Р Е Ш
Е Н И Е № 1540
гр.
Пловдив, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански
състав, в публичното заседание на 20.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 2008 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба вх. № 25526 от 28.08.2019г. на адв. П.Ю. ***, като пълномощник на „Алика“
ЕООД, ЕИК ********* против решение № 2695 от 28.06.2019г., постановено по гр.
д. № 3229 по описа на 2019г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., с което
се отхвърлят предявените от „Алика“ ЕООД, ЕИК 5867085 против „АГРО М
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92
от ЗЗД за признаване за установено между страните, че „Агро М инженеринг“ ООД
дължи на „Алика“ ЕООД сумата в общ размер на 3384, 43 лева, от която: сумата в
размер на 1106, 07 лева, представляваща дължима сума по договор за наем на
земеделска земя от 01.08.2016г., с предмет отдаване под наем на: 1. Поземлен
имот № 015022, находящ се в землището на гр. К., Община К., Област Пловдив,
местност „Крива нива“ с площ от 15601 кв. м.; 2. Поземлен имот № 015121,
находящ се в землището на гр. К., Община К., Област Пловдив, местност „Крива
нива“, с площ от 4750 кв. м.; 3. Поземлен имот № 015122, находящ се в землището
на гр. К., Община К., Област Пловдив, местност „Крива нива“, с площ от 4750 кв.
м.; 4. Поземлен имот № 015110, находящ се в землището на гр. К., Община К.,
Област Пловдив, местност „Крива нива“, с площ от 3500 кв. м.; 5. Поземлен имот
№ 015113, находящ се в землището на гр. К., Община К., Област Пловдив, местност
„Крива нива“, с площ от 1000 кв. м.; 6. Поземлен имот № 015114, находящ се в
землището на гр. К., Община К., Област Пловдив, местност „Крива нива“, с площ
от 1000 кв. м.; 7. Поземлен имот № 015115, находящ се в землището на гр. К.,
Община К., Област Пловдив, местност „Крива нива“, с площ от 1001 кв. м., ведно
с неустойка за забавено плащане в размер на 2278, 36 лева, за периода от
01.12.2017г. до 16.01.2019г., съгласно Раздел I, т. 3 от
договора, ведно със законната лихва върху сумата от 1106, 07 лв. от деня на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
937/29.01.2019г. по ч. гр. д. № 1508/2019г. по описа на Районен съд Пловдив,
VIII гр. с., като неоснователни.С решението се осъжда „Алика“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Агро М инженеринг“ ЕООД, сумата от 470 лв. –
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата
се излагат съображения за неправилност на решението.Оспорват се изводите на
районния съд, че някакво трето лице извършвало земеделски операции по отношение
на процесните имоти и че имало пречка за ползването на имотите.Прави се
оплакване, че при възложена от съда доказателствена тежест, ответникът не
установил твърдението си, че била постигната уговорка за неизплащане на наемите
за процесния период.Жалбоподателят твърди, че заемодателят не е имал задължение
да осигурява безпрепятствено ползване на процесните ниви през периода на
действие на договора, тъй като такова задължение не произтичало нито от
договора, нито по силата на закона.Доколкото договорът за наем не бил отменен
или изменен, то наемната цена и неустойката се дължали от ответника.Моли се за
отмяна на оспорването решение, вместо което да бъде постановено ново, с което
искът да бъде уважен.Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения
си отговор въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Моли решението на районния съд като правилно и обосновано да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни правила.Поради
това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Жалбоподателят не оспорва
фактическите изводи на съда относно проведеното заповедно производство, в което
е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „Алика“ ЕООД, ЕИК
********* против „Агро М инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 2284, 43
лева, от която: сумата в размер на 1106, 07 лева, представляваща дължима сума
по договор за наем на земеделска земя от 01.08.2016г., ведно с неустойка за
забавено плащане в размер на 2278, 36 лв. за периода от 01.12.2017г. до
16.01.2019г., съгласно Раздел I, т. 3 от договора, ведно със законната лихва върху сумата от 1106, 07 лева
от деня на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Видно е от
материалите по приложеното заповедно производство, че срещу заповедта е подадено
в срок възражение от длъжника „Агро М инженеринг“ ЕООД, в което е записано, че
съгласно сключения между страните договор за наем на земеделска земя,
наемодател „Алика“ ЕООД има задължение да предостави на наемателя земеделска
земя срещу годишен наем.До момента наемодателят не е изпълнил основното си
задължение.Описания в договора имот е обработван от друго лице, което поставя
„Алика“ ЕООД в хипотезата на виновно неизпълнение.В случая настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не носел отговорност, поради
която с оглед забавянето, изпълнението станало невъзможно.Поради това длъжникът
счита, че не дължи нищо на заявителя.Искът по чл. 422 от ГПК е предявен в
законовия едномесечен срок по чл. чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което е допустим.
