, коридор, П.В.В., и заедно с 1.471 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
която при зачитане настъпилото от
съделителя Д.Н.Д.
/починал
на 19.02.2017 г./ наследствено правоприемство следва да бъде извършена при следните делбени квоти:
-
1/6 идеална част- за М.Н.П. /ЕГН **********/,
-
3/6 идеални части- за Л.Д.Д. /ЕГН **********/,
от които 1/6 ид.ч.- получена по наследяване от Д.Н.Д. /поч. 19.02.2017 г./,
-
1/6 идеална част- за Д.Д.Д.- Й. /ЕГН
**********/, получена по наследяване от Д.Н.Д. /поч. 19.02.2017 г./, и
-
1/6 идеална част- за Н.Д.Д. /ЕГН **********/,
получена по наследяване от Д.Н.Д. /поч. 19.02.2017 г./.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.