Решение по дело №263/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 41/20.01.2025г., постановено по а.н.д. № 1885/2024г., Районен съд Плевен, дванадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24-1772-000262/19.09.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Плевен, първо РУ Плевен, с което на Ю. А. Х. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Ю. А. Х., чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1885/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е допуснал до разпит искания от касатора свидетел за установяване на факти по административната преписка; не е установена собствеността на управляваното от касатора МПС; актосъставителят е бил предубеден в извършеното от касатора нарушение. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба. По същество поддържа заявените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в първата инстанция поради недопускане до разпит на поискания свидетел за установяване на факта, че НП не е връчено на касатора, както и че не е изяснена собствеността на управлявания от касатора автомобил, за което се счита, че е важен реквизит в НП. Иска отмяна на решението на районния съд и наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 24.08.2024г. в 20:02 часа в [населено място], [улица], с посока на движение към [улица], като водач на лек автомобил Ф. Г. с рег. № [рег. номер] (не е негова собственост), не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван. За извършеното нарушение против Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №1166816 от 24.08.2024г., който акт последният подписал без възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН от Х. не са били подадени писмени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните полицейски служители. По съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, приел, че деянието не може да се определи като „маловажно“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, с които доводи потвърдил НП.

Настоящият съдебен състав намира посочените касационни основания от жалбоподателя за неоснователни, а изводите и решението на районния съд за правилни и законосъобразни. Касационният състав напълно възприема тези изводи и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото пред наказващия орган административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Решаващият състав е обсъдил възраженията на жалбоподателя и се е мотивирал защо не ги приема за основателни, изложил е законосъобразни мотиви за липса на допуснати от АНО процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които се споделят от касационната инстанция. Поради изложеното е неоснователно възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С разпоредбата на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП е въведено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. С цитираната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило. Санкцията за неизпълнение на това задължение е регламентирана в чл.183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

По същество и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд Плевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на установеното в чл.137а, ал.1, пр. 1 от ЗДвП задължение на водача на МПС да използва обезопасителен колан. Това деяние осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност на касатора, установена в същата разпоредба. Наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер, преценен като адекватна санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност на съответното деяние. В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил както материалния, така и процесуалния закон.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели – полицейски служители са дали ясни, точни и непротиворечиви показания относно времето, мястото и обстоятелствата на извършеното нарушение. Свидетелските показания за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи. Както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението.

Свидетелските показания на посочената от касатора свидетелка Н. А. Х. са поискани за доказване на обстоятелства по връчване на обжалваното НП. Правилно съдът не е допуснал тези показания, тъй като те са неотносими към обстоятелствата при извършване на нарушението. Както правилно е посочил въззивният състав, въпросът кому е връчено процесното НП би имал значение не към извършването на нарушението, а към изчисляване на срока за подаване на жалбата срещу НП и съответно дали жалбоподателят е бил ограничен при упражняване правото си на защита. В случая това право е било упражнено в срок и в пълна степен, поради което не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила. Връчването на НП има отношение към упражняване правото на жалба на наказаното лице. В случая независимо дали НП е връчено на касатора или на друго лице (неговата майка), то Х. е упражнил своевременно, значително преди крайния срок правото си на жалба. По никакъв начин не е ограничено правото му на защита, напротив – то е упражнено от Х. в пълен обем, на две съдебни инстанция и с участието на адвокат.

Споделят се от настоящата инстанция изводите на съда, че непосочването на собствеността на управляваното от касатора МПС не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. За процесното нарушение е без значение кой е собственик на автомобила, след като при извършването му се санкционира неговия автор, а това е водачът на МПС – в случая Ю. Х.. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали то е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.

Доводът, че актосъставителят при съставяне на акта е предубеден в извършеното от касатора нарушение се поставя за първи път пред касационната инстанция. Пред въззивната инстанция не е бил развиван, не са събирани доказателства в тази насока. Предвид на това следва да се отбележи, че касационната инстанция не е инстанция по фактите, а такава за проверка правилността на постановения и оспорен съдебен акт. Отделно от горното не са налични и конкретни данни по делото за заинтересованост на актосъставителя Н.. Последният е дал в съдебно заседание конкретни, ясни и непротиворечиви показания. Аналогични и непротиворечиви с тези на актосъставителя са били показанията в съдебна зала на свидетеля при извършване на нарушението и съставяне на акта М.. И двамата са единодушни, че при управляването на автомобила Х. е бил водач и не е използвал обезопасителен колан, и именно това негово неправомерно поведение са отразили в акта за нарушение.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Плевен за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 20.01.2025г., постановено по а.н.д. № 1885/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.