Не са спорни обстоятелствата, че
страните са се намирали в облигационно правоотношение по договор за наем на
земеделска земя от 01.08.2016г., сключен за срок от една година за периода
01.08.2016г. – 01.08.2017г., с предмет: предоставяне за временно ползване от
наемателя на земеделски земи с обща площ от 31, 602 дка, собственост на
наемодателя срещу годишен наем за съответната година в размер на 35 лева на
декар или общо 1106, 07 лева, платими най-късно до 30.11.2017г. по посочена
банкова сметка ***.Страните са уговорили също неустойка в размер на 0, 5 % от
дължимата сума за всеки ден забава до окончателното й изплащане, при забава на
наемно плащане.В чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че наемодателят предава
заемната земя на наемателя в състояние, което отговаря на ползването й по
договора.Към датата на подписване на договора наемателят е въведен от
наемодателя във владение на имотите, описани в чл. 1, като договорът има сила
на премо-предавателен протокол.В ал. 2 наемателят декларира, че е извършил
оглед на имотите, описани в чл. 1 от договора, че същите нямат недостатъци,
които да ги правят негодни за ползване съгласно предвиденото в договора
предназначение, че е запознат с имотите и няма каквито и да е възражения по
отношение на тяхното състояние.
Като писмено доказателство в
първоинстанционното производство е представен констативен протокол, съставен на
10.10.2016г., подписан от М. А. и П. С., в който е отразено, че М. А. като
представител на „Агро М инженеринг“ ЕООД при започване на работа на имоти с №№
015022; 015121; 015122; 015110;0115113; 0115114; 015155, е констатирала, че
имотите са засети с пшеница.При направената проверка от нейна страна имота бил
засят от П. Г. С.Същият бил извикан и потвърдил.
Разпитаният свидетел в
първоинстанционното производство П. С. е дал показания, че от 2012г. или 2013г.
ползват имоти на „Алика“ ЕООД, като ползваните ниви от тогава не били
променяни.През м. септември-октомври 2016г. засели същите ниви, а договорите
сключвали по-късо, заради субсидии.После сестра му се обадила и казала, че тя
ще претендира за тези ниви, тъй като имала сключен договор за тях.Това се
установило след засяването на пшеницата през месец октомври.Искали да направят
протокол и той го подписал, че работи тези имоти.Те били в един общ масив
„Крива нива“ с площ около 32 дка общо.Три декара били отделени, а той имал имот
между двата техни имота.Големият имот бил 20 и няколко декара, а другият три
декара, три парчета по един декар.После се появил Б. Б., който казал, че е
закупил имота и има споразумение с „Алика“ ЕООД, св. С. да си прибере реколтата
същата година.Новият купувач го изчакал и за сметка на това ЕТ „МИПС – П. С.“
му обработил безвъзмездно имота и му го предал в готов вид.По думите на св. С.
във въпросната местност работили три или четири фирми, включително фирмата на
сестра му.Пшеницата се сеела от 30.09 до края на м. октомври, а преди това св. С.
обработвал, орал този имот.Нивата се поддържала цяло лято, не можело да бъде
изоставена.Предходната култура се прибирала примерно в началото на септември и
веднага същият ден влизали, дисковали, обработвали, наситнявали, за да може да
засеят, защото чакали дъжд, чакали благоприятен момент.
При така установеното от фактическа
страна районният съд е приел, че наемодателят в случая не е установил
изпълнение на задължението си за предаване на имотите, освободени от ползване
от трето лице, както и за осигуряване безпрепятствено ползване на процесните
ниви в периода на действие на договора.Не е възприето съображението на ищеца,
че за спора е ирелевантно кой е обработвал нивите след предаването им на
наемателя.Поради това искът за заплащане на наемната цена е счетен за
неоснователен, тъй като не е налице насрещна престация от страна на
наемодателя.С оглед отхвърляне на главната претенция, за неоснователна е
счетена и акцесорната претенция за мораторна неустойка и претенцията за законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
Направените
фактически и правни изводи от първоинстанционния съд се споделят и от настоящия
състав на съда.На първо място следва да се посочи, че свидетелски показания за
установяване изпълнението, респ. неизпълнението на процесния договор са
допустими, доколкото не са касае за опровергаване съдържанието на документа, по
отношение на което страните не спорят.Правилно районният съд е ценил
показанията на св. С. на следващо място, тъй като същите са логични и непосредствени,
кореспондиращи със съдържанието на съставения констативен протокол, който не е
бил оспорен от ищеца.Обстоятелството, че свидетелят е брат на управителя на
ответното дружество, не обуславя дискредитирането на показанията му, тъй като
предмета на делото касае осъществявана конкурентна стопанска дейност от
търговци.
Правилни са и изводите на районния
съд по съществото на спора, тъй като правата и задълженията на страните по
договора за наем са в корелативна връзка, като наемодателят има задължение
освен да предаде уговорената вещ, годна за използване, също и да я поддържа в
състояние на ползване по предназначение, да осигури спокойното й ползване от
наемателя, което задължение в случая наемодателят не твърди да е изпълнил.Впоследствие
това задължение се е погасило, поради настъпила невъзможност за изпълнение, тъй
като имотът е бил прехвърлен на трето лице и с оглед на това договорът следва
да се счита за развален по право съгласно чл. 89 от ЗЗД, респ. наемателят не
дължи изпълнение на насрещната си престация за заплащане на наемна цена.
Предвид гореизложеното решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
При този изход на делото в полза
на въззиваемото дружество следва да се присъдят и направените разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 470 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2695 от 28.06.2019г., постановено по
гр. д. № 3229 по описа за 2019г. на Пловдивския районен съд, XV гр. с.
ОСЪЖДА „АЛИКА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз
Александър Батенберг4 № 39, ет. 1, офис 5А, представлявано от управителя С. Х.
П. да заплати на „АГРО М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. К., ул. „Елин Пелин“ № 4, Община К., Област Пловдив, сумата
от 470 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: