№ 8795
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110140552 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
25169/09.07.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 06.07.2021 г./, предявена от
„Т.Б.“ ЕАД /към настоящия момент с търговско наименование Йеттел
България ЕАД/ срещу Б. АС. Т., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл.
9 ЗЗД и чл. 342 ТЗ за сумата от общо 316,21 лева, представляваща главница за
неплатени месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски, за
които са издадени фактури № № **********/01.11.2017 г.,
**********/01.12.2017 г. и **********/01.02.2018 г. за която на 20.07.2020 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
формирана, както следва: 1/ сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от
дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен
период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер ********** по договор
за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г. и сключени към същия
договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по
договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3
2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума
главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане; 2/ сумата
1
от 57,38 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси
и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.,
за мобилен номер ********** по договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от
09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на
мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва
върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г.
до окончателното им изплащане; 3/ сумата от 206,82 лева, представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между „Т.Б.“ ЕАД /към настоящия
момент с търговско наименование Йеттел България ЕАД/ и ответника са
сключени следните договори: договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2015 г.; допълнително споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към
договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г.; допълнително
споразумение № ********* от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.06.2015 г. и договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно
устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Ответникът ползвал
предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги, но не изпълнил
точно своите парични задължения, за които били издадени съответни три
броя фактури, а именно фактура № **********/01.11.2017 г.; фактура №
**********/01.12.2017 г. и фактура № **********/01.02.2018 г. Поддържа се,
че че с надвнесено от ответника плащане по задължения за предходен отчетен
период е погасена част от общо дължимата по фактура №
**********/01.11.2017 г. сума от 56,48 лева, а именно 4,47 лева, като остава
дължима сума в общ размер от 52,01 лева. Същевременно по фактура №
**********/01.02.2018 г. се претендира единствено сумата от 206,82 лева,
представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3
2017 Black, но не и сумата от 314,25 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни
услуги за мобилен номер **********. Излагат се съображения, че съгласно
договора и Общите условия при незаплащането на фактури за ползване на
2
мобилни услуги в срок, „Т.Б.“ ЕАД /към настоящия момент с търговско
наименование Йеттел България ЕАД/ има правото да прекрати едностранно
договора. Сочи се, че поради неизпълнение на ответника по договорите и на
основание чл. 12 от Общите условия на оператора е била обявена предсрочна
изискуемост на дължимите лизингови вноски по договор за лизинг от
12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което е изпаднал в
забава. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то
ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано частно ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, но
доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК и са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, то са
предявени настоящите установителни искове за установяване на
съществуване на вземанията, посочени по-горе, за които на на 20.07.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения му в производството особен
представител – адвокат С.П. – САК, с който се оспорват предявените искове.
Поддържа се, че от ищеца не са представени доказателства, че страните в
производството са били обвързани от валидно възникнали правоотношения
по твърдените в исковата молба договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2015 г.; допълнително споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към
договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г.; допълнително
споразумение № ********* от 12.07.2017 г. към договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.06.2015 г. и договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно
устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 342 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на така предявените искове ищецът следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на посочените
облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправен по
облигационните правоотношения, предоставял е мобилни услуги и е предал
на ответника-лизингополучател мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017
Black за ползване; съдържанието на правоотношенията; размера на
дължимите абонаментни такси и лизингови вноски; настъпване на
предпоставки за обявяване на задълженията по договор за лизинг от
12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black за
предсрочно изискуеми; че надлежно е обявил на ответника предсрочната
изискуемост на задълженията по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на
мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Възражението, направено от името на ответника, чрез назначения му в
производството по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат
С.П. от САК, касаещо допустимостта на предявените искове, поради липса на
представителна власт, учредена в полза на лицето, подало исковата молба в
съда от името на ишцовото дружество, е неоснователно. По делото е
представено пълномощно, с което адвокат З.Ц. е упълномощен да
представлява ищеца в производството. По аргумент от разрешенията, дадени
в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014
4
г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.
Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на
мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено
представлявания може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявените
за разглеждане в настоящото производство искове са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги и
лизинг, както следва: Договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015
г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към
Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359*********,
Допълнително споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359********* и Договор за
лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: Договор за мобилни
услуги № ********* от 30.06.2015 г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 09.03.2017 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен номер +359*********, Допълнително споразумение № ********* от
09.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер
+359********* и Договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство
Samsung Galaxy A3 2017 Black и приложени ценови листи за абонаментни
планове за частни лица. Представените по делото договори за мобилни
услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения, носят подписа на
ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези
документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни
договорни правоотношения по сключени между страните договори, както
5
следва: Договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359*********, Допълнително
споразумение № ********* от 09.03.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359********* и Договор за
лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че по фактура № **********/01.11.2017 г. е извършено
частично погасяване със суми, надвнесени от ответника за други отчетни
периоди.
