Номер 17910.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно търговско дело
№ 20203001000434 по описа за 2020 година
на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, гр.София, чрез адв.Христова, срещу решение №18/26.02.2020г. по г.д.№34/2019г. на ОС
– Разград в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Ф. М. Д. сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие на
смъртта на Ф. М. А., настъпила при ПТП на 24.04.2017г. в с.Божурово, обл.Разград, по вина
на водача на товарен автомобил “Ивеко 35“, с ДК № Е 0641 МВ, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда
- 25.07.2019г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
От същите не се установява наличието на трайна дълбока и емоционална връзка между
ищеца и починалата му баба, която се отличава с изключителност от нормалните отношения
и е основание за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съобразно разясненията дадени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Тежестта за
установяване на посоченото обстоятелство е за ищцовата страна, а по делото не са събрани
доказателства, които да го установяват. Единственото доказателство за това са показанията
на свид.Исмаилова, които не почиват на преки и непосредствени впечатления. От същите се
1
установява, че починалата е имала и други внуци, с които са живеели в едно домакинство,
поради което няма изключителност на отношенията. Още повече, че от представените
удостоверения за адресна регистрация се установява, че адресът на ищеца не съвпада с този
на починалата му баба в продължителен период преди настъпване на смъртта, а и същият е
напуснал страната и се е установил да живее в Белгия.
Събраните по делото доказателства установяват наличие на формална връзка на
родство между ищеца и починалата му баба, която не е основание за присъждане на
претендираното обезщетение. В условие на евентуалност, при установяване на
изключителност на отношенията, се твърди, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост, определен в чл.52 от ЗЗД,
при отчитане на обективно установените факти по делото, както и социално –
икономическите условия в страната. При определянето му съдът следва да приложи
разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ като определи максималния му размер на
5 000лв.
Оспорва се и размера на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото
лице, като се твърди, че същото следва да се определи в размер на ½, тъй като същата е
предприела пресичане на пътното платно в момент, в който товарният автомобил
правомерно се е движел към мястото, на което тя се е намирала на заден ход. Съобразно
заключението по допуснатата САТЕ произшествието е било изцяло предотвратимо, ако
пострадалата не е предприела пресичане на пътното платно зад автомобила движещ се на
заден ход или го е извършила на разрешеното за това място – кръстовището пред
автомобила.
По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и постанови
друго, с което отхвърли предявените искове. В условие на евентуалност да намали размера
на присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна Ф. М. Д. с писмен отговор, чрез адв.Найденов, оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че
ищецът попада в кръга на правоимащите, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Ищецът е внук на
починалата, като до нейната смърт двамата са поддържали изключително близки и топли
отношения: тя го е отгледала от малък, разхождали са се из селото, пазарували са, пиели са
кафе, спели са в една стая. След нейната смърт ищецът се е затворил в себе си, спрял е да
излиза, не общувал с никого, ходил на гроба ѝ и плачел.
Твърди още, че при определяне размера на обезщетението съдът правилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като го е определил по справедливост, а не по реда
на пар.96, ал.1 от ЗИД на КЗ. Последната е неприложима, поради противоречието с
европейското законодателство и ограничаване правата на правоимащите лица. Изцяло
2
неправилни са и възраженията, че съпричиняването от страна на пострадалото лице следва
да се определи в размер на ½. В тази връзка съдът правилно е посочил в решението си, че
пешеходецът е уязвим участник в пътното движение и на водача на МПС са вменени
особени задължения за опазването му.
По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Ф. М. Д. срещу
решение №18/26.02.2020г. по г.д.№34/2019г. на ОС – Разград в частта, с която е отхвърлен
предявения от въззивника срещу „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
гр.София, иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, в следствие на смъртта на Ф. М. А., настъпила при ПТП на 24.04.2017г. в
с.Божурово, обл.Разград, по вина на водача на товарен автомобил “Ивеко 35“, с ДК № Е
0641 МВ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 30 000лв. до претендираните 100 000лв.,
както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от датата на произшествието – 24.04.2017г. до подаване на исковата
молба в съда - 25.07.2019г.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено
в противоречие със събраните доказателства. От същите се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав за уважаване на предявените искове в пълен размер.
Установени са близките отношения между ищеца и починалата му баба, както и
преживените болки и страдания от нейната смърт. Последните не са отчетени в достатъчна
степен в постановеното решение, като не са съобразени изключително близките им
отношения, а именно, че са живели под един покрив, обичали са се, подкрепяли са се, както
и тежкото преживяване на загубата. Не са съобразени лимитите по застраховките
„Гражданска отговорност“, както и икономическата конюктура към момента на
произшествието. Правилно съдът е определил обезщетението по справедливост, като не е
приложил разпоредбата на пар.96, ал.1 от ЗИД на КЗ, която е в противоречие с европейското
законодателство и с принципа за справедливо удовлетворяване на претърпените от
правоимащите болки и страдания.
Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на
законната лихва от датата на произшествието. По делото са събрани доказателства, че към
преписката по заявлението, с което е отправена претенцията до застрахователя са
приложени всички необходими доказателства за произнасянето му. В чл.429, ал.3 вр. ал.2 от
КЗ е предвидено, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, като
застрахователят отговаря за заплащането им при условията на ал.3, а именно до размера на
застрахователната сума. Отговорността на застрахователя е функционална и обусловена от
3
тази на деликвента и той дължи на увредения това, което би му дължал деликвента,
включително и лихвите за забава. Последната е поставена в зависимост от уведомяването
му, след което същата е резултат на собственото му поведение.
По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и постанови
друго, с което уважи предявените искове в пълен размер.
Въззиваемата страна „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр.София,
редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.
В съдебно заседание „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, редовно
призован, не се явява. С писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и оспорва тази на насрещната страна. По същество моли решението в обжалваната
му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски, съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание Ф. М. Д. , чрез пълномощника си, оспорва жалбата на
въззивника и поддържа подадената насрещна жалба. По същество моли съда да потвърди
решението в оспорената му част. В случай, че прецени, че са налице предвидените в закона
предпоставки, претендира присъждане на обезщетението в пълния предявен размер.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ОС - Разград е образувано по предявени искове от Ф. М. Д.
срещу срещу “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс груп““ АД за заплащане на сумата от
100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баба му Ф. М. А., настъпила в резултат на ПТП на 24.04.2017г. в
с.Божурово, обл.Разград, ул.“Адълберд Антонов“, по вина на водача на т.а. „Ивеко 35“ с рег.
№Е0641 МВ, ведно със законната лихва считано от датата на ПТП – 24.04.2017г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 24.04.2017г., водача на
т.а. „Ивеко 35“ с рег.№Е0641 МВ нарушил правилата на ЗДвП като предприел маневра на
заден ход и реализирал ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка Ф. М. А., която
починала на място.
Твърди се, че за извършеното деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД
№182/2018г. на РОС, с която Емил Емилов Александров е признат за виновен относно
причиняване на процесното ПТП, механизма и причинената смърт. Лекият автомобил, с
4
който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с
ответника “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, съгласно застрахователна полица
BG/03/116003167847/13.12.2016г. с валидност от 18.12.2016г. до 17.12.2017г.
По подадено от ищеца заявление е образувана щета при застрахователя ответник, но
не е заплатено обезщетение.
Твърди, че ищецът е имал изключително близка и силна връзка с починалата си баба,
като са живели под един покрив, обичали са се, подкрепяли са се. Загубата на баба му е един
от най-тежките моменти в живота му. Не минава и ден, през който той да не тъжи за нея.
Скръбта му е несравнима е неутешима, като няма сила, която може да намали неговата тъга.
Претендира и присъждане на законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното
изплащане на обезщетението.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
По същество моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
С депозираните по делото писмени отговори и в съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.
„Ивеко 35“ с рег.№Е0641 МВ е била застрахована при ответното дружество по валидно
облигационно правоотношение, за което е издадена застрахователна полица
BG/03/116003167847/13.12.2016г. с валидност от 18.12.2016г. до 17.12.2017г. Не оспорва и
вината на водача за настъпване на произшествието.
Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди като твърди, че не е легитимиран
да претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото не е установено
наличието на изключителност в отношенията между починалата и ищеца – неин внук, както
и трайна и дълбока емоционална връзка. Ищецът е имал със своята баба обичайни
отношения между баба и внук, които не обуславят присъждането на обезщетение. Следва да
се вземе предвид обстоятелството, че още шест лица претендират присъждане на
обезщетение за вреди от същото ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като същата е пресичала неправилно пътното платно и без да съобрази
поведението си с движението на товарния автомобил.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че същият е прекомерно завишен. В условие
на евентуалност, ако се установи наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение,
твърди, че същото следва да се присъди в размера по пар.96, ал.2 от КЗ от 5000лв.
5
По същество моли съда да отхвърли исковете, а в условие на евентуалност да ги
уважи до размер от 5000лв.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС - Разград решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на вредите,
настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието
на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се
докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице
по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния
резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Не са спорни между страните обстоятелствата, надлежно установени от
първостепенния съд, както следва: 1/ наличие на застрахователно правоотношение с
ответното дружество по застрахователна полица BG/03/116003167847/13.12.2016г. с
валидност от 18.12.2016г. до 17.12.2017г. за т.а. „Ивеко 35“ с рег.№Е0641 МВ, към датата на
застрахователното събитие – 24.04.2017г., поради което ответникът е надлежно легитимиран
да отговаря за предявените спрямо него искове; 2/ обстоятелствата от фактическия състав на
престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, установени с влязъл в сила
съдебен акт, постановен по НОХД №182/2018г. на ОС – Разград; 3/ ищецът Ф. М. Д. е внук
на починалата Ф. М. А..
Предявените искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание
чл.380 от КЗ.
Спорни пред настоящата инстанция са въведените в жалбите възражения за
6
наличието на легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговата баба – Ф. М. А.; размера на присъденото обезщетение, като прекомерно
завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД от една страна и като
недостатъчен, от друга. Както и за наличие на съпричиняване на произшествието от страна
на пострадалото лице, изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно – не на
означеното за целта място и при несъобразяване с движението на товарния автомобил.
За да даде отговор на първия поставен въпрос – налице ли е легитимация на ищеца да
претендира присъждане на неимуществени вреди от смъртта на неговата баба, съдът
съобразява разрешенията дадени с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, според които
„материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.“. В
обстоятелствената част на решението е посочено още, че „възможността за обезщетяване на
други лица извън тези, посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. като най-близък семеен и
родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди.“. Бабата/дядото, съответно внуците, които традиционно за българското общество са
част от най-близкия семеен кръг и помежду им съществуват отношения на силна
привързаност и взаимна обич, биха били легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях и починалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, и е справедливо те
да получат обезщетение наред с (или вместо) лицата с право на обезщетение съгласно
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС.
За установяване неимуществените вреди претърпени от ищеца, както и за наличието
на особено близки отношения и изключителна връзка между него и починалата му баба, по
делото е разпитан един свидетел – Рузие Мустафова Исмаилова, чийто показания съдът
кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се установява, че към момента на
смъртта на Ф. М. А. ищецът Ф. М. Д. е живеел в една къща с починалата – негова баба.
Свидетелката посочва, че двамата са спели в една стая и Ферхат постоянно се е движел с
нея, когато излиза навън. Той е преживял тежко нейната загуба, като е споделил, че без баба
си му е много трудно и тежко, защото е споделял повече с нея, отколкото с майка си. След
смъртта на баба си спрял да излиза навън, защото нямал много приятели и баба му я нямало.
Той бил с по-особен характер, не общувал много с всички. Ф. имала пет внука, които са
живеели заедно с нея, но те са спели в други стаи. За внуците си Ф. е казвала „Те са моите
7
деца, ей тука ги държа /посочвала е сърцето си/“, а за него – „Той е моето момче“. Ферхат
имал средно образование, като не е учел в селото. Пътувал е. След като е завършил не е
работил до смъртта на баба си, а преди около година е заминал да работи в Белгия. Когато
се връщал в страната Ферхат ходил на гроба на баба си и плачел.
Съдът намира, че така събраните доказателства не установяват наличието на
изключителна връзка между ищеца Ферхат Дауд и починалата му баба Ф. А., която да се
отклонява от нормалната между такива родственици, отличаваща се с особено силна
привързаност и взаимна обич. Ферхат е учил в друго населено място и е живеел при баба си
заедно с цялото си семейство. Обстоятелството, че са спели в обща стая и са излизали
заедно, както и посещението на гроба при завръщането му в страната не могат да обусловят
изключителност на понесените болки и страдания. По делото не е установено наличие на
житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалото лице и
ищеца да се е породила особена близост, надхвърляща по интензитет тази на нормално
присъщите за съответната родствена връзка отношения.
С оглед на горното съдът намира, че по делото не е установено наличието на
определените предпоставки, а именно хипотезата, при която според ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт
в полза на лице, което не попада в ограничения от ППВС №4/1961г. и №5/1969г. родствен и
семеен кръг. / в този смисъл е и решение по т.д.№1199/2015г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид не съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Ф. М. Д. следва да бъде осъден да
заплати на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 7826лв., от които 4100 лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар и 3726лв., за разглеждане на делото пред РОС /адвокатски хонорар,
депозит на вещо лице и съдебно удостоверение/. Съдът намира направеното възражение за
недължимост на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция за
неоснователно, тъй като по делото е представено доказателство за извършването им
/договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е
заплатено в брой, л.45/, съобразно т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №18/26.02.2020г. по т.д.№34/2019г. на ОС – Разград, И ВМЕСТО
8
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. Д. , ЕГН ********** от с.Божурово, общ. Кубрат,
ул.“Хан Крум“ №6, срещу “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс груп““ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, иск за заплащане на сумата от
100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баба му Ф. М. А., настъпила в резултат на ПТП на 24.04.2017г. в
с.Божурово, обл.Разград, ул.“Одълберд Антонов“, по вина на водача на т.а. „Ивеко 35“ с рег.
№Е0641 МВ, ведно със законната лихва считано от датата на ПТП – 24.04.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл.432 от КЗ.
ОСЪЖДА Ф. М. Д. , ЕГН ********** от с.Божурово, общ. Кубрат, ул.“Хан Крум“
№6, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс груп““ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, сумата от 7826 лв.,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9