Р Е Ш ЕН И Е
№ 206
гр. Плевен, 19.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №1092/2020г. по описа на Административен
съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13, ал.3 от Наредба
№11/06.04.2009г. за реда и условията за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г., вр. чл.36, чл. 37, §2 и чл.38, §3 на Регламент
на Комисията (ЕО) №889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008г.), вр. чл. 145 от АПК.
Производството по адм.д.№1092/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от Д.В.П.,***,
против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за
кампания 2016 година, с изх. №01-6500/5414 от 13.11.2020г. на зам.- изп.
директор ДФ “Земеделие“, гр. София. Твърди се, че жалбоподателят е регистриран
като земеделски производител, считано от 2012 година, от когато е кандидат за
подпомагане по мярка 214. Твърди се, че на 09.05.2016г, при подаване на
заявлението по ДПП, е представил и сертификат №31730/08.12.2015г., от
контролиращата го фирма „CERES Gmbh“, според който, парцел 39712-44-2-1, е
посочен като биологичен. Твърди, че поради това обстоятелство, този парцел е
заявен с код АП03, а останалите парцели са заявени с код АП08, тъй като са в
трета година период на преход. Твърди се, че парцелите, за които е отказано
финансиране, са сертифицирани като биологични, със сертификат от 16.09.2016г.,
а подаването на заявлението за 2016 година е станало по преходния издаден
сертификат. Твърди се, че от страна на жалбоподателя, са изпълнени всички изисквания и дадени предписания.
Твърди се, че от страна на ответника е налице неправилен прочит и прилагане на
нормата на чл.36 от Регламент №889/2008г, визиращ периода на преход. В
заключение моли съда да отмени оспореното Уведомително писмо, като
незаконосъобразно.
По делото, от страна на ответника по жалбата, чрез
юрк. Л. Х., е представена адм. преписка по оспореното Уведомително писмо. По
делото, от страна на ответника няма депозиран писмен отговор по жалбата, като в
ход по същество на спора се изразява становище за неоснователност на жалбата. В
представената по делото писмена защита, ответникът, посочва, че отказът с
оспореното УП е постановен, поради неспазване от бенефициентът- жалбоподател,
на базови и други изисквания, като са посочени три парцела с неспазени
изисквания за код АП08- биологично растениевъдство в преход, за кампания 2016
година Посочва се, че 2016 година, е четвърта поред година от поетия ангажимент
и по този начин не са спазени изискванията да не се надвишават минималните
периоди на преход, съгласно чл.36, чл. 37, §2 и чл. 38, § 3 на Регламент
889/2008. Посочва, че периодът на преход за многогодишни култури, различни от
фуражните, сред които са и процесните, е определен най- малко три години.
Съдът, като съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че процесното
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за кампания 2016
година, с изх. №01-6500/5414 от 13.11.2020г. на зам.- изп. директор ДФ
“Земеделие“, гр. София, е издадено, след отмяна, с влязло в сила решение по
адм. дело №1217/2019г. по описа на АдмС- Плевен, на издаденото Уведомително
писмо изх.№02-150-6500/1719 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г., за кампания 2016г.
Видно от съдържанието на оспореното УП, предмет на
настоящето производство, се установява, че по депозирано от Д.П. общо заявление
за подпомагане, за кампания 2016 година, е оторизирана сума в размер на
1390,73лв. и е постановено намаление в размер на 3749,80лв., за санкционирана
площ от 2,63 ха. Видно от инкорпорираната в УП таблица, на л. 2, сакнционираните,
поради неспазване на базови и други изисквания, площи са заявените парцели с №№
39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1, код за дейност АП08. Видно от
мотивите към тази таблица, за колона 7, е посочено, че след извършване на адм.
проверки, е установено, че за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 година,
посочените парцели са заявени с код за дейност АП08, като 2016 година е
четвърта поред година на заявяване с пози код, от поетия петгодишен ангажимент.
