Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.08.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 393 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д., пълномощник на Т.З.М., ЕГН ********** *** против решение № 490/04.06.2020 г. по гр.д. № 1065//2020г. на Сливенския районен съд, с което по отношение на въззивника е било призната за установено, че на 06.03.2020г. е осъществил домашно насилие по отношение на молителката Р.П.М., ЕГН ********** и малолетните деца Д.Т.М., ЕГН ********** и М.Т.М., ЕГН **********. С решението М. е бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Р., Д. и М. М., да ги доближава на разстояние по – малко от 100 м. за срок от 18 месеца.С решението е било определено временно местоживеене на децата Д. и М. при майката Р.М. и Т.М. е бил осъден да заплати глоба в размер на 300.00 лв. Във въззивната жалба се посочва, че решението се обжалва изцяло, но аргументите, които страната е изложила касаят отношенията между жалбоподателя и децата му. Твърди се, че ограничените контакти с децата ще навредят на психическото им развитие и че срокът на ограничение е твърде завишен. Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение.

Страната не е направила доказателствени искания и не се претендират разноски.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х., която оспорва жалбата като неоснователна.

         В отговора се посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че актовете на домашно насилие са били осъществявани от жалбоподателя в присъствието на децата, което се отразявало негативно на психиката им. Страната изтъква, че за да пораснат здрави децата им е необходима здрава и безопасна среда. Към момента липсата на контакти с бащата щяло да се отрази добре на децата за да преодолеят психическото и емоционално насилие.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Д., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена .

В с.з. въззиваемите редовно призованаи  не се явяват и не се представляват.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.06.2020г. и в рамките на законоустановения срок – на 19.06.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В молба до РС - Сливен се твърди , че на 06.03.2020 г. около 22.00 часа в с. Тополчане, общ.Сливен, въззивникът безпричинно станал агресивен и започнал да обижда молителката М. с думите „ мухла, боклук, курва…“. От виковете децата се събудили и започнали да плачат. След като майката се опитала да ги успокои въззивникът станал още по – агресивен и я ударил с ръка в областта н главата и с ритник в лявата седалищна част. На 04.04.2020г. след като молителката се опитала да събере малко багаж от семейното жилище въззивникът я заплашил по телефона, че ще я убие и че ще и потроши колата. Заплахите принудили молителката да се обади на тел.112 и да потърси помощ.

По делото са събрани както гласни, така и писмени доказателства, от които се установява, че действително въззивникът е извършил акт на домашно насилие спрямо въззиваемата М. в присъствието на двете малолетни деца Д. и М.. Нещо повече установено е че актовете на домашно насилие не са били еднократни и не е само насилието упражнено на 06.03.2020г. ( за което молителката е била освидетелствана на 09.03.2020г. от съдебен лекар). Такива актове на насилие е имало и на 24.03.2020г., когато въззивникът забил вилица в ръката на молителката и тя потърсила лекарска помощ и на 31.03.2020г., когато по време на домашен конфликт въззвникът потрошил домашни уреди, бил агресивен по отношение на съпругата си и децата отново били уплашени – пищели и го молили да спре.

Че е извършвал домашно насилие по отношение на съпругата си и че малолетните деца на семейството са присъствали на тези актове е видно и от признанието му, което той е направил пред социалните работници и което те са отразили в изготвения социален доклад.

Присъствието на децата на сцените на домашно насилие е акт на насилие спрямо тях. Видяното, чутото и преживяното от тях несъмнено се отразява на крехката им детска психика. Това ги мотивира те да искат да напуснат баща си и да потърсят закрила в дома на баба си в гр. София. В случая не може да се приеме, че става въпрос за инцидент. Честотата на актовете на домашно насилие говорят за системност и за необходимост въззивникът да предприеме сериозни мерки за недопускане на нови такива случаи. Съдът намира, че за да стане това му е необходимо време .

Все пак ограничението на контактите между жалбоподателя и двете му деца от 18 м. представлява много продължителен период от време. Освен желанието на жалбоподателя да общува с децата, съдът следва да прецени и техния интерес от общуване с баща им и намира, че не е в тяхна полза толкова дълъг период през който да не осъществяват срещи с баща си. По делото няма конкретни данни бащата да е проявявал физическа агресия спрямо децата. За нормалното им психическо развитие е необходимо те да общуват и с него. Следва да се посочи, че тъй като децата са били свидетели на сцените на физическо насилие осъществявано от жалбоподателя спрямо съпругата му, на тях ще им е необходимо известно време през, което да се успокоят. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че достатъчна като ефект ще е мярката жалбоподателят да не доближава децата си за период от 9 ( девет) месеца. При необходимост за осъществяване на срещите между жалбоподателя Т.М. и децата Д.Т.М., ЕГН ********** и М.Т.М., ЕГН ********** съдействие следва да се окаже от Дирекция „Социално подпомагане“.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се измени.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат деловодни разноски.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 490/04.06.2020 г. по гр.д. № 1065//2020г. на Сливенския районен съд, в частта с която

 

Т.З.М., ЕГН ********** *** е бил задължен да не приближава Д.Т.М., ЕГН ********** и М.Т.М., ЕГН **********, местата им за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 18 месеца считано от постановяване на решението, като НЕПРАВИЛНО

 

Вместо това постанови :

 

ЗАДЪЛЖАВА Т.З.М., ЕГН ********** *** да не приближава Д.Т.М., ЕГН ********** и М.Т.М., ЕГН **********, местата им за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 9 месеца считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение.

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.