В тази връзка, съдът намира, че възражението на ответника,
обективирано в подадения от името на същия отговор на исковата молба, за
липса на облигационна връзка между страните с твърдяното от ищеца
съдържание, е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Ищецът претендира сумата от 52,01 лева, представляваща сбора от
дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен
период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., както следва: за мобилен № **********
по договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г. и сключени към
същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.
/месечна абонаментна такса в размер на лева 40,52 лева/; по договор за лизинг
от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black
/редовна лизингова вноска в размер на 11,49 лева/. В исковата молба изирчно
се заявява, че се претендира само част от стойността на фактурата, а именно
52,01 лева, доколкото от страна на ответника е заплатена останалата дължима
сума по горепосочената фактура. Ответната страна не е оспорила така
изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че
услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е
ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2
ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане в общ размер от 52,01 лева, представляваща сбора от дължими
месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен период
01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за мобилен номер ********** по договор за
мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г. и сключени към същия договор
допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за
6
лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black,
за която сума е издадена фактура № **********/01.11.2017 г. Допълнителен
аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че фактура №
**********/01.11.2017 г. е извършено частично погасяване със суми,
надвнесени от ответника за други отчетни периоди. Като законна последица
от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и законната лихва,
считано от 24.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта
на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от
време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е
бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и
за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е
ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси.
Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил
достъп на ответника до съответните мобилни услуги, нито че услугите не са
ползвани през процесния период.
Същевременно, с подписването на процесния договор за лизинг и по
аргумент от уговорката в чл. 4 от същия, лизингополучателят изрично е
декларирал и потвърдил, че вещта предмет на договора му е предадена от
лизингодателя. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че фактура № **********/01.11.2017 г. е извършено
частично погасяване със суми, надвнесени от ответника за други отчетни
периоди, с което погасяване ответникът е потвърдил, както сключването на
договорите за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство, така и че
услугите, респективно устройството, са му предоставени за ползване през
уговорените в договорите периоди.
Ищецът претендира сумата от 57,38 лева, представляваща сбора от
дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски за отчетен
период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., както следва: за мобилен номер
********** по договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г. и
сключени към същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и
от 12.07.2017 г. /месечна абонаментна такса и такса спиране в размер на 45,89
7
лева с ДДС/; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство
Samsung Galaxy A3 2017 Black /редовна лизингова вноска в размер на 11,49
лева/. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на
предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани
през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените
от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК),
следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане в общ размер
от 57,38 лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси
и дължими лизингови вноски за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.,
за мобилен номер ********** по договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от
09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на
мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, за която сума е издадена
фактура № **********/01.12.2017 г.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се
присъди и законната лихва, считано от 24.07.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта
на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от
време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е
бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и
за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е
ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси.
Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил
достъп на ответника до съответните мобилни услуги, нито че услугите не са
ползвани през процесния период.
Същевременно, с подписването на процесния договор за лизинг и по
аргумент от уговорката в чл. 4 от същия, лизингополучателят изрично е
декларирал и потвърдил, че вещта предмет на договора му е предадена от
лизингодателя. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че фактура № **********/01.11.2017 г. е извършено
частично погасяване със суми, надвнесени от ответника за други отчетни
8
периоди, с което погасяване ответникът е потвърдил, както сключването на
договорите за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство, така и че
услугите, респективно устройството, са му предоставени за ползване през
уговорените в договорите периоди.
По отношение на претенцията за сумата от 206,82 лева,
представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3
2017 Black, съдът намира следното:
В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 219/
09.05.2016 г., постановено по т.д. № 203/2015 г. на I т.о. на ВКС и решение №
253/ 28.01.2015г. по т.д. № 3881/2013 г. на I т.о. на ВКС, Решение №
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о., върховната съдебна
инстанция приема, че при предсрочно прекратяване/разваляне на договора за
лизинг, с оглед отпадането на облигационната връзка всяка от страните се
освобождава от основните задължения по лизинговия договор, поради което
лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към прекратяване/разваляне
на договора не се дължат на лизингодателя. Следователно, при развалянето на
договора и връщането на вещта лизингополучателят не дължи заплащане на
оставащите до края на срока на договора лизингови вноски като
възнаграждение по договора.