Адм. орган е приел, че по този начин, не е спазено изискването да не се
надвишават минималните периоди на преход, като основание за налагането на
санкция. Посочено е също, че контролиращото лице „СЕРЕС- сертификация на
екологични стандарти“ ООД, е информирало адм. орган, посредством електронната
система, че за 2013г., 2014г. и 2015г., посочените парцели са в „период на
преход“, поради което, за кампания 2016 година, и за посочените парцели, е
приложима нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11/06.04.2009г., изрично
посочено, че не е базово изискване. Цитираната норма е посочена като санкция за
„неспазени базови и други изисквания“- тъй като е налице превишение на
минималните периоди на преход, съгласно чл. 36, чл. 37, §2 и чл. 38, §3 от
Регламент 889/2008г., за площ от 2,63 ха.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят Д.В.П., е
регистриран като земеделски производител с ЕИК ********** и е лице, подпомагано
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013г. Видно от приложеното към адм. дело №1214/2019г, Уведомително
писмо изх. №01-6500-14232/20.11.2013г, П. е одобрен за участие по направление
„Биологично растениевъдство“, от мярка 214 „АЕП“, с което същият е пое 5-
годишен ангажимент по това направление. В УП са посочени базовите изисквания за
направлението, както и изисквания по управление на направлението, и представяне
на документи- като бенефициентът е поел ангажимент, до 30. 09. на петата
година, поне веднъж да представи сертификат за съответствие на произвежданите
продукти с правилата на биологичното производство.
Безспорно по делото се установява също факта на
подаване на заявление за подпомагане с УИН 15/190516/86208 от 09.05.2016г,. от
страна на жалбоподателя П., ведно с таблица за използваните парцели, за 2016
година; налице е редакция на заявлението към 06.06.2016г и депозиране на
таблица с използваните парцели към тази дата, съобразена при издаване на
процесното УП. Видно от съдържанието на тази таблица, са заявени 3 парцела- в
„период на преход“, с код АП08, и номера от ИСАК 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и
83394-52-6-1 и 1 парцел - 39712-44-2-1, с посочен код АП03- „биологично
растениевъдство“. Безспорно е по делото също, че заявената за подпомагане 2016
година, е четвърта поредна година от поетия от страна на П. аргоекологичен
ангажимент. Безспорно по делото се установява, че от страна на П., с
придружително писмо с вх. Рег.№02-150-6500/3696/30.09.2016г., пред ДФЗ, е
представен Сертификат от 16.09.2016г., за сертифициране на обработваните от
него площи като биологични. Установява се, че Сертификатът е с валидност до
31.07.2017г., като процесните площи с номера 39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и
83394-52-6-1, всички с култура орехи, са сертифицирани като биологични. Като
биологични с този сертификат са сертифицирани и парцели 39712-44-2-1 и
83394-52-7-1. По делото се установява,
видно от представеният сертификат, издаден от контролиращото лице на 08.12.2015г.,
със срок на валидност до 31.07.2016г., че площи с номера 39712-44-5-1,
39712-44-6-1, 39712-44-7-1, 83394-52-12-1 и 83394-52-11-1, са площи в трета поред
година на преход, към датата на издаване на сертификата. По делото се
установява също, видно от приложените към адм. д.№1217/2019г., писмени
доказателства- Сертификат от 18.10.2013г., валиден до 31.07.2014г, че парцел
39712-44-2-1 е във втора година преход, а парцели 39712-44-3-1, 39712-44-4-1,
83394-52-7-1 и 03394-52-8-1, са в първа година преход. Видно от Сертификат от
24.06.2014г, валиден до 31.07.2015г, парцел 39712-44-5-1 е в трета година в преход, а парцели
39712-44-4-1, 39712-44-6-1, 83394-52-24-1 и 03394-52-25-1, са във втора година
преход.
По делото, както бе посочено по- горе, няма спор, че
санкционираната площ- парцели №39712-44-1-1, 39712-44-3-1 и 83394-52-6-1, са
заявени с код за дейност АП08- в „преход“, със заявление от жалбоподателя, за
кампания 2016 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че процесното Уведомително писмо с
изх. №01-6500/5414 от 13.11.2020г., е издадено
от компетентен орган- зам. изпълнителен директор на ДФЗ- П. С., на когото са
делегирани съответни правомощия, по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, въз основа
на нарочно издадена заповед с №03-РД/2891/23.07.2019г.- л. 34, на изп. директор
на ДФЗ, приложена по делото. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция, е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на Европейския съюз. По силата на
чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБ, за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че
Изпълнителният директор на ДФЗ, е Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и я представлява, и съответно- по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, може
да делегира своите правомощия. В този смисъл, съдът приема, че оспореното УП е издадено от компетентен
орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът намира, от събраните по делото доказателства, че
оспореното Уведомително писмо, предмет на настоящето производство, е
постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон, поради което,
същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. В случая,
съдът приема, че спорът между страните е правен и касае приложението на нормата
на чл. 13, ал.3 от Наредба №11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013г,
посочено като „неспазено друго изискване“ и основание за налагането на санкция,
в размер на 3749,80лв. В случая, съдът приема, съобразно представеният
сертификат от 16.09.2016г, с дата на инспекцията- 08.07.2016г. и период на
валидност- 31.07.2017г, че процесните парцели, за които е постановен оспореният
отказ, са сертифицирани като биологични, към посочената дата- 08.07.2016г.,
явяваща се последваща датата на подаване на заявлението за подпомагане и към
датата на редакцията му- 06.06.2016г. По делото няма спор между страните, че до
31.07.2017г, въз основа на сертификат от 16.09.2016г. и инспекция от
08.07.2016г, процесните парцели са се намирали в трета поред година на преход,
което изрично се твърди и от жалбоподателя, като причина за посочване на код на
дейност АП08. Съдът констатира, че процесните парцели липсват като номера в
приетите по делото сертификати, но е налице съвпадение по площ, поради което,
съдът приема, доколкото липсва спор по този въпрос, че представените
сертификати, касаят именно процесните имоти. Следва да се посочи също, че в
оспореното Уведомително писмо, изрично е посочено, че посредством електронната
система, контролиращото лице- СЕРЕС, е информирано органа, че за кампании 2013г,
2014г и 2015г., парцели с номера 83394-52-6-1, 39712-44-3-1 и 39712-44-1-1, са
били в състояние на „преход“. Поради това, съдът намира, че спорът между
страните се свежда до наличието на визираното в УП, неизпълнение на „други
изисквания“, касаещи спазване на периодите на преход към биологично земеделие,
по реда на чл.36, чл. 37, §2 и чл. 38, § 3 на Регламент 889/2008.
Съгласно чл.13, ал.3 от Наредба №11 от 6.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за
периода 2007- 2013г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1,
т.1, 3, 5, 7, 9 и 10 /настоящата хипотеза касае т.5/, се предоставят на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към
биологично производство съгласно чл.36, чл.37, §.2 и чл.38, §.3 на Регламент на
Комисията (ЕО) №889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Съдът намира, че в
случая относима към предмета на спора, се явява само нормата на чл. 36,
доколкото другите посочени норми касаят животновъдството. Съобразно чл.36 от
Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични,
разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент
(ЕО) №834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските
площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни
от фуражните, е най- малко три години, преди първата реколта от биологични
продукти. Доколкото в случая се касае до орехови насаждания, безспорно по
делото, че минималният преходен период е три години. Нормата на чл. 13, ал.3 от
Наредба № 11 от 06.04.2009г., обаче директно препраща към цитираните норми от
Регламента, постановявайки, че агроекологичните плащания, в предвидените
случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава
периодите на преход по чл.36 от Регламента. В Наредба №11 обаче не регламентира,
и в нея няма изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента
минимални периоди на преход, са максималните за финансово подпомагане по мярка
214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г, каквито са твърденията на ответника и мотивите за
отказ от финансиране по процесното уведомително писмо. От мотивите на
обжалваният отказ, също не се установява поради какви причини, адм. орган приема,
че тригодишния срок е фиксиран и не позволява по- дълъг период на преход, респ.
на подпомагане, доколкото, както бе посочено по- горе, Регламент №889/2008,
визира само минималните периоди на преход. По делото се не установява също,
налице ли е първа реколта биологично производство, което да обоснове извода, че
преходния период е изтекъл и площите, респ. продукцията е биологична, като
неизпълнението на жалбоподателя на „другите изисквания“, касаещи периода на
преход, е обосновано единствено отразяване на получена информация от
контролиращата филма, че 2013, 2014 и 2015 години от поетия петгодишен
ангажимент, парцелите са били в „период на преход“, от което е направен
автоматичен извод, че за 2016 година е налице превишаване периода на преход.