На следващо място следва да се посочи, че по становище на настоящия
съдебен състав, уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има
задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
/развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за
вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. С оглед характера на насрещните
престации – за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на
ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за
заплащане на наемната цена/, както развалянето на този договор, така и
прекратяването му има действие за в бъдеще. При прекратяване на договора
за лизинг /включително предсрочно от лизингодателя по вина на
лизингополучателя/ лизингодателят не може да се легитимира като носител
на вземане за цена на ползване на предоставената в лизинг вещ. Същият може
9
единствено да иска връщане на вещта, както и да претендира неустойка за
неизпълние на задълженията на лизингополучателя по договора, в случай че
дължимостта на такава неустойка е предвидена между страните по
правоотношението. Да се приеме обратното, а именно, че лизингодателят по
прекратен договор за лизинг може да претендира и получи цена за ползването
на лизинговата вещ за времето, през което не е предоставил ползването на
вещта, не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав, доколкото
при такава хипотеза лизингодателят би получил имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта.
В конктретния случай ищецът, нито претендира връщане на вещта по
процесния договор за лизинг, нито претендира процесната сума по силата на
постигната между страните уговорка за дължимост на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.
Ищецът се позовава именно на разпоредбата на чл. 12 от Общите
условия на Т.Б. ЕАД за сключвани от дружеството договори за лизинг на
мобилни устройства, която клауза като противоречаща на добрите нрави, не
може да породи право на вземане за ищеца за претендираните в настоящото
производство предсрочно изискуеми лизингови вноски. В тази връзка, следва
да се посочи, че предвид обстоятелството, че ищцовото дружество извършва
по занятие търгвоска дейност свързана с предоставяне на мобилни услуги и
мобилни устройства за временно ползване от потребители /договори за
лизинг/, ползвателите на които услуги се явяват потребители по смисъла на
ЗЗП, то следва предвидените от дружеството общи условия да се тълкуват
корективно и при съобразяване не само с писаните правила /законът/, но и с
правилата на морала и добросъвестността в отношенията между правните
субекти, като се вземе предвид и обстоятелството, че потребителят е „по-
слабата страна“ в правоотношението, доколкото няма специални знания и
умения, които да ползва при сключване на договора и които да му гарантират
възможност да влияе върху определени отнапред от мобилния оператор общи
условия на сключените с последния договори за мобилни услуги и лизинг.
От друга страна, обаче, по делото не са изложени твърдения и не са
представени доказателства за прекратяване на договор за лизинг от
12.07.2017 г. мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black. В тази
10
връзка, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да присъдят стойностите на дължимите по горепосочените
договори лизингови вноски, чийто падеж е настъпил към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.07.2019 г., като в тази
връзка съобразява липсата на твърдения и представени доказателства за
прекратяване на договора за лизинг и липсата на твърдения и представени
доказателства за връщането на лизинговата вещ от лизингополучателя на
лизингодателя. Респективно, в този случай, предвид обстоятелството, че
лизингополучателят е ползвал лизинговата вещ през целия срок на договора
/доколкото не се установи същият да е прекратен/, то следва да дължи и
цената за ползването на вещта, уговорена между страните по
правоотношението, за времето през което същата е ползвана.
Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
24.07.2019 г. е настъпил падежът на всички претендирани от ищеца
лизингови вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно
устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, като ответникът дължи в полза на
ищеца сумата от 183,84 лева, представляваща дължими 16 бр. лизингови
вноски по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung
Galaxy A3 2017 Black. В тази връзка, настоящият съдебен състав напълно
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
размерът на дължимите от ответника суми по процесния договор за лизинг от
12.07.2017 г. е общо 206,82 лева, която сума е формирана от неплатени 18 бр.
лизингови вноски с падеж в периода 12.02.2018 г. – 12.06.2019 г.
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вноските с
падеж 12.02.2018 г. и 12.03.2018 г. са включени в неплатени фактури,
съответно фактура № **********/01.11.2017 г. и фактура №
**********/01.12.2017 г., като по-горе в мотивите си, съдът се произнесе по
отношение дължимостта на горепосочените лизингови вноски с падеж
12.02.2018 г. и 12.03.2018 г., следователно тези лизингови вноски, включени в
неплатени фактури /по отношение на дължимостта на които лизингови
вноски, съдът се произнесе при разглеждане на останалите предявени в
настоящото производство искове/, предмет на останалите предявени за
разглеждане в производството искове, не следва да бъда включвани повторно
11
и дължимата сума по настоящият иск. Не са налице основания за повторно
присъждане, в полза на ищцовото дружество, на суми за едни и същи
лизингови вноски, дължими по процесния договор за лизинг.