следва да се посочи също, както бе отбелязано и по- горе, че към датата на
заявлението, процесните парцели са били в период на трета поред година на
преход- съобразно Сертификат, от
08.12.2015г.,/ до 31.07.2016г/ и едва
със Сертификат от 16.09.2016г, същите са сертифицирани като биологични. В този
смисъл, съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане,
процесните площи не са се намирали в четвърта поред година на преход, какъвто
извод е направил административния орган, и което както бе посочено, само по
себе си не обосновава отказ от финансиране, поради липсата на нормативно
установен максимум на прехода. В случая, с обжалваното решение е постановен
пълен отказ от финансиране за процесните площи за 2016година, без да е
съобразено обстоятелството, че за част от периода същите са сертифицирани като
биологични и кандидатът е изпълнил поетото от него задължение в тази насока,
вкл. и за представяне на сертификата в срок до 30.10. на петата година от
първото заявление за подпомагане. Следва да се посочи също, че изискването,
свързано с минималните периоди на преход към биологично земеделие, е относимо
към изискванията за управление на земеделското стопанство. При повторното
произнасяне на адм. орган- с процесното УП, същият, въпреки дадените от съда указания
с отменителното решение по адм.д.№1214/2019г на АдмС- Плевен, не е посочил защо
приема, че периодът на преход е точно три години., респ. защо четвъртата поред
година на кандидатстване, се явява превишаваща периодите на преход, поради
което съдът приема, че процесното УП е пхостановено при липса на мотиви, като
самостоятелно основание за неговата
отмяна.
За пълнота следва да се посочи също, че Наредба №
11/06.04.2009 г., в чл. 17 е регламентирала случаите, при които се постановява
отказ за предоставяне или за намаляване на финансовата помощ, сред които не
попада настоящата хипотеза, свързана с периода на преход. Преходът към
биологично стопанство не става автоматично с изтичането на три години от
уведомлението. Преди издаване на първото за дадено стопанство писмено доказателство
по чл. 29 от Регламент №834/2007г. за биологична продукция контролиращото лице
взема най-малко една проба и я предоставя за анализ в акредитирана лаборатория
за установяване наличието на продукти и/или вещества, които не са разрешени за
биологично производство. В срок до 10 работни дни от получаване на лабораторния
анализ, удостоверяващ липса на неразрешени продукти и/или вещества и след
изтичане на преходния период на всеки оператор, отговарящ на изискванията за
биологично производство, се издава писмено доказателство по цитирания чл. 29 от
Регламента за биологична продукция.
Съдът намира също, че оспореният административен акт
противоречи и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Според дефиницията на
чл. 2, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 834/2007, „преход“ означава преход от
небиологично, към биологично земеделие, в рамките на определен срок, по време
на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Според
съображение 23-то от Преамбюла на Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията,
преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на
адаптация на всички използвани средства, като в зависимост от предишното
земеделско производство, следва да се установят специфични периоди от време за
различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е
фактически въпрос, като въвеждането на биологичното производство изисква и по –
големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период
на земеделските производители, при по-голяма ставка на плащанията. Следователно
изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени
нарушения от страна на земеделския производител и при спазване от страна на
последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на
същия да се отказва плащане,, поради това, че този преход не е завършил.
На основание гореизложеното, съдът намира, депозираната жалба е основателна и издаденото
УП, в обжалваната му част, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва
преписката да бъде върната на адм.
орган, за произнасяне по заявлението на П., съобразно изложените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона, като бъде определен 14-дневен
срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето
решение.
С оглед изхода на спора, следва в полза на жалбоподателя
да бъдат присъдени сторените разноски, в размер на 522лв.., от които сумата от 30лв.-
държавна такса и сумата от 492лв.-адв. възнаграждение, съобразно представеният
списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за кампания 2016 година, с изх.
№01-6500/5414 от 13.11.2020г. на зам.- изп. директор ДФ “Земеделие“, гр. София.,
по подадено от Д.В.П., ЕГН **********,***, заявление за подпомагане с УИН 15/190516/86208 от
09.05.2016г, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане, за
площ от 2,63 ха, заявена с код АП08, в размер на 3749,80лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ,
за НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ по Заявление за подпомагане с УИН 15/190516/86208 от
09.05.2016г и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по мярка
214 от ПРСР 2007 – 2013г, на Д.В.П., ЕГН **********, за кампания 2016 г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 522лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от
съобщението до страните, пред ВАС.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/