С оглед гореизложеното и направения извод за основателност на така
посочените по-горе претенции на ищеца, съдът намира, че следва да разгледа
релевираното от името на ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените искове за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания. Съдът намира, че вземанията за главница за предоставени от
ищеца и ползвани от ответника далекосъобщителни услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска
не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквито са процесните за главници), давността тече от деня на
падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на
ответницата за заплащане на стойността на предоставени мобилни услуги и
дължими лизионгови вноски са възникнали като срочни.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че в настоящото производство
се претендират суми за незаплатена стойност на предоставени и ползвани от
ответника мобилни услуги и за дължими лизингови вноски за период
01.10.2017 г. – 30.11.2017 г. /и дати след него/ и датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
24.07.2019 г., намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените искове за главница за предоставени и
ползвани мобилни услуги и за дължими лизингови вноски, е неоснователно и
не следва да бъде уважавано.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
12
производството пред СРС:
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на
75,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева с
ДДС, за заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 и за заплатен
депозит за особен представител в размер на 150 лева.
От името на ответника, чрез назначения му в производството особен
представител – адвокат П., своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за
неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие № 6540-1/05.07.2021 г., уговореният размер на дължимото в полза
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за съответния вид работа, с начислен ДДС, като
същевременно са представени доказателства и за регистрирането по ЗДДС на
адвокат З.Й. Ц. с ДДС № BG**********.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът Б. АС. Т., ЕГН ********** следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца „Й.Б.Е. /с предишно търговско наименование Т.Б./,
ЕИК: *********, сумата от 727,95 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Б. АС. Т. не е направено искане за присъждане
на разноски в настоящото производство и не се представят доказателства за
извършването на такива, поради което и в негова полза не следва да се
присъждат разноски в исковото производство по гр.д. № 40552/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
13
заповедното производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева с ДДС, като са
представени и доказателства за извършването на тези разноски.
От името на ответника, чрез назначения му в производството особен
представител – адвокат П., своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за
неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие № 6540/21.06.2019 г., уговореният размер на дължимото в полза
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за съответния вид работа, с начислен ДДС, като
същевременно са представени доказателства и за регистрирането по ЗДДС на
адвокат З.Й. Ц. с ДДС № BG**********.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Б. АС.
Т., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„Й.Б.Е. /с предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: ********* сумата от
357,02 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Б. АС. Т. не е направено искане за присъждане
на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав и не се представят доказателства за извършването
на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на „Й.Б.Е.
/с предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, *************************** против Б.
АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
14
*******************************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и
чл. 342 ТЗ, че Б. АС. Т., ЕГН ********** дължи в полза на „Й.Б.Е. /с
предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: ********* сумата от 52,01
лева, представляваща сбора от дължими месечни абонаментни такси и
дължими лизингови вноски за отчетен период 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г., за
мобилен номер ********** по договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2015 г. и сключени към същия договор допълнителни споразумения от
09.03.2017 г. и от 12.07.2017 г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на
мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва
върху включените в горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г.
до окончателното им изплащане, за която сума на 20.07.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на „Й.Б.Е.
/с предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, *************************** против Б.
АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*******************************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, че Б.
АС. Т., ЕГН ********** дължи в полза на „Й.Б.Е. /с предишно търговско
наименование Т.Б./, ЕИК: ********* сумата от 57,38 лева, представляваща
сбора от дължими месечни абонаментни такси и дължими лизингови вноски
за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., за мобилен номер **********
по договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2015 г. и сключени към
същия договор допълнителни споразумения от 09.03.2017 г. и от 12.07.2017
г.; по договор за лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung
Galaxy A3 2017 Black, ведно със законна лихва върху включените в
горепосочената сума главници, считано от 24.07.2019 г. до окончателното им
изплащане, за която сума на 20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „Й.Б.Е. /с
15
предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, *************************** против Б.
АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*******************************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, положителен установителен иск с правно основание с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, че Б. АС. Т., ЕГН ********** дължи в полза
на „Й.Б.Е. /с предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********
сумата от 183,84 лева, представляваща 16 бр. лизингови вноски по договор за
лизинг от 12.07.2017 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2017 Black,
ведно със законна лихва върху включените в горепосочената сума главници,
считано от 24.07.2019 г. до окончателното им изплащане, за която сума на
20.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 42513/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
183,84 лева до пълния предявен размер от 206,82 лева.
ОСЪЖДА Б. АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************************* да заплати в полза на „Й.Б.Е. /с
предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ***************************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 727,95 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 40552/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******************************* да заплати в полза на „Й.Б.Е. /с
предишно търговско наименование Т.Б./, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ***************************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 357,02 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 42513/2019 г., по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17